РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Благоевград, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210100619 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба, от Ц. Н. Д., с
постоянен адрес: гр. В. № 104, вх. А, ет. 7, aп. 33 с ЕГН **********, чрез адв. В. И. Г. от
Адвокатска колегия – Благоевград срещу „МОСТ 81” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. с ЕИК *********, представлявано от М. О. П. и С. О. П. в качеството им
на управители на дружеството.
Твърди се в исковата молба, че с индивидуален трудов договор №
00000159/11.01.2024год. ответното дружество „МОСТ 81” ООД го назначил на работа като
шофьор, с работно време осем часа дневно, при петдневна работна седмица и основно
месечно трудово възнаграждение в размер 933 /деветстотин тридесет и три/ лева. Твърди, че
всичко било наред, обичал работата си и изпълнявал съвестно задълженията си в
продължение на почти една година. Последно изпълнявал трудовите си задължения на 02 и
03 януари 2025год. След това се разболял и на 7-ми излязъл в отпуск, поради болничен.
Уведомил работодателя си по телефона и му изпратил болничния си лист чрез куриерска
фирма „Еконт”. В разговора по телефона, управителят на фирмата заявил, че няма нужда да
му изпраща болничен и че ще бъде уволнен дисциплинарно. След това работодателят
отказал да получи изпратения болничен лист. Бил много учуден от думите му. До преди това
не бил имал никакви съществени проблеми в работата си и във взаимоотношенията си с
дружеството, за което работел. На 11-ти или 12-ти януари получил чрез куриерска фирма
„Еконт” Заповед за прекратяване на трудовите му правоотношение №
00000148/08.01.2025год., издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, във
връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Като причина за прекратяване на трудовия
договор е описано, че не се явил на работа на 06.01.2025год. и 07.01.2025год. В заповедта е
описано още, че са му поискани обяснения, но не дал такива, което въобще не отговаря на
обективната истина. Не са му търсени обяснения и въобще не му е даден шанс да дава
такива. Освен това твърди, че не е извършил вмененото му дисциплинарно уволнение, не е
бил на работа на 06.01.2025г. и 07.01.2025г., тъй като не се чувства добре и на 07.01.2025год.
се сдобил с болничен лист, удостоверяващ това обстоятелство. На следващо място твърди,
1
че през целия период на действие на трудовия договор не ползвал нито ден платен отпуск и
работодателят не му го е изплатил - 20 дни платен годишен отпуск. Бил в болничен и за
периода от 18.03.2024год. до 27.03.2024год., като „Мост 81” не му заплатило първите два
дни от болничния, които следвало да му заплати. Същото се отнася и за болничния от
07.01.2025год., който дружеството въобще отказал да получи. С оглед изложеното моли съда
да постанови решение, с което да признае дисциплинарното уволнение за незаконно и
отмени атакуваната Заповед за прекратяване на трудовите му правоотношение №
00000148/08.01.2025год.; да осъди ответника да му заплати сума в размер на 933, 00 лева,
представляваща обезщетение за неизползвания от платен годишен отпуск за периода от
11.01.2024год. до 08.01.2025год.; да осъди ответника да му заплати сума в размер 180, 00
лева, представляваща негово задължение за заплащане на първите два дни от два болнични
листа, а именно болничен лист от 18.03.2024год. и болничен лист от 07.01.2025год.
Претендира сторените разноските по настоящето производство.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от
ответника.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от трудов договор с № 00000159/11.01.2024год. между страните в процеса е
възникнало трудово правоотношение на посочената дата за неопределен срок със срок на
изпитване 6 (шест) месеца в полза на работодателя, като ищецът е заел длъжност „шофьор“
в предприятието на ответника с основно месечно трудово възнаграждение в размер 933, 00
лева.
Видно от болничен лист с № Е20250029838, издаден на 07.01.2025г., ищецът е бил в
отпуск по болест, считано то 07.01.2025г. до 20.01.2025г.
Със заповед с № 00000148/08.01.2025 г. управителят на ответното дружество М. О. П.
е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2 във връзка с чл.
190, ал. 1 , т. 2 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че ищецът не се явява на работа в
два последователни дни – на 06.01.2025г. и на 07.01.2025г., за което са му поискани
обяснения, но такива не са дадени от него, поради което му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“
Ответникът е бил задължен от съда и е представил ЛТД на ищеца, което съдържа
трудовия договор с Ц. Д.; негови медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост;
флаш памет с извлечение от дигитален тахограф, монтиран в камион с регистрационен
номер Е2918НК, който е бил шофиран от ищеца; фишове за възнаграждение и платежни за
заплати и командировки.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, от
която се установява, че размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за един ден е
посочен в справка № 03 – нетно средно 35, 96 лева, брутно - 46, 05. Размерът на
обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск, полагащ се на ищеца за периода
11.01.2024г. - 08.01.2025г. е за 1 263, 16 лева за 24 работни дни - всичките за периода от
11.01.2024г до 31.12.2024г. Размерът на последните шест брутни трудови възнаграждения на
ищеца, преди датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е за 5
933, 00 лева. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.07.2025г. вещото
лице сочи, че болничен лист от 18.03.2024 г. е изплатен на ищеца, а по болничен лист от
07.01.2025 г. – болничният за двата дни е 63, 64 лева и това е сумата, която не е изплатена на
ищеца. Той не е ползвал платен отпуск за периода, в който е работил при ответника.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.07.2025г., съдът е допуснал
изменение на предявените от ищеца искове, както следва: искът по чл. 128, ал. 2 от КТ да се
счита предявен за сумата от 63, 64 лева вместо за сумата от 180, 00 лева; искът с правно
2
основание чл. 224 от КТ да се счита предявен за сумата от 1 263, 16 лева вместо за сумата от
933, 00 лева и на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по предявения иск с
правно основание чл. 128, ал. 2 от КТ в частта за сумата от 116, 36 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1; чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при
условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното уволнение е
законосъобразно и основанията, на които е било прекратено ТПО са били налице към
момента на прекратяването:
Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е императивна, но съдът не следи служебно за
спазването й, без да има оплакване от уволнения работник или служител. В случая такова
оплакване е налице в исковата молба. Наказанието, наложено без да са поискани обяснения,
е незаконно. Обясненията трябва да са дадени пред субекта на дисциплинарна власт, а не
пред друг орган. Обясненията трябва да предхождат налагането на дисциплинарното
наказание, т.е. да са дадени преди връчването на заповедта за наказание. Последващото
изслушване не санира наказанието. Непоискването на обяснения е основание за отмяна на
заповедта за уволнение без да се разглежда спорът по същество - чл. 193, ал. 2 КТ - когато
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора
по същество. В настоящото производство доколкото ТПО, съществувало между страните
прекратено на основание наложено дисциплинарно наказание – уволнение, съдът с доклада
по чл. 146 ГПК е указал на ищеца, че следва да докаже при условията на главно и пълно
доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента
на прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които
е било прекратено ТПО са били налице към момента на прекратяването. Това не е сторено от
ответника – работодател в хода на процеса. От приложеното ЛТД на ищеца се установява, че
не са му искани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което процесната заповед за
уволнение ще бъде отменена без да се разглежда спорът по същество - на основание чл. 193,
ал. 2 КТ.
По исковете по чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване по иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск: че между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение,
което е било прекратено; че има неизползван платен годишен отпуск през процесния период
от време. Ищецът следва да докаже размера на обезщетението, който претендира. По иска
по чл. 128, т. 2 КТ ищецът следва да докаже, че е престирал своята работна сила за исковия
период, както и останалите предпоставки за дължимост на трудовото му възнаграждение.
При доказване на горното, ответникът следва да докаже, че е изплатил
претендираното от ищеца обезщетение, както и онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици.
Заключението на назначената по делото съдебно съдебно – счетоводна експертиза
установява дължимостта на претендираните обезщетение и трудово възнаграждение в
посочения по – горе размер, който след направените от ищеца искания за изменение по реда
на чл. 214 ГПК на претендираните размери, следва да му се присъдят в цялост съобразно
заключението на вещото лице.
3
По разноските:
С оглед изхода от делото, на ищеца се следват разноски за адвокатски хонорар в
размер на 1 200 лева съобразно договора за правна защита и съдействие, приет по делото, а
ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да внесе по сметка на РС -
Благоевград сумите в размер на 150, 00 за държавна такса за трите предявени иска и сумата
от 450, 00 лева за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 00000148/08.01.2025год., съществувало между Ц. Н. Д., с постоянен
адрес: гр. В. № 104, вх. А, ет. 7, aп. 33 с ЕГН ********** и „МОСТ 81” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Б. с ЕИК *********, представлявано от М. О. П. и С. О. П., която
заповед издадена от М. О. П. – управител на „МОСТ 81” ООД и ПРИЗНАВА за незаконно
наложеното с нея на Ц. Н. Д., с постоянен адрес: гр. В. № 104, вх. А, ет. 7, aп. 33 с ЕГН
********** дисциплинарно наказание „уволнение.“
ОСЪЖДА „МОСТ 81” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б. с ЕИК
*********, представлявано от М. О. П. и С. О. П. да заплати на Ц. Н. Д., с постоянен адрес:
гр. В. № 104, вх. А, ет. 7, aп. 33 с ЕГН ********** сумата в размер на 63, 64 лева на
основание чл. 128, ал. 2 КТ, представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец
януари 2025 г. и сумата в размер на от 1 263, 16 лева основание чл. 224 от КТ за
неизползвания платен годишен отпуск за периода 11.01.2024г. - 08.01.2025г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „МОСТ 81” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б. с ЕИК
*********, представлявано от М. О. П. и С. О. П. – управители да заплати на Ц. Н. Д., с
постоянен адрес: гр. В. № 104, вх. А, ет. 7, aп. 33 с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 1 200 лева, представляваща разноски по настоящото дело за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „МОСТ 81” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Б. с ЕИК
*********, представлявано от М. О. П. и С. О. П. – управители на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да внесе по сметка на РС – Благоевград сумата в размер на 450, 00 лева за
възнаграждение за вещо лице и сумата в размер на 150, 00 лева за държана такса по
предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4