Р Е Ш Е Н И Е № 149
гр. Хасково, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, НО, I-ви
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря Димитрийка Христова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария
Иванова-Георгиева ВНЧХД № 416 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 31 от 04.06.2019г.,
постановена по НЧХД № 207 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград,
подсъдимият Н.Г.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 22.09.2018г. в град С.,
област Х., в съучастие като извършител с В.Н.К., ЕГН ********** и И.Н.К., ЕГН **********,***,
причинил на Я.П.М., ЕГН ********** ***, разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане по теменната област на главата, оток и кръвонасядане по гръбната
повърхност на лявата длан и кръвонасядане и охлузване по дясното бедро и на
основание чл. 54, ал. 1 от НК е
осъден на наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7 (седем) месеца с периодичност 2
(два) пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 7 (седем) месеца.
С
посочената присъда подсъдимият Н.Г.К. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 22.09.2018г.
в град С., област Х., в съучастие като извършител с В.Н.К., ЕГН ********** и И.Н.К.,
ЕГН **********,***, причинил на И.Ф.И., ЕГН ********** ***, разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в
разкъсно-контузна рана на главата, първично зараснала с кръвонасядания около
нея, двойно контурирани кръвонасядания и охлузвания по гърба, дясната мишнична
област и лявата повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по двете рамене и
охлузване на коремната стена, като подсъдимият Н.Г.К. е получил същата такава
телесна повреда по чл.130, ал. 1 от НК, причинена му от И.Ф.И., поради което и
на основание чл. 130, ал. 3 от НК е освободен от наказание.
С присъдата подсъдимият В.Н.К. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 22.09.2018г. в град С., област Х., в съучастие като
извършител с Н.Г.К., ЕГН ********** и И.Н.К., ЕГН **********,***, причинил на Я.П.М.,
ЕГН ********** ***, разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по теменната
област на главата, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан и
кръвонасядане и охлузване по дясното бедро и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „Пробация“ при
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от 7 (седем) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 7 (седем) месеца.
Подсъдимият е признат за виновен и в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за
това, че на 22.09.2018г. в град С., област Х., в съучастие като извършител с Н.Г.К.,
ЕГН ********** и И.Н.К., ЕГН **********,***, причинил на И.Ф.И., ЕГН **********
***, разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК,
изразяващо се в разкъсно-контузна рана на главата, първично зараснала с
кръвонасядания около нея, двойно контурирани кръвонасядания и охлузвания по
гърба, дясната мишнична област и лявата повърхност на гръдния кош,
кръвонасядания по двете рамене и охлузване на коремната стена и на основание
чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на
наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от 7 (седем) месеца с периодичност 2 (два) пъти
седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 7
(седем) месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия В.К. е
определено общо най-тежко наказание за двете престъпления, а именно наказание „Пробация“
при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за
срок от 7 (седем) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 7 (седем) месеца.
С
посочената присъда подсъдимият И.Н.К. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 22.09.2018г.
в град С., област Х., в съучастие като извършител с Н.Г.К., ЕГН ********** и В.Н.К.,
ЕГН **********,***, причинил на Я.П.М., ЕГН ********** ***, разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по теменната област на главата, оток и
кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан и кръвонасядане и охлузване
по дясното бедро и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „Пробация“ при следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7
(седем) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 7 (седем) месеца. Подсъдимият е
признат за виновен и в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на
22.09.2018г. в град С., област Х., в съучастие като извършител с Н.Г.К., ЕГН **********
и В.Н.К., ЕГН **********,***, причинил на И.Ф.И., ЕГН ********** ***,
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо
се в разкъсно-контузна рана на главата, първично зараснала с кръвонасядания
около нея, двойно контурирани кръвонасядания и охлузвания по гърба, дясната
мишнична област и лявата повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по двете
рамене и охлузване на коремната стена и на основание чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „Пробация“ при
следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от 7 (седем) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 7 (седем) месеца. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия В.К. е определено общо най-тежко
наказание за двете престъпления, а именно наказание „Пробация“ при следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7
(седем) месеца с периодичност 2 (два) пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 7 (седем) месеца.
С присъдата първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове,
като е осъдил солидарно подсъдимите да заплатят на всеки един от частните
тъжители сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
22.09.2018г. до окончателното й плащане.
Подсъдимият В.К. е осъден да заплати на Я.М.
сума в размер на 262,33 лева, представляваща част от направените разноски по
делото, да заплати на И.Ф.И. сума в размер на 262,33 лева, представляваща част
от направените разноски по делото и да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 100 лева, представляваща дължимите държавни такси в
производството по НЧХД № 207 по описа за 2019г. на РС-Свиленград, както и
сумата от 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимият И.К. е осъден да заплати на Я.М.
сума в размер на 262,33 лева, представляваща част от направените разноски по
делото, да заплати на И.Ф.И. сума в размер на 262,33 лева, представляваща част
от направените разноски по делото и да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 100 лева, представляваща дължимите държавни такси в
производството по НЧХД № 207 по описа за 2019г. на РС-Свиленград, както и
сумата от 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Подсъдимият Н.К. е осъден да заплати на Я.М.
сума в размер на 262,34 лева, представляваща част от направените разноски по
делото, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 100 лева,
представляваща дължимите държавни такси в производството по НЧХД № 207 по описа
за 2019г. на РС-Свиленград, както и сумата от 5 лева – държавна такса за
издаване на изпълнителен лист и да заплати в полза на РС-Свиленград сума в
размер на 205 лева, представляващи разноски за съдебна експертиза и за издаване
на изпълнителен лист.
Недоволен от присъдата е останал
частният тъжител, И.Ф.И., който в законоустановения срок чрез повереника си
адвокат А.Г., е подал въззивна жалба. С нея се обжалва присъдата в частта, в
която подсъдимият Н.К. на основание чл. 130, ал. 3 от НК не е наказан за
извършеното спрямо И.И. престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
и относно размера на наложените наказания на подсъдимите. В посочените части
присъдата се намира за неправилна и несправедлива. Твърди се, че в хода на
съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства и доказателствени
средства, които да водят до приложението на института на реторсията, тъй като не
може да се направи единствено възможен извод, че частният тъжител И.И. е
извършил същата по вид телесна повреда спрямо подсъдимия Н.К.. Твърденията за
нанасянето на удар от частния тъжител представлявали единствено защитна версия
на подсъдимия, която не се подкрепяла от доказателствената съвкупност. По
отношение на наложените наказания на подсъдимите В.К. и И.К. в жалбата се
излагат доводи за тяхната несправедливост. При определянето на размера не били
взети под внимание следните обстоятелства, а именно броя на извършителите,
дързостта им, нетрезвото им състояние, извършване на деянието в присъствието на
деца и на възрастна жена, както и лошите им характеристични данни. Всички тези
обстоятелства според частния тъжител са от категорията на отегчаващите вината,
поради което е следвало да се определят по-тежки наказания с оглед целите на
наказанието и разпоредбите, касаещи индивидуализацията му. Моли настоящия съд
да измени присъдата съобразно изложените мотиви. Претендира направените
разноски в настоящото производство.
В
законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са подадени писмени
възражения.
В проведеното на 22.10.2019г. съдебно
заседание по делото частният тъжител И.И., в качеството си на жалбоподател във
въззивното производство, не се явява, представлява се от адвокат Г.. Частният
тъжител Я.М. не се явява, представлява се от адвокат Г.. Подсъдимите, като
ответници по въззивната жалба не се явяват, представляват се от адвокат К..
В пледоарията си адвокат Г. поддържа
жалбата по наведените в нея доводи. Счита, че от доказателствената съвкупност
по делото не може да се направи категоричен извод за това как е настъпила
телесната повреда на подсъдимия Н.К., доколкото доказателствата и
доказателствените средства в тази насока са противоречиви. Намира обясненията
на подсъдимите за недостоверни, тъй като към момента на извършване на деянието
същите са били в нетрезво състояние и спомените им са неясни. Моли съда да измени
обжалваната присъда в частите, в които е обжалвана и да присъди разноски за
тази инстанция на частния тъжител и жалбоподател в настоящото производство, И.И..
Защитникът на подсъдимите, адвокат К., оспорва
жалбата като неоснователна и необоснована. По отношение на приложението на
института на реторсията намира за правилен и законосъобразен извода на
първоистанционния съд, че описаните увреждания представляват лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, такава каквото е нанесена и на
частния тъжител И.Ф.И.. Счита, че този извод почива на внимателен, детайлен и
мотивиран анализ на събраната доказателствена съвкупност. Относно
несправедливостта на наложените наказания защитникът на подсъдимите твърди, че
размерът им е определен след преценка на обстоятелства по чл. 54, ал. 1 от НК,
а именно обществената опасност на дееца и на деянието, подбудите за
извършването му и други смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Навежда
доводи за правилността на преценката на първоинстанционния съд за невъзможност
подсъдимите Н.К. и И.К. да бъдат освободени от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като първият е реабилитиран, а
вторият подсъдим е неосъждан. По отношение на подсъдимия В.К. счита, че
наложеното наказание е правилно определено. Моли съда да измени присъдата
съобразно наведените твърдения или да я потвърди изцяло.
Пред
въззивната инстанция като доказателства по делото са приети следните писмени
доказателства: писмо с вх. № 615/2019г., издадено на 10.07.2019г. от
РП-Свиленград, отговор от РП-Свиленград с вх. № 9351 от 08.10.2109г.,заверено
копие на постановление за образуване на досъдебно производство на РП-Свиленград
от 10.07.2019г., жалба от Н.Г.К. *** от 16.04.2019г. и медицинско удостоверение
№ 429 от 2018г. и е разпитан свидетеля Д.А.Р..
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, констатира следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по депозирана от И.Ф.И. и Я.П.М. тъжба за нанесени им от подсъдимите
Н.Г.К., В.Н.К. и И.Н.К. леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващи се в разкъсно-контузна рана на главата първично зараснала с
кръвонасядане около нея, двойно контурирани кръвонасядания и охлузвания по
гърба, дясната мишнична област и лявата повърхност на гръдния кош,
кръвонасядания по двете рамене и охлузване по коремната стена на първия от
тъжителите – И.Ф.И. и разкъсно контузна рана и кръвонасядане по теменната
област на главата, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан и
кръвонасядане и охлузване по дясното бедро на втория от тъжителите – Я.П.М..
Подсъдимият Н.Г.К. е роден на ***г***, ***, ******* гражданин, с ******* образование, ******, *****, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********. За
същия по делото се съдържа отрицателна характеристична справка по местоживеене,
където е познат като *********, създаващ ******* с живущите в района, системно ****** ***** ****** ****.
Подсъдимият Н.К. имал **** **** и *** *******, като нямал постоянна работа и доходи.
Подсъдимият В.Н.К. е роден на ***г***, ***, ******* гражданин, с ******* образование, *****, *******, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********. За
същия по делото се съдържа отрицателна характеристична справка по местоживеене,
съгласно която подсъдимият предизвиква ****** и **** със съседите си. Същевременно имало данни да
злоупотребява с ****** и да използва ***** ******, както и да е в компания с криминално проявени лица. Същият е освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание за престъпление по чл. 191 от НК.
Подсъдимият И.Н.К. е роден на ***г***, ***, ****** гражданин, с ******** образование, ********, *******, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********. За
същия по делото се съдържа отрицателна характеристична справка по местоживеене,
съгласно която подсъдимият предизвиква ****** и ****** с живеещите в района, като не поддържа добри
отношения с тях.
Подсъдимите и частните тъжители живеят в
град С. Подсъдимият Н.Г.К. е **** на подсъдимите И.
и В. К., които са *****. Частните
тъжители И.И. и Я.М. живеят във фактическо съжителство, от което имат ****, едно от които е свидетелят И.И..
На
22.08.2018г., когато бил панаира в гр. С., в дома си, находящ се на ул. „Х.“ № **, били частните тъжители, ****** им И.И., свидетелят Д.Р. (**** **** по ****** ****** с частните
тъжители) и свидетелят Ф. С. (****** на
частния тъжител И.И.). Частният тъжител И.И., свидетелят И.И. и свидетелят Д.Р.
били на масите, поставени в двора на дома на тъжителите, слушали музика и се
черпели по повод на есенния панаир. Тримата консумирали бира.
Към
18:30 часа покрай двора на дома на частните тъжители с каруца няколко пъти минали
двамата подсъдими В. и И. К. В последствие спрели каруцата и влезли в двора на
частните тъжители. Подсъдимият В.К. отправил покана на частния тъжител И.И. да
се състезават с конете си. Същият обаче отказал, тъй като видял, че двамата ***** били пияни. След отказа да се
състезават („да се дърпат, за да видят кой кон е по-бърз“) връщайки се към
каруцата си, В.К. ударил в лицето свидетеля Д.Р.. Същият се изплашил и избягал,
след което се прибрал в град Л., откъдето бил всъщност. Двамата ****** В.
и И. К.
впрегнали каруцата и си тръгнали от дома на частните тъжители.
След
около 15-20 минути двамата **** (подсъдимите В. и И. К.) се върнали в дома на И.И. и Я.М.,
но този път те били заедно с ***** си (подсъдимия Н.К.). Отново спрели
каруцата пред дома на частните тъжители и влезли в двора им, носейки дървени
тояги. При вида им частната тъжителка Я.М. извикала на И.И. и И.И. да се
скрият, което й направили. Частният тъжител И. и свидетелят И.И. се скрили във
външната тоалетна. Свидетелката Ф. С. през това време била вътре в
салона на къщата, но виждала всичко от отвора за врата.
Като
влезли в двора на частните тъжители подсъдимите попитали „Къде е И.?“, но Я.М.
отговорила на подсъдимия Н.К., че първо трябва да попита какво са направили ***** му. В този момент подсъдимият В.К.
ударил по главата частната тъжителка Я.М. и тя паднала на земята. След като
паднала подсъдимите започнали да я ритат в корема, а по ръцете и краката я
удряли с дървените тояги.
След
тези удари подсъдимите отишли до външната тоалетна, където се криели частният
тъжител И.И. и свидетелят И.И., и ги извадили оттам. Подсъдимият Н.К. ударил с
дърво по врата свидетеля И.И., докато подсъдимите В.К. и И.К. съборили частният
тъжител И.И. на земята и го ритали. Подсъдимият Н.К. го ударил няколко пъти с
дървената тояга. Частният тъжител също нанесъл удар на подсъдимия Н.К. в
областта на лицето, вследствие на което му избил няколко зъба.
Подсъдимите
В.К. и И.К. първи напуснали двора на дома на частните тъжители, а след тях си
тръгнал и подсъдимият Н.К.. Това се случило след като чули, че свидетелката Ф. С. звъннала на полицията.
После
частните тъжители с помощта на свидетелката Ф. С. станали от земята и отишли в ЦСМП
– С.,
още преди да пристигнат полицейски служители по подадения сигнал. За
извършените прегледи били издадени съдебномедицинско удостоверение на живо лице
№180-II/2018г.,
с което се удостоверявало, че И.Ф.И. имал разкъсно-контузна рана на главата
първично зараснала с кръвонасядане около нея, двойноконтурирани кръвонасядания
и охлузвания по гърба, дясната мишнична област и лявата повърхност на гръдния
кош, кръвонасядания по двете рамена и охлузване на коремна стена, и
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 181-II/2018г., с което се
удостоверявало, че Я.П.М. имала разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по
теменната област на главата, оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на
лявата длан, кървонасядане и охлузване по дясното бедро.
Подсъдимите
Н. и И. К.,
както и частните тъжители били отведени в РУ-С., където им били снети сведения и
им били издадени разпореждания да не се саморазправят. На посочените четири
лица била извършена проверка с техническо средство дрегер, което отчело, че
само Я.М. не е консумирала алкохол, а за останалите отчело следните промили: И.К.
– 0,67 % промила, Н.К. – 1,30 % промила, И.И.
- 0,58 % промила.
В хода на първоинстанционното
производство са назначени съдебномедицински експертизи.
Видно от
заключението на вещото лице по съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
110/19г. при прегледа на Я.М. е установено, че на същата са причинени
разкъсно-контузна рана, кръвонасядане по теменната област на главата, оток и
кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан, кръвонасядане и охлузване
по дясното бедро, като описаните увреждания били причинени от действие на
твърди тъпи предмети, които могат да се получат при побой, нанесен с предмети с
продълговата форма, като такива е възможно да са дървени бухалки, или с юмруци.
Видно от
заключението на вещото лице по съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
109/19г. при прегледа на И.И. е установено, че на същия са причинени разкъсно-контузна
рана на главата, първично зараснала с кръвонасядане около нея,
двойноконтурирани кръвонасядания и охлузвания по гърба, дясната мишнична област
и лявата повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по двете рамена и охлузване
на коремна стена,
като описаните увреждания били причинени от действие на твърди тъпи предмети,
които могат да се получат при побой, нанесен с предмети с продълговата форма,
като такива е възможно да са дървени бухалки.
Видно от
заключението на вещото лице по съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
108/19г. при прегледа на Н.К. е установено, че на същия са причинени
травматично избиване на двата първи горни зъба, разклащане II степен на втори горен десен зъб и разклащане II степен на втори горен ляв зъб, като описаните
увреждания били причинени от действие на твърди тъпи предмети, които могат да
се получат от удар с или върху твърд тъп предмет при инцидент. При изслушването
си в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че липсват данни
подсъдимият Н.К. да страда от заболяване, което да води до масова отпадане на
зъбите, каквото е парадонтозата. Вещото лице изключва възможността
травматичното избиване на зъби да се е случило при падане на терен, като
уточнява, че теоретично е възможно, но при падането би имало контакт с цялата
повърхност, с цялата изпъкнала част – чело, нос, устни, тоест би се засегнала
не само зъбната редица, а данни за увреждания по други части на лицето нямало.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото гласни и писмени доказателства чрез обясненията на подсъдимите, показанията на
свидетелите И.И.И., Ф. И. С., О. В. А., О. М. И., Д.А.Р.. В същия смисъл тя се установява и от събраните и приобщени по
делото писмени доказателства и доказателствени средства – справки за съдимост
на подсъдимите, характеристични справки,
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 181-II/2018г., съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 180-II/2018г., преписка №
1093/2018г. по описа на РП-Свиленград, писмо с вх. рег. № 6382 от 24.04.2019г.
на ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 15.01.2019г. на РП-Свиленград, жалба с вх. №
1093/2018г. от 15.04.2019г., съдебномедицинско удостоверение № 429/2018г. от
дата 28.09.2018г., писмо с вх. рег. № 6544 от 30.04.2019г. ведно с разпореждане
за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно
чл. 225 от ДОПК на ТД – НАП, писмо с вх. рег. № 7579 от 21.05.2019г. от ТД на
НАП-Пловдив, приетите заключения на изготвените съдебномедицинска експертиза,
както и всички останали приложени и приети по делото
писмени доказателства.
Събраните доказателства и доказателствени средства
разкриват известни противоречия относно съществени въпроси от предмета на
доказване. Те могат да бъдат преодолени чрез внимателен и детайлен анализ на
всяко едно от доказателства и доказателствените средства по отделно и в
съвкупност с останалите.
Основните разлики в събрания доказателствен
материал се съдържат в свидетелските показания и обясненията на подсъдимите. В
този смисъл могат да бъдат отделени две групи доказателства и доказателствени
средства, поддържащи различни версии на извършеното деяние.
Първата група включва свидетелските показания на О. А. и О. И., както и обясненията на тримата подсъдими.
Относно дадените от тримата подсъдими обяснения на
първо място следва да се има предвид двойнствения им характер, а именно на
средство на защита и на доказателствено средство, източник на сведения за
фактите, интересуващи процеса. Подсъдимият Н.К. твърди, че причина за отиването
му в дома на частните тъжители били неговите *******, които му споделили, че са били бити по-рано през деня от И.И. и **** му И.И.. Съответно подсъдимият Н.К. отишъл да потърси обяснени за
случилото се, но като отишъл в дома на И.И. и Я.М. бил ударен от частния
тъжител И.. След нанасянето на удара си тръгнал поради уплаха за своето здраве
и това на **** си. Двамата подсъдимия В. и И. К. също твърдят в обясненията си, че възникнал конфликт между тях и частния
тъжител И.И. и свидетеля И.И.. Подсъдимият В.К. признава, че при отиването в
дома на частните тъжители, той и **** му И.К. са се били с И.И..
Подсъдимият И.К. допълва, че при първата среща с И.И. и И.И. бил заедно с **** си В.К. и свидетеля О. А.
пред магазина на „К.“. При излизането си от магазина подсъдимият И.К.
видял, че **** му В.К. бива удрян от свидетеля Д.Р.. След като
разказал на **** си за случката отишли в дома на частните тъжители
да се разберат и тогава частният тъжител И.И. ударил подсъдимия Н.К..
Подсъдимият И.К. изрично отрича да се е бил с частните тъжители.
Така депозираните обяснения макар и придържащи се
към една и съща теза (за наличието на по-ранен конфликт, предизвикан от
частните тъжители и част от свидетелите) съдържат редица нюанси и разминавания,
а именно: къде се е случила първоначалната среща между подсъдимите В. и И. К. и частния тъжител И.И. и свидетеля И.И., кои други лица са били там (Д.Р.
и О. А.), каква е била причината за конфликта
(поведението на Д.Р. или на друго лице), имало ли е размяна на удари, между
кого (И.И., И.И., Д.Р.) и с какви предмети (дъски, валки, шишета от бира,
греда). Следователно дадените обяснения си противоречат едни с други и
същевременно не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а напротив
намират се в абсолютна несъвместимост с приетите по делото съдебномедицински
експертизи и писмени доказателства. Обясненията на подсъдимите остават
изолирани и несъвпадат дори с показанията на свидетелите на защитата. Единственият
факт, който се установява и от други доказателствени източници, различни от
обясненията на подсъдимите, е нанасянето на удар от частния тъжител И.И. спрямо
подсъдимия Н.К..
Настоящата въззивна инстанция намира за правилни
изводите на първоинстанционния съд, че не следва да се дава изцяло вяра на
показанията на свидетели О. А. и О. И., тъй
като същите са противоречиви, нелогични и в противоречие с останалия
доказателствен материал, събран в хода на съдебното следствие.
Свидетелят О. А. разказва, че на процесната дата е бил с подсъдимите И.К. и В.К.. Заедно
отишли до дома на частните тъжители, спрели каруцата пред тях и след кратък
разговор между И.И. и двамата ****, единият от тях започнал
да се бие с един от гостите в дома на частните тъжители. В тази част дадените
показания оборват защитната теза на подсъдимия И.К., който твърди, че свидетелят
О. А. е бил с тях при нанасянето
на удари на В.К. от частния тъжител И.И. и свидетеля Д.Р..
След възприемането на започване на бой между
подсъдимия В.К. и намиращия се в двора на частните тъжители гост свидетелят А. се уплашил и избягал. На следващия ден свидетелят А. се видял с подсъдимия Н.К., който споделил, че бил ударен от И.. Това не
било възприето лично от свидетеля. Същият обаче видял, че Н.К. има избити зъби.
Показанията на свидетеля А. се отнасят частично за обстоятелства от предмета на доказване, а именно
относно първото ходене в дома на И.И. и Я.М., както и за последиците от
нанасяне на удар в областта на устата на Н.К., но не подкрепят защитната версия
на подсъдимите за наличието на предхождащ деянието конфликт между подсъдимите и
частните тъжители, нито пък разкриват факти, свързани пряко с извършване на
престъплението, за което се ангажира наказателната отговорност на Н., В. и И. К..
Другият свидетел от първата група е О. И.. Същият разказва, че на процесната
дата бил в дома на подсъдимия Н.К., когато пристигнали подсъдимите И. и В. К. с твърдението, че са били бити от частните тъжители
И.И. и Я.М. и от свидетеля И.И.. Това обстоятелство не се подкрепя дори от
обясненията на подсъдимите, които изобщо не споменават при поддържането на
тезата за наличието на първоначален конфликт в него да е участвала частната
тъжителка Я.М..
Свидетелят О.
И.
посочва, че той отишъл заедно с тримата подсъдими в дома на частните тъжители,
където нито един от тях не е извършил действия срещу частните тъжители,
напротив единствено И.И. ударил подсъдимия Н.К., след което те си тръгнали.
Решаващ аргумент за некредитирането на свидетелските
показания на О. И. са множеството и същински
противоречия в дадените отговори при поставяните от повереника на частните
тъжители въпроси, а именно свидетелят твърди, че е бил в дома на И.И. и Я.М.,
че там били 10-15 човека, че в двора им имало всякакви къщи (малки, големи и
средна), както и че никой не е ходил до външната тоалетна. Всички тези
обстоятелства се опровергават от останалите събрани доказателства и
доказателствени средства по делото, включително и от обясненията на подсъдимите
Н. и В. К., които не споменават за присъствието на друго лице,
което е отишло с тях в дома на частните тъжители, а същевременно подсъдимият Н.К.
уточнява, че при отиването му на мястото на извършване на деянието И.И. и И.И.
се намирали във външната тоалетна. В обясненията си подсъдимият В.К. сам
посочва, че се е бил с тъжителя И.И..
На
показанията на тази група свидетели и на обясненията на подсъдимите се
противопоставят втората група свидетели – И.И., Ф. С. и Д.Р.. При анализа на техните показания
настоящата въззивна инстанция отчита, че свидетелите се намират в родствени
отношения с частните тъжители, както и евентуалната им заинтересованост от
крайния изход на делото.
Въпреки
това при съвкупната преценка на доказателствения материал, настоящата въззивна
инстанция намира за достоверни показанията на втората група свидетели,
доколкото същите са еднопосочни, вътрешнонепротиворечиви и логични.
Показанията
на свидетелите И.И. и Ф. С.
описват детайлно времето, мястото и начина, по който са извършени деянията,
припокриват се едни други и не се опровергават от останалите доказателства по
делото, напротив същите се подкрепят от приетите съдебномедицински експертизи и
писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло заключенията на съдебномедицинските
експертизи, които обективно и компетентно са отговорили на поставените задачи. Въз основа на тях правилно
районният съд е приел за установени медико-биологичните характеристики на
травматичните увреждания и механизма на причиняването им.
Фактически констатации за съдимостта и
характеристичните данни на подсъдимите съдът изведе от приложените по делото
характеристики и справки за съдимост.
При така установената по делото
фактология, при анализа на събраните по делото доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, настоящият състав на въззивния съд намира, че
съставът на районния съд е достигнал до
обосновани изводи oт правна страна, че всеки от подсъдимите Н.Г.К., В.Н.К. и И.Н.К., в
съучастие с останалите двама подсъдими е извършил престъпления при условията на
реална съвкупност по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК на инкриминираната
дата.
По отношение на
подсъдимия Н.Г.К.:
От обективна
страна на инкриминираната дата 22.09.2018г., подсъдимият Н.Г.К., в съучастие,
като съизвършител, с подсъдимите В.Н.К. и И.Н.К. причинил на тъжителя И.Ф.И.
разкъсно-контузна рана на главата, първично зараснала с кръвонасядания около
нея, двойно контурирани кръвонасядания и охлузвания по гърба, дясната мишнична
област и лявата повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по двете рамене и
охлузване на коремната стена. Посочените увреждания по медикобиологичната си
характеристика представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1
от НК, а именно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК. Безспорно е установено авторството на извършеното деяние и механизма му.
Съгласно заключението на вещото лице, дадено по съдебномедицинската експертиза,
уврежданията могат да се получат по начина и обстоятелствата, приети за
установени от съда.
От обективна
страна на инкриминираната дата 22.09.2018г., подсъдимият Н.Г.К., в съучастие,
като съизвършител, с подсъдимите В.Н.К. и И.Н.К. причинил на тъжителя Я.П.М.
разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по теменната област на главата, оток и
кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата длан и кръвонасядане и охлузване
по дясното бедро. Посочените уврежданя по медикобиологичната си характеристика
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Безспорно
е установено авторството на извършеното деяние и механизма му. Съгласно
заключението на вещото лице, дадено по съдебномедицинската експертиза,
уврежданията могат да се получат по начина и обстоятелствата, приети за
установени от съда.
От субективна
страна деянията са извършени при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Обстоятелството, че
подсъдимият е нанесъл няколко удара на частните тъжители И.И. и Я.М., докато
същите са били на земята, както и че ударите са нанасяни с крака и с дървена
бухалка, води до единствен извод, че подсъдимият е желаел причиняването на
телесните увреждания.
Настоящият
въззивен състав обаче не споделя изводите на районния съд, че доколкото има
данни частният тъжител И.И. да е нанесъл удар в областта на лицето на
подсъдимия Н.К., следва да се приложи института на реторсията.
Съгласно
разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК в случаите на лека телесна повреда, ако
пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът
може да освободи и двамата от наказание. Следователно, за да се създаде
основание за освобождаване от наказание при реторсия е необходимо да е налице
взаимно причиняване на лека телесна повреда между две лица, като съгласно
постановките приети с Тълкувателно решение № 51 от 1990г. на ВС, ОСНК трябва
леките телесни повреди да са еднакви по степен.
Съгласно
приетото заключение по изготвената съдебномедицинска експертиза на подсъдимия Н.К.
са причинени травматично избиване на двата първи горни зъба, разклащане II степен на втори горен десен зъб и разклащане II степен на втори горен ляв зъб. Описаните увреждания
субсумират състава на чл. 129, ал. 1 от НК – средна телесна повреда (избиване
на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето).
Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че спрямо подсъдимия Н.К. е извършена лека
телесна повреда от същия вид. Когато с извършването на едно деяние деецът е
причинил на едно лице две или повече по вид телесни увреждания, е налице едно
престъпление, което се квалифицира спрямо по-тежкия резултат. Ето защо не е
възможно различните телесни повреди да бъдат отделени и за всяка една да се
ангажира отделно наказателната отговорност на извършителя. Прилага се общият
принцип, че по-лекият престъпен резултат се поглъща от по-тежкия, а наличието
на различни телесни повреди следва да се преценява при индивидуализацията на
наказанието.
Доколкото е бил приложен институтът на реторсията подсъдимият Н.К. не е бил наказан за извършената от него лека телесна повреда спрямо частния тъжител И.И., което налага нуждата настоящата въззивна инстанция да определи наказание за това престъпление. Районният съд, въз основа на неправилното приложение на института на реторсията, незаконосъобразно след признаването на подсъдимия Н.К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, не го е наказал. Поради това присъдата в тази й част следва да бъде изменена, като се приложи по отношение на подсъдимия закона за същото престъпление, това по частното обвинение по чл. 130, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК са
предвидени две алтернативни наказания, а именно наказание „лишаване от свобода
до две години“ или наказание „пробация“.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Н.К. съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства – лошите характеристични данни на подсъдимия, извършването на
деянието в съучастие, в нетрезво състояние, а като смекчаващи такива – ниския
социален статус и съдебното му минало. Съответно при преценката за определяне
на наказанието настоящата въззивна инстанция не намира нито деянието, нито
дееца, да се характеризират с висока степен на обществена опасност, различна от
обичайната за вида на извършеното престъпление. С оглед на това намира, че на
подсъдимия К. следва да бъде наложено по-лекото от двете предвидени
алтернативно наказания, а именно наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7 месеца с
периодичност на явяването 2 пъти седмично и „задължителна периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 7 месеца. Продължителността на пробационните
мерки е определена към минимума, предвиден в чл. 42, ал. 3, т. 1 от НК, предвид
изложените мотиви относно обществената опасност на деянието и дееца. Така
инидивидуализираното наказание ще изпълни целите на наказанието, предвидени в
чл. 36 от НК.
Доколкото двете
деяния спрямо всеки от частните тъжители се намират при условията на реална
съвкупност, тоест извършени са преди да е имало влязла в сила присъда по
отношение на което и да е от тях, настоящата въззивна инстанция намира, че са
налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определя общо
най-тежко наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7 месеца с периодичност на явяването 2
пъти седмично и „задължителна периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от 7 месеца.
По отношение на
подсъдимите В.Н.К. и И.Н.К.:
Първоинстанционният
съд правилно е приел, че подсъдимите В.Н.К. и И.Н.К. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 22.09.2018г., в съучастие, като съизвършители,
с подсъдимия Н.Г.К. са причинили на тъжителя И.Ф.И. разкъсно-контузна рана на
главата, първично зараснала с кръвонасядания около нея, двойно контурирани
кръвонасядания и охлузвания по гърба, дясната мишнична област и лявата
повърхност на гръдния кош, кръвонасядания по двете рамене и охлузване на
коремната стена, представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК и са причинили на тъжителя Я.П.М. разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане по теменната област на главата, оток и кръвонасядане по гръбната
повърхност на лявата длан и кръвонасядане и охлузване по дясното бедро,
представляваща разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
При извършената
индивидуализация на наказанията за всеки един от подсъдимите за всяко едно от
деянията, районният съд е извършил детайлна преценка на всички относими
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и на обществената опасност
на извършителите и на деянията. Предвид
липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства правилно
първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, а е определил
наказанията на основание чл. 54 от НК. Настоящата въззивна инстанция не споделя
направеното възражение във въззивната жалба за явна несправедливост на
наложените наказания, тъй като същите били определени в прекалено малък размер
предвид обстоятелствата по делото.
Фактите, които
са посочени от частния тъжител като отегчаващи вината (извършване на деянията в
съучастие, в нетрезво състояние, лошите характеристични данни, в чужд дом и в
присъствието на възрастна жена) са отчетени от първоинстанционния съд.
Определянето на наказанието, когато са налице както смекчаващи, така и
отегчаващи вината обстоятелства, следва да бъде извършено при преценка на
баланса помежду им. В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е
приел, че макар да са налице изброените обстоятелства, налагащи по-висок размер
на наказанието, съществуват и такива, които изискват определянето му към
предвидения минимум. В този смисъл наложеното наказание „пробация“ с две
пробационни мерки с продължителност над минималната се явява справедливото
наказание.
Доколкото двете деяния
са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от
тях, правилно е приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на
едно общо най-тежко наказание в размер на наказание „Пробация“ със следните
пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7
месеца с периодичност на явяването 2 пъти седмично и „задължителна периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 7 месеца.
С оглед
изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че определеното от
първоинстанционния съд общо най-тежко наказание е справедливото за извършените
престъпления и с него най-добре биха постигнати цели на наказанието, предвидени
в чл. 36 от НК.
Настоящата
въззивна инстанция не споделя направеното от защитника на подсъдимите
възражение за приложение на института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. В разпоредбата на чл. 78,
ал. 7 от НК са предвидени отрицателните предпоставки необходими за приложението
на посочения институт. Възможността за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание е изключена при извършването на
множество престъпления. Понятието множество престъпления включва случаите на
извършване на инкриминирани деяния при условията на съвкупност без значение от
вида й (реална или идеална). В настоящия случай всеки един от тримата подсъдими
е извършил две престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и
да е от тях, следователно деянията са осъществени при условията на реална
съвкупност, което изключва приложението на чл. 78а от НК.
Предвид
посочените съображения въззивната инстанция намира основание за изменение на
обжалваната първоинстанционна присъда единствено по отношение на неправилното
приложение на материалния закон, изразяващо се в приемането на наличие на
реторсия по чл. 130, ал. 3 от НК и ненаказване на подсъдимия Н.К. за
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК спрямо
частния тъжител И.И., поради което следва да се определи такова и подсъдимият Н.К.
да се накаже. В останалата част присъдата е правилна, обоснована и справедлива,
поради което следва да бъде потвърдена.
По
отношение на искането за присъждане на направените разноски в настоящата
съдебна инстанция от частния тъжител, съдът намира, че същото следва да бъде
уважено частично, доколкото въззивната жалба бива основателна единствено по
отношение на възраженията по приложение на материалния закон, но не и относно
несправедливостта на наказанията на подсъдимите. Направените разноски от
частния тъжител са в размер на 306 (триста и шест) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение и държавна такса. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият Н.К. следва да заплати съответен на уважената част от жалбата
размер от 102 (сто и два) лева на частния тъжител И.И..
Предвид
промяната в приложението на материалния закон и налагане на наказание на
подсъдимия Н.К. за деянието, извършено спрямо И.И., настоящата въззивна инстанция
следва да ревизира произнасянето на първоинстанционния съд, с което е оставено
без уважение искането за присъждане на разноски, направени от И.И., в
предходната инстанция. Ето защо подсъдимият Н.К. следва да заплати сума в размер
на 262,34 (двеста шестдесет и два лева и тридесет и четири стотинки) лева на И.И.,
представляващи съдебни разноски, направени в първоинстанционното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2
от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 31 от 04.06.2019г., постановена по НЧХД № 207 по описа за 2019г. на Районен
съд – Свиленград като я ОТМЕНЯ в
частта относно приложението на чл. 130, ал. 3 от НК и освобождаването от
наказание на подсъдимия Н.Г.К., ЕГН **********, като на основание чл. 130, ал.
1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК ОСЪЖДА подсъдимия Н.Г.К., ЕГН ********** на наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 7 месеца с периодичност на явяването 2 пъти седмично и
„задължителна периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 7 месеца.
НАЛАГА
на
основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание по двете осъждания, а
именно наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 7 (седем) месеца с периодичност на 2
(два) пъти седмично и „задължителна периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 7 (седем) месеца.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Н.Г.К., ЕГН ********** да заплати
на И.Ф.И., ЕГН **********, сума в общ размер на 364,34 (триста шестдесет и
четири лева и тридесет и четири стотинки) лева, представляващи направените
съдебни разноски при разглеждане на делото пред първа и пред въззивна
инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.