Р Е Ш Е Н И Е
№ 260522
гр. С., 09 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И.като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 26 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Ц. парк” АД твърди, че на 18.06.2018 г. сключило в качеството си на наемодател договор за наем с ответника в качеството му на наемател, по силата на който му предоставило за временно възмездно ползване СОС с идентификатор ………….. по кадастралната карта и регистри на гр. С., с административен адрес: гр. С., ул. „К.М.”`№ ., ет. ., ап. . срещу поето от негова страна задължение да заплаща месечен наем в размер 360 лв. с включен ДДС, увеличен с анекс от 20.02.2019 г. на сумата от 400 лв. с включен ДДС. Страните се уговорили, че сметките за ползване на жилището не са включени в наемната цена и ще се заплащат от наемателя на съконтрахента му след представяне на фактура. Поради нередовното изпълнение на задълженията на наемателя ищецът му отправил на основание чл. 13, б. „г” от договора едномесечно предизвестие за прекратяване на правоотношението, получено от наемателя на 24.06.2019 г. Последният предал имота на наемодателя си на 31.07.2019 г. с подписан от страните приемо – предавателен протокол от същата дата. Въпреки това той не изпълнил всички свои задължения по договора за наем, поради което ищецът моли съда да го осъди да му заплати следните суми:
-сумата от 34,95 лв., представляваща неизплатена част от наемната цена за м. юни 2019 г., както и законна лихва върху тази сума от 03.06.2019 г. до 09.01.2020 г. в размер на 2,16 лв.;
-сумата от 400 лв., представляваща наемната цена за м. юли 2019 г., както и законна лихва върху тази сума от 01.07.2019 г. до 09.01.2020 г. в размер на 21,56 лв.;
-сумата от 311,12 лв., представляваща стойност на консумирана в имота ел. енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г.;
-сумата от 152,46 лв., представляваща стойност на консумирана в имота питейна вода за периода от 12.04.2019 г. до 31.07.2019 г.;
-както и
законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда -
10.01.2020 г., до окончателното им плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът А.К.С. чрез назначения си особен представител оспорва исковете, като счита, че същите са недоказани по размер. Счита, че вземанията и размерите им не се установяват от представените по делото фактури, тъй като същите не са подписани от ответника. Счита, че от доказателствата по делото не става ясно какви количества ел. енергия и вода е потребявал ответника и каква е тяхната стойност, като отбелязва, че фактура № 10000113 от 10.07.2019 г. отразява вземане за ел. енергия за периода до 31.07.2020 г. (по всяка вероятност поради техническа грешка следва да се чете 31.07.2019 г.), каквото не би могло да е начислено към този момент.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен договор за наем от 18.06.2018 г., от който е видно, че ищецът е отдал за временно и възмездно ползване на ответника СОС с идентификатор ………… по кадастралната карта и регистри на гр. С., с административен адрес: гр. С., ул. „К.М.”`№ ., ет. ., ап. . с площ от 79,65 кв.м. срещу поето от негова страна насрещно задължение да му заплаща месечен наем в размер на 360 лв. с включен ДДС в срок до 5-то число на месеца, за който се отнася. Срокът не действие на договора бил фиксиран на една година от момента на предаване на имота, като след изтичането му се подновявал автоматично за същия период, в случай че не се е реализирала нито една от хипотезите на чл. 13 от договора. На 20.02.2019 г. страните подписали анекс към договора за наем, чрез който се съгласили наемната цена да бъде увеличена на сумата от 400 лв. с ДДС, считано от 01.03.2019 г. Ищецът не подкрепи с доказателства твърденията си, че е отправил до наемателя си едномесечно предизвестие за прекратяване на договора на основание чл. 13, б. „г”, получено от него на 24.06.2019 г., но от представен по делото приемо – предавателен протокол от 31.07.2019 г. е видно, че на тази дата ответникът предал владението над жилището, поради което съдът приема, че възникналото между страните наемно правоотношение е прекратило действието си от този момент.
На основание
съгласуваните договорни клаузи, както и по силата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД
ответникът е следвало да заплаща уговорената наемна цена, въпреки което той не
е изтъкнал твърдения или представила доказателства, че действително е изпълнил
договорното си задължение в пълен размер за м. юни 2019 г. и за м. юли 2019 г.
Поради тези причини искът за присъждане на неизплатената част от наема за м.
юни 2019 г. и целият наем за м. юли 2019 г. се явява основателен и следва да се
уважи, като тези суми следва да се присъдят заедно със законната лихва от 06.06.2019
г., съответно от 06.07.2019 г. до
09.01.2020 г., а не от 03.06.2019 г., съответно от 01.07.2019 г., тъй
като според чл. 1, ал.3 от договора
падежът на задължението за заплащане на цената е 5-то число на съответния месец.
Изчислена чрез on-line
калкулатор лихвата върху сумата от 34,95 лв. възлиза на сумата от 2,12 лв.,
върху сумата от 400 лв. – 20,89 лв., поради което до тези размери исковете
следва да се уважат, а за горницата да се отхвърлят като неоснователни. Следва
да се отбележи, че уговорка за заплащането на законна лихва за забава се
съдържа в самия договор за наем (чл. 1, ал. 4); такава следва да се присъди и
след депозиране на исковата молба в съда – 10.01.2020 г., до окончателното
плащане на сумите с изключение на периода по чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.).
В чл. 4, ал. 5
от договора се съдържа уговорка, че наемателят заплаща ежемесечно
консумативите, свързани с ползването на имота, което според твърденията на
ищеца се осъществявало при заплащане на наемната цена, като месечните сметки се
включвали във всяка издавана по наемното правоотношение месечна фактура. От
приложение А към фактура № ********** от 10.06.2019 г. на „Енерго – Про
Продажби“ АД се установява, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.05.2019 г.
потребената в наетия от ответника имот е на стойност 97,31 лв. без ДДС, а от
приложение
А към фактура № 0………… от 09.07.2019 г. на същия доставчик е видно, че за
периода от 31.05.2019 г. до 28.06.2019 г. потреблението е на стойност 75,49
лв. без ДДС. Тези суми са префактурирани
във фактура № …………от 17.06.2019 г. и фактура № ………..3 от 10.07.2019 г., като
след прибавянето на начислен от доставчика акциз и ДДС общата стойност на потреблението в имота възлиза на
сумата от 209,73 лв. В приложение А към следващата фактура на „Енерго – Про
Продажби“ АД - № ********** от 09.08.2020 г. не се съдържат данни за наетия от
ответника имот и за начислена за него консумация на ел. енергия; същевременно
чрез издадена от ищеца фактура № ………. от 31.07.2019 г. на ответника е начислена
ел. енергия на стойност 84,49 лв. без ДДС „съгласно приложение“, но такова
приложение липсва към тази фактура, както и към фактурата на „Енерго – Про
Продажби“ АД, както по – горе се спомена. В тази ситуация съдът счита, че искът
за заплащане стойността на консумирана в
наетия имот ел. енергия следва да се уважи единствено за размера от 209,73 лв.,
която сума е дължима за периода 01.05.2019 г. до 28.06.2019 г., а за горницата и за периода
след 28.06.2019 г. искът следва да се остави без уважение поради липсата на
доказателства за консумация на ел. енергия в имота след посочената дата.
В подкрепа на претенцията си за присъждане стойността на потребена в наетия имот питейна вода за периода от 12.04.2019 г. до 31.07.2019 г. на стойност 152,46 лв. бяха представени фактури на „ВиК“ ООД, които съдържат количествата общо изразходена питейна вода във входа, в който се намира наетия имот, поради което от тях не може да се съди какво е потреблението именно в ползваното от ответника жилище, съответно дали такова изобщо е налице. Същевременно в приемо – предавателните протоколи, чрез които владението върху имота е било предадено на наемателя в началото на наемното правоотношение и съответно имотът е бил върнат на наемодателя след неговото прекратяване, са вписани показанията на водомерите в жилището (2 на брой) към съответните дати, разликата в които за целия период на правоотношението е 172 куб.м. Чрез издадена от ищеца фактура № ********** от 31.07.2019 г. на наемателя е начислено потребление от 46 куб.м. питейна вода на стойност 152,46 лв. с ДДС; последният не е възразил срещу това количество с твърдения, че то ведно със заплатената до момента консумация надвишава общото количество на потребената в жилището вода от 172 куб.м., съответно не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че той дължи и този разход за ползване на жилището в размера, посочен в исковата молба. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху признатите суми за консумативи в наетия имот следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.01.2020 г., до окончателното им плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 44,46 лв. за държавна такса и 266,79 лв. за депозит за назначаване на особен представител. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С……… районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.К.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Ц. п.” АД с ЕИК … и адрес на управление: гр. С., ул. „Ж.“ № ., представлявано от К. Р. А.,
-сумата от 34,95 лв. (тридесет и четири лв. и 95 ст.), представляваща неизплатена част от наемната цена за м. юни 2019 г. по договор за наем от 18.06.2018 г. и анекс към него от 20.02.2019 г., както и законна лихва върху тази сума от 06.06.2019 г. до 09.01.2020 г. в размер на 2,12 лв. (два лв. и 12 ст.);
-сумата от 400 лв. (четиристотин лв.), представляваща наемната цена по същия договор на наем за м. юли 2019 г., както и законна лихва върху тази сума от 06.07.2019 г. до 09.01.2020 г. в размер на 20,89 лв. (двадесет лв. и 89 ст.);
-сумата от 209,73 лв. (двеста и девет лв. и 73 ст.), представляваща стойност на консумирана в наетия имота ел. енергия за периода от 01.05.2019 г. до 28.06.2019 г.;
-сумата от 152,46 лв. (сто петдесет и два лв. и 46 ст.), представляваща стойност на консумирана в наетия имот питейна вода за периода от 12.04.2019 г. до 31.07.2019 г.;
-както
и законна лихва върху главниците (сумите за наем и консумативи) от датата на
подаване на исковата молба в съда - 10.01.2020 г., до окончателното им плащане
с изключение на периода по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците (13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.),
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете за присъждане на
стойност на консумирана ел. енергия в имота за периода след 28.06.2019 г.
и за сумата над 209,73 лв., както и за законна лихва върху наемната цена
за м. юни 2019 г. (34,95 лв.) за периода
от 03.06.2019 г. до 06.06.2019 г.
и за сумата над 2,12 лв. и за законна
лихва върху наемната цена за м. юли 2019 г. (400 лв.) за периода от 01.07.2019
г. до 06.07.2019 г. и за сумата над 20,89 лв.
ОСЪЖДА А.К.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Ц. п.” АД с ЕИК … и адрес на управление: гр. С., ул. „Ж.“ № ., представлявано от К. Р. А, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 44,46 лв. (четиридесет и четири лв. и 46 ст.) за държавна такса и 266,79 лв. (двеста шестдесет и шест лв. и 79 ст.) за депозит за назначаване на особен представител, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените размери.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/