РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Силистра, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420101887 по описа за 2021 година
Ищецът Р. К. К. твърди, че срещу него била издадена заповед за незабавно
изпълнение № 3289 от 01.10.2013 г. по ч.гр.д. № 1672 по описа на СРС за 2013 г. в полза на
„ОББ“ АД, както и изпълнителен лист, за заплащане на сумата от 40922,45 лв.,
представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., договорна лихва за
периода от 05.09.2012 г. до 25.09.2013 г. в размер на 3951,13 лв., наказателна лихва за
периода от 05.09.2012 г. до 25.09.2013 г. в размер на 205,93 лв., законна лихва върху
главницата от 27.09.2013 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер
на 901,59 лв. за държавна такса и 1008,96 лв. за адвокатски хонорар. Въз основа на
изпълнителния лист кредиторът образувал изп.д. № 20137670101298 по описа на ЧСИ Г. Г.,
като насочил принудителното изпълнение към ипотекирания за обезпечаване на вземането
недвижим имот, който бил продаден на публична продан и сумата от проданта била
разпределена на 01.10.2014 г. Ищецът твърди, че това е последното предприето
изпълнително действие за събиране на вземанията по заповедта за изпълнение;
впоследствие тези вземания били прехвърлени в полза на ответника чрез договор за цесия от
25.08.2019 г., а с постановление от 20.11.2019 г. изпълнителното производство било
прекратено от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 13.04.2020 г.
цесионерът образувал ново изпълнително производство № 20207670400386 по описа на ЧСИ
Г. Г. за остатъка от вземанията по изпълнителния лист от 01.10.2013 г., а именно главница в
размер на 9948,52 лв., лихва в размер на 10040,46 лв., както и законна лихва в размер на 1
лв. които ищецът счита, че към настоящия момент са погасени по давност. Поради
изложените причини моли съда да признае за установено, че правото на ответника за
осъществяване на принудително изпълнение за събиране на посочените суми е погасено по
1
давност, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът „ЕОС М.“ ЕООД оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли
като неоснователен. Счита, че до постановяване на ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. не е текла
давност по отношение на вземанията, за които е било образувано изп.д. № 1298/2013 г. по
описа на ЧСИ Г. Г., тъй като е било приложимо разрешението по ППВС 3/1980 г. Новото
изп.д. № 386/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Г. било образувано на 13.04.2020 г. преди
изтичането на давностния срок, като по него били предприети изпълнителни действия,
прекъсващи давността – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Отделно от това молбата за образуване на изпълнителното дело съдържала искане за
прилагане на определен изпълнителен способ, както и искане за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ,
поради което следвало да се приеме, че давността е прекъсната още с образуването на
исковото производство, тъй като искането за прилагане на изпълнителен способ било
достатъчно за тази цел.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че чрез заповед за
незабавно изпълнение № 3289 от 01.10.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 1672 по описа на СРС
за 2013 г., е разпоредено ищецът да заплати на „ОББ“ АД сумата от 40922,45 лв.,
представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., договорна лихва за
периода от 05.09.2012 г. до 25.09.2013 г. в размер на 3951,13 лв. наказателна лихва за
периода от 05.09.2012 г. до 25.09.2013 г. в размер на 205,93 лв., законна лихва върху
главницата от 27.09.2013 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски. На 17.10.2013 г. банката депозирала молба за започване на изпълнително
производство за събиране на сумите по заповедта, по която било образувано изп.д. № 1298
по описа на ЧСИ Г. Г. за 2013 г. Между страните няма спор, че едно от извършените по
делото изпълнителни действия е разпределение от 01.10.2014 г., което ищецът определя като
последното такова, след чието осъществяване е изминал петгодишен период без
предприемане на други изпълнителни действия от страна на кредитора, годни да прекъснат
погасителната давност за неговите (на ищеца) задължения.
На 29.07.2016 г. кредиторът депозирал молба до съдебния изпълнител, чрез която е
поискал извършването на опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника в гр.
Силистра, ул. „Генерал Скобелев“ № 22, ет. 2, ап. 6, както и налагане на запор върху
сметките му в „ОББ“ АД. С резолюция върху молбата съдебният изпълнител отбелязал, че
недвижимият имот е продаден, което обяснява неизвършването на опис на находящите се в
него движими вещи, но по изпълнителното дело няма данни за налагане на запор върху
сметките на ответника в банката – кредитор, нито се изясняват причините, поради което
това изпълнително действие не е било предприето. На 26.09.2017 г. банката отново е
поискала от ЧСИ да насочи изпълнението към банковите сметки на длъжника след
извършване на справка за налични такива в БНБ; чрез извършената справка са установени
2
сметки на длъжника в четири банкови институции, но отново съдебният изпълнител не е
пристъпил към тяхното запориране и погасяване на задължението чрез съхраняваните в тях
парични средства. На 13.08.10 г. банката уведомила ЧСИ за прехвърлянето на вземането в
полза на ответното дружество „ЕОС М.“ ЕООД, сторено чрез договор за цесия от 25.06.2019
г., а цесионерът поискал да бъде конституиран като взискател с молба от 08.11.2019 г.
Последното е било сторено с постановление на ЧСИ от 20.11.2019 г., на която дата било
издадено още едно постановление за прекратяване на производството на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба от 13.04.2020 г. цесионерът инициирал ново изпълнително производство,
образувано под № 20207670400386 по описа на ЧСИ г. Г.; с молбата взискателят поискал да
бъде извършен опис на движими вещи в имота, на който се намира адреса на длъжника,
както и да наложи запор върху банковите му сметки, след като направи справка за
наличието на такива в БНБ. На 23.04.2020 г. като взискател в изпълнителното производство
била присъединена държавата, а на 01.08.2020 г. и на 20.08.2020 г. били наложени запори
върху сметки на длъжника в А. Б. Б. и Банка ДСК, а впоследствие спрямо длъжника били
предприети и други изпълнителни действия, включително и налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение.
Чл. 116, б. „в“ ЗЗД гласи, че давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, като според чл. 117, ал. 2 ЗЗД от прекъсването на давността
почва да тече нова давност. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Към момента на образуване на изп.д. № 1298
по описа на ЧСИ Г. Г. за 2013 г. е намирало приложение ППВС № 3/1980 г., според чието
тълкуване давността по време на изпълнителното производство се спира; това
постановление е обявено за загубило силата си чрез последващ тълкувателен акт ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК – т. 10 от същия, поради което съдът
приема, че до датата на неговото обявяване - 26.06.2015 г., давността е била спряна
съобразно действащото до този момент тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. В този
смисъл се е произнесла и съдебната практика – решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г., 4-то г.о., според което последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред, т.е. установеното с новото ТР тълкуване на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент (в същия смисъл са и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г.
на ВКС, IV г.о., решение № 252 от 17.02.2020 г. по д. № 1609/2019 г. на ВКС, III г.о.).
3
Въпреки съществуването на различни становища по този въпрос, дали основание за
образуване на тълк.д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че с
оглед правната сигурност разрешенията по тълкувателните актове на ВКС следва да намерят
приложение до тяхната отмяна, без да може новото тълкувателно решение да отнесе
действието си към момент, в който е следвало да се прилага предходно такова. Съдът не
споделя доводите на ищеца, че тълкувателният акт следва да се прилага от момента на
приемане на тълкуваната правна норма, при положение че в предходен момент е действала
всеобщо установена практика в обратен смисъл; действително кредиторът следва да прояви
активност за събиране на своето вземане, но е нормално той да съобразява действията си с
правните последици от тяхното извършване или неизвършване, приложими към момента, в
който той е могъл да ги осъществи.
Поради изложените причини съдът счита, че новата петгодишна погасителна давност
за задълженията на ищеца е започнала да тече от отмяната на ППВС № 3/1980 г. -
26.06.2015 г., и би следвало да приключи на 26.06.2020 г. в случай че до този момент
кредиторът не предприеме изпълнителни действия срещу длъжника си и не са възникнали
други обстоятелства, обосноваващи спирането и прекъсването на давността. В конкретния
случай давността е прекъсната на 23.04.2020 г. с присъединяването на държавата като
взискател, а дори и преди това - на 13.04.2020 г., когато взискателя е поискал налагането на
запори върху банковите сметки на длъжника си, които действия на по – късен етап са
реално предприети. Извършването на изпълнителни действия е изпреварило окончателното
изтичане на давността, още повече че същата е била спряна по силата на чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, който гласи, че за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение (13.05.2020 г.) спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
Следва да повдигне въпроса за прекъсването на давността чрез молбата от
първоначалния взискател от 26.09.2017 г. за налагане на запори върху банковите сметки на
длъжника му, по която липсва произнасяне на ЧСИ по първото изпълнително дело (изп.д. №
1298 по описа на ЧСИ Г. Г. за 2013 г.), като същите действия са били осъществени на по –
късен етап в рамките на новото изпълнително производство. Съгласно съдебната практика,
обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747 по описа за 2020 г.,
IV г.о., когато искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с
предприемането на действието но с обратна сила към момента на искането за неговото
извършване.
Поради така изложените причини съдът приема, че вземането на ответника, за чието
събиране е образувано изпълнително производство № 20207670400386 по описа на ЧСИ Г.
Г., не е погасено по давност и счита, че предявеният иск за установяване на обратното е
4
неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение, ведно с искането за
присъждане на направените по делото разноски. Поради изложените аргументи и на
основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Р. К. К. с ЕГН ********** от гр.
С., ул. „Г.С.“ № .., ет. ., ап. .против „ЕОС М.“ ЕООД с ЕИК ..............и адрес на управление:
гр. С., район В., ж.к. М. д., Р. П. – К. № .........., сграда М. Т. 6, представлявано от Р. И.М.
чрез който ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът няма право на
принудително изпълнение в качеството му на цесионер по договор за цесия от 25.06.2019 г.
за остатъка от вземанията по заповед за незабавно изпълнение № 3289 от 01.10.2013 г. по
ч.гр.д. № 1672 по описа на СРС за 2013 г., а именно главница в размер на 9948,52 лв., лихва
в размер на 10040,46 лв., както и законна лихва в размер на 1 лв., за чието събиране е
образувано изп.д. № 20207670400386 по описа на ЧСИ Г. Г..
ОТХВЪРЛЯ искането на Р. К. К. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г. С.“ № .., ет. ., ап.
.за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5