М О
Т И В И
Към
присъда по НОХД № 396/2009 год.на КРС.
Районна прокуратура–Карлово
е повдигнала обвинение против подсъдимите :
І. А.И.А., за това ,че: На
15/16.04.2009г. в землището на село Пролом, обл.Пловдивска, след предварителен сговор с Г.А.А., ЕГН-**********
*** и С.С.С., ЕГН-********** ***, без редовно писмено позволително, е взел и
извозил от Горски фонд- отдел „599 О", 2,0 куб. метра дървета, на обща
стойност 96.00лв.. стопанисвани от „Държавно горско стопанство" гр.
Карлово .Престъпление по
чл. 235. ал.3, т.1, във вр.с ал.1от НК.
ІІ. Г.А.А. ,за това ,че: На 15/16.04.2009г. в землището на село Пролом,
обл.Пловдивска, след предварителен сговор с А.И.А.,
ЕГН-********** *** и С.С.С., ЕГН-**********
***, без редовно писмено позволително, е взел и извозил от Горски фонд-
отдел „599 О", 2,0 куб. метра дървета,
на обща стойност 96,00лв., стопанисвани от „Държавно горско стопанство"
гр. Карлово. Престъпление по чл. 235. ал.3, т.1, във вр.с ал.1от НК.
ІІІ. С.С.С. , за това
,че: На 15/16.04.2009г. в землището на село Пролом,
обл.Пловдивска, като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, след предварителен сговор с Г.А.А., ЕГН-********** *** и А.И.А.,
ЕГН-********** ***, без редовно писмено позволително, е взел и извозил от
Горски фонд- отдел „599 О", 2,0 куб.
метра дървета, на обща стойност 96,00лв., стопанисвани от „Държавно горско стопанство" гр. Карлово . Престъпление по чл.235, ал.З, т.1, във вр.с ал.1, във вр.с чл. 63, ал.1 от НК.
Съдебното производство
производство протече по реда на гл. 27 от НПК при условията на съкратено
съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатите
обвинения спрямо тримата подсъдими и
предлага на всеки от тях за извършеното престъпление да бъде наложено наказание
при условията на чл. 55 от НК , а именно: По отношение на подсъдимият А.А. - Лишаване от свобода за срок от 11
месеца ,чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК
за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила. По отношение на
подсъдимия Г.А. също се пледира за наказание Лишаване от свобода в
размер на 11 месеца , чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66
ал.1 от НК за сорк от три години считано от влизане присъдата в сила. По
отношение на подсъдимият С.С. се
предлага наказание Лишаване от свобода
за срок от 3 месеца , изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.
69 ал.1 от НК за срок от една година.
В наказателния процес не бе предявен граждански иск от ощетеното
юридическо лице.
Всеки от тримата подсъдими се признава
за виновен , съжалява за извършеното и прави самопризнания , като при условията
на чл. 371 т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и лично и чрез защитника си моли за по-леко наказание от
предложеното от прокурора също
определено при условията на чл. 55 от НК , а именно: Подсъдимите А. и А., чрез защитника си адв. М. молят за наказание Лишаване от свобода за срок от 3
месеца , отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият С.,чрез
защинника си –адв. Н. пледира за наказание - обществено порицание.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
ПОДСЪДИМИЯТ А.И.А. е роден на
16.12.1980г. в гр.Карлово, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование,
не женен, безработен, осъждан, ЕГН-**********. Същият е
осъждан - с присъда № 138/03 г. по НОХД № 219/ОЗг. на Районен съд - гр. Карлово, влязла в законна сила на
04.12.2003г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.5, вр.с
чл. 194, ал.1 от НК, му е наложено наказание "лишаване от свобода" за
срок от 3 месеца. Изпълнението на наказанието е било отложено на основание чл.
66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.А.А. е роден на 01.11.1986г. в гр. Карлово, жител и живущ ***, българин, български гражданин, втори клас, неженен, безработен, осъждан, ЕГН-**********. Същият е осъждан един път
с присъда № 9/2008г.
по НОХД № 250/2007г. по описа на Районен съд - гр. Карлово, влязла в законна
сила на 13.02.2008г., за престъпление по чл. 216, ал.1, вр.с чл. 20, ал.2, вр.с
ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация"
със следните пробационни мерки : 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 8 месеца; 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца ; 3. Безвъзмезден труд в полза на
обществото, в размер на 100 часа годишно,
за една година.
ПОДСЪДИМИЯТ С.С.С. , роден на 30.06.1991г. в гр.Карлово, жител и живущ ***, българин, български гражданин, с начално образование,
не женен, безработен, не осъждан, ЕГН-**********.
На
15.04.2009г. подсъдимият А.А. ***, където забелязал, че има струпани дърва - на
временен склад . Решил вечерта да
отиде с автомобил и да вземе от дървата. За целта помолил подсъдимите Г.А. и С.С., с които били съседи, да му помогнат,като споделил с тях намеренията си. Последните се съгласили и постигнали уговорка да
осъществят намеренията си през нощта. В изпълнение на замисленото вечерта,
около 23,00ч. на същия ден - 15.04.2009г., подсъдимият А.А. с лек автомобил „ ВАЗ 21013", с ДК № СТ 2173
СК, а подсъдимите Г.А. и С.С. - с лек автомобил „Опел Вектра", с ДК №
РВ 5019 ХВ, отишли на набелязаното място. Натоварили в
багажниците на двете коли около 2,00 пространствени кубически
метра дърва за горене от дървесен вид акация. Междувременно горския надзирател към
Държавно горско стопанство гр.Карлово - св.
Матю Лупов, получил обаждане по телефона, че два автомобила заминавали към временния
склад край село Пролом, за да извършат кражба на дърва. Св. Лупов веднага се качил на личния си автомобил и се отправил към
временния склад на Горското стопанство, в землището на село Пролом.
Когато наближил мястото, забелязал, че срещу него
идват два автомобила, натоварени с дърва. Автомобилите се движели на разстояние
150 метра един от друг. Наближавайки първия автомобил, същият
спрял, а другият автомобил спрял на
разстояние около 200 метра и загасил фаровете си. Свидетелят Лупов слязъл от
автомобила си и отишъл до първия автомобил, като с фенерче го осветил. Установил, че автомобила е жълт на цвят и е марка
„Жигула". Разпознал и шофьора, който го управлявал - подсъдимият А.А., тъй като последният бил извършвал и други
нарушения на територията на Горското стопанство.Подсъдимият А. се изплашил, че може да бъде разкрит, поради което
излязъл от автомобила и побягнал обратно към временния
склад.Св. Лупов огледал автомобила и
установил, че в задната си част, същият е пълен с нарязани дърва-акация. Веднага се обадил по телефона на полицай Георги
Гатевски от гр.Баня и го уведомил за случилото си. Последният от своя страна
тръгнал веднага към местопрестъплението.След около пет минути вторият автомобил се придвижил до първия и спрял.
Св. Лупов осветил с фенерчето си и
установил, че автомобила е „Опел Вектра", в който имало две лица, които свидетелят също познавал – подсъдимите Г.А. и С.С.. След втория автомобил вървял подсъдимият А.. Лупов установил, че и
втората кола била пълна с нарязани дърва от акация.В този момент пристигнали служители на РУ на МВР
гр.Карлово, които отвели нарушителите в управлението , за изясняване на случая. В хода на разследването , с протокол за
доброволно предаване от 16.04.2009г. подсъдимият А.А. е предал на органите на МВР , 1 бр. лек
автомобил „ ВАЗ 21013", с ДК № СТ 2173 СК, ведно с
намиращите се в него дърва за огрев от дървесен вид акация - 1,20 пространствени куб.метра. От извършената справка се
установило, че автомобила е собственост
на Айдън Яшар от с.Манолово, община Павел Баня. Последният продал автомобила си
на подсъдимият А., но без да оформят за това надлежния договор за покупко-продажба на МПС.С постановление за връщане на веществени доказателства от 08.05.2009г. разследващия орган е върнал автомобила на собственика му
- Айдън Яшар. С протокол за
доброволно предаване от 16.04.2009г. подсъдимият Г.А. е предал на
органите на МВР , 1 бр. лек автомобил „Опел Вектра", с ДК № РВ 5019 ХВ,
ведно с намиращите се в него дърва за огрев от
дървесен вид акация - 0,80 пространствени куб.метра.
От извършената справка се установило, че автомобила е собственост на Георги
Христов Гатевски от гр.Баня. Последният продал автомобила си на подсъдимият А., но без да оформят за това надлежния договор
за покупко-продажба на МПС. С постановление за връщане на веществени доказателства от
08.05.2009г. разследващия орган е върнал автомобила на
собственика му - Георги Гатевски.С постановление
за връщане на веществени доказателства от 30.04.2009г. разследващия орган е върнал 2 пространствени куб.м. дърва за огрев -
акация, на собственика им - Държавно горско стопанство -
гр. Карлово.
Съгласно заключението на изтовената по делото съдебно-стоковата експертиза стойността на 2,0 пространствени
куб.метра дърва за огрев от дървесен вид акация е 96,00 лева.
В хода на разследването е била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза за непълнолетния обвиняем
С.С.С., от заключението на която е видно, че той е психично здрав и към момента
на инкриминираното деяние, макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. След извършването на деянието С. не е изпадал в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието,
поради което да не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно установена на базата
на самопризнанията на подсъдимите по
чл.371 т.2 от НПК , които бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4
от НПК , както и на доказателствата събрани в досъдебната
фаза , които ги подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва , а това са именно показанията на
свидетелите Матю Лупов, Р.С. и Георги Гатевски , а също и от
приложените по делото писмени
доказателства и от заключението на изготвената ССЕ-за и СПЕ-за. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи си със самопризнанията на подсъдимите. Описаната
фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимите А. и А. дадени
в досъдебното производство пред съдия , в които те детайлно описват начина на извършване на
присвоителното деяние и конкретното
участие на всеки от тримата съучастници в него . Съдът ги ползва на горепосоченото
правно основание, тъй като те кореспондират изцяло със самопризнанието и на
тримата подсъдими относно изложените в
обвинителния акт фактически обстоятелства по чл. 371 т.2 от НПК, депозирано в
съебната фаза в рамките на диференцираната процедура по глава 27 от НПК, съответни са изцяло и на
показанията на свидетелите и се потвърждават и от факта на задържане на
подсъдимите и намирането и предаването на инкриминиранираните вещи от същите непосредствено
след отнемането им.
При така установената по несъмнен начин
в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението , както следва:
Подсъдимият А.И.А. - престъплението по чл.235
ал.3 т.1 ,във вр. с ал.1 от НК .
Подсъдимият Г.А.А. – престъплението чл.235 ал.3 т.1 ,във вр.
с ал.1 от НК .
Подсъдимият С.с.С. –
престъплението по чл.235 ал.3 т.1 ,във вр. с ал.1,
във вр. с чл. 63, ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от всеки от подсъдимите умишлено –при форма на вината
пряк умисъл ,с целени и
настъпили общественоопасни последици.
При индивидуализиране на
наказанията Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от подсъдимите
пълни самопризнания, които в значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната истина
по делото и изразеното съжаление за
извършеното, а по отношение на подсъдимият С.С. и чистото съдебно минало. При определяне
вида и размера на наказанието и индивидуализирането
му за всеки един от подсъдимите съобразно
предвиденото в особената част на НК съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на деянието с оглед негативните
обществени настроения против този вид престъпления в региона ,
поради значителния им интензитет и
степента, в която те засягат този вид правно защитени обществени отношения. От
друга страна прецени, че подсъдимият А.А.
и Г.А., въпреки ,че и двамата имат по
едно предишно осъждане не са дейци с висока степен на обществена опасност
предвид конкретните мотиви за извършване на деянието. Същия извод вожи и за
подсъдимия С., който не е осъждан и е бил непълнолетен към момента на
извърщване на престъплението. Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, които са налице за
всеки от подсъдимите в аспекта на тежестта на конкретното престъпление и
сравнителто ниската стойност на
причинените от деянието вреди , съдът се
съобрази с императивния характер на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съгласно
която, при направено признание на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подсъдимите, което е прието по надлежния ред от съда, при постановяване
на осъдителна присъда наказанието следва да се определи при условията на чл. 55
от НК и без да са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства , какъвто е
конкретния случай. Съобразявайки се с тази постановка на закона и с оглед обема
и тежестта на извършеното от всеки от тях престъпление съдът наложи на
подсъдимите А.А. , Г.А. и С.С. наказания при условията на чл. 55 ал.1 от НК, като определи наказанието на първите
двама от тях под предвиденият специален
минимум в нормата от особената част, който е една година лишаване от свобода,
като оразмери наказанието за всеки от подсъдимите както следва:
По отношение на подсъдимият А.И.А. оразмери наказанието на ПЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът обаче прецени ,че по отношение на него са
налице кумулативните предпоставки на чл.
66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на така определеното му наказание ,
поради което на основание чл.66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението му за срок от три години от
влизане на присъдата в сила . В тази
връзка за да приложи разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК съдът отчете ,че по
отношение на предишното осъждане на подсъдимия А. е настъпила реабилитация по
право съгласно чл. 86 ал.1 т.1 от НК ,тъй като в тригодишния изпитателен срок
,който е изтекъл на 04.12.2006 г. ,той не е извършил друго престъпление поради
което да е следвало да изтърпи отложеното наказание.
Съответно за подсъдимият Г.А.А. съдът
оразмери наказанието на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което при кумулативното налачие на
предпоставките по чл. 66 ал.1 от НК отложи от изпълнение за срок от три години
,считано от влизане на присъдата в снила.
Подсъдимият С.С.С. е бил непълнолетен към момента на извършване
на престъплението и съответно за него
след редукцията по чл. 63 ал.1 т.3 оТ НК , предвиденото наказание е Лишаване от
свобода до три години – т.е. без специален минимум. Поради това по отношение на
него съдът определи наказанието при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК
,като замени предвиденото наказание Лишаване от свобода с ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
обявяването му по местния радиовъзел в гр. Баня.
Поради определяне на наказанията при условията
на чл. 55 от НК и съгласно предвидената възможност в ал.3 на същия текст съдът
намери, че за постигане на целите на наказанието не е необходимо по отношение на
подсъдимите да се прилага и второто предиведоно наказание – глоба
Според
преценката на Съда именно тези наказания като вид и размер се явяват съответни
на степента на обществена опасност на деянията и дейците и най –добре биха изпълнили целите на наказанието посочени в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване
на престъплението са незачитане от страна на подсъдимите на установения и утвърден в страната правов
ред и в частност незачитане на установените
правила и норми охраняващи правото на собственост, ниска правна култура
,както и желание за лично
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
С оглед изхода на делото
съдът възложи на подсъдимите и направените
по делото разноски в размер на на 29,67
лв. за всеки от тях.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: