Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,23. 04. 2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет
и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия:Петър П.
при секретаря Д.И.………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00264/2017г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е втора фаза на съдебна делба на недвижим имот.
С
влязло в сила решение на съда № 118 от 16.11.2017 г. по делото е допусната
делба между Д.С.М.
ЕГН ********** *** и Ж. Б. П. ЕГН ********** ***,- съсобствения
им недвижим имот с жилищно предназначение, находящ се
в с. К., община Г.Т.и представляващ
дворно място с площ от 1365 кв.м. по нотариален акт, а по скица- с площ
от 1800 кв.м., част от имот пл. № 129, за който е отреден УПИ I- 129- нов №
съгласно Заповед № 1016/ 14. 09. 2007 год. на Кмета на Община Г.Т., кв. 7 по
ПУП на селото, ведно с построената в това дворно място масивна жилищна сграда
със застроена площ от 85 кв.м. при квоти на съсобствеността 1/ 4 идеална част
за ищеца Д.С.М. и 3 / 4 идеални части за ответника- Ж.Б.П..
В първото по делото заседание след
допускане на делбата,нито една от страните не е направила искане за възлагане
на имота, като и двете страни са поискали изрично имотът да бъде изнесен на
публична продан, поради което същият следва на основание чл.348 ГПК да бъде
изложен на публична продан.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
пазарната стойност на имота е 6272. 00 лв.
Страните по делото следва да бъдат осъдени
да заплатят по 4 % държавна такса върху стойността на всеки един от дяловете.
Така съделителя Ж.Б.П. при стойност на дела му 4704.
00 лева следва да заплати държавна такса от 188. 16 лева, а Д.С.М.- при
стойност на дела му от 2068. 00 лева следва да заплати държавна такса от 82. 72
лева.
По отношение
искането на ищеца за възлагане на сторени от него съдебни разноски:
Доказано от писмени доказателства по делото
ищецът е заплатил първоначално сумата от 50 лева като държавна такса, която не
се е следвала при завеждането на исковата молба, 10 лева за банкови комисиони,
200 лева за възнаграждение на вещо лице, и 1200 лева за адвокатско
възнаграждение. От тези суми съдът намира, че с оглед нормата на чл. 355 ГПК на
ищеца не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Не е била дължима и
таксата от 50 лева за завеждане на иска за делба, както и разходите за банкови
комисиони. Така съдът намира, че на основание чл. 355 ГПК единствено следва да
бъдат признати разноските за платен депозит за вещо лице, които с оглед
дяловете на страните са ¾ за ответника и ¼ за ищеца, т.е.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца ¾ от сумата от 205.
00 лева или 153. 75 лева.
Горното се потвърждава и от Определение
№335/01.07.2015 по дело №2020/2015 на ВКС, ГК, I г.о., в производството е по
чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, където в мотивите се казва:
„…Налице е основание за допускане касационна
проверка по въпросите 1, 3 и 4, които обуславят основанието по чл. 280, ал.1,
т. 1ГПК. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК Ж. са направили разноски за
правна защита в размер на 2450 лв. и разноски за удостоверения копия от
документи, скица, депозити за вещи лица.При определяне размера на дължимите
разноски съдът неправилно е включил направения разход за правна защита. В
договора за правна помощ не е посочено каква част от уговореното и платено
възнаграждение е за защита по иска за делба и каква за претендираните
от тези съделители суми като подобрения на съсобствените имоти, която претенция е отхвърлена като
неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски
съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за
свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват
и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от
редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК.В случая претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е
неоснователна, тъй като този разход следва да се понесе от съделителите
както е направен.“
Водим от
изложеното, на основание чл.348 ГПК,съдът
Р Е Ш И
:
ДА СЕ ИЗНЕСЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН съсобствения на Д.С.М.
ЕГН ********** *** и Ж. Б. П. ЕГН ********** ***, недвижим имот с жилищно
предназначение, находящ се в с. К., община Г.Т.и
представляващ дворно място с площ от
1365 кв.м. по нотариален акт, а по скица- с площ от 1800 кв.м., част от имот
пл. № 129, за който е отреден УПИ I- 129- нов № съгласно Заповед № 1016/ 14.
09. 2007 год. на Кмета на Община Г.Т., кв. 7 по ПУП на селото, ведно с
построената в това дворно място масивна жилищна сграда със застроена площ от 85
кв.м. при квоти на съсобствеността 1/ 4 идеална част за ищеца Д.С.М. и 3 / 4
идеални части за ответника- Ж.Б.П..
Осъжда Ж.Б.П. с гореснета
самоличност да заплати по сметка на съда държавна такса от 188. 16 лева.
Осъжда Д.С.М. с
гореснета самоличност да заплати по сметка на съда
държавна такса от 82. 72 лева.
Осъжда Ж.Б.П.
да заплати на Д.С.М. разноски от 153. 75 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :