Р Е
Ш Е Н
И Е
София,
20.05.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
Като се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА ч.гр.д.№5727 по описа на 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба на "Ч.Е.Б."
АД, *** и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес
Център, регистрирано в Търговския регистър към АВ с ЕИК *******, чрез
пълномощник, срещу постановление от 09.04.2021г. по изп. д.№
20217850400178 по опис на ЧСИ Л.М.,
per. № 785, район на действие СГС,в частта на адвокатско възнаграждение за размера
над 200 лева и в частта над 18 лева за Таксата по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ и в частта на т.З от същата тарифа.
По делото е депозирано
възражение от страна на взискателя-„Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, който счита ч.жалба за неоснователна, като излага съображения в тази
насока.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия
жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са нарушени законовите разпоредби.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на
жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Молбата е процесуално
допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му
на длъжник, по реда и в срока по чл.436,
ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване
по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността
на жалбата, Софийски градски съд взе предвид следното:
По молба от взискателя „Е.М.“
ЕООД, ЕИК *******, и с изпълнителен лист, издаден на 05.02.2021
г. от СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание съдебно решение по ЧГД № 10849 от 2020г.
на СГС, е образувано изп. дело № 20217850400178, срещу длъжника: Ч.Е.Б. АД, ЕИК *******.
На 18.03.2021г. на длъжника е връчена
покана за доброволво изпълнение.
В срок постъпва възражение от длъжника Ч.Е.Б. АД с вх. № 934/26.03.2021г.
На основание становище на взискателя с вх. №
1001/09.04.2021г., е издадено постановление с изх. № 1379/09.04.2021г.,
оставящо без уважение възражението на длъжника.
Видно от данните по делото, изп.д. е образувано на 15.03.2021г. с представена молба и изп.лист за сумата от 100лв.
На другия ден след депозиране на
молбата за образуване на изп.дело- на 16.03.2021г., е
депозирана молба от пълномощника на взискателя с
уточнение на посочените от него способи.
Повече от ясно е, че се касае не
за посочване и осъществяване на действия по изп.производство
в същинския им смисъл, така както е възприето от ЧСИ в атакуваното
постановление, а за едно уточнение, което може да се приеме и като депозирано с цел имитация, че се извършват някакви
процесуални действия от страна на взискателя.
Не са били необходими никакви допълнителни процесуални действия освен
подаване на стандартна молба, поради което съдът приема депозираната втора
молба от взискателя като едно недобросъвестно
упражняване на процесуални права, като
се взе предвид и обстоятелството,
че приетите разноски са в пъти по-високи от размера на изпълнителното
основание.
Видно от данните по изпълнителното производство, към молбата за образуване
на изпълнителното дело са приложени
доказателства за надлежна представителна власт и за сключен
между взискателя и адвокатското дружество пълномощник договор за правна помощ
и съдействие, съгласно който взискателят дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева.
На основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения(изм. ДВ.
бр.45 от 15 май 2020г.) за образуване на изпълнително
дело се дължи
адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева. ((изм.
- ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение №
13062 от 03.10.2019 г. и Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС
- ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.).
Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания
до 1000 лв.- 200лв. Съдът не приема, че са извършени обаче такива
действия по съображенията, изложени по-горе, поради което и не следва да се
присъждат.
В този смисъл основателна е
частната жалба за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да се намали до 200лв.
Пропорционална такса по т.26
от ТТРЗЧСИ следва да е и върху размера на адвокатското
възнаграждение, а не, както се изисква
от ч.жалбоподател единствено и само върху сумата, за която е удостоверено
правото на принудително изпълнение - 100 лева, т.е. върху сумата от 300лв.(адв. възнаграждение и дълга по изп.
лист) тази по б. А /от 100
до 1000 лева /-30лв. без ДДС.
Съдът
намира възражението за събраните такси по
т. 3 от ТТРЗЧСИ в частната жалба за неоснователно- същите се дължат и следва
да бъдат присъдени.
Разноски за производството пред въззивната
инстанция не следва да се присъждат, тъй като производството по частната жалба
не е образувано във връзка с процесуално поведение на другата страна, поради
което и разноските за него не следва да му се възлагат.
Поради
изложеното частната жалба е частично основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановление от
09.04.2021г. по изп. д.№
20217850400178 по опис на ЧСИ Л.М.,
per. № 785, район на действие СГС, в частта на
адвокатско възнаграждение за размера над 200 лева
и в частта за Таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.10, т.1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(изм. ДВ.
бр.45 от 15 май 2020г.) възнаграждение в размер на 200лв.
(двеста лева); ОПРЕДЕЛЯ съгласно чл. 26. ТТР
към ЗЧСИ такси по Тарифа към ЗЧСИ в размер 30 лв. (без ДДС).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението относно т. 3 от ТТР към ЗЧСИ като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/