Определение по дело №611/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 451
Дата: 23 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20232200200611
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 451
гр. Сливен, 23.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Частно наказателно дело №
20232200200611 по описа за 2023 година
На основание чл.64 ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по
отношение на Т. С. Т., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство
№ 1507/2023г. по описа на РУ Сливен, вх.№ 1841/2023г., пор.№ 184/2023г. по
описа на ОП Сливен.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано с частна
жалба или частен протест в 3-дневен срок, считано от днес, пред Апелативен
съд – Бургас.
В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание пред
въззивната инстанция на 30.10.2023г. от 14.00ч., за която дата се съобщи на
страните.
Препис от определението да се изпрати незабавно на ГДИН Ареста при
Затвора Сливен.
Препис на определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
ОП Сливен.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Определение № 451/23.10.2023г. по ЧНД № 611/2023г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура –
Сливен за вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража на
обв.Т.С.Т., ЕГН **********, по досъдебно производство № 1507/2023г. по
описа на РУ Сливен, вх.№ 1841/2023г., пор.№ 184/2023г. по описа на ОП
Сливен.
В искането се посочва, че от събраните до момента доказателства по
делото може да се направи обосновано предположение, че обв.Т. е извършил
престъплението в което е обвинен, като същото се подкрепя от събраните до
момента гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както и от обстоятелството, че полицейските служители, извършили
претърсването и изземването в жилището му са го заварили докато приготвя
наркотичните вещества. Сочи се, че обвинението по настоящото
производство е извършено в условията на опасен рецидив и обвиняемият е
осъждан многократно за умишлени престъпления от общ характер, като на
27.01.2022г. е освободен от Затвора Бургас. Заявява се, че е налице реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Представителят на прокуратурата намира, че са налице основанията на чл.63
ал.2 т.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража
по отношение на обв.Т., поради което прави искане за вземане на посочената
мярка за неотклонение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен в съдебно заседание
счита, че от приобщените в хода на досъдебното производство доказателства
би могло да се изведе не само обосновано предположение, а и категоричен
извод, че обв.Т. Т. е извършител на престъплението, в което е обвинен.
Твърди, че от показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че
те са закупували наркотици от него, както и че им е било известно, че той се
занимава с производство и продажба на наркотици. Посочва, че е установен в
момент на производство на наркотични вещества в собственото си жилище,
сочи по несъмнен начин, че именно той е упражнявал власт върху вещите,
включващи материали за производство на наркотични вещества, прекурсори
и съответно наркотични вещества. Прокурорът намира, че е налице опасност
обвиняемият да се укрие и да извърши ново престъпление, не само поради
наличието на законовата презумпция по смисъла на чл.63 ал.2 т.1 от НПК, а и
поради факта, че обв.Т. е осъществил престъплението година и няколко
месеца след като е търпял наказание лишаване от свобода в размер на 3
години, което не е изиграло превъзпитателна и възпираща роля. Пледира за
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на
обв.Т..
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и с упълномощения си
1
защитник адв.Е.Д. от АК Сливен. Защитата намира искането на ОП Сливен
отчасти за неоснователно. Посочва, че досъдебното производство все още е в
твърде ранен етап от разследването и счита, че събраните доказателства не са
достатъчни, за да се установи дали съществува или не обосновано
предположение, обв.Т. да е извършил престъпленията, за които му е
предявено обвинение. Твърди, че обв.Т. не е бил задържан в жилището си, а
по време на претърсването той е бил близо до жилището, но не и в самото
жилище, като вътре е бил само другия обвиняем В.Б.. Счита, че не са налице
всички кумулативно посочени в чл.63 ал.1 от НПК условия, като реалната
опасност да се укрие или да извърши друго престъпление се презумира
единствено от факта, че обв.Т. е осъждан. Сочи, че обвиняемият има
постоянен адрес, работи, макар и на частно, и няма намерение да се укрива от
органите на реда. Пледира за налагане на домашен арест, евентуално с
електронна гривна.
В личната си защита обвиняемият Т. се придържа към казаното от
адвоката си. В последната си дума моли да му бъде взета мярка за
неотклонение домашен арест.
Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Досъдебно производство № 1507/2022г. по описа на РУ Сливен е
започнато на 21.10.2023г. по повод съобщение на гражданин, за престъпление
по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от НК, за това, че на 21.10.2023г. в гр.Сливен
без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество - метамфетамин.
С постановление на разследващия орган на 22.10.2023г., Т.С.Т. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпления:
- по чл.354а ал.2 т.4, вр. чл.354а ал.1 изр.1 предл.1 и 4, вр. чл.20 ал.2, вр.
чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за това, че на 21.10.2023г. в жилище, находящо
се в ***, в съучастие с В.Г.Б., като съизвършител без надлежно разрешително
по ЗКНВП, произвел и държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества - метамфетамин и марихуана и деянието е осъществено
при условията на опасен рецидив;
- по чл.354а ал.2 т.4, вр. чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3, вр. изр.1 предл.4,
вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“от НК, за това, че на 21.10.2023г. в
жилище, находящо се в ***, в съучастие с В.Г.Б., като съизвършител без
надлежно разрешително по ЗКНВП, държал прекурсори и материали, а
именно ефедрин, бензин, червен фосфор, за производство на високорисково
наркотично вещество метамфетамин, с цел неговото разпространение и
деянието е осъществено при условията на опасен рецидив.
Разпитан в качеството на обвиняем, Т. не желае да даде обяснения.
В хода на разследването, независимо от обстоятелството, че досъдебното
производство е в съвсем начален етап (образувано е на 21.10.2023г.), са
извършени не малко процесуално следствени действия. Извършено е
2
претърсване и изземване в неотложен случай, което е одобрено в
законоустановения срок. Извършени са разпити в качеството на свидетели, а
именно свидетелите Х.С.П., И.Т.Д., В.Г.М., И.К.Й., А.В.П. и Д.З.З.. Към
делото е приложена и справка за съдимост на обв.Т. и обв.Б., както и
декларациите им за СМПИС.
Въз основа на описаните по-горе факти съдът направи следните правни
изводи:
Искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража на обв.Т. Т. е основателно и като такова следва да се
уважи.
Съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно
налице е обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Обвиняемият Т. е привлечен в това си качество за извършени деяния по
чл.354а ал.2 т.4, вр. чл.354а ал.1 изр.1 предл.1 и 4, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.354а ал.2 т.4, вр. чл.354а ал.1 изр.2 предл.1 и 3, вр.
изр.1 предл.4, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“от НК, за които по
закон е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба
от 20 000 до 100 000 лева. От събраните до този момент доказателства в
досъдебното производство – писмени и гласни такива, както и веществени,
съдът намира, че е налице обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия към деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност.
В тази връзка е неоснователно наведеното в пледоарията на защитата на
обвиняемия, че не е налице обосновано подозрение, че обвиняемият е
извършил деянията, за които е привлечен към наказателна отговорност.
Съдът намира, че към настоящия момент не е необходимо категоричното
доказване на повдигнатото обвинение, а е достатъчно да е създадено
предположение, че такова деяние е осъществено, каквото в случая е и
налично. Необходимо е съдът да уточни, че за нуждите на настоящото
производството във връзка с вземане на мярката за неотклонени на
обвиняемия не е необходимо да са налице категорични и безспорни
доказателства за виновното му поведение, а е достатъчно да е налично
подозрение и то обосновано за съпричастността му към конкретното
престъпно деяние. В настоящия казус, събраните към момента доказателства,
позволява да се направи такова обосновано предположение.
Реалната опасност обвиняемият Т. да се укрие или извърши друго
престъпление е налице, тъй като Т. не е трудово ангажиран, няма постоянни
доходи, независимо, че посочва, че работи „на частно“, не се представят
доказателства в тази насока. Реалната опасност да извърши друго
престъпление се презумира и от обстоятелството, че обв.Т. е осъждан
3
многократно, както и за деяния, свързани с държане на наркотични вещества
от рода на марихуаната (канабис) и метамфетамин. Презумпцията за
извършване на престъпление се извежда и от факта, че намерените и иззети
наркотични вещества са се намирали в дома, в който обв.Т. живее. Въпреки
че делото е в началния си етап, по него са разпитани свидетели, установяващи
престъпната дейност на обв.Т., извършено е претърсване и изземване, като
предстои назначаване на експертиза за установяване на вида и количеството
на намерените вещества, както и извършване на други процесуално-
следствени действия, свързани с установяване на обективната истина по
делото и проверка на доказателствата.
Съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление, съдът намира, че е налице, което се установява и от
обстоятелството, че обвиняемият е привлечен за деяние извършено в
условията на опасен рецидив и е привлечен като обвиняем по настоящото
дело за тежко умишлено престъпление, поради което са налице условията на
чл.63 ал.2 т.1 от НПК.
Съдът намира искането на защитата на обвиняемия за вземане на по-лека
мярка домашен арест, за неоснователно. Неоснователно е твърдението на
защитата, че не всички кумулативно посочени в чл.63 ал.1 от НПК условия са
налице. Обвиняемият е задържан в момента, в който е излязъл от жилището
си и незабавно са предприети действия по претърсване в жилището,
обитавано от обв.Т., където се е намирал и обв.Б.. Действително, обв.Т. не е
бил задържан в жилището си, но по време на претърсването той е бил в
жилището си, от което е излязъл непосредствено преди самото извършване на
претърсването. Обвиняемият Т., заедно с обв.Б., е произвеждал
високорискови наркотични вещества в дома си, след което е разпространявал
високорисковите наркотични вещества и в дома си. Съдът намира, че
обвиняемият Т. Т. също така не е трудово ангажиран, не работи, няма доходи,
което също е предпоставка да не се вземе по-лека мярка за неотклонение
спрямо обвиняемия, различна от задържане под стража, и което е видно от
декларацията СМПИС, независимо от заявеното от самия обвиняем в съдебно
заседание, че работи на частно. В конкретния случай става въпрос за
високорисково наркотично вещество, чието притежание е забранено и още
повече, че обв.Т. разпространява същото сред хората, които нееднократно са
го купували от него, и което е вредно за здравето им.
Поради това вземането на по-лека мярка за неотклонение би било в
противоречие и с целите, визирани в разпоредбите на чл.57 от НПК и най-
вече да попречи на обвиняемия да извърши престъпление и/или да се укрие.
Съдът, след като изследва всички факти, имащи значение за вида на
мярката за неотклонение на обвиняемия, и предвид условията, посочени в
чл.56 ал.3 от НПК, като съобрази високата степен на обществена опасност на
престъплението, за което е привлечен обвиняемият, а също и на дееца,
доказателствата, приложени по делото срещу обвиняемия и обстоятелството,
4
че обв.Т. Т. не работи, не е трудово ангажиран, не е женен, няма доходи, а
също и вземайки предвид обстоятелството, че му е повдигнато обвинение, че
е осъществил деянието в условията на опасен рецидив, намира, че е налице
хипотезата на чл.63 ал.1 от НПК и съществува реална опасност обвиняемият
да се укрие или да извърши друго престъпление. С вземането на мярка за
неотклонение задържане под стража на обв.Т., съдът счита, както посочи по-
горе, че ще бъдат изпълнени и целите на мярката за неотклонение, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира искането на ОП Сливен по
отношение на обв.Т.С.Т. за вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража, за основателно.
Ето защо, на основание чл.64 ал.1 от НПК, Сливенският окръжен съд взе
мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на Т.С.Т., ЕГН
**********, обвиняем по досъдебно производство № 1507/2023г. по описа на
РУ Сливен, вх.№ 1841/2023г., пор.№ 184/2023г. по описа на ОП Сливен.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.



Съдия при Окръжен съд - Сливен:_______________

5