№ 182
гр. Разград, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500202 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. С. С. чрез пълномощник против Решение № 400 от
13.06.2022 г. по ГД № 2414/2021 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен искът за
унищожаване на сключен поради грешка Договор от 19.08.2020 г. за дарение на 2/3 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 62089.502.355 с административен адрес с.
Раковски, ул. *****, общ. Разград, заедно с 2/3 идеални части от построените в поземления
имот три сгради с идентификатори 62089.502.355.1, 62089.502.355.2 и 62089.502.355.3,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том 4, рег. № 5814, дело
№ 586 от 19.08.2020 г. на нотариус Роска Иванова с рег. № 378 на НК с район на действие
РС Разград. С обжалваното решение е отхвърлен и искът за установяване неистинността
като прогласяване нищожност поради противоречие със закона на Пълномощно с рег. № 036
и 038 от 05.08.2020 г., заверено от кмета на с. Раковски, общ. Разград. Ищцата е осъдена да
заплати разноски в полза на ответника. Въззивникът счита, че решението е
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли да бъде отменено изцяло и да се уважат предявените искове, като
се присъдят разноски пред двете съдебни инстанции. На първо място, сочи се, че съдът е
разгледал иск за унищожаване на договор на основание грешка, а не е разгледал предявения
иск за унищожаване на договора на основание измама. Въззивникът счита, че в исковата
молба са изложени ясни фактически твърдения за договорката между страните относно
полагане на реални грижи и финансова помощ от страна на ответника. Твърди, че съдът с
1
думи правилно е посочил доказателствената тежест на ищеца, но правната квалификация е
погрешна. Съдът е дал невярна правна квалификация, като е разгледал делото по иск с
правно основание чл. 27, предл. 3 във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗЗД. На второ място,
въззивникът счита, че съдът неправилно е отхвърлил и инцидентния установителен иск.
Навеждат се твърдения, че пълномощното, за което се твърди, че ищцата е запозната едва с
представянето му пред районния съд, е косвено доказателство, че ищцата е била умишлено
заблудена от ответника. Излага доводи, че от една страна се дава право да се придобие
имота „по какъвто друг начин прецени“ пълномощникът, а от друга страна, в т. 4 от
пълномощното пише, че се дава право „да подпише нотариален акт за дарение на недвижим
имот“. Липсва изложение от съда относно възражението за нарушение на чл. 38, ал. 1 от
ЗЗД, както и защо нотариалните заверки от кмета на с. Раковски са с непоследователни
номера. Сочи се, че е налице нищожно нотариално удостоверяване, поради което и
приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот не би могъл да породи присъщите
му правни последици. Тези пороци са констатирани от нотариуса, който в нотариалния акт
за дарение е написал, че пълномощникът има право да договаря сам със себе си по чл. 38, ал.
1 от ЗЗД, както и че номерата на удостоверяването на подпис и съдържание от кмета на с.
Раковски са последователни – 036 и 037. На трето място, въззивникът излага твърдения, че
съдът не е направил аргументиран анализ на всички събрани доказателства, като
необосновано е кредитирал показанията на ищцовите свидетели и то само за частта им,
потвърждаваща до някакво степен защитната теза на ответника. Необосновано съдът не е
кредитирал показанията на свид. Я. относно това, че Р. е очаквала С. да се грижи за нея,
нито показанията на свид. О. и свид. М. С., като последната е присъствала при договорката
между страните и Н.е за прехвърляне на имота срещу задължението С. да се грижи за баба
си (ищцата) и да се върне със семейството си в България. Избирателно е изтълкувано и
заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза.
Въззиваемата страна С. Нуфти С., действащ чрез адв. М. Е. е подала писмен отговор.
Изложено е становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззивваемата страна
счита, че решението е правилно и съдът е обсъдил доказателствата за всички
правнорелевантни факти. Сочи се, че решението е процесуално допустимо, понеже съдът е
разгледал главния иск на предявено основание, като ищецът не е възразил против проекто-
доклада по делото. Не са налице елементите от фактическия състав на измамата, понеже не
се констатират действия на ответника, които да бъдат определени като умишлено въвеждане
в заблуждение. Правилно е отхвърлен и инцидентният установителен иск, тъй като не са
налице нарушения на чл. 37 и чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. В обобщение, моли обжалваното решение
да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски по делото.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от ищцата Р. С. С. против С. Н. С..
Страните по делото не спорят и от писмените доказателства се установява, че ответникът е
внук на ищцата – син на нейната дъщеря Н.е С. Т.. Ищцата е изложила твърдения, че след
2
смъртта на съпруга си С. Х. С. през 1995 г. и с оглед напредване на възрастта й, започнала
да се справя все по-трудно сама. Страдала от различни заболявания, за което й било нужно
закупуване на лекарства. Нуждаела се от реални грижи и финансова помощ. Посъветвала се
с двете си дъщери и решила да прехвърли правото си на собственост в размер на 2/3
идеални части от имота си в с. Раковски, обл. Разградска на внука си - ответник по делото,
за да я гледа и издържа. Документите били изготвени, като й било обяснено, както пояснява
в съдебно заседание, че в замяна на прехвърлянето ще бъде гледана и издържана. Ищцата,
заедно с дъщеря си Н.е прехвърлили дяловете си от имота на ответника С. с Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 61, т. 4, рег. № 5814, дело № 586/ 19. 08. 2020 г. на нотариус
с рег. № 378 на НК. След сключване на сделката, внукът й по никакъв начин не се грижел за
нея, не й оказвал помощ. В началото на м. юли 2021 г. нейни роднини като прочели
нотариалния акт й казали, че е прехвърлила дела си от имота чрез дарение, а не срещу
задължение за издръжка и гледане. По този въпрос се посъветвала и с адвокат. Почувствала
се излъгана, разговаряла с внука си С., но той не променил отношението си към нея, което
закрепило убеждението й, че той умишлено я въвел в заблуждение да му прехвърли дела си,
за да я гледа и издържа. Възползвал се от доверието й към него, слабата й грамотност,
психическа податливост на внушения с оглед напредналата й възраст, заболяванията й. По
този начин той я подвел да сключи сделка, за която считала, че ще има последици
ответникът да я гледа и издържа докато е жива, а всъщност се оказало, че не е така. Ако не
била въведена в такова заблуждение от ответника С., твърди, че не би сключила сделката.
Претендирала е унищожаемост на осн. чл. 29, ал. 1 от ЗЗД на сключения между нея и
ответника договор за дарение с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, т. 4, рег.
№ 5814, дело № 586/ 19. 08. 2020 г. на нотариус с рег. № 378 на НК на собствените й 2/
идеални части от процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 62089.502.355 по КККР на с. Раковски, общ. Разград, обл. Разградска, заедно
с 2/3 ид. части от построените в него сграда с идентификатор 62089.502.355.1, еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 62089.502.355.2, еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 62089.502.355. 3. Тези доводи ищцата е поддържала и в хода на процеса.
Съдът е докладвал делото, приемайки, че е предявен иск с правна квалификация чл.
27, пр. 3 във вр. с чл. 28, ал. ЗЗД – унищожаемост на сключения договор, поради грешка в
предмета, възложил е на ищеца доказателствената тежест да докаже изградена погрешна
представа/заблуждение за съществените елементи предмет на договора и субективна
увереност/ убеждение, а именно, че прехвърля собствеността върху частта от имота на
ответника, за да се грижи за нея и издържа. С постановеното по делото решение, съдът е
приел, че сочените от ищцата фактически обстоятелства следва да се квалифицират с
горепосочената правна квалификация, разгледал е иска и е обсъдил събраните по делото
доказателства с оглед предявен иск за унищожаемост на сключения договор за дарение,
поради грешка в предмета. Предвид недоказване на субективния елемент от състава –
наличие на воля у ищцата, различна от посочената в договора, приел, че иска е
неоснователен и отхвърлил иска.
3
При тези данни въззивната инстанция приема, че жалбата е основателна. Споделя
изложения довод от въззивника, че районният съд е разгледал недопустимо иск за
унищожаване на договор на основание грешка, а не е разгледал предявения иск за
унищожаване на договора на основание измама.
Доколкото предметът на делото се въвежда чрез твърдените от ищеца факти и
обстоятелства и заявения петитум, то и правната квалификация на иска, съответно
преценката за неговата допустимост, се извеждат именно от фактическите твърдения на
ищеца и искането, с което сезира съда. Приема се в съдебната практика, че грешката като
основание за унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие
между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение
при формиране на волята му за сключване на договора, досежно неговия предмет или
лицето с което същата е сключена. Грешка е налице когато насрещната страна или трето
лице е предизвикало невярна представа без умисъл, при непредпазливост, дори неволно,
както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение преценявайки погрешно фактите и
обстоятелствата. Няма такива твърдения от ищцата, нито са навеждани такива доводи.
Както е прието в Решение № 245 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 585/2017 г., IV г.
о., ГК, волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е
имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации, съществени качества
или количеството на предмета на договора, както и в лицето на насрещната страна (когато
договорът е сключен с оглед личността), което е основание за неговото унищожаване.
Волята бива опорочена по различен начин и с различни правни последици в зависимост от
това кой е предизвикал невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Волята е
опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната
страна. Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана умишлено от трето
лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за съществуването й
(възползвала се е). Когато релевантната погрешна представа е предизвикана по друг начин, е
налице грешка - насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без
умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в
заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата.
В случая в исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е предизвикал у
ищцата невярната представа, че ще я гледа и издържа след прехвърляне на правото й на
собственост върху имота. Тази заблуда умишлено била предизвикана от него и ищцата
сключила договора под влияние на невярната представа, че ще бъде издържана и гледана, т.
е. , че от извършената сделка ще настъпят други правни последици. Твърди, че волята й за
сключване на договора е била опорочена умишлено от ответника, което представлява
твърдение за унищожаемост на договора поради измама. Изхождайки от тези твърдения на
ищцата, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание по чл. 29,
ал. 1 от ЗЗД. Районният съд е дал погрешна правна квалификация на иска, не е обсъдил
релевантните факти, наведени в исковата молба, дал е неточни указания относно
релевантните факти и обстоятелства и тежестта на доказване и е постановил решение по
4
непредявен иск с оглед търсената от ищцата защита.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е
недопустимо, като постановено по непредявен иск. Решението следва да бъде обезсилено, а
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 400 от 13.06.2022 г. по ГД № 2414/2021 г. по описа на РС Разград
като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Разградския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5