Решение по дело №1020/2011 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 569
Дата: 20 юли 2012 г. (в сила от 17 юли 2014 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20111520101020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 20.07.2012г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                гражданска колегия,

На осемнадесети юни                                                        две хиляди и дванадесета                                                          година,

В публично заседание                                                       в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:З.Р.

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1020 по описа на съда за 2011г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Б.Е.В., с ЕГН **********,*** е предявила против Я.В.В., с ЕГН **********, с адрес ***, район Лозенец, ул.”*********** иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. Я. В., с ЕГН **********, като се предостави на майката-ищец упражняването на родителските права и се определи местоживеенето на детето при майката и се определи режим за лични контакти на бащата по отношение на детето.Иска се също така да присъди месечна издръжка в размер на 100 лв.

 Ответникът по делото е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изцяло са оспорени предявените искове.От своя страна аналогични искове са предявени от Я.В.В. против Б.Е.В..

По делото е приет като доказателство и социален доклад относно семейната история, потребностите на детето и относно родителския капацитет на двамата родители.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 05.11.2006г., за което е съставен акт за граждански брак №856 от 05.11.2006г. на община Столична, район “Красно село”.От брачната връзка е родено малолетно дете-Кубрат Яворов В., роден на ***г.По време на брачното съжителство, страните живеели в гр.София, ройон Лозенец, ул.”***********” **.Отношенията между страните се влошили, в резултат на което ищецът по първоначално предявените искове, заедно с детето се преместила и заживяла в гр.Кюстендил, ул.”Гороцветна” 25, ет.2-при майка си.Ответникът от своя страна не преустановил контакт с нея и с детето, като идвал в гр.Кюстендил да вижда детето.На 14.03.2011г., при поредно посещение, взел детето със себе си и го завел в гр.София и уведомил Б.В. по телефона, че от този момент детето ще живее при него и че може да го вижда след предварителна уговорка с него.

В изготвения социален доклад от ДСП-Лозенец е изложено и описано, че в момента Я.В. *** заедно с родителите си и детето си-К.Описано е че има постоянна работа, реализира постоянни доходи и има възможност да задоволи всички битови потребности на детето.В момента детето посещавало ІІ група на ЦДГ “*********”, която била в непосредствено съседство с жилището на бащата.По информация от директора на детската градина, К. бил физически здраво и нормално развито дете, нямал агресивни прояви, бил общителен и спокоен, емоционално устойчив и активен във всички обучаващи дейности.Вземал участие в допълнителни дейности, които се предлагали в детското заведение-футбол, народни танци, участвал в изложби по рисуване.Добре се адаптирал към социалната среда, създавал контакти с връстниците си и персонала.Детето се водело и вземало от бащата, отношенията между тях били спокойни и не се наблюдавало напрежение между тях.Според директора на детското заведение, след връщането на детето от едномесечен престой при майката, персоналът на детското заведение забелязвал промяна в К.-бил неспокоен и затворен, изостанал с учебния материал и плачел за татко си.Според нея, Я.В. бил грижовен баща и полагал необходимата грижа както относно здравословното състояние на детето, така и във връзка с неговото обучение, така и относно забавленията и игрите.По преценка на социален работник и главен експерт –психилог от ОДЗ детето реагирало адекватно е не проявавало тревожност и страх от баща си.

В доклада, също така е изложено, че К. има изградена емоционална връзка с баща си и се чувства сигурно и защитено в негово присъствие.Описано е, че бащата има познания и обръща необходимото внимание на детето, подпомага и насърчава неговото развитие по начин подходящ за възрастта му.В резултата е направен извод, че Я.В. притежава необходимия родителски капацитет да се грижи и отглежда детето.

Изготвен е и социален доклад от ДСП-Кюстендил относно родителския капацитет на майката Б.В..В социалния доклад е описано, че след раздялата Б. живее в жилището на своята майка, където има всички необходими битови условия за отглеждането на детето.Посочено е, че в гр.Кюстендил детето има осигурен достъп до медицински грижи.След проведен разговор с детето е описано, че К. е изключително жизнено и умно дете.Има съответствие между календарната и психическата възраст.Между майката и детето имало силна емоционална връзка, като по време на разговора детето търсило различни поводи за близост с майка си.

В доклада е описано, че Б.В. е в състояние да прецени опасностите за детето си.Между майката и детето имало силна емоционална връзка, като мойката се стремяла да отговори на очакванията на детето.Социалния работник, изготвил докалада, е изложил впечатлението си, че детето се нуждае от непрекъснат визуален контакт с майка си и се чувства спокоен когато е до нея.Твърди се, че майката има правилно разбиране за нуждите на детето и се стреми да създава в него желание за заучаване на нови неща.Осъзнавала необходимостта да подпомага детето в процеса на усвояване на подходящо поведение и постигане на контрол над емоциите си.

