Р Е Ш Е Н И Е
№
14
гр.
Велико Търново, 27.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 749/2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13 от
Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 4 от
Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление.
Образувано е по
жалба на М.А.Д. *** против Заповед № ЗСП/Д-ВТ-П/1772/12.10.2020 г. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Павликени, потвърдена с Решение №
04-РД06-0068/06.11.2020 г. на директора на Регионалната дирекция „Социално
подпомагане“ (РДСП) – Велико Търново, с която на жалбоподателя е отказана
целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2020/2021 г.
Жалбоподателят
оспорва отказа с твърдението, че е лице с 94 % неработоспособност, който, заради
заболяването си, е принуден да живее със съпругата си на село, което е
мотивирало дарение на другото им семейното жилище в града на сина им, като по
това дарение съпрузите и жалбоподателят конкретно не са получили никакви средства,
защото дарението е безвъзмезден договор, а данъчната оценка на дарения
апартамент в гр. Павликени е просто задължителен елемент от прехвърлянето и не
би трябвало да има значение за целите на социалното подпомагане. Счита, че случаят
му попада в приложеното поле на чл. 12 от ППЗСП, доколкото в семейството има
лице с увреждане – самият той, и дарението е сделка без стойност. С тези
твърдения, които могат да се сведат до възражения за нарушения на материалния
закон и несъответствието на акта с целта на закона се иска отмяна на
оспорваната заповед.
Ответникът по
жалбата – директорът на ДСП – Павликени, чрез процесуалния си представител,
изразява становище за законосъобразност на оспорваната заповед по мотивите,
изложени в нея и потвърдителното решение на РДСП и моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Производството пред
административния орган е започнало по заявление – декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/1772/16.09.2020
г. на М.А.Д. ***, общ Павликенки, област Велико Търново, с която е поискано
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Към заявлението е
приложена Служебна бележка, удостоверяваща, че заявителят е сключил договор за
наем на собствени 7,522 дка земеделски земи с ЕТ „П.Д. ***, като през октомври
2019 г. са му изплатени 451.32 лева рента за стопанската 2018/2019 г., а рентата
за следващата година предстои да се изплати след 01.10.2020 г. В самото
заявление – декларация (т. Х) от г-н Д. е отбелязано прехвърлянето на недвижим
имот чрез дарение през последните 5 години.
Със социален доклад
извършен след социална анкета по повод подаденото от жалбоподателя заявление –
декларация е установено, че лицето отговоря на декларираното в заявлението
семейно и здравословно положение. Установено е, че М.А.Д. е лице с увреждане.
Живее с съпругата си в собствено двустайно жилище в с. Недан, получават доходи
от пенсии, които не надвишават диференцирания доход за отопление, както и помощи
по ЗХУ.
Установено е, че
съпругата на Д. притежава и 1/2 идеална част от друг - наследствен имот в с.
Недан, което обстоятелство не е декларирано, но същото е преценено като лишено от
правно значение и санкция, доколкото администрацията е приела, че от този имот
не се генерират доходи. Констатирано е, че семейството има и автомобил, който
ползва за лични нужди и също не генерира доходи. Потвърдено е, че лицето
притежава 7,522 дка земеделски земи, които отдава под наем, като за стопанската
2018/2019 г. са му изплатени 451.32 лева рента.
Извършена е проверка
и на прехвърлените от семейството недвижими имоти за последните пет години. Констатирано
е, че през 2017 г. семейството е продало собствен недвижим имот на стойност 250
лева, като това иначе недекларирано обстоятелство също не е санкционирано, тъй
като отново е преценено, че стойността на тази сделка не надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход (4 500 лева).
Констатирано е и
второ разпореждане с друг недвижим имот – декларираното от Д. дарение на
недвижим имот в заявление – декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/1772/16.09.2020 г.
Проверката на ответната администрация е установила, че семейството на
жалбоподателя е дарило на сина си собствения си апартамент и гараж в гр. Павликени
с Нотариален акт (НА) № 1671/24.07.2019 г. като е посочено, че материалният
интерес на тази сделка възлиза на 20 193 лева, колкото е данъчната оценка
на имота. Направен е извод, че стойността само на тази сделка надвишава многократно
60-кратния размер на гарантирания минимален доход (4 500 лева), поради което заявителят
не попада в хипотезата на чл.
10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП.
Въз основа на тези
констатации, административният орган е обобщил, че М.А.Д. не отговаря на
условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07 – 5 от 16.05.2008 г. на министъра
на труда и социалната политика във връзка с чл.
10, ал. 1, т. 6а и ал. 12, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане, тъй като със съпругата си е прехвърлил чрез дарение имот
през последните 5 години с материален интерес над 4 500 лева и не попадат в
обхвата на случаите по чл.
10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168
от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидените от закона
форма, при спазване на материалния и процесуалния закон.
Заповедта е издадена
от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията,
предоставени му с чл.
13, ал. 2, вр. ал.
1 ЗСП, не се констатират и съществени нарушения на административно производствените
правила.
Съгласно чл.
12, ал. 2 от ЗСП социалните помощи, сред които и целевите се отпускат след
преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние;
3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната
заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.
Съгласно чл. 13
от Закона за социално подпомагане социални помощи се отпускат въз основа на
заявление – декларация, подадено от нуждаещите се или от упълномощено от него
лице. Помощите по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на ДСП или от
упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и
обстоятелства, констатирани със социалната анкета, като право на социално
подпомагане имат лица и семейства, които отговарят на определени условия,
регламентирани в Правилника за прилагане на закона и Наредба № РД
-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. Отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира (чл. 13
от ЗСП).
Кръгът на лицата,
които имат право да получават целеви социални помощи е определен в чл. 2, ал. 1
от Наредба № РД-07-05 от 16.05.2008 г. Съгласно цитираната разпоредба право на
целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход
за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата – декларация да е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и лицето да
отговаря на условията на чл. 10
и 11
от ППЗСП.
Съгласно § 3 от ДР
на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. „диференциран минимален доход за
отопление“ е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление на
всяко лице съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние,
определена по реда на чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. В
случая диференцираният минимален доход за отопление е 408 лева, а СМДО на жалбоподателя
за предходните 6 месеца е 275.35 лева.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ППЗСП социална помощ се
отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на редица допълнителни условия,
вкл. - по т.6а да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части
от тях чрез договор за дарение през последните 5 години. По регламента на чл. 10,
ал. 12, т. 2 от ППЗСП разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП не се
прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния
размер на гарантирания минимален доход за съответния период.
С Постановление № 305
от 19 декември 2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания
минимален доход, обн.ДВ, бр.102/22.12.2017г., в сила от 01.01.2018 г., считано
от 1 януари 2018 г. е определен нов месечен размер на ГМД в размер на 75 лв.
При това положение 60-кратният размер на ГМД се равнява на 4 500 лева.
Изложеното
обосновава извода, че когато лицата са прехвърляли жилищен, вилен,
селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях чрез дарение през последните 5 години, имат
право на целева помощ за отопление в случай, че общата стойност на дарението не
надхвърля 4500 лева.
В конкретния случай,
видно от съдържанието на процесната заповед, целевата помощ за отопление на
лицето е отказана с оглед на това, че жалбоподателят не отговаря на условията
на посочената по-горе Наредба във връзка с чл.
10, ал. 1, т. 6а и чл.
10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП – прехвърлен имот чрез договор за дарение на
жилищен имот през последните 5 години като стойността на сделката надвишава
60-кратния размер на ГМД. Стойността на сделката е изчислена на база
материалния интерес на договора за дарението, представляващ размер на данъчната
оценка на дареното имущество, която данъчна оценка не са спори, че възлиза на
20 193 лева.
Спорът по дело е как
се определя стойността на дарението, след като то е безвъзмезден договор, по
който по определение дарителят не получава насрещна престация и конкретно
плащане на пари в случая.
Според жалбоподателят
всяко дарение е сделка без стойност, защото дарителят не получава нищо срещу
своята престация. Това разбиране на плоскостта на социалното подпомагане и
конкретно отпускането на целеви помощи би обезсмислило изобщо условието на чл.
10, ал. 1, т. 6а вр. ал. 12, т. 2 от ППЗСП. Действително, в резултат на
договора за дарение, дарителят не получава насрещна престация, но самият факт
на извършеното разпореждане с идеални части от селскостопански имоти чрез този
вид безвъзмездна сделка представлява пречка по силата на общото правило на чл.
10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП за отпускане на исканата помощ към момента на
постановяване на оспорената заповед и потвърдилото я решение. Тази норма
изхожда от принципното правило, че право на социално подпомагане имат
българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други
независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени
потребности. Няма логика лица, които даряват имущество, при това на значителна
стойност (над 4 500 лева) да търсят подпомагане, след като доброволно са
се отказали от доход от същото това имущество. В тази връзка, вярно е, че дарението
е безвъзмезден договор и като такъв по него дарителят не получава нищо срещу
прехвърленото от него имущество. Това обаче не означава, че самата сделка няма
стойност, защото стойността на сделката се определя от стойността на дареното
имущество. Материален интерес на сделката в този случай не е стойността на
полученото по нея, а е сумата, на която е оценено имуществото-предмет на
сделката, като в случай на дарение на недвижим имот това е данъчната оценка на
недвижимия имот. Ето защо правилно ответната администрация е определила материалния
интерес на извършеното в полза на сина на жалбоподателя дарение в размер на данъчната
оценка на дарения имот, като се е позовала на отразената като такава в Справка
№ 271276/06.10.2020 на Агенцията по вписванията. На жалбоподателя е било
указано от съда да ангажира доказателства за друга стойност на данъчната оценка
на същия имот, ако оспорва посоченият от ответника размер, но същият не е ангажирал
такива, поради което съдът намира, че по делото е безспорно, че данъчната
оценка на дарените апартамент и гараж възлиза на 20 193 лева (колкото е
данъчната оценка на дарения апартамент, посочена в Справката на Агенцията по
вписване).
Тази сума надвишава
многократно 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за страната,
който е в размер на 4 500 лв., поради което не е изпълнена предвидената в
закона отрицателна материално-правна предпоставка за отпускане на целева помощ
за отопление на жалбоподателя. В случая, след като е налице отрицателна
предпоставка по чл.
10, ал. 1, т. 6а вр. ал. 12, т. 2 от ППЗСП, за лицето не е възникнало
правото на целева помощ за отопление по чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление. Следователно оспорената заповед, с която
компетентният административен орган е отказал на М.А.Д. отпускане на целева
помощ за отопление за отоплителния сезон 2019/2020 г. е и материално
законосъобразна.
По изложените
съображения депозираната жалба се явява неоснователна и като такава тя следва
да бъде отхвърлена. Съгласно чл.
13, ал. 6, in fine от ЗСП настоящото решение е окончателно.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.Д. *** против Заповед №
ЗСП/Д-ВТ-П/1772/12.10.2020 г. на директора на ДСП – Павликени, потвърдена с
Решение № 04-РД06-0068/06.11.2020 г. на директора на РДСП – Велико Търново .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: