Р Е Ш Е Н И Е
Гр. В.П., 08.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – В.П. в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Соня Стефанова
При секретаря Гергана Савова като разгледа докладваното от съдия
Стефанова гр. дело № 62 по описа за 2020
година на Районен съд – В.П., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство за съдебна делба във фазата на
извършването.
С влязло в сила Решение № 260053/ 18.11.2020
год. по делото е допусната делба на следния недвижим имот, описан
в скица № 15-241011/19.04.2018 г., издадена от Агенция по геодезия, картография
и кадастър – Служба по ГКК гр. Ш. от кадастралната карта с извлечение от
кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-18-44/09.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК: СГРАДА с идентификатор 58222.495.268.1, с адрес
на сградата: гр. В.П., 9850, ул. „С.К.“ № 30, разположена в имот с
идентификатор 58222.495.268, със застроена площ: 61 кв.м; брой етажи – 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, ПРИ КВОТИ: 5/6 (пет шести) идеални части за Р.Р.А. и 1/6 (една шеста)
идеална
част за Р.Р.М..
В
преклузивния срок по чл.
346 от ГПК съделителят Р.Р.А. е предявил Р.Р.М. искове по сметки, които са
приети за съвместно разглеждане от съда. Твърди се, че в съсобствения
имот са направени следните необходими разноски: 1. Цялостна подмяна на
покривната конструкция, надзидване на плочата изграждане на нова покривна
конструкция, за което са вложени 15000 лева за материали и 5000 лева за труд,
като ремонтът е извършен през месец октомври 2016 год.; 2. Цялостна подмяна на старата
дървена дограма, за което са вложени 3780 лева за нова дограма и 500 лева за
труд, като подмяната е извършена през 2017 год. В имота са извършени и
подобрения: 1. В приземния етаж: изграждане (прокопаване) на водопровод и
канализация, изграждане на баня и тоалетна, облицовка на стените с фибран, ОСБ
и гипсокартон, шпакловка на стени и тавани, поставяне на теракот, гранитогрес
на пода и фаянс на стените, за което са вложени 4500 лева за материали и 6500
лева за труд, като ремонтът е извършен през есента на 2017 год.; 2. Поставяне
на нови врати от ПВЦ в сградата, остъкляване на предверието с ПВЦ стъклопакет,
за което са вложени материали на стойност 3300 лева, а трудът е оценен на 700
лева, като ремонтът е извършен през 2018 год.; 3. На първия етаж от сградата:
Изграждане на кухня, изграждане на водопровод и канализация, поставяне на
циментова замазка в 2 стаи и коридор, поставяне на теракот в коридора и
ламиниран паркет в двете стаи и кухня, поставяне на гипсокартон на таваните и
на стените в кухнята, коридора и двете стаи, боядисване на стени в помещенията
на първия етаж, като за материали са вложени 5300 лева, а за труд – 1700 лева,
а ремонтът е извършен през 2018 год.; 4. Изливане на бетон и изграждане на
циментова площадка в двора на имота, като са циментирани 70 кв.метра с дебелина
0,15 см., като са вложени материали на стойност 1850 лева (за бетон и арматура)
и са заплатени 650 лева за труда. Т.е. ищецът претендира, че е направил
подобрения и необходими разноски в съсобствения имот за периода 2016-2018 год.
на стойност общо за труд и материали в размер на 48780 лева.
Ищецът обосновава
претенциите си по сметки с доводи, че съсобствената сграда е
построена през 1977 год., като оттогава ремонти по сградата не са били
извършвани. В резултат на липсата на поддръжка на имота покривът на сградата
пропаднал и имало течове, а старата дървена дограма била амортизирана и
негодна, затова счита, че подмяната на покрива и на старата дървена дограма са
необходими разноски, а останалите ремонтни дейности представляват подобрения на
имота.
В
преклузивния срок по чл.
349, ал. 4 от ГПК съделителят Р.Р.А. е направил и искане по чл. 349 от ГПК за възлагане на недвижимия имот.
Претенцията си за възлагане на делбения имот съделителят обосновава
с твърдението, че при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище.
Ответницата
не излага становище по претенциите на ищеца.
В
хода на откритото съдебно заседание съделителят Р.Р.А., редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си
представител, който поддържа претенцията по сметките и претенцията за възлагане
на недвижимия имот.
Съделителката
Р.Р.М.,
редовно призована не се явява, не се
представлява, не депозира становище за начина, по който желае да бъде допусната
делбата на имота.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството
е за съдебна делба във фазата на извършването й.
Видно от приложената декларация, ищецът притежава право на собственост
единствено върху процесния недвижим имот.
По делото са представени стокови разписки и касови бонове, удостоверяващи
направени разходи във връзка с извършвани ремонтни дейности, закупуване на
материали и труд.
Относно
поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност, както и каква е стойността
на извършените необходими разноски и подобрения, по делото
във втората фаза на делбата са допуснати и проведени 3
съдебно-техническа експертизи.
От
заключението на първата СТЕ се установява, че пазарната стойност на имота към 24.06.2021 год. възлиза на 42000 лева.
Вещото лице е посочило, че процесният имот не подлежи на фактическа делба, като е посочило, че не могат да се обособят две самостоятелни жилища.
По делото
е назначена допълнителна СТЕ, вещото лице по която е изчислило стойността на извършените в имота подобрения. Експертът е
констатирал, че описаните от ищеца подобрения съответстват на откритите на
място и съществуват към настоящия момент. Установил е, че е направен цялостен
ремонт на покрива през 2016 год. на стойност 4771 лева, от които 3309 лева – за
материали и 1461 лева – за труд, през 2017 год. изцяло е подменена дограмата в
сградата, сложени са нови ПВЦ врати, направено е остъкление от ПВЦ в
предверието, през 2018 год. е направена подова настилка от теракота в
предверието с коридор и кухня, поставен е ламиниран паркет в 2 стаи, като
стойността на подобренията е отразена в таблица № 2 от експертизата. Вещото
лице е посочило още, че е направен ремонт на баня-тоалетна на първия етаж като
са изградени нови водопровод и канализация и са поставени теракота и фаянс,
като видимо този ремонт е бил извършен през 2017 год. Констатиран е и ремонт на
баня-тоалетна на приземния етаж, включващ направа на водопровод и канализация,
монтиране на санитарен фаянс, поставяне на настилка от теракота и облицовка на
стените с фаянс, извършен през 2017 год. Според вещото лице през 2017 год. е
ремонтирана и кухнята. Според експерта общият размер на подобренията в
съсобствения имот възлиза на 15709 лева, от които 11939 лева – за материали,
3770 лева – за труд, като това е и увеличената стойност на имота според вещото
лице. Пазарната стойност на имота без включените подобрения вещото лице е
определило на 26291 лева.
Назначена е и още една допълнителна СТЕ, вещото лице по която е имало за
задача да изчисли конкретно стойността на извършените СМР за изграждане на
цялата покривна конструкция, като включи и разходите за демонтаж на старата
покривна конструкция и надстройката, да посочи реалната стойност на СМР в
банята и да отговори на въпроса дали в нея е изградена нова канализация и
водопровод и какви други дейности са извършени в нея. Експертът е достигнал до
извод, че реалната стойност на СМР за изграждане на цялата покривна конструкция
възлиза на 9640 лева, като е съобразил обстоятелството, че по кадастрална карта
площта на сградата възлиза на 61 кв.метра, но на място с оказва 91,4 кв.метра,
тъй като жилищната сграда с площ от 61 кв.метра и пристройката към нея с площ
от 30,4 кв.метра имат изградена една обща покривна конструкция, с изграден
надзид тухлена зидария в жилищната сграда върху стоманобетоновата плоча,
дървена покривна конструкция, дъсчена обшивка, хидроизолационна мембрана, летви
и керемиди, челни дъски, външо отводняване с улуци. Касателно реалната стойност
на извършените СМР в банята вещото лице ги е оценило на 3880 лева, като в тази
стойност е включило свалянето на нивото на пода в банята чрез земен изкоп с
дълбочина 0,6метра, направа на нова армирана подова замазка, нов окачен таван,
нова водопроводна инсталация, нова канализация, нови мазилки по стените,
настилки с теракота и фаянс, монтирани тоалетна чиния, бойлер, мивка. В
заключение експертът е достигнал до извод, че общият размер на СМР и
подобренията в имота възлиза на 23264 лева, като това е и увеличената стойност
на имота според вещото лице. Пазарната стойност на имота без включените
подобрения вещото лице е определило на 18736 лева.
По делото
са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от ищеца
свидетели – свид. Атанасова (майка на страните по делото), свид.
Иванова, свид. Мустафов и свид. Пашов.
Свид. Атанасова категорично излага, че дъщеря й Р. не е участвала в
ремонтните дейности в делбения имот. Сочи, че в къщата живее тя самата заедно с
ищеца и неговото семейство. Твърди, че ищецът я стопанисва, той прави
ремонтите, като сестра му никога не е проявявала желание да се включи нито чрез
труд, нито финансово. Релевира, че ремонтът на покривът на къщата е бил
наложителен тъй като имало множество течове, които повредили подовата настилка,
терасата. Сочи, че ищецът подновил всичко в къщата със собствени средства.
Свидетелката излага, че ищецът закупил къща на ответницата и тя вече живее в
нея, заедно с нейното семейство, но въпреки това отношенията между страните
били обтегнати.
Свид. Иванова живее в съседство от близо 10 години. Разказва, че лично е
видяла как протичат ремонтните дейности по смяната на покрива. Сочи, че ищецът
е подновил всичко в къщата, като е сменил подовата настилка с ламинат, оправил
е терасите, подновил е теракота, сложил е ново обзавеждане, изградил е баня на
най-долния етаж, направил е кухня и тоалетна. Излага, че видяла ответницата за
първи път едва през лятото на 2021 год. Споделя, че по думи на съседите й
ответницата не проявявала интерес към ремонтните действия и нямала желание да
подпомогне брат си нито с труд, нито финансово. Счита, че ремонтът на покрива е
бил наложителен. Твърди, че в къщата живее Р. със семейството си, като
доколкото е запозната, той няма друго жилище, в което да живее. Допълва, че
ищецът закупил имот за своя син, но тъй като построената в него къща не била
годна за живеене, се наложило да я съборят с цел да построят нова сграда, като
понастоящем теренът е празен.
Свид. Мустафов и свид. Пашов са участвали в ремонтните дейности по къщата.
Свид. Мустафов излага, че през 2017-2018 год. е бил ангажиран с ремонтите по
приземния етаж, като сочи, че била изградена нова канализация, баня и тоалетна.
Навежда твърдение, че ремонтът на приземния етаж излязъл около 12000-14000
лева, от които трудът на работниците оценява на около 3000 лева, а материалите
– на 8-9000 лева. Релевира, че не е участвал при ремонта на покрива, но по
собствени наблюдения счита, че материалите, необходими за ремонт на покрив,
подобен на процесния биха стрували между 5000 и 7000 лева, а трудът би бил не
по-малко от 4-5000 лева. Свид. Пашов споделя, че през месец октомври 2016 год. бил съборен покрива на къщата, били иззидани
3-4 реда тухли и бил изграден нов покрив. Свидетелят твърди, че ищецът му
казал, че ремонтът на покрива му струват около 20000 лева. Пашов разказва още,
че в сградата били направени баня, тоалетна, но няма непосредствени впечатления
от стойността на ремонтните дейности. Сочи, че ответницата нямала финансова
възможност да помага при ремонта, затова с това се занимавал единствено ищецът.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При извършването на делбата съдът е обвързан от влязлото в сила решение
по допускането й, което има сила на присъдено нещо относно делбените имоти,
съделителите и квотите им в съсобствеността – арг. от чл.
344, ал. 1 ГПК.
Основен
принцип в делбата е всеки съделител при възможност да получи дял в натура /чл. 69, ал. 2 ЗН/, като
при избора на способ за извършване на делбата от най-съществено значение са
обстоятелствата колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса,
видът на допуснатите до делба имоти, обема на притежаваните от съделителите
права, както и становището им досежно начина на нейното извършване.
Способите за прекратяване на съсобствеността са изрично предвидени в ГПК
и са следните: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези
по чл. 349 ГПК, теглене на жребий по чл. 352 ГПК, разпределение по чл. 353 ГПК и публична продан по чл. 348 ГПК. При определяне на способа за извършване на делбата се изхожда от
принципа, заложен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в
натура, а евентуалното неравенство на дяловете се изравнява с пари. Изборът на
способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до
делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на
допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите и доколко стойността на тези дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В
конкретния случай до делба е допуснат един недвижим
имот. Видно от заключението на назначената
съдебно-техническата експертиза, прието от съда като компетентно и обективно
дадено, допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем съобразно броя на
съделителите, квотите им и действащата нормативна уредба. Според същото
заключение пазарната стойност на делбения имот възлиза на 42000 лева, като в тази
част заключението не е оспорено от страните.
Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се
касае до неподеляем имот (какъвто е настоящият случай), е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до
неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона,
съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от
съделителите – чл. 349 ГПК. В случая неподеляемият делбен имот е жилищен
такъв и е депозирано свроевременно искане с пр. осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК от ищеца,
по което съдът дължи произнасяне.
По претенцията с пр. осн. чл. 349 от ГПК:
Нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Съдът като прецени депозираната от ищеца възлагателна претенция, намира
същата за основателна, поради следното:
Няма разногласие между страните, а и от ангажираните писмени доказателства
се установи, че общият наследодател на страните – Р. А. и съпругата му,
през 1977 г. били признати за собственици на процесния недвижим
имот, при което имотът е бил придобит от тях при режим на
съпружеска имуществена общност. След смъртта
на Р. А. на 11.06.2011 г., неговите наследници по закон се
явяват низходящите му (страните в настоящото производство) и съпругата му. Със
смъртта на общия наследодател Р. А. на 11.06.2011 г., бездяловата СИО върху
процесния недвижим имот се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост,
при квоти по 1/2 за всеки от тях, като частта на Р. А. е била
наследена при равни квоти от неговата съпруга и двете му деца – страните в настоящото производство, на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
от ЗН, т.е. по 1/6 ид.част.
Между страните няма разногласие, че по силата на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 131, том 3, рег. № 1787, дело № 251 от 2018 год.
по описа на Нотариус Светлозар Николов, рег. № 592 на НК, с район на действие –
Районен съд В.П.
М.А.е прехвърлила правото
на собственост върху 4/6 идеални части от недвижимия имот на ищеца Р.Р.А.
с договор за дарение.
От
назначената СТЕ безспорно се установи, че процесният имот е неподеляем.
Не е спорно, че имотът е жилищен по предназначение,т.е. служи за
задоволяване на жилищни нужди и отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно
жилище (§5, т.30 ДР на ЗУТ).
От ангажираните гласни и писмени доказателства се доказа (а и не са
релевирани твърдения за противното), че ищецът е живял в имота заедно с цялото
си семейство и майка си при откриване на наследството на общия наследодател,
включително живее и до настоящия момент в него. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 7 и т. 9 от ТР
№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС по законовото изискване в разпоредбата на чл. 288,
ал. 3 от ГПК (отм.), сега чл. 349, ал. 2 от ГПК, претендиращият възлагане
съделител следва да е наследник, който е живял в имота при откриване на
наследството, т. е. към момента на смъртта на наследодателя, което условие е
изпълнено. Освен това ищецът не притежава друго жилище, което доказва и
жилищната му нужда.
Предвид
изложеното, претенцията на Р.А. за възлагане на
делбения имот се явява основателна и като такава следва да се уважи.
Нормата на
чл. 349, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако делбеният имот бъде възложен само на един
от съделителите, дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с
пари. Доколкото няма друго имущество, което да подлежи на делба, следва да се
определи паричната равностойност на дела на останалите съделители, на които
имотът не е възложен – в случая само на Р.Р.М.. От
заключението на вещото лице по назначената допълнителна СТЕ се
установява, че пазарната стойност на имота възлиза на 42000 лева,
а стойността на 1/6 ид. част от имота е 7000
лева. Това е и сумата, която Р.А. следва да заплати на
другия съделител Р.Р.М. за
уравняване на дела му.
По
претенциите с пр. осн. чл. 346 от ГПК:
В т.нар.
„производство по сметки“ съделителите
предявяват искания за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във
връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения,
свързани с управлението, стопанисването и използването на имотите, предмет на
делбата.
В случая ищецът претендира, че част от извършените в съсобствения имот
ремонтни дейности представляват необходими разноски – касае се за цялостната
подмяна на покривната конструкция, надзидване на плочата изграждане на нова
покривна конструкция, за което твърди да са вложени 15000 лева за материали и
5000 лева за труд, както и за цялостната подмяна на старата дървена дограма, за
което твърди да са вложени 3780 лева за нова дограма и 500 лева за труд.
Относно останалите СМР, подробно описани в точка II, пунктове от 1 до 4
в молба вх. № 260338/ 16.06.2022 год., ищецът твърди, че
същите представляват подобрения на обща стойност от 24500 лева или общо ищецът
претендира, че е вложил в съсобствения имот 48780 лева.