В заключение е направен извод, че майката е силно привързана и много обича детето си, търси контакт с него и  е настроена позитивно.Има правилно разбиране за потребностите, нуждите  и уязвимостта на К. и ги задоволява успешно.Съществувала силна емоционална връзка между тях.В обобщение е направен извод, че предвид възрастта на детето и описаните отношения между детето и майката, в негов интерес е да се отглежда от майката.

По исковата молба на Б.В. са наведени твърдения относно невъзможността на ответника по тези искове да отглежда и възпитава детето.Твърди се, че е нервен и избухлив, че употребява алкохол и наркотици-до степен на зависимост от такива вещества, проявявал грубост и предизвиквал скандали, включително и пред детето.

От своя страна, като фактически основания на насрещния си иск, Я.В. е посочил, че Б.В. е силно увлечена по източна философия и йога практики.Твърди, че изцяло отрича съвременната медицина и лекарствата, храни се изцяло с вегетарианска храна, без животински мазнини, отрича и миещите препарати, като иска да отглежда и детето по този начин.Твърди също така, че през време на съвместното им съжителство Б.В. е неглижирала задълженията си към детето и като цяло Я.В. се е грижил за неговото отглеждане и възпитание.

По делото са представени и приети като доказателства копие от удостоверение за раждане на детето и копие от удостоверение за сключен граждански брак, медицинско направелние за я.В.В., удостоверение, издадено от КЗ на Фондация “Асоциация Анимус”, писмо-отговор до Б.В. от Държавна агенция за закрила на детето, служебна бележка за доходите на Б.В., адресна карта на молетния, копие от трудов договор, удостоверение за настоящ адрес на К.Приета е като доказателство по делото и копие от служебна бележка, издадена от ЦДГ №141 “***********”, копие от здравна карта за дете, лична здравно-профилактична карта.Приети са като доказателства преписки по подавани жалби от Б.В. до Од на МВР, след като Я.В. е взел детето със себе си в гр.София.

Прието е като доказателство и уведомително писмо от Първа специализирана акушеро-гинекологична болница за акттивно лечение “Света София” ЕАД относно начина на раждане на К В..Приети са и писменни доказателства по преписки по жалби до ДСП-Лозенец, подавани от Б.В..Прието е като доказателство по делото и копие от свидетелство за професионална квалификация, видно от което Б.В. е придобила професионална квалификация “инструктор по йога”.Приети са като докателства и извадки от страници в интернет за доказване на твърденията на ответника по първоначалния иск, че ищецът по този иск се увлича по йога и източна философия.Представени са и медицински документи относно здравословното състояние на детето, след сключване на спогодбата по делото относно привременни мерки по отношение на К..0000000000000

От показанията на всички разпитани в производството свидетели-В. М.-К., А. С., Е.С., Н.М., Ц.В., Р. К., Т.К. се установяват следните обстоятелства:

Свидетелите В. М.-К., А.С., Е.С. давата показания, че Б.В. обича и се грижи за детето си.Посочените свидетели твърдят, че Б.В. се грижи добре за детето си, няма никакви ограничения в начина му на хранене или други особености.Свидетелят С. твърди, че действително Б. държи на здравословното хранене, поради което почти всички продукти-яйца, месо, мляко, зеленчуци и плодове се снабдява от неговите родители, които живеят на село и ги произвеждат.

Свидетелите М., В., К. и К. дават показания, че Я.В. е в състояние, може и се е грижил за детето, запознат е с потребностите му и може да ги задовалява.Всички посочени свидетели, също така дават показания, че Б.В. e вегетарианец, като включително и при посрещане на гости е сервирала постни ястия.Свидетелят М. твърди, че е бил едно лято с Б., Я. и К. на море, като при това му направило впечатление, че Б. не дава на детето шоколад и държи да се храни по начин, определен от нея.Твърди, че между Б. и Я. често възниквали пререкания относно начина на хранене на детето.Свидетелят В. дава показания, че Б. не е давала на детето да се храни с месо, пазарувала от био магазин и готвела само постни ястия.Този свидетел дава показания и относно проблемите при раждането на детето-че Б. не искала да ражда по оперативен път и проблемите, свързани с това.Разказва и за отношението й към лекарствата, както и за нежеланието й детето на ходи на детска градина.Твърди, че в случаите когато детето се разболявало, Б. държала детето да се лекува с хомеопатични методи.Всички посочени свидетели дават показания, че Я.В. умее и се е грижил добре за детето.

Приета е по делото и съдебно-медицинска експертиза по писменни данни, изготвена от в.л.Н. относно извършваните ваксинации на детето и изградения у него имунитет.Вещото лице подробно е изследвало приложените медицински документи и е дал заключение, че на роденото на ***г. дете К. В. до моманта трябва да са направени 9 или 10 имунизации/ 9 имунизации и проба за ефективност на БЦЖ/, съгласно действалия към моманта задължителен имунизационен календар на РБ:

1.                       до 24 часа след раждане-І прием на ваксина против Хепатит Б-направена в срок/ по данни от двете ЗДК/.

2.                       от 48-мия час след раждането-имунизация против Туберкулоза-направена в срок /по данни от двете ЗДК/.

3.                       на един месец-ІІ прием на ваксина против Хепатит Б-направена в срок /03.07.2007г./ по данни от двете ЗДК/.

4.                       два месеца-І прием на ваксина Пентаксим против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хем.инфл. тип Б-направена в допустим срок-30.08.2007г.

5.                       три месеца-ІІ прием на ваксина Пентаксим против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хем.инфл.тип Б-направена в допустим срок -09.11.2007г.

6.                       четири месеца-ІІІ-ти прием на ваксина Пентаксим против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хем.инфл.тип Б-направена в  срок-15.12.2007г.

7.                       шест месеца-ІІІ-ти прием на ваксина против Хепатит Б-направена в допустим срок-15.01.2008г.

8.                       седем месеца-проверка за белег след БЦЖ имун.-неспазен срок според изискванията на ИК и информационния лист, но установени данни за наличие на имунен отговор.

9.                       тринадесет месеца-имунизация против морбили, паротит, рубеола /ваксина Приорикс/-ненаправена в срок и вероятно компроментирана имунизация.В двете ЗДК е отразено, че такава ваксина е поставена на детето на 20.02.2008г.-в деветия месец/най-вероятно поради епидеологичната обстановка в страната или контакт с болен/, което приложение е обосновано и допустимо, но в тези случаи следва да се приложи още една доза от ваксината в определен срок според указанията в информационния лист на продукта и според имунизационния календар-в двете карти не са отразени данни за такава имунизация.

10.                  на шестнадесет месеца, но не по-рано от една година след третия прием-реимунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хем.инфл.тип Б-направена в срок.

По данни от представените на вещото лице и проучени документи на детето К. В. не е поставена в срок и според изискванията ваксината Приорикс против морбили, паротит и рубеола, останалите дейности по имунизационния календар до момента са извършени в допустим срок.

Вещото лице, също така е направило и извод, че от данните за здравословното състояние на детето до момента може да се направи извод, че детето няма изграден имунитет срещу морбили и рубеола-преболедувало е от морбили, няма нежното количество антитела срещу рубеола.Най-вероятно няма изграден имунитет и срещу паротит.Това състояния било възможно да се дължи на: поставяне на ваксината при неспазване на изискванията за имунизация и компроментиране на същата, както и с причини, свързани с начина на приложение и качествата на ваксината.Друга възможна причина е непоставянето на ваксина, индивидуални особесности на организма.Направен е извод, че към моманта може да се направи извод, че детето има изграден очаквания към моманта имунитет срещу туберкулоза и хепатит Б.Към моманта не можело да се направи категоричен извод по отношение наличие или не на имунитет към полиомиелит, дифтерия, тетанус, каклюш и хемофилус инфлуенце тип Б.

При описаните по-горе писменни и гласни доказателства за съда се налагат следните фактически изводи:

Кубрат В. е роден на ***г. от брачната връзка между Б.В. и Я.В..Към момента на раждането, поради медицински причини на В. е предложено раждането да стане по оперативен път, което същата е отказала.След клинично обсъждане и становище на ЛКК към ПСАГБАЛ “св.София” ЕАД е дала писменно съгласие и е родила детето по този начин.Поради констатиран анемичен синдром й е предложено кръвопреливане, което категорично е отказано.След раждането и по време на брачното съжетелство на страните, двамата със съвместни усилия са отглеждали детето.От съвместния анализ на показанията н всички разпитани в хода на производството свидетели, както на ищеца, така и на ответника, се налага извод, че Б.В. прибягва до употреба на лекарства в краен случай, когато не може да излекува детето си с хомеопатични методи.Установи се също така, че същата е завършила курс за професионална квалификация през периода 20.03.2010г. до 30.06.2011г. и е придобила професионална квалификация “инструктор по йога”.Установи се също така, че се храни основно с постни храни и е готвила по този начин и за семейството си.

От показанията на всички разпитани в хода на производството свидетели, както и от изготвените по делото социални доклади се установява по делото, че и двамата родители имат родителски капацитет да отглеждат и да се грижат за малолетното дете.Двамата са силно привързани към него, съзнават отговорностите си като родители, оценяват потребностите му и полагат усилия да ги задоволяват. Според задължителната съдебна практика, единственият критерии при определяне мерките относно упражняването на родителските права са интересите на децата, които включват материалното, духовно и социално обезпечаване на детето, обусловено от родителските и възпитателски качества на родителите, от техните възможности да изградят ценността система на детето, да му предоставят добра материална и социална база за развитие, да го развият като всестранна личност с трудови навици и нравствени добродетели и го подготвят за живота, като добър гражданин.

Следва да се посочи, че в случаите, в които родителите не живеят заедно и е налице спор между тях при кого да живее детето, този спор се решава от съда по реда на чл.127, ал.1 и 2 СК.В този случай съдът решава всички въпроси, посочени в чл.127, ал.2 СК, с оглед гарантиране на цялостния интерес на детето и неговия статут.В този смисъл, съдът дължи произнасяне по всички въпроси, посочени в цитираната разпоредба, дори и без заявено искане от страната в тази насока.

При преценка на обстоятелствата по делото, съдът следва да отчете на първо място възрастта на детето-към моманта на навършени 5 години.По делото не се доказаха особени или завишени потребности на детето, свързани с неговото израстване и развитие.Доказа се, че и двамата родители имат капацитет и възможност да се грижат за него.При това съдът счита, че към настоящия момент, с оглед преди всичко на възрастта на детето, за него по значима е връзката му с майката.В този смисъл счита, че за малолетното дето е от особена важност да усеща и да живее непосредствено под грижите на майка си.Този извод на съда се основава на изложеното от социалния работник, изготвил социалния доклад по делото, както и на показанията на св.М., А.С. и Е.С..Видно от социалния доклад е налице силна връзка и привързаност между майката и детето и към настоящия момент, съдът счита, че тази връзка е по-значима за израстването на детето, поради което следва да се определи местоживеенето на детето при майката.От друга страна се доказа, че бащата също има родителски капацитет е неговото присъствие е значимо и важно за малолетния, поради което следва да се определи подходящ режим на лични контакти на бащата с детето.В този смисъл, съдът счита, че подходящо и обосновано е детето да бъде с баща си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден-с преспиване, както и 1 месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

При горните изводи, то основателен е и и иска по чл.127, ал.2 СК относно претендираната издръжка.Доколкото местоживеенето на дето ще се определи при майката и на нея ще се възложи упражняването на родителските права, то бащата на основание чл.143 СК дължи издръжка. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете".

Ответникът по делото не оспорва, че има възможност да изплаща издръжка в претендирания размер.Видно от предсатвеното от него удостоверение за получени трудови доходи, през периода 05.2011г. до 04.202012г. Я.в. е получил нетно трудово възнаграждение в размер на 9 595.29 лв.При преценка на размера на необходимата издръжка, съдът прецени, че детето е на 5 години и за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, отопление и учебни помагала следва да се уважи иска в пълния му предявен размер от 100 лв., която издръжка от друга страна е изцяло съобразена с възможностите на бащата.

При горните изводи, предявените насрещни искове от Я.В.В. против Б.Е.В. по чл.127, ал.2 СК за предоставянена него упражняването на родителски права върху малолетното дете К. Я. В., определяне местоживеенето на детето при бащата и режим на лични контакти между детето и майка му и присъждане на месечна издръжка в размер на 60 лв. месечно са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него деловодни разноски в размер на 180 лв.-заплатена държавна такса, изплатено адвокатско възнаграждение.

На база размера на издръжката, ответника следва да заплати и държавна такса в размер на 144 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето К. Я. В., с ЕГН ********** на майката Б.Е.В., с ЕГН ********** и определя местоживеенето му при майката Б.Е.В..

Определя режим на лични контакти между бащата Я.В.в., с ЕГН ********** и детето К. Я. В., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 9.00 часа на съботния ден до 17.00 ч. на неделния, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето ще става от и в дома на майката.

Осъжда Я.В.В. да заплаща месечна издръжка на Б.Е.В., в качеството й на майка и законен представител на малолетния К. Я. В. в размер на 100 лв. месечно, до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска.

Отхвърля предявените от Я.В.В. против Б.Е.В. искове по чл.127, ал.2 СК за предоставяне на него упражняването на родителски права върху малолетното дете К. Я. В., определяне местоживеенето на детето при бащата и режим на лични контакти между детето и майка му и присъждане на месечна издръжка в размер на 60 лв. месечно.

Осъжда Я.В.В. да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 144 лв.

Осъжда Я.В.В. да заплати на Б.Е.В. деловодни разноски в размер на 180лв.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.

Районен съдия: