№ 93
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Мариета Неделчева
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно частно
наказателно дело № 20231800600034 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 345, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2
НПК, образувано по частна жалба от М. Д. К. – подсъдима по н.ч.х.д. №
126/2018 г. по описа на Районен съд – Е..
Частната жалба е подадена срещу определение от 31.08.2022 г.,
постановено в закрито съдебно заседание по н.ч.х.д. № 126/2018 г. по описа
на Районен съд – Е., с което частният тъжител Е. В. К. е осъдена да заплати на
жалбоподателката М. Д. К. сумата в размер на 550 лева за разноски в
първоинстанционното производство и сумата в размер на 400 лева за
разноски във въззивното производство.
С обжалваното определение е отхвърлено като неоснователно искането
на жалбоподателката - подсъдима по н.ч.х.д. № 126/2018 г. по описа на РС-Е.
- М. К. за заплащане на направените от нея разноски в наказателното
производство в частта до пълно претендирания размер – съответно до 1 100
лева за разноски, направени в първоинстанционното производство и до 800
лева за разноски, направени във въззивното производство.
С подадената частна жалба се иска отмяна на обжалваното определение
в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателката за присъждане
на разноски до пълно претендирания им размер, като тъжителката Е. К. бъде
осъдена да заплати на подсъдимата пълния размер на разноските, направени
от нея в прекратеното наказателно производство. В тази връзка се излага
твърдение, че в случая частните тъжители са били двама и в тази хипотеза
отговорността им за разноските е солидарна, като в подкрепа се сочи съдебна
практика.
При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че
1
отговорността на тъжителите не е солидарна, а разделна, се претендира
осъждането на наследниците на починалия тъжител К. К. да заплатят
направените разноски съобразно дяловете им в наследството.
Срещу подадената частна жалба е депозирано възражение от частния
тъжител Е. К., чрез адв. К. Н. от САК. Излага се становище да се потвърди
изцяло обжалваното определение като правилно и законосъобразно. В
подкрепа на възраженията срещу жалбата се поддържа, че двамата частни
тъжители са разполагали със самостоятелни права в наказателния процес,
поради което отговорността им по чл. 190, ал. 1 НПК е разделна и частният
тъжител Е. К. не следва да отговоря за всички разноски. Поддържа се още, че
подсъдимата няма качеството на кредитор по отношение на починалия в хода
на съдебното производство тъжител К. К., тъй като по отношение на него не е
имало приживе осъдителен съдебен акт за парично задължение спрямо
подсъдимата (жалбоподателката по настоящото дело), поради което
претендираното срещу наследниците на починалия тъжител задължение за
заплащане на разноски не е част от наследството и това искане е
неоснователно. Излага се становище да се потвърди като правилно и
законосъобразно постановеното определение.
Настоящият състав на Софийския окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в частната жалба във връзка с доказателствата по делото,
прие за установено следното:
Наказателното производство по н.ч.х.д. № 126/2018 г. по описа на РС-Е.
е било образувано по частна тъжба от К. Д. К. и Е. В. К. срещу М. Д. К.
/жалбоподател в настоящото производство/ за престъплението „обида“ по чл.
146, ал. 1 НК, извършено спрямо двамата тъжители на 25.04.2017 г., като са
приети за съвместно разглеждане граждански искове с правно основание чл.
45 ЗЗД, предявени от всеки от двамата частни тъжители срещу подсъдимата
за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на по 7000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 25.04.2017 г.
С присъда № 6 от 26.06.2020 г., постановена по същото дело,
подсъдимата М. Д. К., с ЕГН: **********, е призната за невинна и оправдана
по обвинението, повдигнато с тъжбата, за престъпление по чл. 146, ал, 1 НК –
за обида, нанесена на 25.04.2017 г. на тъжителя К. Д. К.; подсъдимата е
призната за невинна и по обвинението за престъпление по чл. 146, ал, 1 НК –
за обида, нанесена на 25.04.2017 г. на тъжителката Е. В. К.; отхвърлени са
изцяло като неоснователни и предявените граждански искове за обезщетение
на неимуществени вреди, претендирани от двамата тъжители. С присъдата
първоинстанционният съд се е произнесъл и по въпроса за направените
разноски по делото, като двамата тъжители К. К. и Е. К. са осъдени поотделно
да заплатят на М. К. сумата в размер на по 550 лева.
Постановената по н.ч.х.д. № 126/2018 г. по описа на РС-Е. присъда е
била обжалвана от двамата тъжители, като с решение № 7 от 10.02.2022 г.,
постановено по в.н.ч.х.д. № 405/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд,
2
влязло в сила на 26.03.2021 г., присъдата е отменена изцяло и е прекратено
наказателното производство срещу подсъдимата М. К. на основание чл. 24,
ал. 1, т. 3 НПК – поради изтичането на предвидената в закона давност. С
решението си въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за разноските по
делото.
В хода на въззивното производство е починал тъжителя К. К. – на
06.01.2022 г., което е установено от представения акт за смърт във въззивното
производство пред СОС (л. 39 от д.). Представено е било и удостоверение за
наследниците на починалия тъжител (л. 40 от д.), от което се установява, че
негови законни наследници са тъжителката Е. К. – преживяла съпруга, П. К.
К. - П. – дъщеря и К. К. К. – син.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4
НПК, по искане на подс. М. К. първоинстанционният съд се е произнесъл по
въпроса за разноските, направени в наказателното производство, като е
възложил на частния тъжител Е. К. направените от подсъдимата М. К.
разноски по делото, както следва: в размер на 550 лева за разноски, направени
в първоинстанционното производство и 400 лева за разноски, направени във
въззивното производство и е отхвърлил искането на М. К. до пълно
претендираната сума – съответно до 1100 лева за разноските в
първоинстанционното производство и до 800 лева за разноските във
въззивното производство, като неоснователна.
Подадената срещу това определение частна жалба е допустима, а
разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК задължава съдът да обсъди и
реши въпроса „на кого да се възложат разноските по делото“, като техният
размер се определя по правилата на чл. 188 - 190 НПК. Когато съдът не се е
произнесъл по този въпрос с присъдата, може да го стори и с определение по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК, като в този случай компетентен да се
произнесе е първоинстанционният съд.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК недвусмислено разписва на кого
следва да бъдат възложени разноските по делото, образувано по тъжба на
пострадалия, когато производството бъде прекратено, какъвто е настоящият
случай, а именно разноските по делото, в т.ч. направените от подсъдимия за
адвокатско възнаграждение, се възлагат на частния тъжител.
По повод доводите на частния тъжител следва да се отбележи още, че
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК не разграничава основанията за
прекратяване на наказателното производство, в т.ч. и образуваното по тъжба
на пострадалия до съда, респ. правилото е приложимо във всички случаи на
прекратяване на наказателното производство, независимо от основанието за
това. В този смисъл и в случаите, когато наказателното производство,
образуваното по тъжба на пострадалия, е прекратено поради изтичане на
предвидената в закона давност (чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК), разноските по делото
се възлагат на частния тъжител.
3
Пак по повод доводите на тъжителката, изтъкнати във възражението
срещу предявеното искане за разноски, следва да се отбележи, че в
хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК активността на подсъдимата е насочена
към продължаване на процеса, а не към неговото прекратяване, произтичащо
от правопогасителните последици на изтеклия давностен срок. Ето защо са
неприемливи разсъжденията за принос на подсъдимата към изхода на делото,
налагащ натоварването й с разноски.
При решаването на въпроса за разноските по делото
първоинстанционният съд правилно е установил размера на разноските,
направени от подсъдимата – 1 100 лева в производството пред
първоинстанционния съд, от които 800 лв. за адвокатско възнаграждение и
300 лв. за възнаграждение на вещо лице, и 800 лв. в производството пред
въззивния съд за адвокатско възнаграждение. Правилно е установил, че за
присъждането на претендираните разноски е било предявено искане от
защитника и съответно извършването им е надлежно доказателствено
подкрепено.
На следващо място районният съд е приел, че тъжителката К. следва да
заплати само половината от претендираните разноски, като се е аргументирал
с обстоятелството, че разноските по делото са сторени във връзка със защита
срещу обвиненията на две лица и едното от тях е починало.
От значение в конкретния случай е да се отбележи, че при сложилия се
процесуален развой на делото с оглед смъртта на единият от частните
тъжители – К. К. – е приложима разпоредбата на чл. 80 НПК, като след
смъртта му правата на починалия тъжител преминават върху неговите
наследници. При това процесуалното правоприемство настъпва по силата на
закона – чл. 80, изр. 2 НПК и не е обусловено от волята на наследниците на
починалото лице.
В настоящия случай тъжителката Е. К. е направила изрично
волеизявление, че ще продължи участието си в наказателното производство
лично и като наследник (преживяла съпруга) на починалия тъжител (виж
протокол от съдебно заседание от 07.02.2022 г. по в.н.ч.х.д. № 405/2021 г. по
описа на СОС), а повереникът адв. К. Н. в същото съдебно заседание е
направил изявление от името на останалите наследници - П. К. К. - П. и К. К.
К., - че те не желаят да встъпват в правата на починалия тъжител. Второто
изявление, направено от името на останалите двама наследници на починалия
тъжител, е ирелевантно за разрешаването на въпроса за разноските по делото,
доколкото, както вече беше споменато, процесуалното правоприемство
възниква по силата на закона с всички законни последици, произтичащи от
него, вкл. и при решаването на въпроса за разноските по делото. В този
случай разноските по делото, направени от подсъдимата, във връзка с
обвинението, повдигнато от починалия тъжител, следва да бъдат възложени
на наследниците му съобразно дяловете им в наследството или в случая по
равно на тримата.
4
Не намира правна подкрепа становището на жалбоподателя, че
отговорността по чл. 190, ал. 1 НПК е солидарна. Солидарната отговорност
може да възникне по силата на закона съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД, но НПК не
предвижда такава хипотеза. Напротив, по аргумент от разпоредбата на чл.
189, ал. 3 НПК отговорността за разноските в наказателното производство е
разделна. Освен това в случая всеки от двамата тъжители е действал в
личното си качество на пострадал от съответното престъпление на
самостоятелно основание и поради това отговорността за разноските по
повдигнатото от тъжителя К. обвинение следва да бъде възложена на неговите
наследници, съобразно дяловете им от наследството (в случая по равно), а не
солидарно с другия тъжител. В този смисъл становището, изразено от адв. Н.
– повереник на ч. т. Е. К., че двамата частни тъжители са разполагали със
самостоятелни права в наказателния процес, поради което отговорността им
по чл. 190, ал. 1 НПК е разделна, се явява правилно.
Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно в частта, с
която е отхвърлено предявеното от подс. М. К. искане за разноски, като
наследниците на починалия тъжител К. К., а именно Е. К., П. К. К. - П. и К. К.
К. следва да бъдат осъдени да заплатят на подсъдимата направените от нея
разноски по делото в размер на по 316,67 лв. всеки от тях.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови определение в горния смисъл.
На основание чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НПК СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 31.08.2022 г., постановено по н.ч.х.д. №
126/2018 г. по описа на РС-Е., и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Е. В. К. с ЕГН: ********** да заплати на М. Д. К. с ЕГН:
********** сумата в размер на 1 266,67 (хиляда и двеста и шестдесет и шест
лева и 67 ст. ) лева за направените от нея разноски по делото.
ОСЪЖДА П. К. К. - П. с ЕГН: ********** да заплати на М. Д. К. с ЕГН:
********** сумата в размер на 316,67 (триста и шестнадесет лева и 67 ст.)
лева за направените от нея разноски по делото.
ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН: ********** да заплати на М. Д. К. с ЕГН:
********** сумата в размер на 316,67 (триста и шестнадесет лева и 67 ст.)
лева за направените от нея разноски по делото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6