№ 5263
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110145533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Софийска вода“ АД, ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, ................, .............., срещу Л. Е.
Т., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ............, ет.4, ап.17, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми от 4807 лв., представляваща
цена на В и К услуги, доставени до имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, .......... -
..........., №50 за периода от 15.5.2018 г. до 10.10.2019 г., ведно със законна
лихва от 6.11.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
420,50 лв. за периода от 15.6.2018 г. до 10.10.2019 г.
В исковата молба са налице твърдения, че между ответника и „Софийска
вода” АД са налице договорни отношения, свързани с предоставянето на ВиК
услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно, имот с адрес
гр. СОФИЯ, ............“, ул. „...............“ № 50, като за задълженията, предмет на
заповедното производство, в базата данни на дружеството е създадена
договорна сметка ............. към партидата, отнасяща се за имота. По силата на
чл. 8 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба №4), получаването на ВиК услуги става
1
чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Предвид изложеното, правоотношенията
между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД”, одобрени от
КЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са
общодостъпни на интернет страницата на дружеството
http://www.sofivskavoda.bg. По силата на последните, ответникът има
качеството на потребител на ВиК услуги за посочения по-горе имот.
За доказване на качеството потребител на ВиК услуги на ответника за
имота в исковия период ищецът представя справка, извършена в Служба по
вписванията. От справката се установява, че ответникът е собственик на
имота, който касаят процесиите задължения, т.е. с потребител на
предоставените услуги, по смисъла на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /пар. 1, ал. 1 от ДР/. Същата
дефиниция се съдържа и в уреждащата тези обществени отношения Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и в
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор „Софийска
вода“ АД. Съобразно тях, потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране. От вписванията в справката се установява, че на 11.11.2013 г.
ответникът е придобил имота, за който са предоставени услугите, чиято
стойност е предмет на делото. След тази датата не се установява вписване на
акт или сделка, в резултат на което ответникът да е престанал да е собственик
на имота и съответно - потребител на предоставените за него ВиК услуги.
Ответникът Л. Е. Т., чрез процесуалния представител адв. В., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Оспорва иска по основание и размер. Оспорва претендираните суми да се
отнасят за процесния период, като твърди, че се отнасят за предходен период.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
2
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми по заповед от 06.12.2019 г. на РС София, 90 с-в,
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 63984/2019 г. Вземането
произтича от следните обстоятелства: неизплатени суми за потребена вода
през периода от 15.5.2018 г. до 10.10.2019 г. за имот, находящ се на адрес:
ГР.СОФИЯ, .......... - ..........., №50, клиентски № *********, доставяна въз
основа на договорни отношения, регламентирани с Общи условия на
„Софийска вода” АД.
Допуснато е изслушването на комплексна съдебно – техническа и
счетоводна експертиза, с вещи лица инж. А. Г. ............ и С. Р. И., която
представя в срок писмено заключение. Според вещото лице по част І –
техническа от експертизата инж. А. ............, ищцовото дружество е доставило
в имота, предмет на исковата молба ВиК услуги в обем 2 450 куб.м. на
стойност 4 907.49 лв., фактурирани по 18 бр. фактури по утвърдени от ДКЕВР
цени за периода 14.08.2014 г. – 08.10.2019 г. Издадени са 2 бр. фактури /на
17.04.2018 г. и на 15.05.2018 г./, с които са префактурирани задълженията за
периода 30.06.2014 г. – 03.05.2018 г. За процесния период са издадени 15 бр.
фактури на стойност 1 661.07 лв. Останалата част от исковата сума касае
период, който е преди процесния период. Експертът е констатирал, че имота е
присъединен към ВиК инфраструктурата, като в имота се ползва единствено
услугата доставка на вода с питейни качества. Изчислението на услугите е
било извършвано от проверител на два пъти, а в останалото време от
оператора, поради неосигурен достъп.
На следващо място според вещото лице по част ІІ – счетоводна от
експертизата С. Р. И., партидата за процесния имот е с титуляр ответника Л.
Е. Т. и е открита на 15.05.2018 г. Стойността на предоставените услуги е в
размер на 4 807 лв. Според заключението на вещото лице, дължимите суми за
процесния период са в размер на 4 807лв. за главница и 554.40 лв. лихви за
забава. Съдът е приел заключението на комплексната съдебно – техническа и
счетоводна експертиза, като неоспорена от страните.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
установи, че между страните съществува договорно правоотношение за
доставка на ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по него,
3
обема на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната
стойност, а в тежест на ответника е, в случай, че се установят горепосочените
предпоставки, да докаже, че е заплатил цената на предоставените услуги.
В процесния случай, ищецът, чиято е доказателствена тежест в процеса да
установи, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.8 от
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи /Наредба № 4/, издадена от министъра на регионалното развитие въз
основа на законова делегация от чл.138 от ЗВ, е ангажирал доказателства в
тази насока, а именно справка № 819927/15.07.2021 г. от Агенцията по
вписванията, от която е видно, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, тъй като го е придобил на основание завещание, обявено на
11.11.2013 г. на завещателя Златко Александров Колев. След тази датата не се
установява вписване на акт или сделка, в резултат на което ответникът да е
престанал да е собственик на имота. В същото време от страна на ответника
по делото, не е налице оспорване, че има качеството на потребител по смисъл
на чл.3 от Наредба №4, а именно че е носител на вещно право на собственост
или ползване относно процесния недвижим имот, за който се претендира
заплащане на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни
води и пречистване на отпадъчни води. Затова съдът намира, че по делото се
установява, че за процесния период между страните е имало валидно
договорно правоотношение по договор доставка на питейна вода, отвеждане
на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, сключен при Общи
условия.
На следващо място, съдът намира, че бяха ангажирани убедителни
доказателства, за количествата на доставената вода, респ. предоставените
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води. В тази насока назначената съдебно –
техническа и счетоводна експертиза е с категорично заключение, че
ищцовото дружество е доставило в имота, предмет на исковата молба ВиК
услуги в обем 2 450 куб.м. на стойност 4 907.49 лв., фактурирани по 18 бр.
фактури по утвърдени от ДКЕВР цени за периода 14.08.2014 г. – 08.10.2019 г.
В същото време обаче от експертизата се установява, че са издадени са 2 бр.
фактури /на 17.04.2018 г. и на 15.05.2018 г./, с които са префактурирани
задълженията за периода 30.06.2014 г. – 03.05.2018 г. За процесния период са
4
издадени 15 бр. фактури на стойност 1 661.07 лв. Останалата част от исковата
сума касае период, който е преди процесния период. Затова съдът намира, че
от данните по делото може да се установи размера на задължението на
конкретното лице, а именно ответника по делото, като това е сума за главница
в размер на 1 661.07 лв., ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението до окончателното заплащане. До пълния предявен размер от
4 807 лв. искът се явява неоснователен.
По отношение на искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва и с оглед акцесорния му характер, съдът
намира същия за частично основателен, т.е. за сума в размер на 75.28 лв.,
видно от таблицата към заключението на вещото лице по част ІІ – счетоводна
от експертизата. До пълния предявен размер от 420.50 лв. искът се явява
неоснователен.
В същото време и доколкото е налице своевременно възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 111, б.в от ЗЗД, направено своевременно с
отговора на исковата молба, съдът намира, че същото е неоснователно. Това е
така, защото исковия период е съответно от 15.5.2018 г. до 10.10.2019 г. по
иска за главница и от 15.6.2018 г. до 10.10.2019 г. по иска за лихви, а
заявлението е депозирано на 06.11.2019 г., т.е. видно е че тригодишния
давностен срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД не е изтекъл.
При този изход на спора съдът намира, че претенцията на ищеца по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разноски е основателна за сума в размер на 294.45
лв., с включени разноски по ч.гр.д. № 63984/2019 г. на СРС, 90 състав,
представляващи държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, а претенцията на ответника по реда чл.
78, ал. 3 от ГПК, е основателна за сума в размер на 569.50 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза. Съдът
намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника в размер на 800 лв., тъй като
същото е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е в размер на
822.75 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Софийска вода“ АД, ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, ................,
.............., срещу Л. Е. Т., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. .......,
вх. А, ет. 2, ап. 4, чрез адв. И., че Л. Е. Т. дължи на „Софийска вода“ АД сума
в размер на 1 661.07 лв., представляваща цена на В и К услуги, доставени до
имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, .......... - ..........., №50 за периода от 15.5.2018
г. до 10.10.2019 г., ведно със законна лихва от 6.11.2019 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 4 807 лв.,
както и че дължи сума в размер на 75.28 лв., представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.6.2018 г. до 10.10.2019 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 420,50 лв., за които
вземания е издадена заповед от 06.12.2019 г. на РС София, 90 с-в,
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 63984/2019 г.
ОСЪЖДА Л. Е. Т., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. .......,
вх. А, ет. 2, ап. 4, чрез адв. И., да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК
..............., със седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, ................,
.............., разноски в размер на 294.45 лв., с включени разноски по ч.гр.д. №
63984/2019 г. на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление ГР.СОФИЯ, ................, .............., да заплати на Л. Е. Т., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ул. ......., вх. А, ет. 2, ап. 4, чрез адв. И.,
сума в размер на 569.50 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6