Под
"разноски" се разбира извършването на парично оценими разходи
независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко
онова, с което е намаляло имуществото на съсобствениците-ищци по сметки и което
е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на останалите
съсобственици. Следва да се отбележи, че за да е налице подобрение, е необходимо
фактически да е била увеличена стойността на имота, т.е. да са направени
полезни разноски (макар да не са били необходими) - ППВС № 6/74 г., т.6, решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV г.о. Отчита се дали вследствие действията на владелеца
се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно
стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на
собственика и дали собственика желае запазването им. Като подобрения на вещта
се считат тези нововъдения в нея, които увеличават полезните й качества, но не
и тези, които нямат практически смисъл. Последните не подлежат на обезщетяване
и остават за сметка на този, който ги е извършил – решение
№ 520/22.06.2010 г. по гр. д. № 496/2010 г., ВКС, ІV г. о.
Облигационните
отношения между съсобствениците във връзка с направени от някой от тях разноски
за общата вещ почиват на един от водещите принципи в обективното частно
гражданско право, а именно на недопустимост на неоснователното обогатяване.
Извършените в имота подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на
всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в
съсобствеността. Поради това съсобственикът, който е извършил подобренията може
да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните
дялове. За сумата, която се следва на неговия дял той не може да претендира,
тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник. Отношенията във
връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост
от конкретните условия, при които са извършени подобренията и от условията, при
които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател
или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/1968 г. ОСГК. Ако
подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици искът е с
правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС и се
присъждат действително направените разходи. Ако подобренията са извършени без
съгласието на другите съсобственици, правоотношенията се уреждат съобразно
правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, т. е.
отговорността е до размера на обогатяването – по-малката стойност между
вложените разноски и увеличената стойност на имота /останалите съсобственици се
обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от
съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност,
обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за подобряването
на имота/ - в този смисъл решение № 487 от 30.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1503/2010 г.; решение № 339/10.10.2011 г. по
гр. д. № 1072/2010 г.; решение № 315 от 25.10.2012 г. по
гр. д. № 1189/2011 г.; решение № 461/12.05.86 г. по гр. д. № 570/85г. на ВС и
т. н. Ако подобренията са извършени въпреки противопоставянето на съсобственика,
отношенията се уреждат по правилата на чл. 59 от ЗЗД.
В
конкретния случай, с оглед ангажираните гласни доказателства и конкретно
показанията на свид. Атанасова (майка на страните по делото) и свид. Иванова,
които съдът кредитира, тъй като са вътрешно непротиворечиви, житейски логични и
кореспондират на останалия по делото доказателствен материал, следва да се
приеме, че ответницата е била запозната с извършваните от ищеца ремонтни
дейности в съсобствения им имот и е била съгласна с тях, още повече по делото
липсват данни за
изрично нейно противопоставяне на сторените СМР-та. Поради
което предявените претенции по сметки следва да бъдат подведени под хипотезата
на материалноправната норма, материализирана в разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, т.е. следва да се присъдят
действително направените разходи. Предвид претенцията на
ищеца, че е извършил необходими разноски и подобрения в съсобствения имот на
стойност 48780 лева, то според него ответницата следва да му възстанови 1/6 от
тази сума или 8130 лева.
Предвид гореизложеното и
като взе предвид констатациите на вещото лице по назначените по делото
допълнителни СТЕ, неоспорени от страните и кредитирани от настоящия съдебен
състав, съдът намира, че общият размер на СМР и подобрения в имота възлиза на
23264 лева, което е и увеличената стойност на имота. Ответницата се е обогатила
за сметка на ищеца със сумата от 3877,33 лева, представляваща 1/6 от
действително направените разходи за процесните СМР, извършени за периода
2016-2018 год. в съсобствения недвижим имот. До тази сума искът е основателен,
като за разликата до претендираните общо 8130 лева (1/6 от общо претендираната от ищеца сума в размер на 48780 лева), искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По
разноските:
Разноските
в производството по допускане и извършване на делбата (без тези за адвокат, които остават за сметка на всеки от съделителите) следва да се понесат съобразно пазарната стойност на дяловете
на съделителите (чл. 355, изр. 1 ГПК), в
съответствие с определените с решението по първата фаза квоти.
Даденото от вещото лице
заключение за пазарната оценка на допуснатия до делба недвижим имот има значение
единствено с оглед размера на дължимите по чл. 355 ГПК държавни такси - чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК В случая съделителите не са
оспорили даденото от вещото лице по допълнителната СТЕ заключение, поради което дължимите по
делото държавни такси следва да определят на база това заключение.
Паричната
оценка на дела на ищеца Р.Р.А. възлиза на 35000 лева, т. е. държавната такса е в размер на 1400 лева.
Паричната
оценка на дела на ответника Р.Р.М. възлиза на 7000 лева, т.
е. следващата се държавна такса е в размер на по 280 лева.
Доколкото сумата от 80 лева – депозит по първоначално назначената СТЕ,
платима от ответницата, съобразно правата й в съсобствеността, е била внесена
от ищеца, то същата следва да бъде осъдена да възстанови тази сума на ищеца.
По
исковете по сметки:
С оглед
изхода по спора относно предявените искови претенции по сметки, право на
разноски има всяка от страните по арг. от чл. 355, изр. 2-ро
вр. чл. 78 от ГПК.
Предвид
частичната основателност на иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС, в полза
на ищеца следва да се присъди сумата от 405 лева (за
заплатено адвокатско възнаграждение по претенцията по сметките и депозити за
двете допълнителни СТЕ), съобразно уважената част от исковата претенция.
Ответницата не претендира разноски съобразно отхвърлената част от
претенцията по сметката, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което такива не
следва да й бъдат присъждани.
По съединените за съвместно разглеждане във втора фаза на делбата претенции
по сметките се дължи държавна такса, която не се събира предварително от съда,
а се разпределя между съделителите по следния начин: ответникът внася държавна такса за основателната част от вземането, а ищецът - за неоснователната част от вземането.
Предвид изложеното, на основание чл. 355, изр. 2-ро от ГПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът следва
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В.П. държавна
такса от 170,10 лева,
съразмерно с отхвърлената част на иска с правна квалификация
по чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Ответницата
следва да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-В.П. държавна
такса от 155,10 лева,
съразмерно с уважената част на иска с правна квалификация по чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Така мотивиран, Районен съд – В.П.
РЕШИ:
ИЗВЪРШВА съдебна делба между Р.Р.А. с ЕГН: **********,*** и Р.Р.М.
с ЕГН **********,*** на
допуснатия до делба недвижим имот, както следва:
ВЪЗЛАГА В
ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на Р.Р.А.
с ЕГН:
********** следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор 58222.495.268.1, с адрес
на сградата: гр. В.П., 9850, ул. „С.К.“ № 30, разположена в имот с
идентификатор 58222.495.268, със застроена площ: 61 кв.м; брой етажи – 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
ОСЪЖДА Р.Р.А. с ЕГН: **********
в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото
решение ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.М. с ЕГН **********
сумата от 7000 лева, ведно със законната
лихва от влизане в сила на решението, за уравнение на дела му, на основание чл. 349, ал.5 ГПК.
УКАЗВА на Р.Р.А. с ЕГН: **********, че ще стане собственик
на имота след като изплати в срока по чл. 349, ал. 5 ГПК определеното
парично уравнение, заедно със законната лихва, на основание чл. 349, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК, Р.Р.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.Р.А. с ЕГН: ********** сума в общ размер от 3877,33
лева, представляваща припадащата й се 1/6 част от действително направените
през периода 2016 год. - 2018 год. разходи за необходими разноски и подобрения
на общата съсобствена вещ, представляваща СГРАДА с идентификатор 58222.495.268.1, с адрес на сградата:
гр. В.П., 9850, ул. „С.К.“ № 30, разположена в имот с идентификатор
58222.495.268, със застроена площ: 61 кв.м; брой етажи – 1, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Р.А. с ЕГН: ********** против Р.Р.М. с ЕГН ********** осъдителен иск с правна квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС, за горницата над присъдената сума в размер на 3877,33 лева до
претендираната сума в размер на 8130 лева.
ОСЪЖДА Р.Р.М. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Р.А. с ЕГН: ********** сумата от 485 лева, от които
80 лева - депозит по първоначално назначената СТЕ, внесена от ищеца, но платима
от ответницата, съобразно правата й в съсобствеността и 405 лева – разноски по
претенцията с пр. основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р.Р.А.
с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – В.П. държавна такса върху стойността на дела си в размер
на 1400 лева, на осн. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и 170,10 лева държавна такса по предявения иск с правна квалификация по чл. 30, ал. 3 от ЗС, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Р.Р.М.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – В.П. държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 280 лева, на осн. чл. 8 от
Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс, както и 155,10 лева държавна такса по предявения иск с правна квалификация по чл. 30, ал. 3 от ЗС, съразмерно
с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: