РЕШЕНИЕ
№ 7607
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110141850 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Д.И.“ ЕООД срещу
„О.Б.“ ООД, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 680,40 лв. – получена от ответното дружество без основание.
Ищецът твърди, че между него и ответника не са налице търговски отношения. Въпреки
това ответното дружество е издало Фактура № ********** от 07.12.2022 г., с основание за
плащане: „администриране на google maps профил в интернет“ за сума в размер на 226,80
лева с включен ДДС, Фактура № ********** от 02.02.2023 г., с основание за плащане:
„оптимизация по ключови думи в Интернет“ за сума в размер на 226,80 лева с включен ДДС
и Фактура № ********** от 21.05.2024 г., с основание за плащане: „администриране и
поддръжка на локация в интернет“ за сума в размер на 226,80 лева с включен ДДС, като
ищецът е заплатил сумите по фактурите. Ищецът заявява, че дружеството никога не е
влизало в търговски отношения с „О.Б.“ ООД за изпълнение на каквито и да е услуги,
свързани с администриране, поддръжка и оптимизация на google maps профил, ключови
думи и др. Ответното дружество не е изпълнило нито едно от посочените в горепосочените
фактури задължения, въз основа на което е реализиран състава на неоснователно
обогатяване по смисъла на закона за задълженията и договорите. Посочва, че плащанията по
горепосочените фактури са извършени от счетоводството на ищеца без основание, тъй като
служителите не са запознати с търговските отношения на дружеството. Твърди, че е
предприел действия да събере вземането си извънсъдебно, изпратил е покана за доброволно
изпълнение на задължението на ответното дружество, но опитите му за доброволно
разрешаване на спора са останали без резултат. Сочи се в исковата молба, че вследствие
неизпълнение на задължението за връщането на посочените суми ответникът е изпаднал в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава, изчислена върху размера
на дължимата главница, за периода от деня, следващ датата на неоснователното обогатяване
до настоящия момент или сумата в общ размер от 92,95 лева. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. След срока е постъпил
такъв, като ответното дружество дава становище за неоснователност на предявените искове.
1
Твърди, че между страните са сключени общо три отделни договора, като от страна на
ответника е налице изпълнение по тях, поради което сумите са платени основателно и не
следва да бъдат връщани.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена фактура № **********/07.12.2022 г. на стойност 226,80 лв. с
ДДС, с доставчик „О.Б.“ ООД и получател „Д.И.“ ЕООД, като в частта „име на
стоката/услугата“ е посочено „администриране на Google Maps профил в интернет“ /л.6/.
Видно от представено извлечение /л.7/ сумата е заплатена на 09.12.2022 г.
По делото е представена фактура № **********/21.05.2024 г. на стойност 226,80 лв. с
доставчик „О.Б.“ ООД и получател „Д.И.“ ЕООД, като в частта „име на стоката/услугата“ е
посочено „администриране и поддръжка на Локация в интернет“ /л.8/. Видно от
представения разходен касов ордер и разписка за прием на паричен превод /л.9/ сумата е
заплатена на 22.05.2024 г.
По делото е представена фактура № **********/02.02.2023 г. с доставчик „О.Б.“ ООД
и получател „Д.И.“ ЕООД, като в частта „име на стоката/услугата“ е посочено „оптимизация
по ключови думи в интернет“ /л.10/. Видно от представено преводно нареждане /л.11/
сумата е платена на 03.02.2023 г.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че сумите по процесните фактури са заплатени от ищеца в полза на
ответника.
Представена е покана за доброволно плащане /л.12/, изходяща от ищеца и адресирана
до ответника, от съдържанието на която се установява, че ищецът е направил искане за
връщане на сумите по процесните фактури поради неизпълнение на поетите задължения с
фактурите от страна на ответника. Поканата е изпратена и получена по имейл на 28.06.2024
г. /л.13/
От страна на ответника е представено фотокопие, от което е видно местоположението
на ищцовото дружество /л.33 и л.34/.
Представена е имейл кореспонденция, видно от която на 02.02.2023 г. от ел. адрес
***до ел. адрес *** е изпратен имейл с искане за заплащане на суми по приложена фактура.
Видно от имейл от 13.09.2023 г. от ел. адрес *** до *** са изпратени актуални снимки на
адрес ***. В проведеното на 24.02.2025 г. о.с.з. процесуалният представител на ищеца е
заявил също, че не оспорва обстоятелството, че между страните е водена кореспонденция, но
оспорва извършването на услугите. В същото о.с.з. с оглед становището на страните съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е
осъществявана комуникация.
По делото са изслушани свидетелските показания на Й.С.Н. и М.В.С. – свидетели на
ответника.
Свидетелят Й.С.Н. е посочил, че работи във фирмата /ответното дружество/ от
2012 г. на длъжност „***“ и излага, че има екип от служители в отдела. Фирмата предлагала
различни услуги от презентационни сайтове, Google maps профили имала информационен
профил в техния сайт и съответно оптимизация по ключови думи към Google. Излага, че
провеждали разговори по телефон „студени контакти“, намирали клиенти чрез търговския
регистър и предлагали услугата и при потвърждение се изпращала фактура, а услугата се
извършвала след заплащането на фактурата. Излага, че е запознат с ищцовото дружество и
твърди, че е присъствал на разговора, проведен с ищеца през 2022 г. за предложение на
конкретна услуга. Негов служител се свързал с ищеца, бил проведен разговор, услугата била
потвърдена, след което ответното дружество изпратило фактура, а ищцовото дружество
заплатило стойността на фактурата, след което ответникът изпълнил услугата. Твърди, че на
ищеца се е обадил служителят Владислав Ангелов, свидетелят бил там когато се обадил.
Винаги търсили управителя. Ако клиентът поиска изпращали оферта, но в случая не била
изпратена такава, контактът бил осъществен по телефон. Телефонният номер не бил
2
отбелязан в търговския регистър, намерили го в Company Google – успоредна платформа на
търговския регистър, откъдето през последните години събирали информацията – там били
посочени телефонните номера на управителите на фирмите, заедно с имейл. Господин Г. се
представил като управител на фирмата. Услугата, която била първоначално потвърдена в
разговора била Google maps профил, това била услуга конкретно в Google. Излага, че когато
се изпише „Д.И.“ ЕООД, излиза профил с контакти, работно време, червеното „пинче“ в
Google. Разказва, че оптимизация по ключови думи в търсачката в Google се свежда до това,
че когато се изпише нещо свързано с дейността, фирмата излиза на челни позиции в Google.
Свидетелят М.В.С., разказва, че работи при ответното дружество на длъжност ***“ от
три години. Споделя, че неговата работа е да прави „студени обаждания“ към фирми.
Излага, че намирали фирмите онлайн чрез търговския регистър през Company Google и се
обаждали с предложение за дадена услуга. В случая Google maps локация, червеното
„пинче“, което отбелязвало на Google карти къде се намира и оптимизация по ключови
думи. Свидетелят разказва, че той се обажда и предлага услугата, а след съгласие, изисквал
информация къде точно се намира, какъв телефон да оставят за връзка, точни координати,
снимки. Информацията се предоставяла от клиента по имейл, а можело и по телефон.
Изчаквали първо да се направи плащане, след което извършвали услугата, за която са се
договорили. Относно ищцовото дружество, споделя, че негов колега е започнал работа с тях.
Твърди, че има определен срок, за който се предлага услугата, а след изтичане на срока се
обаждали да проверят дали има някакви промени – ако има, ги отразявали, ако не –
обсъждали дали да се продължи самата услуга. В случая с ищцовото дружество имало
промени, които били отразени от страна на ответника, след което изпратили фактурата и
ищецът я заплатил. Твърди, че локацията е трябвало да се направи „отворена“. При
обаждане, винаги търсили управителя, в случая господин Г., било потвърденo, че
отсрещният човек е той. Излага, че фирма „Д.И.“ ЕООД се занимава с мебели. Сочи, че е
изпращал оферта, а А. Г. изпратил снимки по имейл, за да бъдат отразени в Google карти.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд прави
следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно, че е заплатил претендираната сума, представляваща получена без
основание сума от ответното дружество, както и обстоятелството, че е поставил ответника в
забава. В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
получаване на сумите, респ. наличието на валидно правоотношение между страните.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че процесните фактури са заплатени от ищеца в полза на ответното
дружество.
От твърденията на страните, както и от представените доказателства, съдът достига
до извода, че страните са били обвързани от облигационни отношения, в частност от договор
за изработка. Последният по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и да предаде
работата на възложителя, а за изпълнителя – да приеме /одобри/ извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение. Законът задължава поръчващия да приеме
изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява
фактическо получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното.
Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се
придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита
работата съобразена с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се
даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл.
264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е.
одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция. Приемането на
3
извършената работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо
получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства на
поръчаното, т.е. приемане е налице само когато реалното получаване на изработеното е
придружено с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че счита
работата за съответна на уговореното. На поръчващият е вменено не правото, а
задължението да приеме извършената съгласно договора работа, като в случай на
неправилно изпълнение той може да направи възражения по см. на чл. 264, ал.2 ЗЗД, в
противен случай работата се счита за приета.
Изпълнението и приемането на възложената работа може да се извърши с различни
доказателствени средства - чрез писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза,
гласни доказателства. Трайно установена е практиката на ВКС, че издадените фактури
отразяват възникналото между страните правоотношение, а плащането на стойността на
фактурите представлява извънсъдебно признание на задължението и доказва
съществуването му.
Освен изложеното, в проведеното на 24.02.2025 г. о.с.з. процесуалният представител
на ищеца е заявил, че не оспорва обстоятелството, че между страните е водена
кореспонденция, но оспорва извършването на услугите. В изпратената извънсъдебна покана
до ответника за връщане на платените суми, също се сочи, че е налице неизпълнение на
поетите задължения с фактурите от страна на ответника. От изложеното съдът достига до
извода, че безспорно се установява съществуването на облигационни отношения между
страните. Спорен е въпросът относно реалното извършване на услугите, респ. дължимостта
на възнаграждението.
Само по себе си плащането на сумите по фактурите, съдът счита, че представлява
извънсъдебно признание на задължението и доказва съществуването му. Твърдението на
ищеца, че сумите са заплатени от служители на дружеството, без последните да са запознати
с отношенията между дружеството, съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 301 ТЗ
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Сочената разпоредба следва да намери приложение в процесния случай, доколкото
ищцовото дружество е търговец. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ урежда не само сключване на
договори, но и извършване на всякакъв вид действия от лице без представителна власт,
които имат правни последици за търговеца, сред които настоящият съдебен състав счита, че
попада и извършването на плащане по издадени фактури. В конкретния случай липсват
каквито и да било доказателства за противопоставяне от страна на управителя на ищцовото
дружество. Извършеното плащане по фактурите съдът счита, че недвусмислено сочи за
признание от страна на ищеца, че ответникът е изпълнил надлежно задълженията си. За
пълнота следва да се посочи и че от изслушаните свидетелски показания, които съдът
кредитира като житейски логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, се
установява, че услугите, за които са издадени процесните фактури, са действително
извършени. Свидетелят Неицов е споделил, че през 2022 г. е присъствал на проведения
разговор с ищеца, предложената услуга е била потвърдена от дружеството, след което
ответното дружество е изпратило фактура, ищцовото дружество заплатило стойността на
фактурата, а след това ответникът изпълнил услугата. Свидетелят Василев е пояснил, че
негов колега е започнал работа с ищеца, посочил е, че услугите имат определен срок, след
изтичане на който осъществили отново връзка за да проверят дали има промени, дали
желаят да продължат самата услуга. Посочил е, че се е свързал с ищцовото дружество, както
и че са били налични промени, които били отразени в изпълнение на поетите задължения, а
след това изпратили фактурата и ищецът я заплатил. По делото не се установява ищецът да е
направил някакви възражения по изпълнената услуга, преди извършване на плащането по
фактурите, поради което и съдът счита, че работата е била приета. С оглед изложеното
следва да се счита, че конкретните сделки, обективирани в процесните фактури са
действителни, както и че са породили правни последици, включително за заплащане на
посочената в тях сума. Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
4
отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, като такъв следва да бъде отхвърлен и
акцесорният иск.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Последният претендира
такива и представя доказателства за сторени разноски в размер на 300,00 лв. – адвокатско
възнаграждение /л.37/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски в претендирания размер от 300,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.И.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А. Д. Г.,
срещу „О.Б.“ ООД, ЕИК *** представлявано от Х.Р. Х., със седалище и адрес на управление
***, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 680,40 лв., получена от ответното дружество сума без
основание и сумата 92,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от деня,
следващ датата на неоснователното обогатяване до предявяването на иска 12.07.2024 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Д.И.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А. Д. Г. да заплати на „О.Б.“
ООД, ЕИК *** представлявано от Х.Р. Х., със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5