РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Велико Търново, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20204100100971 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от Ц. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес село О., община
Свищов, ул.“З.“ № . срещу „БАКБ“ АД, „А-ВТ“ ЕООД в несъстоятелност, И. А. М. и М. Д.
Р.. Ищецът твърди, че ответникът «БАКБ» АД се снабдил с изпълнителни листи срещу
останалите ответници «А-ВТ» ЕООД – в несъстоятелност, И. А. М. и М. Д. Р., издадени въз
основа на Заповед № 2851/13.10.2010г. по ч.гр.дело № 4328/2010г. и Заповед №
3046/25.10.2010г. по ч.гр.дело № 4331/2010г., и двете по описа на Районен съд-Велико
Търново, за свои вземания, произтичащи съответно от Договор за банков кредит от
26.02.2007г. и Договор за банков кредит от 18.03.2008г. и анексите към него. Излага, че за
обезпечаване на част от вземането на кредитора «БАКБ» АД по договор за банков кредит от
26.02.2007г. - за главница в размер на 24 374 евро, била учредена договорна ипотека върху
собствени към този момент на «А-ВТ» ЕООД недвижими имоти, между които и недвижим
имот, находящ се в град Велико Търново, ул.»К.» №.., секция «А» и представляващ
апартамент № ., разположен на втори етаж, на кота +5.20, със застроена площ от 65.40 кв.м,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от входно
антре, баня с тоалетна, спалня, дневна – трапезария с кухненски бокс и две тераси, при
съседи съгласно одобрен архитектурен проект: от две страни улици, апартамент № 5А,
стълбищна площадка и асансьорна шахта, и при съседи съгласно Схема № 1087 от
25.02.2009г. на СГКК – Велико Търново: самостоятелни обекти с идентификатор – на същия
етаж .., под обекта – .., .. и .., над обекта – .., заедно с приспадащите се идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ. Сочи, че е придобил правото на
собственост върху описания имот по силата на влязло в законна сила съдебно решение №
64/26.04.2011г. по гр.дело № 1213/2010г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с
1
което е бил уважен иска му по чл.19 ал.3 от ЗЗД и обявен сключеният на 26.09.2006г.
предварителен договор за покупко-продажба на имота за окончателен. Посочва, че срещу
собствения му имот е било насочено принудително изпълнение по изп. дело № 59/2010г. по
описа на ЧСИ С. К.с взискател «БАКБ» АД, но с постановление на съдебния изпълнител от
27.03.2018г. същото било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 и т.8 от ГПК. Твърди, че
за събиране на вземанията на ответната банка по посочените по-горе изпълнителни листи,
издадени по ч.гр.дело № 4328/2010г. и ч.гр.дело № 4331/2010г., и двете по описа на Районен
съд-Велико Търново, по молба на «БАКБ» АД с вх. № 3753/26.06.2019г. било образувано
изп. дело № ../2019г. по описа на ЧСИ Р. К. В хода на същото било насочено принудително
изпълнение срещу същия недвижим имот, негова собственост, въз основа на ипотечното
право на взискателя, произтичащо от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
., том ., рег. № ., дело № ./2009г. по описа на Т. Б., нотариус с район на действие ВТРС.
Твърди, че изпълняемото право, за което е издаден изпълнителният лист по ч.гр.дело №
4328/2010г. на ВТРС, се е погасило по давност. Поради това е поискал от съда да приеме за
установено по отношение на ответниците, че правото на принудително изпълнение по
изп.дело № ../2019г. по описа на ЧСИ Р. К. срещу него и по отношение на собствения му
имот, описан по-горе, не съществува, тъй като е погасено по давност.
Съдът, като съобрази изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.439 от ГПК – иск за оспорване на
вземане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „БАКБ“ АД е подал писмен отговор на ИМ, в който
не оспорва изложените в ИМ факти относно издадените в полза на банката изпълнителни
листи за вземания по Договор за банков кредит от 26.02.2007г. и Договор за банков кредит
от 18.03.2008г. и образуваните изпълнителни производства. Пояснява, че въз основа на
издадения по ч.гр.дело № 4328/2010г. по описа на ВТРС изпълнителен лист е било
образувано изп.дело № ./2010г. по описа на ЧСИ С. К., а въз основа на издадения по ч.гр.д.
№ 4331/2010г. по описа на ВТРС изпълнителен лист е било образувано изп.дело № ./2010г.
по описа на ЧСИ С. К., присъединено към първото изп.дело - № ../2010г. по описа на същия
съдебен изпълнител. Твърди, че освен предприетото принудително изпълнение по
посочените изпълнителни дела, банката е подала на 07.12.2010г. и молба по чл.625 ТЗ за
откриване производство по несъстоятелност на главния длъжник – «А-ВТ» ЕООД, като с
решение № 126/13.07.2011г. по образуваното т.д. № 1243/2010г. по описа на ВТОС е било
открито производство по несъстоятелност на дружеството. Посочва, че на 25.08.2011г.
банката е предявила в това производство вземанията си срещу несъстоятелния длъжник по
четири договора за банков кредит, включително и процесните, включени в списъка на
приетите предявени вземания, одобрен от съда по несъстоятелността. Оспорва предявения
иск, като твърди, че подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно вземането, на което молителят
основава молбата си по чл.625 ТЗ, а давността спира да тече докато трае производството
/чл.628а ал.1 ТЗ/. Излага, че доколкото от момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ
давността за вземанията на банката към главния длъжник е била прекъсната и нова давност
нее започнала да тече, тъй като производството по несъстоятелност не е приключило,
вземанията по договор за кредит от 26.02.2007г. и договор за кредит от 18.03.2008г.,
присъдени с издадените от ВТРС изпълнителни листи по ч.гр.дело № 4328/2010г. и по
ч.гр.дело № 4331/2010г., не са погасени по давност. Счита, че ипотекарният длъжник,
какъвто е ищецът, би могъл да противопостави на кредитора възражение за изтекла
погасителна давност и то ще е основателно, само ако това обстоятелство е настъпило в
отношенията между кредитора и главния длъжник. В тази връзка твърди, че към датата на
подаване на настоящата ИМ същата не е изтекла по отношение на несъстоятелния длъжник,
поради което предявеният иск е неоснователен. Намира ищцовите твърдения за погасяване
на вземанията по процесните договори за кредит поради настъпила перемпция по изп.дело
2
№ ./2010г. по описа на ЧСИ С. К. за неоснователни, доколкото перемпцията е без правно
значение за давността. Претендират се направените по делото разноски.
Останалите ответници не са подали отговор на ИМ в законоустановения срок. Извън
този срок по делото е постъпило становище от ответницата М. Д. Р., в което същата излага
доводи за недопустимост на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез своите пълномощници, поддържа предявения иск и
моли за неговото уважаване по съображения, изложени в писмена защита. Претендира
разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Моли да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат на основание чл.38 ЗА за оказаната безплатна
правна помощ по делото.
Ответникът «БАКБ» АД, чрез упълномощения си представител, поддържа изложените
в отговора на ИМ доводи за неоснователност на исковата претенция и моли за отхвърлянето
й. Излага подробни фактически и правни съображения в писмена защита.
Ответниците „А-ВТ“ ЕООД /н./, И. А. М. и М. Д. Р. не са се явили в съдебно заседание
и не са изпратили свои представители.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК «БАКБ» АД се
снабдила със Заповед № 2851/13.10.2010г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по
ч.гр.дело № 4328/2010г. по описа на Районен съд-Велико Търново, срещу солидарните
длъжници „А-ВТ“ ЕООД /н./ - главен длъжник и кредитополучател, И. А. М. и М. Д. Р.
/поръчители/, за суми, дължими от посоченото дружество по Договор за банков кредит от
26.02.2007г. Част от вземането на банката по посочения договор за кредит – в размер на 24
374 евро, било обезпечено с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № ., том ., рег. №
., дело № ./2009г. на нотариус Т. Б., с район на действие ВТРС. Ипотеката била учредена
върху имоти, собственост на „А-ВТ“ ЕООД /н./, между които и процесният имот, находящ
се в град Велико Търново, ул.»К.» №., секция «А» и представляващ апартамент № 6,
разположен на втори етаж, на кота +5.20, със застроена площ от 65.40 кв.м, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от входно антре,
баня с тоалетна, спалня, дневна – трапезария с кухненски бокс и две тераси, при съседи
съгласно одобрен архитектурен проект: от две страни улици, апартамент № 5А, стълбищна
площадка и асансьорна шахта, и при съседи съгласно Схема № 1087 от 25.02.2009г. на
СГКК – Велико Търново: самостоятелни обекти с идентификатор – на същия етаж .., под
обекта – .., .. и .., над обекта – .., заедно с приспадащите се идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху ПИ.
Въз основа на издадения на 13.10.2010г. по ч.гр.дело № 4328/2010г. по описа на
Районен съд-Велико Търново изпълнителен лист за събиране вземането на «БАКБ» АД било
образувано изп.дело № ../2010г. по описа на ЧСИ С. К., рег. № .., с район на действие ВТОС.
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК «БАКБ» АД се снабдила със Заповед №
3046/25.10.2010г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.дело № 4331/2010г.
по описа на Районен съд-Велико Търново, срещу солидарните длъжници „А-ВТ“ ЕООД /н./
- главен длъжник и кредитополучател, „А.“ ООД, И. А. М. и М. Д. Р. /поръчители/, за суми,
дължими от ответното дружество по Договор за банков кредит от 18.03.2008г. Вземането на
банката по посочения договор за кредит било обезпечено с договорна ипотека, учредена с
Нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./2008г. на нотариус Т. Б., с район на действие
ВТРС. Ипотеката била учредена върху имот, собственост на „А-ВТ“ ЕООД /н./, находящ се
в местността „Пишмана“ в град Велико Търново.
3
Въз основа на издадения на 25.10.2010г. по ч.гр.дело № 4331/2010г. по описа на
Районен съд-Велико Търново изпълнителен лист за събиране вземането на «БАКБ» АД било
образувано изп.дело № ./2010г. по описа на ЧСИ С. К., рег. № ., с район на действие ВТОС,
присъединено към изп.дело № ../2010г. на същия съдебен изпълнител.
В представеното по делото удостоверение с изх. № 3770/04.02.2021г., издадено от ЧСИ
С. К., е посочено, че последното поискано от взискателя изпълнително действие по изп.дело
№ ../2010г. е насрочването на публична продан на недвижим имот на длъжника, находящ се
в с. Р., което е направено с молба с вх. № 5188/25.07.2011г. Същата не била проведена
поради спиране на изпълнителното производство по отношение на дружеството-длъжник с
оглед открито спрямо него производството по несъстоятелност, за което били изпратени на
04.08.2011г. съобщения до страните. С постановление от 27.03.2018г. изпълнителното
производство било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по отношение на
длъжниците И. А. М. и М. Д. Р. и на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК по отношение на
длъжника „А-ВТ“ ЕООД /н./. Върху процесния недвижим имот били вписани възбрани под
дв.вх.рег. № ../19.11.2010г. , том ., акт № .и под дв.вх. рег. № ./19.11.2010г., том ., акт ., които
не са заличени.
С молба с вх. № 12483/07.12.2010г. ответникът «БАКБ» АД поискал от ВТОС
обявяване неплатежоспособността на „А-ВТ“ ЕООД поради спиране на плащанията от
страна на посоченото дружество по четири договора за банков кредит, между които Договор
за банков кредит от 26.02.2007г. и Договор за банков кредит от 18.03.2008г., и откриване на
производство по несъстоятелност. Въз основа на тази молба било образувано т.д. №
1243/2010г. по описа на ВТОС. С решение № 126/13.07.2011г. по посоченото дело била
обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 20.07.2010г. и открито
производство по несъстоятелност. С молба от 25.08.2011г. банката предявила вземанията си
по посочените два договора за кредит, присъдени с издадените заповеди и изпълнителни
листи, в производството по несъстоятелност, като същите били включени от синдика в
списъка на приетите предявени вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с
определение от 02.08.2013г. С решение от 25.02.2015г. дружеството било обявено в
несъстоятелност и за 09.03.2015г. свикано събрание на кредиторите за определяне реда и
начина на осребряване на имуществото.
Безспорно е по делото, че с решение № 64/26.04.2011г. по гр.дело № 1213/2010г. по
описа на ВТОС, влязло в законна сила от 18.05.2011г., на основание чл.19 ал.3 ЗЗД е бил
обявен за окончателен сключения между ищеца и „А-ВТ“ ЕООД предварителен договор от
26.09.2006г., по силата на който посоченото дружество се е задължило да прехвърли на
ищеца правото си на собственост върху процесния недвижим имот.
По молба с вх. № 3753/26.06.2019г. на «БАКБ» АД и въз основа на приложените към
нея заповеди за изпълнение на парично задължение и изпълнителни листи, издадени по
ч.гр.дело № 4328/2010г. и ч.гр.дело № 4331/2010г., и двете по описа на Районен съд-Велико
Търново, било образувано изп.дело № ../2019г. по описа на ЧСИ Р К, рег. № .., с район на
действие ВТОС. Със същата е поискано от съдебния изпълнител налагането на възбрана и
извършването на опис, оценка и публична продан на недвижими имоти, собственост на
трети лица – ипотекарни длъжници, между които и процесният имот, собственост на ищеца
по делото. Съдебният изпълнител е наложил възбрана на последния, както и на останалите
посочени в молбата на взискателя недвижими имоти, извършил е опис на същите на
10.12.2020г. и са изготвени експертни оценки.
От горната фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на предявения иск е решен с определение №
58/12.02.2021г. по в.ч.гр.дело № 24/2021г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново.
Разгледан по същество се явява неоснователен.
Няма спор по делото, че ищецът е придобил ипотекирания в полза на ответната банка
4
недвижим имот след учредяване на ипотеката, поради което и с оглед разпоредбата на
чл.151 ЗЗД същият може да противопостави на ипотекарния кредитор, поради насочване на
принудителното изпълнение върху ипотекирания имот, негова собственост, всички
възражения за недължимост на обезпечените вземания, с които разполага длъжникът. Това
включва и правото му да се позове на давността, която е изтекла в полза на длъжника срещу
кредитора. Давността не тече поотделно за длъжника и за третото лице, дало своя вещ за
обезпечение на дълга на длъжника или придобило вещта след учредяване на ипотеката
, и това трето лице не става солидарен длъжник наред с този, чието задължение обезпечава.
Вещното обезпечение на дълга винаги има акцесорен характер спрямо главното задължение,
поради което третото лице не придобива качеството на длъжник, а единствено носи
неблагоприятните последици, резултат от неизпълнението, които рефлектират в правната му
сфера посредством насочване на изпълнението върху вещта, дадена като залог или ипотека.
То би могло успешно да противопостави възражение за изтекла погасителна давност само
ако това обстоятелство е настъпило в отношенията между кредитора и длъжника.
Погасителната давност е вид юридически факт и представлява период от време, с
изтичането на който се погасява правото на кредитора да иска съдебна защита или
принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Давностният срок се
определя с начален и краен момент. Според разпоредбата на чл.114 ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Давностният срок спира да тече и се
прекъсва при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. По силата на
чл.628а ал.1 изр.1 от ТЗ, на която се позовава ответникът «БАКБ» АД, подаването на молба
за откриване на производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно
вземането, на което молителят основава молбата си по чл.625 ТЗ, а съгласно чл.628а ал.1
изр.2 от ТЗ давността спира да тече докато трае производството по несъстоятелност. Ако
молбата за откриване на производство по несъстоятелност се отхвърли с влязло в сила
решение, давността не се смята прекъсната, но в този случай действието на спирането на
давността се запазва /чл.628а ал.3 от ТЗ/. Следователно разпоредбата на чл.628а от ТЗ
урежда последиците от подаването на молба за откриване на производство по
несъстоятелност, а именно, че същата едновременно спира и прекъсва давността относно
вземането, на което молителят основава молбата си.
В настоящия случай, приложимата към процесното вземане /по договор за банков
кредит от 26.02.2007г./ обща петгодишна давност по чл.110 ЗЗД не е изтекла към датата на
подаване на молбата на ответника «БАКБ» АД за откриване производство по
несъстоятелност по отношение на „А-ВТ“ ЕООД. Същата е била прекъсната от момента на
подаване на молбата, доколкото едно от вземанията, на които молителят е основал молбата
си по чл.625 ТЗ, е това по договор за банков кредит от 26.02.2007г. Вземането по последния
е било предявено в производството по несъстоятелност и е прието от синдика.
Предявяването на вземането в това производството също съставлява основание за
прекъсване на давността по силата на чл.685а ал.1 ТЗ. Както разпоредбата на чл.628 ал.1 от
ТЗ, така и разпоредбата на чл.685а ал.1 от Т, предвиждат, че за вземанията, за които
давността се прекъсва по силата на тези разпоредби, давност не тече докато трае
производството по несъстоятелност. С оглед на това, от момента на подаване на молбата по
чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на ответното дружество давността
за вземания на «БАКБ» АД към несъстоятелното дружество се счита прекъсната, нова
давност не е започнала да тече и тъй като производството по несъстоятелност не е
приключило, давността не е изтекла предвид настъпилото съгласно горепосочените две
разпоредби спиране. Предвид изложеното, вземанията на «БАКБ» АД спрямо „А-ВТ“ ЕООД
/н./ по договор за банков кредит от 26.02.2007г. не са погасени по давност.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
5
Ответникът «БАКБ» АД не е направил разноски по делото, поради което такива не
следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Й. Ц., ЕГН **********, с адрес село О., община
Свищов, ул.“З.“ № ..срещу „БАКБ“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С.,
ул.“С.“ № ., „А-ВТ“ ЕООД /н./, ЕИК ..., И. А. М. с ЕГН ********** и М. Д. Р. с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.439 ГПК, приеме за установено по отношение на
ответниците, че правото на принудително изпълнение по изп.дело № ./2019г. по описа на
ЧСИ Р. К. срещу него и по отношение на собствения му недвижим имот, находящ се в град
Велико Търново, ул.»К.» №., секция «А» и представляващ апартамент № 6, разположен на
втори етаж, на кота +5.20, със застроена площ от 65.40 кв.м, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, състоящ се от входно антре, баня с тоалетна,
спалня, дневна – трапезария с кухненски бокс и две тераси, при съседи съгласно одобрен
архитектурен проект: от две страни улици, апартамент № 5А, стълбищна площадка и
асансьорна шахта, и при съседи съгласно Схема № 1087 от 25.02.2009г. на СГКК – Велико
Търново: самостоятелни обекти с идентификатор – на същия етаж ..., под обекта – ..., ... и ...,
над обекта – ..., заедно с приспадащите се идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху ПИ, не съществува, тъй като е погасено по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6