№ 629
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от 04.05.2022 г. на В. В. П. - длъжник по изп. дело №
20223110403014 по описа на ДСИ Мирай Мехмед при СИС – Варна срещу Постановление
от 22.03.2022 г. за разноски по изпълнителното дело, с което са определени следните
разноски, дължими от П.: държавна такса по чл. 30 от ТДТССГПК за образуване на
изпълнително дело – 24 лева; държавна такса по чл. 32 от ТДТССГПК - 6 лева и адвокатско
възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за образуване на изп.д., защита и съдействие, извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 200 лева.
Твърди се в жалбата, че на 31.03.2022 г. П. е получила обжалваното Постановление за
разноски, като още с връчването на ПДИ е заплатила дължимите такси по ТДТССГПК.
Излага се, че ДСИ неправилно е посочил основанието за определяне на дължимо адвокатско
възнаграждение, тъй като не се касае за извършване на принудителни действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Релевира се, че изп.д. е образувано без
жалбоподателката да е дала повод за това, тъй като същата стриктно спазва определения от
съда режим на лични отношения между бащата и детето. Единствено на 20.02.2022 г. детето
не е предадено на бащата, поради заболяване, за което са представени медицински
документи. Отправя се искане Постановление от 22.03.2022 г. за разноски по
изпълнителното дело да бъде отменено, в частта за дължимото адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Н. СТ. Н. депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436,
1
ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата. Оспорва, че
майката спазва определения от съда режим на лични контакти на бащата с детето. Твърди,
че се е налагало многократно с молби до ДСИ да се търси неговото съдействие по изп.д.
Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
ДСИ Мирай Мехмед при СИС – Варна депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3,
изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен
препис от изп. дело № 20223110403014.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Обжалвано е действие на ДСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното
производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е
подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ДСИ лице –
длъжник по изп. дело, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20223110403014 по описа на ДСИ Мирай Мехмед при СИС –
Варна е образувано на 24.01.2022 г. по молба на Н. СТ. Н. и въз основа на изпълнителен лист № 469 от
11.08.2021 г., издаден по гр.д. № 611/2021 г. по описа на Районен съд – Силистра за определения на бащата режим
на лични контакти с детето В.Н. Н.. Майката на детето е получила ПДИ на 03.02.2022 г., на 14.03.2022 г. и на
28.04.2022 г.
С молба от 15.02.2022 г., длъжникът е поискал съдебният изпълнител да прекрати
производството, поради това, че не препятства бащата да осъществява режима на лични
контакти с детето.
С молба от 04.03.2022 г. В. В. П. е отправила искане към ДСИ да намали размера на
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 480 лева.
С Разпореждане от 22.03.2022 г. ДСИ редуцира размера на адвокатския хонорар
заплатен от Н. на 200 лева, като изготвя Постановление от 22.03.2022 г. за разноски по
изпълнителното дело, с което са определени следните разноски, дължими от П.: държавна
такса по чл. 30 от ТДТССГПК за образуване на изпълнително дело – 24 лева; държавна такса
по чл. 32 от ТДТССГПК - 6 лева и адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване
на изп.д., защита и съдействие, извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания – 200 лева. В акта на ДСИ е отбелязано, че длъжникът към настоящия момент е
заплатил дължимата държавна такса в общ размер на 30 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на
ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в
изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният
изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на
2
производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез
един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ
представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само
за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга
страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия,
които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези
действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на
разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване
изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово
от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква
материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение
взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното
изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги
възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и
реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на
доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях
ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за
изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се
събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след
неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано
изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им
да бъде установен в течение на самото производство.
Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и
разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да
бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното
производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.
Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо
последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер,
като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се
реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт
на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист.
Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.
В конкретния случай на 31.03.2022 г. на П. е връчено Постановление от 22.03.2022 г.
за дължими от нея разноски по изпълнителното дело, а именно: държавна такса по чл. 30 от
ТДТССГПК за образуване на изпълнително дело – 24 лева; държавна такса по чл. 32 от
ТДТССГПК - 6 лева и адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изп.д.,
защита и съдействие, извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания –
200 лева. В акта на ДСИ е отбелязяно, че държавните такси в общ размер на 30 лева вече са
3
заплатени от длъжника, за което са налице и доказателства по изп.д. № 20223110403014.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на
изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък,
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството
разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на
виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в
това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за
образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в
същото разноски. Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези
разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за
принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от
разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането,
както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са
останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. В
последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива,
изоставени от взискателя. Според приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпълнителният способ, чрез който се
провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения
между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 от ГПК.
По процесното изп. дело към момента на постановяване на обжалвания акт не са
извършвани никакви изпълнителни или принудителни действия от ЧСИ. ДСИ е изпратил
покана за доброволно изпълнение на основание чл. 428 от ГПК, след което по изп. дело са
започнали да постъпват молби от всяка от двете страни, които са бил изпращани за
становище на насрещната. С оглед така установеното, настоящият състав намира, че
доколкото жалбоподателката, в качеството си на родител, който следва да изпълни
задължението си да предаде /осигури присъствието/ на детето на бащата с оглед
осъществяване на определения от съда режим на лични отношения и при наведени
твърдения, че не изпълнява същото, то тя дължи разноските, свързани с образуване на
делото: сумата общо от 30 лева, представляваща такса за образуване на изп. дело и за
извършване на справка за длъжника по чл. 30 и чл. 32 от ТДТССГПК и сумата от 200 лв -
адв. хонорар за образуване на изп. дело, дължим на осн. чл. 10, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адв. възнаграждения.
Не се установи по изп. дело да са осъществявани изп. действия или изп. способи.
Поканата, изпратена на длъжника е обща такава, т. е. със съдържанието по чл. 428 от ГПК, а
не тази по чл. 528 от ГПК, която има определено съдържание с оглед спецификата на
изпълнение на задължението за предаване на дете. По изп. дело не е съставен нито един
протокол на ДСИ във връзка с предаването на детето, съответно за неизпълнение на това
4
задължение от страна на майката. Не е представен и никакъв акт, с който на длъжника да е
наложена глоба на осн. чл. 528, ал. 5 от ГПК или предупреждение за принудително
изпълнение. По изпълнителното дело са подадени няколко молби от взискателя, и съответно
отговори на същите от длъжника в изпълнение на разпорежданията на ДСИ.
Предвид липсата на някакви изпълнителни действия или актове на ДСИ
настоящият състав не може да направи категоричен извод, че длъжникът действително не е
изпълнявал задълженията си да предаде/осигури присъствието на детето, или това са само
твърдения на взискателя, който длъжникът оспорва. П. признава само за един случай, в
който детето не е предадено на бащата, а именно на 20.02.2022 г., поради заболяване на
детето, за което е представена медицинска документация /медицинско направление и
рецепта/. Дори майката да не е изпълнила задълженията си да предаде детето на горната
дата, това е станало поради уважителни причини и тя не следва да бъде санкционирана.
По изложените съображения съдът намира, че липсват безспорни доказателства, че
длъжникът е дал повод за водене на изп. дело, с оглед на което счита, че същият следва да
понесе само разноските за образуване на изп. дело, в т. ч. държавна такса по чл. 30 от
ТДТССГПК за образуване на изпълнително дело – 24 лева; държавна такса по чл. 32 от
ТДТССГПК - 6 лева и 200 лв. – адв. хонорар за образуване на изп. дело, дължим
съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., но не и тези за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, дължими на
основание т. 4 от същия член. Т.е. дължима е сумата в общ размер на 230 лева, точно
колкото е определил ДСИ. Съдът счита, че посочването на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. е техническа грешка от страна на ДСИ, в противен случай сумата по това перо
следваше да е 400 лева.
Във връзка с гореизложеното съдебният състав приема, че жалба от 04.05.2022 г.
на В. В. П. - длъжник по изп. дело № 20223110403014 по описа на ДСИ Мирай Мехмед при
СИС – Варна срещу Постановление от 22.03.2022 г. за разноски по изпълнителното дело се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора ответникът по жалбата е отправил искане с правно
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, поради
което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 250 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 04.05.2022 г. на В. В. П. - длъжник по изп.
дело № 20223110403014 по описа на ДСИ Мирай Мехмед при СИС – Варна срещу
Постановление от 22.03.2022 г. за разноски по изпълнителното дело.
5
ОСЪЖДА В. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******************** да
заплати на Н. СТ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Калипетрово, община Силистра,
**************** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6