Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 571 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 394
вр. чл. 405, ал. 1 от от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът „Е.т.“ ООД твърди, че
между него и ответника З. „Б.В.И.г.” АД е сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективирана в
застрахователна полица № 4704190200004873, валидна от 26.03.2019 г. до
26.03.2020 година, с която е застрахован товарен автомобил - влекач, марка „Мерцедес“, модел „Актрос 2541“, с peг. № *******, рама № WDB9302041L698396 и
първоначална дата на регистрация 10.10.2012 година. Твърди, че
застрахователната полица е сключена със застрахователно покритие клауза „Пълно
Каско“, при която застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени
действия“, както и кражба, грабеж на МПС или противозаконно отнемане на МПС с
цел ползване, съгласно Общите условия на застраховката. Застрахователната
полица е сключена при застрахователна сума в размер на 68 000 левa. В срока на
застрахователно покритие – на 26.08.2019 г. е установена липсата на паркирания на 02.08.2019 г. около 15 ч. застрахован товарен
автомобил на платен паркинг, стопанисван от фирма „К.-М“, находящ се в гр. София,
ул. „*******. За настъпилото
застрахователно събитие - кражба е образувано
досъдебно производство ЗМ № 1693/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР. Въпреки предприетите действия по издирване на товарния автомобил, същият не е
намерен, а извършителят на деянието не е установен. Поддържа, че е уведомил в уговорения срок застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, във връзка с
което е образувана щета № 470419191946210 за откраднатия товарен автомобил. Твърди, че са
представени всички изискуеми документи, доказващи настъпилото застрахователно
събитие и нужни за изплащане на застрахователното обезщетение. Твърди, че с
писмо от 29.01.2020 година ответното дружество уведомява ищеца за дължимото му застрахователно обезщетение по щета №
470419191946210, което обезщетение е на
базата на определената от застрахователя като действителна стойност на
МПС-то към датата на настъпване на застрахователното събитие сума от 60 578 лева. Поддържа, че застрахователят е
определил застрахователно обезщетение, което
е значително занижено, тъй като реално изплатената сума е 29 608.08 лева. Посочва, че определеното от застрахователя застрахователно
обезщетение е намалено с неплатените разсрочени застрахователни премии в размер на 680.92 лева,
но също така и с наложена санкция на ищеца за липсата на Свидетелство за регистрация част II на
товарния автомобил, като е намалена така определената действителна стойност на
МПС с 50 %, поради увеличение на риска. Поддържа,
че няма основание за намаляване на застрахователното обезщетение поради увеличение
на риска, тъй като липсва причинно-следствена връзка
между застрахователното събитие „кражба“ и липсата
на свидетелство за регистрация част ІІ. Поддържа, че са приложени
обичайните и разумни предохранителни мерки за предпазване на застрахованото МПС
от вреди, като за целта товарният автомобил е разполагал с инсталирани и
изправни защитни системи и устройства, а също така същият е бил паркиран на
платен паркинг. Счита, че настъпилото застрахователно събитие попада в
покритите рискове по застраховката „Каско Стандарт“. Затова счита, че незаконосъобразно
застрахователят е редуцирал застрахователното обезщетение и го е намалил с 50%.
Твърди, че застрахователят може да намали размера на обезщетението само в
случай, че конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или е
допринесло за настъпването на вредите. Счита, че настъпването на обстоятелства
свързани с поведението на застрахования, които са били визирани в
застрахователния договор, респективно в ОУ към него като изключен
застрахователен риск или вид санкции, сами по себе си не са основание за отказ
за плащане на застрахователно обезщетение или намаление на размера му, а следва
да бъде изследвано наличието на причинна връзка с настъпването на
застрахователното събитие. Счита, че оставянето на свидетелство за регистрация част II в товарния
автомобил не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя
неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ. Също така това обстоятелство не се намира в причинно-следствена
връзка с настъпване на застрахователното събитие – кражба. Твърди, че
застрахователното обезщетение следва да бъде платено в пълен размер. Евентуално
счита, че санкцията на застрахователя за намаляване на обезщетението с 50% е
твърде завишена и не отговаря на тежестта на неизпълнението. По отношение на направените от ответника възражения
срещу исковете, заявява, че ответното дружество само е определило действителната
стойност на товарния автомобил, като на тази база ответникът е приложил намаление
с 50 % на застрахователното обезщетение. Допълва, че застрахователят не може
автоматично да прилага санкции без да изпълни задължението си да изследва
наличието на причинно-следствена връзка за всеки конкретен случай. Поддържа, че настоящият случай не
представлява тотална щета като покрит застрахователен риск, а кражба на
застрахованото имущество, поради което не е необходимо
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на товарния
автомобил и такова доказателство не е
искано при завеждане на щетата. Оспорва наличието на подзастраховане, като
твърди, че само при наличието на изрична уговорка в застрахователния договор за
пропорционално обезщетяване, застрахователят определя обезщетението според
съотношението между застрахователната сума и действителната стойност.
Моли, съда да осъди ответника да му заплати сумата от 30 289 лева,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско Стандарт", обективирана в застрахователна полица №
4704190200004873, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от
датата на завеждането на иска до окончателното му изплащане, както и сумата от
1 329.35 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума в
размер на 30 289 лева за периода от 11.10.2019 година до завеждането на
исковата молба в съда. Претендира направените в производството разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното
от ответника юрисконсултско възнаграждение. В исковата
молба е посочена банкова сметка ***, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Ответникът ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
размера на исковата претенция, като счита същата за завишена. Оспорва действителната
стойност на процесния товарен автомобил. Твърди неизпълнение на задълженията на
застрахования по застрахователния договор, изразяващо се в оставянето на
регистрационния талон Част II в процесния товарен
автомобил по време на кражбата. Поддържа, че това неизпълнение се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие, като приносът на застрахования се изразява в предоставянето на
възможност на извършителя да се легитимира като упълномощен водач, комуто е
предоставен талонът, което обстоятелство би затруднило разкриването на
престъплението. Затова твърди, че са налице
договорните предпоставки за намаляване на застрахователното обезщетение с 50%.
Твърди, че с поведението си ищцовото дружество е спомогнало за увеличение на
риска. Оспорва иска за присъждане на мораторна лихва,
като счита, че законна лихва следва да се дължи след представяне от страна на
ищцовото дружество на доказателства за дерегистрация на превозното средство.
Прави възражение за наличие на подзастраховане. Моли, да бъде постановено
решение, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове. Претендира направените в
производството разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
На 20.11.2021 г. в Търговския регистър е
вписана промяна в правата форма на ответното дружество, съответно в неговото
наименование от „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.” АД в „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.” ЕАД. Тази промяна
следва да бъде съобразена при индивидуализацията
и изписването на наименованието на ответното дружество.
Между
ищеца и ответника е сключена застрахователна полица № 4704190200004873 от 22.03.2019
г. за имуществено застраховане “каско”, клауза „пълно каско”, на товарен автомобил - влекач, марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с peг. № *******, рама № WDB9302041L698396 и година
на първа регистрация 2012 година, за
застрахователната сума 68 000 лева, със срок на застрахователно покритие от 00.00
ч. на 26.03.2019 г. до 00.00 ч. на 26.03.2020 г., при уговорена застрахователна
премия по застраховката от 1335.18 лева,
платима на четири вноски, в размер от по 333.79 лева, с падежи: 22.03.2019 г.; 26.06.2019
г.; 26.09.2019 г. и 26.12.2019 г. Уговорено е, че застрахованият дължи и данък
от 2 % върху застрахователната премия или общо 26.70 лева, платим на горепосочените
падежи на четири вноски, първата от които в размер на 6.69 лева, а следващите
три по 6.67 лева. От тези вноски /застрахователни премии и данък/ по делото са
представени единствено доказателства за плащане на първата вноска в размер на
общо 340.48 лева на 25.03.2019
г.
За
автомобила – предмет на застрахователната полица е издадено свидетелство за
регистрация № *********/20.01.2015 г., в което е вписан рег. № на автомобила *******. Като собственик
на автомобила е посочено дружеството ищец „Е.т.“ ООД. Върху това свидетелство за регистрация има вписан
ръкописен текст „прекр. рег. откраднато ПС 05.02.2020 г.“, под който текст има
поставен подпис, но не е посочено кое е лицето поставило подписа и в какво
качество това лице е вписало текста.
При
подписването на полицата застрахованият декларира, че е запознат с общите
условия на застрахователя и е получил същите, като тези общи условия са
представени по делото.
Съгласно
клауза „пълно каско” от общите условия на застрахователя, последният
покрива всички щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „пожар, природни бедствия, ПТП и
злоумишлени действия”, както и допълнително покрити рискове: кражба и грабеж на
МПС; кражба или грабеж на допълнително монтирано стационарно оборудване в
салона на МПС, срещу заплащане на допълнителна застрахователна премия;
противозаконно отнемане на МПС с цел ползване и палеж или взривяване.
Съгласно
глава 5 от ОУ, при настъпване на застрахователно
събитие – кражба, застрахованият следва да уведоми писмено компетентните органи
и застрахователя в срок от 24 часа след узнаване на събитието, а при кражба на
МПС с монтирана система за активно проследяване, застрахованият е длъжен да
уведоми незабавно фирмата, извършила монтажа и предоставяща услугата по активно
проследяване и застрахователя, но не
по-късно от 24 часа след узнаване за събитието. В ОУ е предвидено, че ако при
кражба застрахованото лице – юридическо лице или търговец по занятие, не
представи част ІІ на свидетелството за регистрация /когато свидетелството за
регистрация се състои от две части/, застрахователят намалява застрахователното
обезщетение с 50 %. При кражба на цялото МПС се изплаща обезщетение в размер на
застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие. От така определеното
обезщетение се приспадат дължимите премийни вноски, санкциите за увеличение на
риска и платените предходни обезщетения, за които не е извършено
дозастраховане, а застрахователният договор се прекратява поради отпаднал
застрахователен интерес.
В срока на действие на застрахователния договор, за
времето от 15.00 ч. на 02.08.2019 г. до 11.30 ч. на 26.08.2019 г., застрахованото
МПС е противозаконно отнето от неизвестен извършител. В този период товарният
автомобил е бил паркиран в композиция с ремарке на платен паркинг, стопанисван
от „К.-М“, находящ се в гр. София, ул. „*******. Във връзка със случая на
26.08.2019 г. е образувано досъдебно производство ЗМ № 1693/2019 г. по описа на
5-то РУ-СДВР за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, което производство е
спряно с постановление на СРП от 18.12.2019 г. поради неразкриване на
извършителя. На 27.08.2019 г. законният представител на застрахованото
дружество уведомява писмено
застрахователя за настъпилото събитие, като в заявлението е вписано, че в
автомобила при кражбата е останал малкият талон на автомобила. Във връзка с това заявление е образувана щета,
по която е взето решение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 29608.08 лева. Това обезщетение е определено на база приета действителната стойност на МПС-то към датата
на събитието в размер на 60578 лева, от която сума е приспадната санкция 50 %
за липсата на рег. талон част ІІ /30289 лева/ и неплатените застрахователни
премии /680.92 лева/. Така определеното като дължимо застрахователно
обезщетение е наредено по посочената от застрахования банкова сметка ***.01.2020
г. Предвид направеното от застрахователя извъсъдебно приспадане на неплатени
вноски в размер на 680.92 лева, Съдът приема, че това е размерът на неплатената
част от дължимата застрахователна премия към датата на настъпване на застрахователното
събитие, независимо от обстоятелството, че по делото не са представени
доказателства за плащане от страна на застрахованото лице на уговорената със
застрахователната полица втора разсрочена вноска, с падеж 26.06.2019 г.
Изложеното
се установява от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства.
От
заключението по съдебно-автотехническата експертиза, което Съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че средната пазарна оценка
на автомобила към датата на застрахователното събитие /26.08.2019 г./ е 64199
лева. Действителната /следната пазарна/ стойност на процесния автомобил към
датата на сключване на застрахователната полица – 22.03.2019 г., е 67068 лева,
като предвид вписаната в застрахователната полица застрахователна стойност от
68 000 лева, вещото лице заключава, че не е налице подзастраховане на
превозното средство. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение за
автомобила, без да е налице подзастраховане, е равно на неговата действителна
стойност към датата на събитието или 64199 лева.
При настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно
условията на застрахователния договор – чл. 394
от КЗ. Съгласно
чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
От
представените по делото доказателства се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение въз основа на сключената застрахователна полица №
4704190200004873 от 22.03.2019 г. Разпоредбата на
чл. 343, ал. 1 КЗ определя застрахователния договор като договор, с който
застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и
при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно
обезщетение или сума. Със същите правни белези се характеризира и договорът за
имуществено застраховане по чл. 399 КЗ, който има за предмет оценими в пари
права на застрахования. Легалната дефиниция на договора сочи ясно, че целта и
смисълът на застрахователния договор се свеждат до осигуряване на
застрахователно покритие срещу рисковете на съответния вид застраховка. С оглед целта на договора, от момента на
влизането му в сила за застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпване
на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване да
заплати на застрахования обезщетение за претърпените вреди, определено при
имуществените застраховки по правилото на чл. 404 КЗ. Осигуряването на
застрахователно покритие формира съдържанието на дължимата от застрахователя
престация, което означава, че възникването на задължението за носене на риска
съвпада с момента на влизане на застрахователния договор в сила. Щом като е
влязъл в сила, застрахователният договор осигурява застрахователно покритие и
обратната хипотеза не е възможна. В случая сключеният от страните
застрахователен договор е влязъл в сила, с плащането на договорената първа вноска от
застрахователната премия. В този смисъл следва да се приеме, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между страните, в срока на
застрахователно покритие на което е настъпило застрахователно събитие „кражба“.
Настъпването на застрахователното
събитие и обстоятелството, че това е
станало в рамките на срока на действие на застрахователния договор не е спорно
между страните, като същото се установява и от представеното постановление,
изготвено от прокурор от Софийска районна прокуратура, което като официален документ се ползва с
материална доказателствена сила.
Спорно между страните се явява обстоятелството законосъобразено ли застрахователят е
намалил дължимото застрахователно обезщетение с 50 %, позовавайки се на клауза
от ОУ, която предвижда, че ако при кражба застрахованото лице –
юридическо лице или търговец по занятие, не представи част ІІ на свидетелството
за регистрация /когато свидетелството за регистрация се състои от две части/,
застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50 %. Тежестта на доказване, че е налице основание за намаляване на застрахователното обезщетение по
смисъла на горепосочената клауза е върху страната, която се позовава на тяхното приложение
- в случая застрахователят.
Съгласно чл. 395, ал. 1 от КЗ, застрахованият е длъжен
да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки. В ал. 4 на тази разпоредба е предвидена възможност за застрахователя,
при настъпването на застрахователно събитие да
откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение
на горепосоченото задължение на застрахования, но само ако изрично е предвидил
това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е
следствие от неизпълнение на задължението на застрахования, но това
неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на
тежестта на неизпълнението. В случая в приложимите към процесната
застрахователна полица Общи условия, е предвидена възможност за застрахователя
да намали дължимото застрахователно обезщетение с 50 %, когато при заявяване на
претенция за обезщетяване на вреди от настъпил риск кражба, застрахованото
юридическо лице не представи част втора на свидетелството за регистрация на
автомобила. Страните по делото не
спорят, че към момента на отнемане на процесното МПС, част втора на
свидетелството за регистрация се е намирала в автомобила. Съгласно чл. 100,
ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, водачът на МПС е длъжен да носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и за тегленото от него
ремарке. В чл. 33, ал. 1 от Наредба №
1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е посочено, че
свидетелството за регистрация се състои от две части, всяка съдържаща
данни за превозното средство и собственика. Съгласно ал. 2 на същата норма,
част I служи за идентифициране на превозното средство и удостоверява правото на
разпореждане на собственика със същото, като се носи при необходимост от водача
при ползването на превозното средство. Част втора на свидетелството служи за
идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от
водача винаги при ползване на превозното средство – арг. от чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. Част втора или т. нар. малък
талон съдържа данните за превозното средство от част първа, необходими за контрол на пътя /чл. 33, ал. 5
от Наредбата/. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 79/29.06.2012 г. на ВКС, II ТО, по т. д. № 802/2011 г., придадената с чл. 33, ал. 4 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г.
функция на Част втора от свидетелството за регистрация да идентифицира
превозното средство при движение на пътищата не може да бъде изпълнена при
неизпълнение на вмененото на водача задължение винаги да носи „малкия талон”
при неговото ползване, като е счетено, че неизпълнението
на задължението да не се оставя част II-ра от свидетелството за регистрация в
откраднатия автомобил е от естество да способства настъпването на
застрахователното събитие кражба,
предоставяйки възможност за незасичане на автомобила като обект на
кражба, с оглед управление от водач, неразполагащ с необходимия за контрол по
пътищата документ. Последното безспорно е от естество да способства
окончателното настъпване на последиците на застрахователното събитие – кражба,
осуетявайки евентуална възможност за предотвратяването му от контролните органи
за движение по пътищата. За въздействието на това неизпълнение на
застрахованото лице върху настъпилото събитие допринася и обстоятелството, че
не е ясно кога точно в периода от 15.00 ч. на 02.08.2019 г. /когато
товарният автомобил е паркиран на платения паркиннг/ до 11.30 ч. на 26.08.2019
г. /когато е открита липсата на автомобила/ е настъпило застрахователното
събитие, съответно възможността на отнелото автомобила лице да се легитимира
надлежно с оставения в товарния автомобил талон е довело до невъзможността да
бъдат предотвратени вредите от събитието, т.е. е увеличила вероятността откраднатото
имущество да не бъде открито. Ето защо следва да се
приеме, че конкретното неизпълнение дава основание на застрахователя да намали
дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 395, ал. 4 от КЗ с
изрично предвидените в ОУ 50 %.
При имущественото
застраховане застрахователната сума представлява максималния размер на
паричното задължение на застрахователя, максималната граница на неговата
отговорност, а не дължимото от него при всички случаи обезщетение, т.е. застрахователят
дължи по принцип само стойността на действително претърпяната вреда. Съгласно
чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност /в случая не се установява страните да са определили договорена
застрахователна стойност по
чл. 387 от КЗ/ . Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ,
за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество. Съгласно приетото заключение на автотехническа
експертиза, Съдът приема, че възражението на ответника за наличие на
подзастраховане е неоснователно, съответно за действителната пазарна стойност
на откраднатия лек автомобил следва да се приеме определената от ответника и
неоспорена от ищеца стойност от 60578 лева. Съгласно гореизложените мотиви така
определеното обезщетение следва да се намали с 50 %, съгласно чл. 395, ал. 4 от КЗ и изрично предвидената в този
смисъл клауза от ОУ /60578-30289=30289/ и с неплатените към момента на
настъпване на застрахователното събитие разсрочени вноски на дължимата
застрахователна премия /30289-680.92=29608.08/. Следователно дължимото
от застрахователя застрахователно обезщетение е в размер на 29608.08 лева.
Страните не спорят, че обезщетение в такъв размер е платено преди завеждане на
делото, съответно предявеният иск за сумата от 30 289 лева, представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение по процесната застрахователна полица се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода на
Съда за неоснователност на иска за главницата, неоснователен се явява и предявеният
акцесорен иск за присъждане на лихва за забава.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноските, направени по делото. Видно от представения от ответника
списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендират 200 лева – депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 900 лева. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /в редакцията,
действаща към момента на представяне на списъка по чл. 80 от ГПК/ за защита по дела
с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /в редакцията, действаща към момента на представяне на списъка
по чл. 80 от ГПК/, за защита по дела с материален интерес, продължила повече от
три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лв.,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер по ал. 1. Съдът намира, че предвид цената на предявените по
делото искове /31618.35 лева/, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 450 лева, съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова
на ответника следва да се присъдят разноски за депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 650 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Е.т.“ ООД, ЕИК ********срещу
ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, ЕИК********, искове с правна квалификация чл. 394
вр. чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата от 30 289 лева,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско Стандарт", обективирана в застрахователна полица № 4704190200004873 от 22.03.2019 г. и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за сумата от 1 329.35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху претендираната сума в размер на 30 289 лева за периода
от 11.10.2019 година до завеждането на исковата молба в съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА
„Е.т.“ ООД, ЕИК ********да
заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.” ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, разноски по производството и юрисконсултско възнаграждение в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: