ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1917
гр. Пловдив,
27.09.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXVII състав в
закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР КАСАБОВ
като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 740 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.
Образувано е
молба от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол,
чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Б., с искане за изменение на
решение № 1495 от 08.07.2019 г. по адм. дело № 740
описа за 2019г. на Административен съд - Пловдив в частта на присъдените в
тежест на Дирекция за национален строителен контрол - София съдебни разноски,
поради прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.
В молбата се поддържа, че възражението за прекомерност е своевременно макар и
след произнасяне на съдебното решение, тъй като в последното по делото
заседание жалбоподателят не е ангажирал списък с разноски, срещу който да се
противопостави ответникът.
Основното
производство е образувано по жалба на „Пенчев Инвест“
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ***, представлявано от
управителя П.Д.П., срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-6/05.02.2019 г. на Началника на
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Южен централен
район /ЮЦР/. Съдът с решение № 1495 от 08.07.2019 г. по адм. дело № 740
описа за 2019г. е уважил жалбата, като по своевременно заявената претенция на
оспорващия за присъждане на разноски е осъдил администрацията на ответния
административен орган да заплати 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева съдебни
разноски, от които: от които 50 лева за държавна такса, 1800 лева за адвокатски
хонорара и 400 лева за възнаграждение на вещо лице.
Молбата за изменение
на решението е връчена на ответника и заинтересованата страна като им е дадена
възможност да вземат становище. Постъпило е становище от „Пенчев Инвест“ ЕООД, в което се поддържа за неоснователност на
искането и се моли да бъде оставено без уважение. Заинтересованата страна не
взема становище по допустимостта и основателността на искането.
Искането е
отправено в срока, предвиден в чл. 248, ал. 3 ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е направена своевременно
със жалбата, която е съобщена на административния орган. Ответникът в основното
производство е представляван от процесуален представител във всички проведени открити съдебни
заседания. Безспорно е, че до приключване на устните състезания по делото
ответникът не е направил искане за присъждане на по-нисък размер на направените
разноски от жалбоподателя, а такова искане е направено едва в производството по
чл. 248 ГПК, под формата на искане за
допълване на решението в частта за разноските.
Субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК
предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
По реда на
чл. 248 от ГПК съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Целта на това производство е
да бъдат отстранени пропуски на съда относно присъждане на разноските, но не и
да се правят за пръв път процесуални искания от страните за присъждане на
разноски или намаляването им. Този характер на производството следва от
систематичното място на разпоредбата, която се намира между уредбата на
процедурата по поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на съдебно
решение. Процесуалният пропуск да се направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до
приключване на устните състезания пред първата инстанция, не може да бъде
отстранен в производството по изменение на решението в частта за разноските (в
този смисъл Определение № 1431 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 7627/2012 г., I о.; Определение № 16783/19.12.2011 г. по адм. дело № 5452/2011 г. на ВАС, IV отделение, Определение
№ 1807 от 7.02.2012 г., ВАС, I отд. и Определение №
602 от 12.01.2012 г. по адм. дело № 6972/2011 г.,
ВАС, VIII отделение; Определение № 1808 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2011 г., I о.).
Неоснователни
са доводите на ответния административен орган, че не е налице пропуск от негова
страна, тъй като жалбоподателят не е представил списък с разноски. По смисъла
на чл. 80 от ГПК представянето на списък с разноски обезпечава процесуалната
възможност за страната, която е поискала присъждането им, да иска изменение на
решението в частта му за разноските. Възможността за възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК не е обвързана с изискването за представяне на списък с разноски,
поради което възражението може да бъде релевирано във
всеки един етап на производството до приключване на устните състезания по делото. Искането
за намаляване на разноските по делото не е от категорията процесуални действия,
за извършването на които съдът следва да дава указания на страните. При липса на възражение заявените от
страната разноски се присъждат така, както са направени и доказани, без оглед
на това дали е представен списък с разноски.
Предвид
горното разглежданата молба се явява неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
Разноски в
настоящото производство не са претендирани, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
По
изложените съображения, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Началника на Регионална дирекция за национален строителен
контрол, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Б., за изменение на
решение № 1495 от 08.07.2019 г. по адм. дело № 740
описа за 2019г. на Административен съд - Пловдив в частта на присъдените в
тежест на Дирекция за национален строителен контрол - София съдебни разноски.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: