№ 651
гр. Ямбол, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102438 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Й. Е. Й. от гр. Я. против Д. Д. П. от гр.С. и М. П. Р. от
гр.В, в която се твърди, че ищецът е закупил през 2020 г. от първата ответница недвижим
имот, представляващ нива, находяща се в землището на гр. Я. в м.“***“, с идентификатор
87374.37.178, с площ 3592 кв. м. Влязъл е във владение на имота и е започнал да го ползва.
През 2022 г. е разбрал, че първата ответница е продала през 2021 г. на дъщеря си М. П. Р.
същия имот. Ищецът иска съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че
той е собственик на недвижимия имот -нива, находяща се в землището на гр. Я. в м.“***“,
представляваща поземлен имот с идентификатор № 87374.37.178 с площ 3592 кв. м, при
граници: ПИ с идентификатори 87374.37.177, 87374.37.440, 87374.37.24, 87374.37.420,
съгласно нот. акт *** **** **** дело ***/2020 г. на нотариус № *** и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В с.з. искът се поддържа.
Ответниците признават иска, тъй като след продажбата на имота на ищеца първата от
тях не е била собственик и не е могла да прехвърли собствеността на трето лице.
Възразяват, че е налице хипотезата на чл. 78 ал.2 от ГПК, евентуално че адвокатският
хонорар, заплатен от ищеца, е прекомерен.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 237 ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
1
Съдът счита въз основа на направеното признание на иска, че е налице хипотезата на
тази норма и искът като основателен следва да се уважи.
Искането на ищеца за присъждане на разноските следва да се уважи. Неоснователно е
възражението на ответниците, че е приложима разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК-т.е. че не
са дали повод за завеждане на делото. Извънпроцесуалното им поведение по сключване на
втора разпоредителна сделка с имота е поводът за завеждането на делото. Налице е била
необходимост от съдебна намеса с оглед наличието на нов титул за собственост,
легитимиращ втората ответница като собственик.
Относно искането на ответниците по чл. 78 ал.5 приема следното:
Съгласно чл. 78 ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Т.е. съдът „може” да намали размера на присъжданите разноски, като за
критерий приеме действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая не е
налице особена фактическа и правна сложност на делото, най-вече с оглед на процесуалното
поведение на противната страна. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв. надвишава минималния размер, определен по реда на чл. 7 ал.2 т.1 от НМРАВ.
При цена на иска по чл. 124 ал.1 от ГПК от 671,88 лв., минималното възнаграждение към
момента на сключване на договора за правна защита възлиза на 300 лв.. Би могло
следователно да се приеме, че е налице прекомерност по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК.
Поради това съдът счита, че следва да намали възнаграждението до сумата от 300 лв., която
ответниците следва да заплатят заедно с платената ДТ в размер на 50 лв..
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. П. от гр.С., бул.“*****, ЕГН
********** и М. П. Р. от гр.В, ****, ЕГН **********, че Й. Е. Й. от гр. Я., ж.к.“****, ЕГН
**********, е собственик на недвижим имот- нива, находяща се в землището на гр. Я. в
м.“***“, представляваща поземлен имот с идентификатор № 87374.37.178 с площ 3592 кв. м,
при граници: ПИ с идентификатори 87374.37.177, 87374.37.440, 87374.37.24, 87374.37.420.
ОСЪЖДА Д. Д. П. от гр.С., бул.“*****, ЕГН ********** и М. П. Р. от гр.В, ****,
ЕГН ********** да заплатят на Й. Е. Й. от гр. Я., ж.к.“****, ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
2