Решение по дело №13458/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1629
Дата: 7 март 2019 г. (в сила от 10 април 2020 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20181100513458
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 07.03.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през  2019 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ :   СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  АНЕТА ИЛЧЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   13458  по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба от М.Ж.М. чрез пълномощник адв.А.Д.,  срещу решение № 305197 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 51913/2013 г. на СРС, 73 състав, с което са отхвърлени предявените от нея срещу „А.“ ЕАД обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна дисциплинарното й уволнение със зап. №480/16.7.2013 г. по чл.328, ал.1, т.2 КТ на изпълнителния директор на ответното дружество, и по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването й на предишната работа - „мениджър проекти“, и е осъдена ищцата да плати на ответното дружество 1200 лв. разноски по делото.

            С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено с доказателствата по делото, както и при липса на мотиви и противоречие на мотиви и диспозитив. Конкретните оплаквания са следните: необсъждане на довода на ищцата, че при работодателя е имало други длъжности със същите функции, независимо от различното им наименование,при което подборът е бил задължителен, че бланкето е отхвърлен доводът й, че е нарушена закрилата по чл.333 от КТ, защото работодателят не е събрал информация дали ищцата не страда от някое от заболяванията по Наредба № 5 към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, че нямало доказателства въз основа на какви документи работодателят е направил сочената в атакуваната заповед „справка в наличната документация“, че съкращаването на щата считано от 01.07.2013 г. било само формално, а трудовата й функция продължила да съществува и след тази дата, защото ищцата, след връщането си от отпуск по майчинство на 11.07.2013 г. е работила на същата длъжност до 30.07.2013 г. и получавала трудово възнаграждение за това, без да е била преназначена на друга длъжност.  Претендират се разноски.

Въззиваемата страна-ответник „А.“ ЕАД с писмен отговор оспорва жалбата, като възразява, че решението е правилно, че работодателят е можел да съкрати длъжността, заемана от ищцата, която е била единствена в обособената сруктура на предприятието, и не била сходна с дружи длъжности в други структури на предприятието, поради различия в трудовите им функции с тези на ищцата, че защитата по чл.333 от КТ е приложима, само когато служителят страда от някои от заболяванията, за които има закрила, кавото заболяване ищцата нито твърди да има, нито е представила доказателство за такова заболяване при нея, и наличната документация при работодателя не сочело на такова заболяване, че издаване на заповедта на работодателя за съкращение в щата не водело автоматично до прекратяване н атрудовото правоотношение със служителя, заемащ съкратената длъжност, а поставя началото на провеждане на процедура за прекратяване на трудовото правоотношение ссъс служителя, заемащ съкратената длъжност, като нямало предвиден в закона срок колко време след съкращаването на щата това да стане.Моли жалбата да се сотави без уважение, претендират се разноски по списък по чл.80 от ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение се обжалва изцяло.

Предявени са обективно съединени обусловени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, и т.2 от КТ.

Ищцата М.Ж.М.  твърди, че е работил при ответника „А.“ ЕАД от 19.05.2006 г., като е заемала раблични длъжности, последно по допълнително споразумение от 04.01.2012 г. заемала длъжността „мениджър проекти“ . Твърди, че от 05.01.2012 г. до 09.07.2012 г. ползвала отпуск за отглеждане на детет до 8 г. възраст, като междувременно, продапи промененото си местоживеене ***, поискала от работодателя да бъде преназначена на друга длъжност в Шумен, или във Врана, но и двете й молба били отказани. Твърди, че следзавръшането й от отпуск за отглеждане на дете, на 11.07.2012 г. работодателят не бил готов за заввръщането й, и на 29.07.2012 г. й била връчена заповед   480/16.7.2013 г. по чл.328, ал.1, т.2 КТ на изпълнителния директор на ответното дружество,  за прекратяване на трудовото праовотношение считано от 30.07.2012 г. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като  не бил налице фактическият състав на прекратителното основание, посочено в атакуваната заповед, тъй като не е налице действително съкращаване на щата, че трудовата функция продължила да съществува, че изпълняваните от нея трудови функции се припокривали почти напърво с тези на други длъжности в отдел „Маркетинг-продукти по лекарско предписание“, а именно „продуктов мениджър неврология“, „регионален мениджър за гр.София-кардиология“,  които били незаети към 29.07.2012 г., също и с длъжността на мениджър на отдел, като при работодателя имало няколко отдела, и трудовите задължения на техните ръководители се припокривали с нейните. Това налагало извършване на подбор, какъвто не бил направен. Отделно счита, че съкращаването на щата считано от 01.07.2013  г. е само формално, а трудовата й функция продължила да съществува и след тази дата, защото ищцата, след връщането си от отпуск по майчинство на 11.07.2013 г. е работила на същата длъжност 20 дни. Счита, че реалната причина за прекратяването на трудовия й договор било желанието й да работи надомна работа и да бъде преназначена във Варна. Моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна и да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност „мениджър проекти“ . С допълнителна молба, подадена на 07.10.2013 г. до РС-Шумен, ищцата е заявила, че заповедта е незаконосъобразна, защото не била спазена закрилата по чл.333 от КТ, защото работодателят не е събрал информация дали ищцата не страда от някое от заболяванията по Наредба № 5 към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като единствената информация за здравословното й състояние

Производството по предявения първоначално иск за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е прекратено, поради оттегляне на този иск, с определение от 08.10.2013 г. на РС-Шумен, където първоначално е образувано производството, и по възражение на ответника за подсъдност е изпратено на РС-София.  

Ответникът „А.“ ЕАД оспорва исковете с писмения отговор по чл.131 от ГПК, с възраженията, че съкръщаването на щата е реално, одорено от изпълнителния директор, за което последният е оправомощен с решение на СД на ответното дружество от 27.04.2009 г., че длъжността на ищцата била единствена в отдел „Маркетинг-продукти по лекарско предписание“. С допълнителна молба по изпълнение указания по насрочване на първо по делот озаседание, представя длъжностни характеристики за  „продуктов мениджър ЦНС“ от 04.06.2012 г. и от 09.08.2013 г., „мениджър продуктова група“ от 21.08.2012 г., и „продуктов мениджър“ в отдел Кардиология от 21.08.2018 г., непроменяна след 01.07.2013 г. Оспорва да има в щатното разписание длъжност „регионален мениджър за гр.София-кардиология“.

Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, защото решението за съкръшаване на единствения шат за длъжността „мениджър проекти“, заемана от ищцата, е взето от надлежен орган, както и че подбор по чл.329 КТ не е бил наложителен по аргументи от мотивите на  Решение №239/05.11.2015 г. по гр.д. №1763/15г. на III ГО на ВКС, съобразно което „подбор следва да бъде извършен в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването в щата. Преценката дали една структура е обособена, се прави след като се съобразят нейната териториална обособеност, финансово- икономическа, организационно- управленска /дали е самостоятелна организационна единица със свое ръководство в управленската йерархия/ и функционнална /осъществява ли относително обособена дейност от общата дейност на предприятието със своя специфика при организацията на начина на работа/ характеристики. При наличие на отделни обособени структура в рамките на общото предприятие на работодателя, определящо е не наименованието на конкретната длъжност, а съответните трудови функции, които се изпълняват. При еднакви наименования на длъжностна, но осъществявани различни трудови функции в рамките на отделна обособена структура в рамките на общото предприятие на работодателя, подборът следва да се извърши в рамките на съответната структура“. Приел е, че ищцата не се ползва със закрила по чл.333 от КТ, защото нито твърди, нито доказва да страда от някакво заболяване, което да предполага закрилата по този ред.

Въззивният съд, при преценка на доводите на страните, и събраните по делото доказателства, намира, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, по мотивите, изложени от първоинстанционсния съд по този иск, към които препраща на сонование чл.272 от ГПК, както и по следните допълнителни съображения, обусловени от оплакванията по въззивната жалба : Заеманата от ищцата длъжност «мениджър проекти“ е единствена такава по наименование  в обособената структура на преприятието на работодателя- І - «Маркетинг и продажби-продукти с лекарско предписание», подразделение 1-без наименование, както по щатното разписание до 01.07.2013 г., така и след това. Длъжност с такова наименование няма в щатното разписание  и в други обособени структури на преприятието на работодателя със сходни наименования, като ІІ- «Маркетинг и продажби-болничен пазар и онкология»,  ІІІ- «Маркетинг и продажби-продукти без лекарско предписание». Доводът на ищцата, че към момента на прекратяване на трудовия й договор при работодателя е имало сходни длъжности, конкретно посочени от нея, с които е трябвало да се извърши подбор, въпреки различието в наименованията, е недоказан по делото. Първо, както самата ищца твърди с исковата молба, две от тези длъжности били свободни към 29.07.2013 г. – за „продуктов мениджър неврология“ и  „регионален мениджър за гр.София-кардиология“, при което при липсата на лица, които да ги заемат, подбор е невъзможен. Отделно от това, съпоставката на длъжностната характеристика на ищцата „мениджър проекти“ с тези за длъжностите "продуктов мениджър – Кардиология“ от 21.08.2012г.  (заемана от Р.Ч.), "продуктов мениджър -  ЦНС“ от 04.06.2012 г. намиращи се в други подразделения - съответно 2-бизнес юнит кардиология и  3-бизнес юнит Централна нервна система, в рамките на обособената структура на преприятието на работодателя І - «Маркетинг и продажби-продукти с лекарско предписание», показва различия в трудовите им функции, независимо от наличието и на съвпадащи такива.  Първо, дейността на продуктовите мениджъри в отделните отдели (бизнес юнити) е специализирана по отношение на група лекарства, отнасящи се за определена терапевтична група, според лекарствената листа на "А." ЕАД, в която лекарствените средства са структурирани и разделени по терапевтични направления ("Кардиология", "Централна нервна система", "Онкология" и т.н.), което съществено ги отличава от трудовата функция на длъжността "мениджър проекти", която е многофункционална и предполага познания по цялата продуктова листа на ответното дружество, доколкото съответните продукти се включват в различни управленски проекти, управлявани от "мениджъра проекти". Второ, продуктовите мениджъри- за разлика от мениджъра проекти, не възлагат задачи на медицинските представители, не отчитат изпълнието на такива задачи и не контролират дейността на медицинските представители, т.е. длъжността не е ръководна. Трето, има различия и в субординацията – продуктовите мениджъри се намират  на по-ниско ниво в йерархията спрямо нивото на позицията "мениджър проекти", тъй като са на пряко подчинение на Мениджър продуктова група, а не на Директор Направление Продукти с лекарско предписание. Различни са и кодовете на позициите им в Длъжностното разписание на "А." ЕАД съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите - продуктовите мениджъри са с код 24316002,  т.е. в раздел "Специалисти по продажби, маркетинг и връзки с обществеността"(243), подраздел "Специалисти по реклама и маркетинг" (2431), позиция "Експерт, маркетинг" (24316002)., докато "мениджър проекти",  е с код 24216002, т.е. в раздел "Административни специалисти" (242), подраздел "Анализатори по управление и организация" (2421), позиция "Експерт, бизнес развитие" (24216002). Същи са различията между длъжностната характеристика на „мениджър проекти“ и длъжностната характеристика за „продуктов мениджър-ЦНС“ от 09.08.2013 г., одобрена след прекратяване трудовия договор на ищцата, поради което доводът за  фиктивно съкращаване на длъжността на ищцата също е неоснователен.

Различия има и между трудовите функции за длъжността, заемана от ищцата „мениджър проекти“ и длъжността "мениджър продуктова група" в другите бизнес юнити в рамките на обособената структура на преприятието на работодателя І - «Маркетинг и продажби-продукти с лекарско предписание». Мениджърът продуктова група има ключова роля в стратегическия мениждърски екип, каквато характеристика „менижър проекти“ няма, отговорен е за бюджета на продуктовата група, както контролира и разхода на бюджета на продуктовата група, каквито задължения мениджър проекти няма. Второ, мениджърите продуктова група са специализирани по предлагани продукти (лекарствени средства) в бизнес юнити съответно "Кардиология", "Централна нервна система" и т.н., и е  също специализирана по отношение на група лекарства, отнасящи се за определена терапевтична група. Трето, мениджъра продуктова група за разлика от мениджъра проекти, не възлага задачи на медицинските представители, не отчитат изпълннието на такива задачи и не контролира дейността на медицинските представители, с изключение само на контролни функции по отношение на "двойните визити" на медицинските представители. Това е съществена разлика в трудовите функции с длъжността на ищцата, която е ръководна и контролна по отношение на медицинските представители, които са й на пряко подчинение. Мениджърът продуктова група има ръководни функции по отношение на други служители - продуктови мениджъри и мениджъри продажби, по отношение на които пък мениджъра проекти няма ръководни функции. Различни са и кодовете на позициите им в Длъжностното разписание на "А." ЕАД съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите – на "мениджър продуктова група" е с код  12216004,  т.е. в раздел "Ръководители по продажби, маркетинг и развойна дейност" (122), подраздел "Ръководители по продажби и маркетинг" (1221), позиция "Маркетинг мениджър/Директор маркетинг" (*********).

 Изложеното сочи, че няма съвпадане на основните и характерни за горепосочените други длъжности, трудови функции, с тези по длъжностната характеристика за „мениджър проекти“, поради което за работодателя не е възникнало задължението да извърши подбор между ищцата и други служители, заемали по същото време 29.07.2013 г . някоя от горепосочените длъжности, и този довод на ищцата за незаконосъобразност на уволнението й, поради неизвършен подбор, се явява неоснователен.

Оплакването на ищцата за липсата на реално съкращаване на щата също е неоснователно. Решението за съкръщаване на щата е взето от работодателя, като същото няма автоматично прекратително действие спрямо служителите, заемащи съкращаваните длъжности. Към 01.07.2013 г., считано от която дата е одобрено новото щатно разписание с предвидените в него съкращаване на определени длъжности, ищцата още е била в отпуск за отглеждане на дета до 8 г., и не е било възможно трудовото правоотношение с нея да се прекрати, преди тя да прекъсне ползването на законоустановен отпуск по КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение следва предвидена в КТ процедура, и не настъпва автоматично нито с акта на работодателя за промяна в щата, нито със завръщането на работа на служител, ползващ законоустановен отпуск по КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение поради промяна в щата става с волеизявление за това на работодателя, което трябва да достигне до служителя, и се случва от датата, посочена от работодателя, съобразно това дали се отправя предизвестие или не се спазва срока на предизвестието по чл.326, ал.2 от КТ. Ето защо въззивният съд намира, че полагането на труд от ищцата за времето от 11.07. до 29.07.2013 г. не води до извод за фиктивно съкращаване на щата за длъжността й.

По тези съображения въззивният съд намира, че работодятелят не е имал задължението да извърши подбор между ищцата и други служители, тъй като е съкратена единствената длъжност „мениджър проекти“ при работодателя, съществуваща врамките на обособена структура на преприятието на работодателя,  и при работодателя в рамките на тази обособена структура няма други длъжности със същите или сходни трудови функции. Ищцата не твърди да страда от някое от заболяванията по Наредба № 5/1987 г., няма събрани по делото доказателства за наличие на такова заболяване при ищцата, поради което неизпълнението от работодатгеля на задължението му по чл.1, ал.2 от Наредба № 5, не прави атакуваната заповед незаконосъобразна. Това е така, защото закрилата по чл. 333 КТ има обективен характер и  цели запазване на работника/служителя от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни съображения, и  значение има единствено дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът/служителят е страдал от заболяване по чл. 1 от Наредба № 5, в който смисъл е разяснението по прилагане на закона, дадено с решение № 364 от 04.04.2014 г. по гр. д. № 1514/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Самата ищца признава с исковата молба, че е предоставила на работодателя медицинска документация за здравословното си състояние през 2006 г., която вероятно работодателят е преценил при издаване на атакуваната заповед. Ищцата не като не твърди към онзи минал момент 2006 г., или след това, да страда от заболяване, даващо й закрила по смисъла на чл.333 от КТ, поради което не може да се ползва със закрила по чл.333 от КТ обективно, и не е налице основание за отмяна на атакуваната прекратителна заповед на работодателя поради нарушаване на закрилата по чл.333 от КТ, доколкото за работодателя не е възникнало задължение да изиска съгласие на Инспекцията по труда, след като ищцата не страда от някое от заболяванията по Наредба № 5/1987 г.

При тези изводи, прекратителната заповед основана на чл.328, ал.1, т.2 от КТ се явява законосъобразно издадена и искът за отмяната й по чл.344, ал.1, т.1 от КТ като неоснователен, подлежи на отхвърляне, както и обусловеният от неговия искод втори съединен иск за възстановяване на ищцата на предишната длъжност по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Относно втория иск- този по чл.344, ал.1, т.2 от КТ първоинстанционният съд е изложил в мотивите си извод, че искът е основателен, а с диспозитива го е отхвърлил, което противоречие  обаче, не води до извод за неправилност на решението в тази част, доколкото също в мотивите си СРС е посочил, че основателността на този иск е обусловена от основателността на главния иск, и доколкото главният иск е приел за неоснователен, то и вторият иск се явява неоснователесн. Налице е следователно и вътрешно противоречие на мотивите, което не се отразява обаче, на постановеното с диспозитива за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност, като последица от  неоснователността на главния, обуславящия иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за отмяна на прекратителната заповед на работоздателя, и което като краен резултат е правилно, поради което не е налице основание и за отстраняване на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК в тази част на решението на първоинстанционния съд.

И двата предявени иска подлежат следователно на отхвърляне, и решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди изцяло.

По разноските за въззивната инстанция : Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, направените от въззивницата-ищца разноски остават в нейна тежест.  Въззиваемата страна-ответник съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за направени разноски за 1200 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, уговорени с договора за адвокатски услуги от 14.11.2013 г. представен пред СРС за всяка инстанция по делото, и платени по банков път в хода на въззивното производство, има право да ги получи от ищцата.

Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И :

             

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 305197 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 51913/2013 г. на СРС, 73 състав.

ОСЪЖДА М.Ж.М. ЕГН ********** ***, да заплати на „А.“ ЕАД ЕИК ******седалище ***, съдебен адресат : адв.К.К.,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                                       

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

                                                                                                           2.