Р
Е Ш Е
Н И Е
№260119
гр. Русе, 27.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА
АТАНАСОВА
при
секретаря Маня Пейнова като
разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 558 по описа за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл. 463 вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по повод постъпила
жалба от С.Б.С. чрез адв. Е.К. *** срещу
разпределение от 31.07.2020 г., изготвено по изпълнително дело № 537/2019 г. по
описа на ЧСИ В. М., рег. № *** на КЧСИ с район на действие РОС на постъпили
суми от публичната продан на недвижим имот, нейна собственост. Заявява, че
разпределението е извършено в нарушение на процесуални правила и материалноправни норми. Позовава се на несеквестируемост
на продадения на публична продан недв. имот. Твърди,
че в нарушение на трайната съдебна практика съдебният изпълнител не й е
предоставил възможност да определи кой от имотите си счита за несеквестируем като заема позиция, че именно продаденият
имот, находящ се в гр. Р., **** счита за такъв. Развива
и подробни съображения за невъзможността имотът в с. Б., *** да бъде приет за
„друго жилище“ по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, доколкото същият е негоден за
живеене поради обстоятелството, че продължително време – около 26 години е
необитаем и неподдържан, а сградите в него самосрутващи
се и част от тях вече не съществуващи. Заявява, че по отношение на продадения
имот не са налице предвидените в закона предпоставки за отпадане на несеквестируемостта, визирани в чл. 445, ал. 2 ГПК, поради
което намира, че получената от проданта му сума не следва да бъде разпределяна
между кредиторите й, а следва да й бъде предадена в каквато насока са и
постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. Д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира разноски.
В
законоустановения срок взискателят О. Р.,
както и присъединените взискатели ТД на НАП, ОББ АД,
Ю. Б. АД и Банка ДСК ЕАД не са депозирали писмени възражения по реда и в срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Присъединеният взискател
„А. К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. депозира възражения, с които счита жалбата за
неоснователна, тъй като намира, че длъжницата притежава други имоти в гр.
София. Отделно, твърди, че процесният имот бил
ипотекиран, което водело до отпадане на несеквестируемостта.
Настоящият състав
на съда счита,
че жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 462, ал. 2 ГПК, от процесуално легитимирано лице – длъжник
по изпълнението, поради което е допустима.
Съдът, след като
се запозна с материалите по делото, намира от фактическа следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя
О. Р. срещу длъжника С.Б.С. за събиране на публични общински вземания за ДНИ и
ТБО за имот, находящ се в гр. Ру.. На длъжницата е изпратена
ПДИ по постоянен и настоящ адрес, върнати в цялост, след което и на основание
чл. 430 ГПК съдебният изпълнител й назначил особен представител /л.91/.
Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжницата –жалбоподател в
настоящото производство, в т. ч. и справки от Имотния регистър. От тях и от
изисканото Постановление за възлагане на недв. имот,
издадено от ЧСИ Ц. Г. /л. 90/, ЧСИ като констатирал, че процесният
имот, представляващ сграда с идентификатор 63427.2.470.8 не е продаден, заедно
с другите, находящи се на този адрес сгради и дворното
място, на 17.10.2019 г. /л. 88/ го възбранил за
обезпечаване вземането на взискателя Община Русе. На
28.11.2019 г. /л. 121 - л. 122/ описал имота като назначил за негов пазач адв. И. И. – пълномощник на М. В. С. – собственик на поземлен
имот с идентификатор 63427.2.470, в който се намира и процесната
сграда. За описа длъжницата била уведомена чрез назначения й особен
представител – л. 106. Уведомени били още „Б. ДСК“ ЕАД като ипотекарен
кредитор, наемателя на имота, както и всички взискатели,
които съгласно издаденото от СВ Русе удостоверение /л. 118 – л. 120/ са вписали
възбрани върху него. С молба от 5.12.2019 „Б. ДСК“ ЕАД поискала изрично да се
присъедини към процесното изп.
дело за събиране на вземанията й от длъжницата, към която приложили и молба за
подновяване на договорна ипотека от 2017 г. и нот.
акт за договорна ипотека от 2007 г. /л. 134 – л. 136/. С Протокол от 23.01.2020
г. /л.145/ съдебният изпълнител насрочил публична продан на сграда с идентификатор
63427.2.470.8 за периода от 12.02.2020 г. до 17 часа на 12.03.2020 г. при
първоначална цена 11 600 лв. В изготвеното обявление изрично било
посочено, че върху имота има учредена ипотека в полза на „Б. ДСК“ ЕАД, вписани
възбрани в полза на О. Р., „А. К.“ ЕАД, „ОББ“ АД, „Б. ДСК“ ЕАД и „Ю. Б.“ АД,
както и вписан договор за наем за срок от 10 г., считано от 11.09.2013 г.
Обявлението е връчено на особения представител на длъжницата на 27.01.2020 г.
/л. 155/. С молба вх. рег. № 5813/12.03.2020 г., подадена лично от нея, длъжницата
заявила, че желае всички съобщения по изп. д. №
537/2019 г., адресирани до нея да бъдат изпращани на упълномощения й адв. Е.К. като приложила и пълномощно. С протокол от
13.03.2020 г. за купувач на имота била обявена М. В. С. за сумата от
11 600 лв. като след плащане на пълния размер на предложената от нея цена,
на 17.03.2020 г. ЧСИ издал Постановление, с което й възложил процесната сграда. Същото било връчено на купувача и на
всички страни по изп. дело, в т. ч. и на длъжницата /на
13.05.2020 г. чрез адв. К./ и като необжалвано влязло
в законна сила на 4.06.2020 г. С молба от 20.07.2020 г. /л. 231/ длъжницата,
позовавайки се на несеквестируемост на продадения
имот и на постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВСК поискала
получената от продажбата сума да й бъде преведена по адв.
сметка на адв. К.. С Разпореждане от 27.07.2020 г.
/л. 237/, съобщено на длъжницата на 29.07.2020 г., молбата й била оставена без
уважение, тъй като длъжницата притежавала и друг недв.
имот в с. Б., продаденият имот не бил с жилищно предназначение, бил необитаем и
длъжницата не пребивавала на този адрес. ЧСИ изготвил на разпределение на
постъпилата сума от 11 600 лв. /л. 221 – л. 222/, което предявил на
страните на 31.07.2020 г. В разпределението „Б. ДСК“ ЕАД била включена като хирографарен, а не като ипотекарен
кредитор.
Междувременно, на 26.06.2020 г.
съдебният изпълнител изискал от СВ Левски акт № 166/28.04.1994 г., приложен на
л. 226 – л. 227 от делото и на 10.07.2020 г. наложил възбрана върху
притежавания съгласно този акт от длъжницата недв.
имот – дворно място, заедно с жил. сграда и
второстепенни сгради, находящи се в с. Б., общ. Л., обл. П.. За наложената възбрана длъжницата била уведомена
на 22.07.2020 г. ЧСИ изискал и данни от СВ Русе за вписаните върху сграда с
идентификатор 63427.2.470.3 /стария идентификатор на имот 63427.2.470.8,
съгласно приложената на л. 83 скица от СГКК/ възбрани в полза на присъединените
взискатели „А. К.“ ЕАД и „ОББ“ АД /л.252 – л. 253/, от които е видно, че процесният
имот представлява друг вид сграда за обитаване.
От представените пред настоящата инстанция
писмени доказателства се установява, че съгласно Удостоверение № 31/8.06.2018
г., издадено от О. Р. на осн. § 127, ал. 1 от ПЗР към
ЗИДЗУТ процесната сграда с идентификатор
63427.2.470.3 е търпим строеж. Съгласно приложената скица е с предназначение:
друг вид сграда за обитаване.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
С настоящата жалба се атакува
извършено от ЧСИ разпределение по разпределителен протокол от 31.07.2018 г. с твърдение, че сумата е постъпила от продажбата на несеквестируем имот и се иска
нейното предаване на длъжницата.
Относно момента, до който може
да се релевира
възражение за несеквестируемост е постановено
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно т. 1 на ТР, налагането на възбрана
върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ
са допустими изпълнителни действия. Длъжникът може да упражни
чрез жалба правото си на
закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която
е насочено изпълнението до изтичането на
едноседмичния срок от връчването на
съобщението за насрочване на проданта.
Пропускането на срока осуетява само отмяната
на запора или публичната продан като изпълнителни
действия. Длъжникът може
да обжалва на основание несеквестируемостта
и разпределението в тридневен
срок от предявяването
му.
В мотивите към същото решение
се излага още, че срокът
за обжалване при насочване на
изпълнението върху вещ започва да
тече от връчването
на съобщението за насрочване на
проданта. Пропускането на този срок обаче
не осуетява правото на длъжника
да иска от
съдебния изпълнител да прекрати започналата
продан преди издаването на постановление
за възлагане /съдебният изпълнител не може да
оттегли постановлението за възлагане/ или
да му върне
получената от публичната продан сума, преди тя
да е получена от кредитора, тъй
като съдебният изпълнител може да предпочете да
обезщети вредите на участвалите наддавачи в публичната продан, вместо да продължи да
уврежда длъжника. Длъжникът може също да
обжалва разпределението на основание несеквеструемостта.
Пропускането на срока осуетява само отменяването на публичната продан
като изпълнително действие /отделното й обжалване е недопустимо и съответно отменяването й - невъзможно/.
За пълнота и с оглед изложените
от ЧСИ в мотивите му към настоящата жалба съображения следва да се посочи, че
отново съгласно т. 1 на горепосоченото ТР длъжникът не може
да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадената вещ. Той може да обжалва
постановлението за възлагане само поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото
не е възложено по най-високата предложена цена.
Изложеното сочи,
че въпросът за несеквестируемостта може и следва да
се разгледа и към момента на
извършване на разпределението.
Съгласно разпоредбата на чл. 444, т.7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху вещ на длъжника –
физическо лице, представляваща жилището на длъжника, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него. В основата на тази забрана е
волята на законодателя да обезпечи задоволяването на основните потребности на
длъжника и неговото семейство, гарантирайки му подслон. Основният критерий е
дали постройката е предназначена и може да задоволява жилищни нужди.
Константната съдебна практика освен това приема, че за ползване на защитата по чл. 444, т. 7 ГПК не е необходимо длъжникът да живее в имота, срещу който е насочено
изпълнението.
Безспорно се установява от материалите по изп. дело, че вземането на първоначалния взискател, по молба на когото е образувано настоящото изп. производство, не попада в посочените в чл. 445 ГПК
вземания, по отношение на които несеквестируемостта отпада.
Съдебният изпълнител въпреки представените му от „Б. ДСК“ ЕАД документи,
приложени към молбата й за присъединяване, погрешно е счел, че по отношение на процесната сграда има вписана ипотека и е изнесъл имота
като ипотекиран освен като възбранен. Едва в
обжалваното пред настоящата инстанция разпределение, вземането на „Б. ДСК“ ЕАД
е съобразено като хирографарно, а не като привилегировано.
Неоснователни поради това са въведените с отговора към жалбата възражения на
присъединения взискател „А.К.“ ЕАД, че имотът бил
ипотекиран, тъй като дори и това да е така, а то не е, това не води до отпадане
на несеквестируемостта в полза на останалите, необезпечени
с процесния имот кредитори на длъжницата.
Разпоредбата на
чл. 444, т. 7 от ГПК е от
публичен порядък, поради което съдебният
изпълнител е задължен преди да насочи
изпълнение, служебно да събере данни
относно това дали имотът е несеквестируем
или не като събере необходимата за това
инфорамция – притежавани от длъжника имоти, техния
вид и предназначение, членове на семейството и пр. В изпълнение на това му
задължение, по делото са събрани доказателства, от които се установява, че към
датата на извършване на публичната продан на процесната
сграда длъжницата С.С. е била едноличен собственик на
сграда с идентификатор 63427.2.470.3, находяща се в
гр. Р., ***, на дворно място, заедно с жил. сграда и
второстепенни сгради, находящи се в с. Б., общ. Л., обл. П., както и на 1/8 ид. част
от апартамент в гр. Р., *** с площ от 100 кв. м. Безспорно е установено също
така, че длъжницата е разведена като двете й деца са пълнолетни, т. е.
семейството й е едночленно, че не живее в никой от трите имота и е регистрирана
по настоящ адрес на адреса на продадения имот, но не е била откривана там.
Доколкото в настоящия случай обаче е налице позоваване на несеквестируемостта от страна на
длъжницата след влизане в сила на постановлението за възлагане, което
както бе посочено по-горе е допустимо, неправилно съдебният изпълнител не е уточнил това
обстоятелство преди да пристъпи към
извършване на разпределението, предмет на обжалване в настоящото производство. Неизяснено по делото е останало
дали имотът в с. Б. е годен
за обитаване и ползване по предназначение
и би могъл да задоволи жилищните
нужди на длъжницата. Както е прието в постановеното
по гр. д. №
1294/2009 г. на ВКС, ІV Г.О. с института
на несеквестируемостта се цели да
не бъде третирано
антихуманно едно физическо лице, което не е изпълнило
свое имуществено задължение в инициирания от взискател изпълнителен
процес. Т. е., по смисъла на чл.
444, т. 7 ГПК "другото жилище"
е не просто обект на собственост
с жилищно предназначение, а
място, в което длъжникът реално би могъл да
живее, ако му бъде
отнето жилището, върху което е насочено
принудителното изпълнение. В конкретния случай, за да се
приеме, че длъжницата притежава друго жилище е необходимо да се
прецени дали притежаваният от нея втори имот
в с. Б. е в състояние да задоволи жилищните й нужди. При въведени от длъжницата твърдения, че това не
е така, изводът на ЧСИ за секвестируемост
на продадената сграда е преждевременен. Същият не е следвало
да изготвя обжалваното в настоящото производство разпределение, а да й предостави възможност да ангажира
доказателства в подкрепа на въведеното от
нея възражение за несеквестируемост на продадения имот, доколкото нейна е тежестта да
докаже правата, които черпи от съответната
законова закрила и които я ползват
със съответната привилегия. В този смисъл е и Решение № 125/4.11.2015 г.,
постановено по гр. д. № 5502/2013 г. на ВКС, ІІ Г.О., в което се приема, че установяването на факти, от
които страната в исковия или изпълнителен
процес черпи права, е в нейна доказателствена тежест. Дали едно имущество
на длъжника е секвестируемо или несеквестируемо, не се установява служебно
от съда или
съдебния изпълнител, а се доказва от
длъжника, който твърди /или възразява/, че
имуществото е изцяло или отчасти несеквестируемо. Настоящият състав не споделя
становището на процесуалния представител на жалбоподателката,
че длъжникът разполага с безусловно право на избор да заяви пред съдебния
изпълнител кое имущество счита за несеквестируемо,
доколкото подобна норма липсва в ГПК, а още по-малко както е в процесния случай, при който безспорно нито един от имотите
към момента не се ползва от нея за живеене. Длъжникът разполага само с
възможността по чл. 443 ГПК да предложи изпълнението да се насочи върху посочен
от него друг имот, което предложение подлежи на преценка от съдебния
изпълнител.
Предвид
изложеното, настоящият въззивен състав намира, че
обжалваното разпределение следва да бъде отменено като получената от публичната
продан сума следва да бъде задържана по сметката на съдебния изпълнител, който
след като предостави възможност на длъжницата да ангажира доказателства в
подкрепа на възражението си за несеквестируемост на
продадения имот, да прецени доколко същото е основателно или не, и в зависимост
от това да предаде на длъжницата получената от продажбата сума или да я
разпредели между взискателите за удоволетворяване
на вземанията им.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение
от 31.07.2020 г., изготвено по изпълнително дело № 537/2019 г. по описа на ЧСИ
В. М., рег. № *** на КЧСИ с район на действие РОС като незаконосъобразно.
ВРЪЩА
изпълнителното дело на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителните
действия при съобразяване мотивите на решението.
Решението може
да се обжалва
пред ВТАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.