№ 274
гр. П., 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500322 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Ч. Районен съд №*** от 16.12.2021г., постановено по гр.д.
№341/2021г.по описа на същия съд на основание чл.178, ал.1,т.3 вр.с чл.179,
ал.1,вр.чл.187 ЗМВР Главна дирекция „***“ МВР, с адрес за призоваване гр.
С.,ул.„***“, № *** е осъдена да заплати на ЦВ. Г. Х.,ЕГН ********** от гр.
Ч.Б., ул. „***“ №***,вх.***,ап.*** сумата от 513,90 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за 59,917 часа /след превръщането на нощните
часове към дневни/ извънреден труд през периода от 22.10.2019 г. –
11.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на
предявяване на иска -15.03.2021 г. до окончателното й изплащане.Със
същото решение на ЧРС на основание чл.86 от ЗЗД ГД„***“ МВР, с адрес за
призоваване гр. С., ул. „***“, № *** е осъдена да заплати на ЦВ. Г. Х., ЕГН
********** от гр. Ч.Б., ул.„***“№***,вх.***,ап.*** сумата от 44.76 лв.,
представляваща мораторна лихва върху неполученото трудово
възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на
нощен към дневен труд, за периода от първата изискуемост – 01.07.2019 г. до
датата на предявяване на иска – 15.03.2021 г. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
1
вр. с чл.38, ал.2 от ЗА ГД“ПБЗН“- МВР, с адрес за призоваване гр. С., ул.
„***“, № *** е осъдена да заплати на адв.В.Н. Н. – П., ЕГН ********** от АК
П. сумата от 600 лв.На основание чл.78, ал.6 ГПК ГД“ПБЗН“ МВР гр.С. е
осъдена да заплати по сметка на Ч. Районен съд държавна такса върху цената
на уважените искове в размер на 22.34 лв.С решението на ЧРС е постановено
предварително изпълнение на решението за присъденото трудово
възнаграждение.
Срещу решението на ЧРС е постъпила въззивна жалба от Главна
дирекция“***“ към МВР С. , представлявана от главен комисар Н.Н.-
директор чрез старши юрисконсулт С.Н.,като в жалбата са изложени
подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението.Твърди се,че ПРС неправилно е тълкувал и приложил
нормативната уредба , уреждаща прилагането,отчитането и заплащането на
нощен труд от държавни служители,чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР. Въззивникът счита,че основния порок на обжалваното
решение е в това,че съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ,че
приложението на общите правила по ЗДСл.и по КТ е отклонено с чл.187 , ал.9
ЗМВР,която делегира на министъра на вътрешните работи издаването на
особен подзаконов нормативен акт.Твърди се,че ищецът е държавен служител
по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държ. служители като цяло и на тези от тях,
работещи в МВР,че нито в ЗДСл.,нито в ЗМВР има непряко препращане към
нормите на КТ,че във всички случаи ,в които законодателят е счел,че
материята следва да се уреди от КТ,препращането е пряко чрез посочване на
конкретни правни норми,които са цитирани.Въззивникът счита,че в
процесния период на осн.чл.179 ал.2 ЗМВР и чл.187 ал.9 ЗМВР са действали
издадените от министъра на вътрешните работи две наредби:Наредба №8121з
-776 от 29.07.2016г.и сега действащата Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г.,в
които е уреден реда за организацията и разпределянето на работното време,за
неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно
време ,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Посочено е,че тези две наредби,НСОРЗ,както и Наредбата
за заплатите на служителите в държ. администрация имат еднакъв предмет на
регламентация.Изложени са доводи,че ищецът е държавен служител по
смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и неговото правоотношение с ответника се
2
определя от нормите на ЗМВР и издадените въз основа него наредби,които са
специални спрямо ЗДСл. и спрямо КТ.Твърди се,че за разлика от КТ, който
ограничава нощния труд до 7 часа дневно,такова ограничение не е
предвидено в ЗМВР,в който нормалната продължителност на работното
време през деня, съвпада с продължителността на работното време през
нощта-8 часа,като е направено разграничение между разпоредбите на чл.143
ал.2 КТ относно извънредния труд и тези на чл.187ал.7 ЗМВР при
държавните служители в МВР. Въззивникът счита,че тези различия не
обуславят извода за неравностойно третиране на държавните служители по
ЗМВР спрямо работниците и служителите по КТ,както неправилно е приел
ЧРС. Изложени са подробни съображения ,че редът за полагане, отчитане и
заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на
служителите няма.Твърди се,че неправилно ЧРС е приел,че следва
субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в
правната уредба,че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба,относима към служебното правоотношение на
ищеца,чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна
уредба.За държавните служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в
рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи по
0,25 лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да
намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не
мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на
МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като
извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми,на чието
съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е
недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143
да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на
часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към
3
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма
на чл.187 ал.3 от ЗМВР,която регламентира специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на
нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е изпълнил
задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца
нощен труд. Твърди се,че ЧРС не е мотивирал извода си,че при
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в
дневен,на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд,че след като е
установено,че ищецът е полагал нощен труд , съдът е постановил решение че
му се дължи извънреден труд.В жалбата въззивникът се позовава на
постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело
С-262/20г., образувано по преюдициално запитване от Районен съд Л.. В
заключение моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на
Ч. РС като неправилно.Претендират се и направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.В
съдебното заседание на 15.06.2022г.не се яви представител на въззивника.От
ГД“ПБЗН“към МВР С. чрез ст. юрисконсулт С.Н. е депозирано становище за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника,в което са
изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.
Въззиваемият ЦВ. Г. Х. чрез своя пълномощник адвокат В. П. от ПАК е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на
Ч. РС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В отговора
са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната
жалба,като се твърди,че за процесния период е действала Наредба №8121з-
776/29. 07. 2016г. на министъра на вътрешните работи за организацията и
разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители, извън редовното работно време в сила от
02.08.2016 г., като в тази Наредба липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен.Посочено е,че цитираната наредба е
отменена изцяло с решение на ВАС №16766/10. 12. 2019г. по адм. д.
№8601/2019г.,петчленен състав,1 колегия,като в мотивите на решението ВАС
е констатирал толкова нарушения и несъответствия с европейското
законодателство,че е отменил изцяло наредбата,което обуславя извод за
4
приложимост на нормите,въз основа на които е предявен иска. Изложени са
доводи,че чл.9,ал.2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР,че липсва забрана за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители ,а
и би била противоконституционна ,тъй като би поставила служителите на
МВР в по-неблагоприятно положение от др. държавни служители.Твърди
се,че в разпоредбата на чл.187 ал.3,изр.последно ЗМВР не е указана
нормалната продължителност на нощния труд ,а е въведена възможност за
полагане на нощен труд в часовете между 22.00часа и 06.00часа.Изложени са
доводи,че празнотата в наредбите от 2015г.и 2016г. относно нормата на чл.31
ал.2 от Наредбата от 2014г./отм./обуславя субсидиарното приложение на чл.9
ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 ,
равен на отношението между минималната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време
за съответното работно място. Въззиваемият се позовава и на чл.46 ЗНА.
Изложени са доводи,че по отношение на държавните служители, работещи в
структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 НСОРЗ,че в
противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в по-
неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители,
досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се излагат
доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не
допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото
им на труд.В тази насока са изложени подробни съображения.В писмения
отговор е цитирано постановеното решение на Съда на Европейския съюз от
24.02.2022г.по дело С-262/2020г.,като въззиваемият счита ,че в контекста на
европейското съдебно решение ,разликата в третирането на работниците от
публичния и частния сектор е допустима,ако се основава на обективен и
разумен критерий,тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.Според СЕС такава цел,обективен
и разумен критерий липсва ,тъй като не са приети аргументите ,изложени от
ГД“ПБЗН“и съдът се е мотивирал защо не приема тези аргументи. Изложени
са доводи,че претенцията на ищеца е съобразена с изменението на ЗМВР /ДВ
бр.60/07.07.2020г.,в сила от 11.07.2020г.и до този период е изчислено
дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд ,
вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд.В заключение моли
5
Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение на Ч. РС
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В полза на адвокат В.
П. от ПАК се претендира присъждане на адв.възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 ЗА. В съдебното заседание на 15.06.2022г. въззиваемият чрез своя
пълномощник адвокат В. П. от ПАК взема становище,че въззивната жалба е
неоснователна по изложените в писмения отговор съображения.Подробни
доводи в тази насока са посочени и в депозираните от пълномощника
писмени бележки.
С определение на ЧРС №178 от 03.04.2022г.,постановено по гр.д.
№341/2021г.е оставена без уважение молбата на ГД“***“към МВР гр.С. по
чл.248 ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №*** от
16.12.2021г.в частта за разноските.
Срещу определението по реда на чл.248 ГПК е постъпила частна жалба
от ГД“ПБЗН“ към МВР С. представлявана от главен комисар Н.Н.-директор
чрез старши юрисконсулт С.Н.,с която същото се обжалва като неправилно.В
тази насока са изложени подробни съображения. В заключение моли съда да
отмени обжалваното определение на ЧРС и да бъде изменено постановеното
решение №*** от 16.12.2021г.в частта за разноските,като се намали
адв.възнаграждение от 600лв.на 300лв.
Ответникът по частната жалба ЦВ. Г. Х. чрез своя пълномощник адвокат
В. П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК,в който
взема становище,че частната жалба е неоснователна./писменият отговор
погрешно е приложен към гр.д.№341/2021г.по описа на ЧРС,а не към
настоящото в.гр.д.№322/2022г./
Окръжният съд като прецени изложените във въззивната и в частната
жалби оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
6
Безспорно между страните е,че за процесния период 22.10.2019г.-01.08.
2020г.ищецът ЦВ. Г. Х. е заемал длъжността „Водач на специален
автомобил „в Районна служба „***“ гр.Ч.Б. към ОД“ПБЗН„-МВР гр.С..Няма
спор,че между страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата
си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при
режим на труд на смени ,с продължителност 12 /24 часа,като е полагал труд и
през нощта за времето от 22.00.до 06.00ч.,а работното време е изчислявано
сумарно ,съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период е положил
общо 800 часа нощен труд ,които следва да бъдат преизчислени с коефициент
от 1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд и
възлиза на 914,40 часа,което води до разлика от 114,40 часа,представляващи
извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи
допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 915,20лв.
за периода 22.10.2019г.-01.08.2020г.,ведно със законна лихва върху сумата ,
считано от датата на завеждане на ИМ -15.03.2021г.до окончателното й
изплащане.На осн.чл.86 ЗЗД се претендира лихва за забава върху главницата
в размер на 50лв.
В хода на съдебното дирене пред ЧРС са събрани писмени
доказателства.Писменият отговор на ответника ГД“ПБЗН“по чл.131 ГПК
съдържа Таблица №1 и Таблица №2 ,с които са направени изчисления
относно претендираните суми за главница и лихва,като в отговора изрично е
заявено ,че тези изчисления не представляват признание на иска ,сумите
570,61 лв.,съгласно Таблица №1 и в размер на 513,90лв.,съгласно Таблица №2
не са начислени и не са платени от ответника,но изчисленията са направени с
цел провеждане на по-бърз процес и спестяване на разходи за изготвяне на
съдебно икономическа експертиза.В съдебното заседание на
01.07.2021г.ищецът чрез своя пълномощник адвокат В. П. от ПАК е оттеглил
искането си за назначаване на счетоводна експертиза,като е заявено ,че не
възразява и приема направените от ответника в табличен вид изчисления на
дължимите суми-главница и лихва в Таблица 2 . В същото съдебно заседание
ищецът е направил изменение на предявените искове до размерите по
Таблица 2 на основание чл.214 ал.1 ГПК,допуснато от съда, като искът за
7
главницата с правно основание чл.178 , ал.1,т.3 във вр.чл.179 ал.1 ЗМВР се
счита предявен за сумата 513,90лв. , вместо първоначално посочената сума от
915,20лв.,а искът по чл.86 ЗЗД , претендирано обезщетение за забава се счита
предявен за сумата 44,76лв., вместо първоначално посочената сума от
50лв.,като крайният период е до 10.07.2020г.
Ч. РС е уважил изцяло така предявените искове до горепосочените
размери, като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата,като разпоредбите на тази
Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата
със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба.
Позовал се е на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на
труд и неговото заплащане, равенство на лицата,предоставящи наемен труд,
без оглед на спецификите в правоотношението.Независимо от
обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС
е приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва
да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от
1,143. Изложените от ПРС доводи относно приложението на чл.9 ал.2 от
НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен труд от ищеца към дневен
труд с прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се споделят от въззивната
инстанция.
Правилни и обосновани са изводите на съда,че нормите на чл.9 ал.2
НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ се прилагат едновременно,респ.при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3
от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
8
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1
от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през
нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Съгласно чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство,времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.В съответствие със
законовата делегация в цитираната разпоредба от министъра на вътрешните
работи са издадени последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични и предвиждат , че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа.Само в първата Наредба от 11.08.2014г.-
чл.31 ал.2 е предвидено,че при сумарно отчитане на отработеното
време,общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по
0,143.В останалите две Наредби от 2015г и от 2016г. липсва изрично правило,
аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014г.за преизчисляване на часовете
положен нощен труд със съответен коефициент.За процесния период
22.10.2019г.-10.07.2020г.са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.и
Наредба № 8121з-36/07.01. 2020г.Към настоящия момент с решение на
петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по адм.д. №8601/2019г. е
отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, в частта относно голяма част от текстовете.
9
При липсата на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззивника-
ответник възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза.
Съгласно чл.67,ал.3 от Закона за държ.служител,който също намира
субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР,размерите на
допълнителните възнаграждения по ал.7,т.1-5,както и редът за получаването
им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.В този смисъл НСОРЗ като
наредба от общото трудово законодателство намира приложение,след като в
др . специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл.или ЗМВР
са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им.В този смисъл, правилни са изводите на ЧРС относно
основателността на исковата претенция.
Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията
на чл.187 ЗМВР и приетата нова ал.4/ДВ бр.60 от 07.07.2020г.,в сила от
11.07.2020г./,съгласно която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.Видно
е,че новата разпоредба на чл.187 ал.4 ЗМВР възпроизвежда текста на чл.9 ал.2
НСОРЗ.За процесния период от 22.04.2019г.до 10.07.2020г.,т.е.до влизане в
сила на новата разпоредба на чл.187 ал.4 ЗМВР,приложение следва да намери
чл.9 ал.2 НСОРЗ.
Към настоящия момент е постановено решение на Съда на Европейския
съюз от 24.02.2022г.по дело №С-262/2020г.,образувано по преюдициално
запитване от РС Л. по гражданско дело с идентичен предмет.В решението на
СЕС е прието,че чл.8 и чл.12,буква „а“ от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 04.11.2004г. следва да се тълкуват в
смисъл,че не налагат да се приема национална правна уредба,която да
10
предвижда,че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.При
всички случаи в полза на такива работници трябва да има др.мерки за защита
под формата на продължителност на работното време,заплащане,обезщетения
или сходни придобивки,които да позволяват да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд.В т.2 от решението на СЕС е
прието,че членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се
тълкуват в смисъл,че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор,вкл.за полицаите и пожарникарите,ако такава разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий,тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.СЕС се
е мотивирал защо не приема изложените аргументи от правен и икономически
порядък , съответно е прието,че тези съображения не могат сами по себе си да
представляват цел от общ интерес.В решението на СЕС е посочено,че ако не е
основана на такъв обективен и разумен критерий,всяка разлика в третирането,
която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по отношение на различни категории работници,намиращи се в
сходно положение,би била несъвместима с правото на Съюза,което налага в
този случай националният съд да тълкува националното право с оглед текста
и целта на съответната разпоредба на първичното право.
По изложените съображения ,Окръжният съд приема,че искът с правно
осн.чл.178 ал.1т.3 във вр.чл.179 ал.1 ЗМВР е доказан по основание.Относно
размера съдът съобрази направените от ответника изчисления в Таблица 2,
приети и от ищеца.За процесния период 22.10.2019г.до 10.07.2020г.ищецът е
положил общо 419 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143
възлизат на 478,917 часа или се получава разлика от 59,917 часа
/претендирани като извънреден труд/.При средна часова ставка за извънреден
труд 8,04 лева/час за 2019г. и 8,81 лева/час за 2020г., брутното
възнаграждение за положен извънреден труд, изчислено с увеличение 50%
за извънреден труд възлиза на сумата 513,90 лв.До този размер искът по
чл.178 ал.1, т.3 вр.чл.179 ЗМВР е основателен,доказан и следва да бъде
уважен. Върху сумата се дължи и законна лихва от датата на завеждане на
11
ИМ-15.03.2021г.до окончателното й изплащане.Основателен е и искът с
правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Възнаграждението за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а ответникът
е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение ,в случая за периода от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се дължи, до датата на исковата молба -
15.03.2021г. Лихвата за забава за този период е в размер на 44,76 лв.,до който
размер следва да бъде уважен искът по чл.86 ЗЗД.
След като е стигнал до същите правни изводи ,Ч. РС е постановил едно
правилно и законосъобразно решение,което на основание чл.271 ал.1 ГПК
следва да бъде потвърдено в горепосочената му обжалвана част ,с която
исковете са уважени,както и в частта,в която на осн.чл.78 ал.6 ГПК
ГД“ПБЗН“е осъдена заплати ДТ по сметка ЧРС.
Както в производството пред ЧРС,така и пред въззивната инстанция
ответникът,сега въззиваем Ц.Х. е представляван безплатно от адвокат В. П. от
ПАК.При този изход на процеса и на основание чл.38 ал.2 ЗА във вр.чл.78
ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на адвокат В. П. от ПАК адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
на въззиваемия в производството пред настоящата инстанция в размер на
300лв.
Относно частната жалба срещу определението на ЧРС по чл.248 ГПК
С обжалваното решение на ЧРС съдът е осъдил ГД“ПБЗН“ да заплати
на адвокат В. П. от ПАК адв.възнаграждение в размер на 600лв.на основание
чл.78 ал.1 ГПК във вр.чл.38 ал.2 ЗА. По реда на чл.248 ГПК ищецът
ГД“ПБЗН“ е поискал изменение на решението в частта за разноските,като е
направено искане адв.възнаграждение да бъде намалено от 600лв.на 300лв. За
да остави без уважение искането по чл.248 ГПК,РС Ч.Б. е приел,че адвокат В.
П. от ПАК е осъществила безплатна правна защита на ответника ,счел е,че са
предявени два обективно съединени иска и за всеки от тях се дължи
възнаграждение по чл.7 ал.1,т.1 от Наредбата в размер на 300 лв.,т.е. общо
600лв.за двата иска,каквито доводи са изложени и в постановеното
решение.Тези съображения на ЧРС са неправилни и не се възприемат от
12
въззивната инстанция.
Безспорно е,че са предявени два обективно съединени иска за главница
и акцесорен иск за лихва за забава,като двата иска са в защита на един
интерес. Окръжният съд не възприема становището на РС Ч.Б. ,че адв.
възнаграждение се дължи за всеки един от предявените искове.В наредбата за
мин.размери на адв.възнаграждения изрично е посочено,че възнаграждението
се определя върху материалния интерес,а не върху цената на всеки един от
исковете.Основателни са изложените в частната жалба съображения, че в
случая и двата предявени иска са в защита на един интерес.В този смисъл е и
разпоредбата на чл.72 ГПК,съгласно която за предявените с една искова
молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху
защитавания интерес,независимо от броя на ответниците.След като
законодателят изрично е приел,че дължимата ДТ се събира върху
защитавания интерес,на същия принцип следва да се определи и адвокатското
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА върху материалния интерес,който в
случая е един,а не за всеки от исковете. Общо присъдените суми за главница
и лихва за забава са в размер на 558,66лв.,което именно е цената на
защитавания интерес.Върху този размер се определя дължимата ДТ ,това е
материалният интерес върху който се определя и размера на
адв.възнаграждение.В случая при интерес до 1000лв.съгласно чл.7 ал.2,т.1 от
Наредбата ,дължимото адв. възнаграждение за адвокат П. е в размер на
300лв.за всяка инстанция. Размерът на адв.възнаграждение се определя като
част или процент от защитавания интерес,а в случая присъденото от ЧРС
възнаграждение в размер на 300лв.за акцесорния иск по чл.86 ЗЗД,който е с
цена 44,76 лв.многократно надхвърля този интерес и цената на иска.В този
смисъл решението на ЧРС в частта,в която на осн.чл.38 ал.2 ЗА в полза на
адвокат В.П. е присъдено адв.възнаграждение за разликата над 300лв.до
600лв.е неправилно и следва да се отмени.В тази част молбата на ищеца
ГД“ПБЗН“ по чл.248 ГПК е основателна и следва да се уважи.Изводите на
ЧРС не съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което обжалваното
определение,с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК се явява
неправилно и следва да се отмени,а въззивната инстанция се произнесе по
същество в горния смисъл.
Водим от горното , Окръжният съд
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Ч. Районен
съд №*** от 16.12.2021г.,постановено по гр.д. №341/2021г.по описа на същия
съд В ЧАСТТА,в която са уважени исковете по чл.178 ал.1,т.3 вр.чл.179
ЗМВР за сумата 513,90лв.;по чл.86 ЗЗД за сумата 44,76лв.;В ЧАСТТА, в
която ГД“ПБЗН“на осн.чл.78 ал.1 ГПК във вр.чл.38 ал.2 ЗА е осъдена да
заплати на адв.В. П. от ПАК сумата 300лв.,както и В ЧАСТТА,в която
ГД“ПБЗН“ на осн.чл.78 ал.6 ГПК е осъдена да заплати ДТ по сметка ЧРС в
размер на 22,34лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ГПК във вр.чл. 78 ал.3 ГПК Главна
дирекция“***“към МВР С. , ул.“***“№*** представлявана от гл.комисар
Н.Н.-директор ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Н. Н.- П. от ПАК,ЕГН
**********,гр.П.,ул.“Д.К.“ №***,ет.*** адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ЦВ. Г. Х. пред
въззивната инстанция в размер на 300лв.
Решението в горепосочената му част е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ОТМЕНЯВА на осн.чл.248 ал.3 ГПК определението на Ч. РС №178 от
03.04.2022г.,постановено по гр.д.№341/2021г.,с което е оставена без уважение
като неоснователна молбата на ГД“ПБЗН“ МВР гр.С. за изменение на
постановеното решение №***/16.12.2021г.в частта за разноските КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯВА решението на Ч. Районен съд №*** от
16.12.2021г.,постановено по гр.д. №341/2021г.по описа на същия съд В
ЧАСТТА за разноските,в която на осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗА Главна
дирекция“*** „към МВР гр. С.,ул.“***“№*** е осъдена да заплати на адвокат
В.Н. Н.-П. ,ЕГН ********** от АК П. адвокатско възнаграждение за
разликата над 300лв.до 600лв.
В горепосочената част решението е с характер на определение и не
подлежи на обжалване,съгласно чл.248 ал.3 ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15