Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Ихтиман, 16.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. № 269 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0274-000184/26.02.2020
г., издадено от Началник на РУ на МВР Ихтиман на А.А.Д. ЕГН ********** *** за
това, че на 23.02.2020 г., около 20,30 часа, в гр. Ихтиман е управлявал лек
автомобил без да е правоспособен водач, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 300 лева
А.Д. е обжалвал наказателното
постановление, като в жалбата си твърди, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Оспорват се фактическите констатации в АУАН и НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установена следната фактическа обстановка:
АУАН № 330/23.02.2020 г. е съставен за това, че на
посочената дата около 20,30 часа А.Д. *** е управлявал лек автомобил “БМВ 330“ без
да е правоспособен водач, с което е нарушил чл. 150 ЗДвП.
В показанията си свидетелят И.К., който е служител на
РУ на МВР Ихтиман, твърди, че при обход на кв. „Изток“ в гр. Ихтиман бил
забелязан лек автомобил „БМВ“, тъмно на цвят, което било без регистрационни
табели. Автомобилът бил спрян, като водачът не представил свидетелство за
управление на МПС. След извършване на справка било установено, че той никога е
нямал издавано такова свидетелство.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на Д. за допуснатото нарушение
на чл. 150 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 300 лева
С
оглед възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Актът
и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи, в кръга на тяхната дейност.
При
служебната проверка съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното
постановление и неговата отмяна на процесуално основание.
Според
настоящия състав съществено е нарушено правото на защита на нарушителя, тъй
като не е спазен законоустановения тридневен срок за писмени възражения по чл.
44, ал. 1 ЗАНН срещу акта за установяване на административно нарушение.
Съобразно правилото на чл. 183, ал. 2 НПК срокът,
който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на
последния ден. Това правило е приложимо в съответствие с препращащата
разпоредба на чл. 84 ЗАНН, съгласно която доколкото в този закон няма особени правила за призоваване
и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК.
Видно
от акта за установяване на административно нарушение, същият е съставен и
предявен на нарушителя на 23.02.2020 г., което означава, че тридневният срок за възражения е започнал да тече на
24.02.2020 г. и е изтекъл в края на 26.02.2020 г. /тъй като денят е
присъствен/. От своя страна, наказателното
постановление е издадено на 26.02.2019 г., т.е. преди изтичане законоустановения
тридневен срок за възражения, заложен в императивната разпоредба на чл. 44, ал.1 ЗАНН. Единственото изключение от това правило е предвидено н чл. 44,
ал. 4 ЗАНН, но неспазването на тридневния срок за възражения е възможно само
ако нарушителят няма постоянен адрес в Република България.
Неспазването
тридневния срок за възражения несъмнено ограничава правото на жалбоподателя
заложено в ЗАНН да възрази срещу акта, което винаги съставлява самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление на процесуално
основание, без да се разглежда спора по същество.
Предвид
изложено, съдът намира, че жалбата е основателна и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно чл.63, ал.3
ЗАНН /ДВ, бр.94/2019 г. в
сила от 03.12.2019 г./ в съдебните производства по страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.1
АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От своя
страна в т. 6 ДР на АПК е предвидено, че "поемане на разноски от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата, на което е административният орган. Доколкото атакуваното
НП е издадено от началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към
юридическото лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени
сторените в хода на производството разноски.
От страна на наказващия орган е
направено възражение за прекомерност на разноските. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е защитаван от адв. Б.П.,
като е уговорено и изплатено възнаграждение в размер на 200 лева Размерът на разноските уговорен и съобразен с
минималния такъв, предвиден в чл. 18, ал.2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което съдът приема , че възражението е неоснователно и направените разноски
следва да бъдат присъдени в своята цялост.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0274-000184/26.02.2020
г., издадено от Началника на РУ на МВР Ихтиман, с което на А.А.Д. ЕГН **********
*** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
лева.
ОСЪЖДА ОДМВР –София ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Д. ЕГН ********** ***
сторените разноски в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба по реда на АПК пред АС–София област в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)