№ /30.04.2020
год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева,
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
279 по описа за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК и е
образувано по жалба от К.Р.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Т.Ч.
***, против Решение № 9/09.01.2020 г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което
е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане изх. № С190003-137-0010579/26.11.2019г. на ст.
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна. Релевирано е
основанието по чл.146 т.4 от АПК – неправилно приложение на материалния закон,
като се оспорват изводите на решаващия орган относно началната и крайната дата
на давностния срок относно задължението на жалбоподателя за заплащане на глоба
по 2 бр. фишове от 2017г, както и становището му кои действия на съдебния
изпълнител прекъсват същия. Изложени са мотивирани съображения в подкрепа
тезата на жалбоподателя, че и за двете му задължения е изтекла предвидената в
закона двегодишна давност, въз основа на които се претендира отмяна на
решението и връщане на преписката на публичния изпълнител за ново произнасяне
със задължителни мотиви относно поддържаните от тях основания за отписване на
задълженията. В съдебно заседание адв.Ч. поддържа изцяло жалбата, като в
допълнение към изложеното в нея се позовава и на ТР №2/2013г на ВКС на РБ.
Претендира и присъждане на сторените в производството разноски съгл.списък по
чл.80 от ГПК.
Ответната страна – директорът
на ТД на НАП-Варна, чрез процесуалния си представител ст.ю.к. И.Г., с писмени
бележки с.д.№2235/12.02.2020г изразява становище за неоснователност на основното
възражение в жалбата, че публичните задължения на жалбоподателя следва да бъдат
погасени по давност, по аргументите, изложени в оспореното решение, което счита
за правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доказателствата
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2017г на жалб.К. била
наложена глоба с фиш в размер на 20лв. за административно нарушение по наредба
на ОбС- Пловдив. С изх.№Ф 13222/16.06.2017г зам.кметът на Община Пловдив
съставил на осн.чл.182 ал.2 т.1 от ДОПК покана за доброволно изпълнение на това
задължение до К.К., която според обратната разписка на стр.7 по преписката била
връчена лично на адресата на 29.06.2017г. С писмо изх.№ Ф-13222/27.04.2018г от
Община Пловдив на осн.чл.220 ал.1 от ДОПК преписката е изпратена на ТД на
НАП-Варна, където е входирана на 02.05.2018г. Според посоченото в писмото,
фишът е влязъл в сила на 06.03.2017г.
На 05.03.2017г на жалб.К. била наложена глоба
в размер на 20лв. с фиш за същото административно нарушение по наредба на ОбС-
Пловдив. С изх.№Ф 15259/04.07.2017г зам.кметът на Община Пловдив съставил на
осн.чл.182 ал.2 т.1 от ДОПК покана за доброволно изпълнение на това задължение
до К.К., която според обратната разписка на стр.3 по преписката била връчена
лично на адресата на 19.07.2017г. С писмо изх.№Ф-15259/18.05.2018г от Община
Пловдив на осн.чл.220 ал.1 от ДОПК преписката е изпратена на ТД на НАП-Варна,
където е входирана на 28.05.2018г. Според посоченото в писмото, фишът е влязъл
в сила на 12.03.2017г.
В хода на образуваното
изпълнително дело №С180003-048-0158416 публичният изпълнител при ТД на
НАП-Варна изготвила съобщение за доброволно изпълнение от 12.07.2018г до
жалбоподателя, с която го уведомила за общия размер на задължението 40лв., без
начислявани лихви, за реда и срока за доброволното му заплащане, и за последиците
от бездействието. По административната преписка е документиран един неуспешен
опит за връчване на СДИ от 18.07.2018г – данни и доказателства за връчване на
съобщението, лично или чрез пълномощника, ответната страна не е ангажирала.
Началото на настоящото
производство е поставено с молба (наречена възражение) вх.№583970/08.11.2019г
от К.К. до публичния изпълнител за отписване на двете му задължения за глоби от
по 20лв. по фишовете, издадени от Община Пловдив, като погасени по давност. С
разпореждане изх.№С190003-137-0010579/26.11.2019г длъжностното лице посочила,
че съгл.чл.82 от ЗАНН и ТР №2/2017г на ВАС, давността за първото задължение е
започнала да тече от 07.03.2017г, а за второто – от 13.03.2017г; че за събиране
на това задължение на 12.07.2018г е образувано изпълнително дело, с което
действие е прекъсната давността, и че от тогава е започнала да тече нова
2-годишна давност, която не е изтекла, поради което отказала да прекрати
изпълнителното дело на претендираното основание.
По жалбата на К.К. против това
разпореждане е постановено и оспореното понастоящем Решение № 9/09.01.2020г, с
което директорът на ТД на НАП-Варна възприел крайния извод на публичния
изпълнител за липса на изтекла погасителна давност и за двете задължения на
жалбоподателя, на същите основания – различните хипотези на чл.82 от ЗАНН,
макар и с различни начални и крайни дати на започването, прекъсването и
началото на новия давностен срок. Така за първото задължение органът приел, че
давността е започнала да тече на 28.02.2017г, а за второто – на 06.03.2017г; че
давността е прекъсната с образуването на изпълнителното дело в ТД на НАП-Варна
на 02.05.2018г, от когато е започнал да тече нов давностен срок, неизтекъл към
момента на произнасянето му. С тези съображение административният орган
преценил жалбата като неоснователна и я оставил без уважение.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка, приобщени като доказателства по
делото, които са безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се, и
разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да
разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие
се обжалва, и в определения от чл.268 ал.1
от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява и като основателна.
Административното
производство по издаване на оспореното решение е осъществено по реда на чл.267 от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл.266 ал.1
от ДОПК и е завършило с издаването на оспорения в настоящото
производство акт по смисъла на чл.267 ал.1
т.5 от ДОПК, който е постановен в изискуемата за валидността му писмена форма. Спор по тези обстоятелства и по
установените факти няма. Спорът по делото е правен, като противоположните
становища, поддържани от страните в производството,
се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират върху въпроса погасени ли са по давност
процесните задължения.
Съгласно чл.171 ал.1
от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. В конкретния казус предвид характера на
изпълнителното основание – наложена с фиш глоба за извършено административно
нарушение, по-краткият срок е предвиден с чл.82 ал.1 т.1 от ЗАНН, и той е 2
години. Според ал.2 на цитирания текст давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. Ал.3 предвижда, че независимо от спирането или прекъсването на
давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал. 1, с изключение на случаите, когато
за събирането на глобата в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство
(ал.4), какъвто именно е настоящият случай.
Относно първият
централен за спора въпрос - датата на влизане в сила на фишовете, с които са
наложени двете процесни глоби, издателят им – Община Пловдив, е приел, че това
са 06.03.2017г и 12.03.2017г; същите дати е възприело и длъжностното лице,
издало разпореждането; решаващият орган е приел, че това е станало на 27.02.2017г
и 05.03.2017г, съотв. началният момент на давността е 28.02.2017г, съотв.
06.03.2017г. Настоящият съдебен състав намира, че фишовете са влезли в сила на
различни от дотук посочените дати.
Разпоредбата
на чл.186 ал.7 от ЗДвП приравнява на влязло в сила наказателно постановление
издадения фиш за налагане на глоба за нарушение по ЗДвП, която не е платена в
7-дневен срок. По аргумент от чл.186 ал.2 от ЗДвП правите последици на фиша
като правораздавателен акт, с който се санкционира извършителят на
административно нарушение, се пораждат само ако нарушителят не оспори
извършването на нарушението или наложеното административно наказание, и подпише
фиша. Следователно правораздавателният характер на фиша може да се прояви само
ако не е налице спор между издателя му и нарушителя относно извършването на
нарушението и наложеното за него административно наказание, което се
удостоверява с подписите им, и след безрезултатното изтичане на 7-дневния срок
за доброволно плащане.
В
настоящия случай и двата фиша от 2017г са издадени в хипотезата на чл.186 ал.3
от ЗДвП – при неправилно паркирано МПС и в отсъствие на нарушителя, както се установява
от изричното позоваване на този текст във фишовете, и от съдържанието на
поканите за доброволно изпълнение, изготвени от Община Пловдив, с които на
практика фишовете са връчени на жалб.К. предвид липсата на твърдения и
доказателства от издателя им това да е станало чрез закрепването им към МПС. Видно
от отбелязванията в обратните разписки на стр.3 и стр.7 по преписката,
връчването на фишовете е станало на 29.06.2017г и на 19.07.2017г. Безспорно е,
че глобите не са платени в 7-дневния срок от всяка от тези дати, което означава,
че първият фиш е в сила от 06.07.2017г,
а вторият е в сила от 26.07.2017г.
Това са началните дати на давностния срок за всяко от процесните задължения.
Следващият
спорен въпрос между страните е дали давността е била прекъсвана с действия на
компетентните органи спрямо нарушителя за изпълнение на наказанието, съотв.
започнала ли е и от кой момент да тече нова давност по см.чл.82 ал.2 от ЗАНН. Публичният
изпълнител счита, че действието, с което е прекъсната давността, е изготвянето
на съобщение за доброволно изпълнение по реда на чл.221 ал.1 от ДОПК на
12.07.2018г (без доказателства за връчване на адресата му), а административният
орган – че това е самото образуване на изпълнителното производство съгл.чл.220
ал.1 от ДОПК в ТД на НАП-Варна на 02.05.2018г, възприемайки този момент като
начало на новата давност по цитирания текст. Настоящият съдебен състав споделя
възраженията на жалбоподателя, че никое от тези действия не е прекъснало
давността, започнала да тече на горепосочените дати. Действително съгл.чл.172
ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по
принудително изпълнение, а разпоредбите на чл.220 „Образуване на изпълнително
дело“ и чл.221 „Започване на производството“ са включени в раздел „Действия“
на глава ХХV от ДОПК, наименована „Принудително изпълнение“. Конкретен отговор
на въпроса кои действия на публичния изпълнител са такива по принудителното
изпълнение е даден в Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015г по т.д.№
2/2013г на ОСГТК на ВКС. Основен разграничителен критерий между видовете
действия на публичния изпълнител е уведомяването и възможността длъжникът да
участва в производството. Според т.10 от мотивите на цитираното ТР „не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.“. Съгл.чл.221 ал.2 от ДОПК в съобщението се посочва изпълнителното
основание, номера на изпълнителното дело и взискателя, и предупреждение, че при
неизпълнение в указания срок ще се пристъпи към принудително изпълнение. От
граматическото тълкуване на текста следва, че едва след връчване на съобщението
и след изтичане на срока за доброволно изпълнение органът предприема действия
по принудителното изпълнение. Ерго – съобщението за доброволно изпълнение има
само уведомителен характер и не представлява властническо волеизявление на
административен орган, с което да се накърняват права или да се създават
задължения за адресата му. Идентични са съображенията и относно образуването на
изпълнителното производство по реда на чл.220 от ДОПК, което дори не се
съобщава на длъжника преди връчването на съобщението по чл.221 от ДОПК.
В тази насока следва да бъде посочено още, че
способите за осъществяване на принудително изпълнение на вземанията са изброени
лимитативно в чл.215 ал.1 от ДОПК – изпълнение
върху вземания и парични средства в банките, изпълнение върху парични средства
и вземания на длъжника, изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни
книжа. Прекъсване на давността по см.чл.172 ал.2 от ДОПК ще настъпи с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяване на кредитори, възлагане на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан и т.н. Очевидно е, че самото образуване на
изпълнително производство и съставянето на съобщение за доброволно изпълнение
са извън тази категория действия, което означава, че след като в настоящия
казус в хода на изпълнителното производство против жалбоподателя не са
извършени никакви други действия освен тези, на които се позовават публичния
изпълнител и решаващия орган, давността досежно задълженията по двата фиша от
2017г против К.К. изобщо не е била прекъсвана по чл.172 ал.2 от ДОПК, т.е.
изтекла е на 06.07.2019г, съотв. на 26.07.2019г. Молбата (наречена
възражение) на К.К. до публичния изпълнител за отписване на тези задължения на
посоченото основание е депозирана на 08.11.2019г,
което я квалифицира като допустима и като основателна.
Като не е
съобразил изложеното и е приел искането за отписване на задълженията по двата
фиша като неоснователно, респективно – и разпореждането, с което е отказано
същото като правилно, решаващият орган е постановил незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон решение, което налага отмяната му,
както и тази на потвърденото разпореждане, след което и предвид факта, че се
касае за извършване на действие от компетентността на публичния изпълнител,
делото следва да бъде върнато на същия като преписка със задължителни указания
по приложението на материалния закон.
При този
изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените в
производството разноски в общ размер на 610 лв. (10 лв. ДТ и 600лв. адвокатско
възнаграждение), е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер;
съответно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната
страна не следва да бъде уважавано.
Така
мотивиран и на осн.чл.268 ал.2 от ДОПК, съдът
ОТМЕНЯ Решение № 9/09.01.2020г на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е
оставена без уважение жалбата на К.Р.К., ЕГН **********,***, против действия на ст. публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, обективирани в Разпореждане
изх.№С190003-137-0010579/26.11.2019 г.
ОТМЕНЯ Разпореждане
изх.№С190003-137-0010579/26.11.2019г. на ст. публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна, и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за
изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.
ОСЪЖДА ТД на
НАП-Варна да заплати на К.Р.К., ЕГН **********,***, направените в
производството разноски в размер на 610.00
(шестстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: