Решение по дело №1/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20192200900001
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 1

Гр.Сливен, 12.02.2021г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на двадесет и шести януари, през  две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

             При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1 по описа за 2019г, за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Предявени  са три обективно кумулативно съединени преки иска на  увредени от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите,  с правна квалификация чл. 432 ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 от ЗЗД  и цена от  200 000 лв. – на първия и втория иск и 100 000 лв. – на третия иск.

В исковата молба ищците твърдят, на 28.07.2018г., в гр. Сливен на бул. „Банско шосе“ до бензиностанция „Шел“ се реализирало ПТП  между л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № ***, управлявано К.Г.Г., който в нарушение на правилата за движение по пътищата,  управлявал автомобила с несъобразена скорост, в резултат на което навлязъл  в насрещната лента и се блъскал челно в движещия се л.а. марка „Шевролет“, модел „Авео“, с peг. № ***, управлявано от правоспособния водач И.Д.Д..

Твърдят,  че  в резултат на силния удар при ПТП-то, В. Т.А. - пътник в л. а. „Ауди А4“, с peг. № ***, стоящ на предна дясна седалка, който е син на ищците Т.Т.А. и Р.Ж.У. и брат на  ищеца Т.Т.А., получи несъвместими с живота травми,  довели до мигновената му смърт.

Твърдят, че отговорността за настъпването на ПТП е на водача на МПС с марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № ***, който нарушил  правилата за движение по пътищата, а в пряко причинно-следствена връзка от реализираното по негова вина ПТП, настъпила  смъртта на В. Т.А.. Управляваният от него автомобил бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена при ответното дружество с полица, валидна от 02.06.2018 г. до 02.06.2019 г.

Твърдят, че загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора,  своя син и любим  брат. Смъртта му настъпила по нелеп и ужасяващ начин, а  те преживяли  изключително тежко загубата на В. в разцвета на младостта му. Приживе той бил изключително жизнен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее. Негативните последици били невъзстановими и оставяли дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид силната емоционална връзка, която ищците имали със своя син и брат. Били завинаги  лишени от любовта и подкрепата на своя син и брат, и изпитвали неописуеми  болки и страдания от загубата на толкова близък за тях човек, които болки щели да търпят винаги. Загубата на роден  син  била едно от най - тежките житейски събития, а  тяхната болка нямало да намалее във времето,  оставяла  дълбок и болезнен отпечатък завинаги.

 Твърдят, че връзката между двамата братя В. и ищеца Т. била силна, като Т. който изгубил не само своя единствен роден брат, но и своя най-добър и верен приятел. През години В. се  доказвал, като сигурна упора на своя по-малък брат, упора, която нямало как да бъде заменена от никого. Завинаги спомените за отминалите и невъзможни бъдещи моменти щели да тежат в съзнанието на Т., който губел една силна емоционална връзка .

 Ищците твърдят, че до настоящият момент не са се отърсил от случилото се и страдали от пост травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните им здравословни проблеми се задълбочавали и развивали в отрицателна посока. Имали безсънни нощи, изблици на сълзи, тежки депресивни и психически състояния, обвинения към себе си, нежелание да продължават живота без своят син и брат. Преди настъпилото събитие ищците  били контактни, радвали са се на сплотена семейна среда и на спокоен живот, както и на срещи с близки и приятели. В момента се забелязва затвореността и отчуждеността на членовете на семейството, избягвали срещи с други лица и обичайните за всеки нормален човек  приятели.

Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да  заплати на първите двама ищци : по 200 000 лв.- обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се  претърпени  болки и страдания от настъпилата на 28.07.2018г. в резултат на ПТП смърт на техния  син В. Т.А., а на третия ищец- сумата 100 000лв, представляваща  обезщетение за неимуществени вреди,  претърпени болки и страдания от настъпилата смърт на неговия брат В. Т.А., ведно със законната лихва върху всяка от трите главници, считано 29.10.2018 г. – датата, на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ, до окончателното изплащане.  Претендират разноски.

Ответникът е подал отговора на  исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК. Счита исковете за недопустими, тъй като липсвал правен интерес от предявяването им. Във връзка с претърпените вреди ищците отправили доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение  от настъпилото на 28.07.2018 г. застрахователно събитие. Твърди, че не е налице отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като били изискани от ищците документи, доказващи виновното поведение на застрахования в дружеството водач, но такива не били представени и с исковата молба. 

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение  по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния  автомобил.

Счита, че за настъпване на смъртта, вина има и самия пострадал, който нарушил чл. 137А от ЗДвП, като не поставил предпазен колан в автомобила, в резултат на което, при процесното ПТП получил несъвместими с човешкия живот травми, получени при изпадане на тялото от салона на купето на автомобила, което следвало да бъде отчетено при постановяване на съдебното решение, а на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, обезщетението да бъде намалено.  

Оспорва да са претърпени от ищците болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет. Твърди, че ищците не са живели с пострадалия в едно домакинство, което било видно от  доказателствата по делото. Оспорва твърдението на ищците, че между тях и пострадалия са съществували отношения на обич, привързаност и подкрепа, които да обуславят размера на претендираните вреди.

Оспорва, че са били налице изключителни отношения между двамата братя, различни от обичайните.

Оспорва исковете като прекомерно завишени,  неотговарящи на действителната вреда и  несъобразени с принципа за справедливост.

Оспорва и по размер третия иск на брата на пострадалия, като се позовава на  разпоредбата на чл. 493а ал. 4 КЗ /в сила от 07.12.2018 г./, като счита, че искът би бил основателен до размер на 5000 лв. Цитира на ТР №1/2016 г., на ВКС,  което предвижда да се присъждат обезщетения на братя и сестри само по изключение и при създадени трайна и дълбока емоционална връзка, каквато в настоящия случай не се доказвала. 

Оспорва и претенцията за законна лихва, като неоснователна.

В с.з. ищците Т.А. и Т.А. , ред. призовани,  се явяват лично и с процесуален представител. Поддържат предявените искове и молят за уважаването му в пълен размер. Претендира разноски съгласно списък. Подробни съображения излагат в писмена защита.

В с.з. ищецът Р.У., ред. призована, не се явява. Представлява се от същия процесуален представител, който поддържа иска и моли да бъде уважен. Претендира разноски съгласно списък.

В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да разноски съгласно списък.

Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за установено от фактическа страна,  следното:

Ищците Т.Т.А. и Р.Ж.У. са родители и законни наследник на своя син В. Т.А., загинал  на 29 години, при  ПТП на 28.07.2018г.

Третият ищец Т.Т.А. е техният по-малък син и брат на загиналия в ПТП В. Т.А.. 

На 28.07.2018г, около 9.30часа, в гр. Сливен, на бул. „Банско шосе“ до бензиностанция „Шел“, настъпило ПТП  между лек автомобил „Ауди А4“, с peг. № ***, управлявано К.Г.Г., който в нарушение на правилата за движение по пътищата,  управлявал автомобила с несъобразена скорост, в резултат на което навлязъл  в насрещната лента и се блъскал челно в движещия се лек автомобил   „Шевролет Авео“, с peг. № ***, управляван от Иван Димов.

В резултат на силния удар, автомобилът „Ауди А4“ се преобърнал няколко пъти  и паднал по таван, като на място загинал В. Т.А. , като  пътник на предната дясна седалка в същия автомобил.

По случая е съставен констативен протокол с пострадали лица за ПТП № 433 / 28.07.2018 и образувано ДП № 959/18г на РУ-МВР Сливен.

С влязла в сила присъда №7 /11.03.2019г по НОХД № 52/2019г на СлОС, подс. К.Г.Г. е признат за виновен в това, че на 28.07.2018г, в гр. Сливен, по бул. „Банско шосе“, в района на винзаводДоомейн Бояр“, при управление на  лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. № ***, нарушил правила за движение по пътищата – 21 ал.2, чл. 6 т.1  чл. 63 ал.2 т.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Т.А., на 29 години ,от с.Ковачите, общ.Сливен, и телесна повреда на повече от едно лице: средна телесна повреда на И.Д.Д.на 45 години от гр.Сливен и средна телесна повреда на Дамян И. Димов, на 13 години от гр.Сливен,  което е престъпление по чл. 343 ал.4, вр. чл. 343 ал.3 б.“б“ предл.1 вр. чл. 343 ал.1 вр чл. 342 ал.1 НК, за което е осъден с наказание лишаване от свобода и право за управлява МПС.

По делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза, от чието заключение се установява механизма на ПТП и техническите причини, довели до възникването му. 

В деня на инцидента, лек автомобил „Шевролет се е движил в  гр. Сливен, по бул. „Банско шосе“, с посока на движение от центъра на града към Сливенски минерални бани. 

Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при суха пътна настилка и добра видимост.

Скоростта на движение на автомобила е била около 109 km/h.

Опасната зона за спиране на автомобила е била около 108 м.

В същото време ,в обратна посока, се е движил лек автомобил „Ауди А4“ със скорост на движение около 117 km/h.

Опасната му зона за спиране при тази скорост е била около 106 м.

В зоната на прав участък, водачът на „Ауди А4“ е предприел навлизане в насрещната лента, пресичайки двойна непрекъсната линия.

Пресичането на разделителната линия било в резултат на предприета маневра изпреварване на движещи се два автомобила в двете ленти в посока от Сливенски минерални бани към центъра на Сливен.

При това движение,  автомобилът  навлязъл в насрещната лента за движение/ лентата за движение на лек автомобил “Шевролет“/, като пресичането на разделителната линия е станало на около 60-61 m преди геометричното  разположение на автомобила към мястото на удара.

При така предприетите действия от водача на „Ауди А4“, било налице навлизане в опасната зона за спиране на автомобила „Шевролет“.

Разстоянието между двата автомобила в момента на възприемане на опасността от водача на „Ауди А4“  било около 163 метра -  по-малка от сбора на опасните зони за спиране, което разстояние е около 214 м.

Водачът на автомобил “Шевролет“ не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара спрямо момента на отклоняване на автомобила „Ауди“ към лентата за движение на „Шевролет“. Той предприел отклоняване на автомобила надясно спрямо неговата посока, като е настъпила частична загуба на управление със линейно преместване напред и надясно, с едновременна ротация около вертикална ос, в посока по часовата стрелка. Времето за движение на автомобила „Ауди“ от мястото на пресичане на разделителната линия до мястото на удара било недостатъчно водачът на „Шевролет“ да спре преди мястото на удара.

При описаното движение на двете МПС, настъпил удар в дясната пътна лента спрямо посоката на движение на „Шевролета“ и на 35,1 m преди мерната линия и на ниво от 5,3 m до 6,4 m вдясно от двойната разделителна линия на лентите за движение.

При удара автомобилът „Ауди“  контактувал с челната си дясна част съответно в предната челна част на „Шевролет“.

В момента на възприемане на опасността автомобил „Ауди“ е бил на около 82 m от мястото на удара. В този момент автомобил „Шевролет“  бил на разстояние около 163 m от автомобил „Ауди“.

Водачът на автомобила „Ауди“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като непрекъснато контролира автомобила и запази движението в собствената лента.

Водачът на „Шевролет“ е нямал техническата възможност да предотврати ПТП към момента на навлизането на автомобила „Ауди“ в неговата пътна лента. Водачът на „Шевролет“ е възприел опасността на разстояние около 55 m от мястото на удара. С действията си водачът на Ауди е навлязъл в опасната зона за спиране на „Шевролет“.

Според заключението на САТЕ, основната техническа причина, довели до възникването на ПТП, е навлизането на лекия автомобил „Ауди“ в насрещната за водача пътна лента за движение, без да пропусне движещия се в обратна посока лек автомобил „Шевролет“.           

Технически правилно било водачът на „Ауди А4 “ да контролира непрекъснато автомобила и се движи в дясната пътна лента.

С действията си, водачът на автомобила „Ауди А4“  допуснал навлизане в опасната зона за спиране на автомобила „Шевролет“.

Към момента на настъпване на ПТП автомобилът е бил оборудван с предпазни обезопасителни колани.    

В съответствие с изготвения динамичен анализ и обективните находки при огледа на автомобила, вещото лице инж. У. заключава, че постр. В. А. е бил  без поставен  обезопасителен колан.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, В. Т.А. е получил  автомобилна травма/ травма в салона на лекия автомобил като пътник на предна дясна седалка в резултат на  челен удар травма в салона на лек автомобил като пътник на предна дясна седалка в резултат на челен удар с дясната половина на предните състави на лекия автомобил в друг, насрещно движещ се автомобил, последван от преобръщане на автомобила извън пътното платно по таван), в резултат на което е получил тежки, несъвместими с живота телесни увреждания, изразяващи се в:

1/  травма в областта на главата с наличие на масивна разкъсно- контузна рана в дясната половина на тилната област с размери 3-4 см, масивна разкъсно-контузна рана в дясната слепоочна област и дясна скулна област,  кръвонасядания и охлузвания на кожата в областта на носа, масивни кръвонасядания под меките черепни обвивки в дясната половина на челната и теменната области, линеарни фрактури в областта на тялото на дясната ябълчна кост и очницата, изразен оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване и наличие на контузионни огнища по изпъкналите части на дясна голямомозъчна хемисфера;

2/ Гръдна травма, изразяваща се в множество охлузвания, натъртвания и наранявания предимно в дясната половина на гръдния кош с изразени масивни кръвонасядания под меките тъкани в дясната половина на гръдния кош, многофрагментни счупвания на всички ребра от дясната половина на гръдния кош, счупване на шест ребра от лявата половина на гръдния кош, масивни контузии, кръвоизливи и разкъсно-контузни наранявания предимно на десния бял дроб, кръвонасядане в областта на средостението, разкъсване по предната повърхност на гръдната част на аортата, хемоторакс;

2/ Коремна травма, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвани в областта на двете подребрия, травматична руптура и размачкване на слезката по предно-горната й повърхност, травматична руптура и размачкване в дясната половина на черния дроб;

3/ Охлузвания, натъртвания и кръвонасядания в областта на дясната раменна става, дясната мишница и дясна лакътна област, охлузвания на десния крак, счупване на двете ключици;

Описаните увреждания имали травматична генеза. Дължали се на действието (удар, притискане, сътресение, протриване) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са получени по време  ПТП от 28.07.2018 г.

Постр. В. А. получил тежката съчетана травма с множество, несъвместими с живота телесни увреждания в различни области на тялото, а  настъпилата смърт се намира в пряка причинно-следствена връзка с уврежданията, получени при процесното ПТП.

Локализацията на уврежданията предимно в дясната половина на тялото, както и техните характеристики, свидетелствали за това, че посоката на основната травмираща сила, която ги е причинила е била отпред назад и отстрани отдясно на пост. В.  А.

Поставянето на обезопасителен колан от пострадалия би ограничил в значителна степен свободата на преместване на тялото вътре в купето на автомобила.

Основната функция на триточковия предпазен колан  е да задържи тялото на пасажера максимално фиксирано към седалката. Неговото действие е особено ефективно в случаите на челен удар. В конкретния случай, според  СМЕ можело да се направи заключение, че при поставен обезопасителен колан, уврежданията, получени от постр. А. в резултат на ПТП биха били по-леко изразени и твърде вероятно  било настъпилият летален изход от тях да е можело да бъде предотвратен.

В с.з. вещото лице Д-р С. пояснява, че трудно може да се предвиди с абсолютна точност дали, ако пострадалия е бил с поставен обезопасителен колан би настъпил летален изход. При поставен колан  тялото би останало фиксирано към седалката, като било много вероятно уврежданията в дясната част на тялото да са по-леко изразени.

В с.з. вещото лице инж.У. допълва своето заключение.            

Пояснява, че ударната сила, която е породила  преносната инерционна сила за тялото, е с направление във фазата на удара отзад напред и леко надясно спрямо положението на тялото в купето. Тя била със значителна величина, тъй като ударът между двата автомобила бил силен. Това е породило силен тласък на тялото напред към арматурното  табло и леко надясно.  

Именно това направление на ударната сила и съответно преносната инерционна сила, се  потушавало от действието на колана,  т.е. коланът имал възпиращо действие така, че тялото да не може да достигне с такава значителна сила арматурното табло и съответно челното стъкло. Във фазата непосредствено след удара, автомобилът придобивал силна ротация около вертикална ос в посока по часовата стрелка. Налице било многокомпонентно действие на ъглова скорост, веднъж около вертикалната ос и втори път около надлъжната ос. Това водело  до силни тласъци на тялото под действие на друга сила, наречена центробежна, инерционна сила. Тялото се стремяло да запази положението си на покой, но предвид на тази сила, неговото тяло се стремяло да напусне купето по направление от масовия център навън от купето. Действието на колана в случая би предотвратило изцяло преместването  на тялото и тези силни тласъци веднъж напред и втори път навътре. Вещото лице приема, че действието на колана във всички случаи би предотвратило получените сериозни увреждания в резултат на неговото отсъствие. Именно тези удари биха били предотвратени категорично. Пострадалият би получил известни травматични увреждания, но не в степен на фатален изход. Имайки предвид данните от медицинската експертиза за получените увреждания и фактът, че автомобилът след удара се завърта веднъж около вертикалната и  втори път  около надлежната ос, но в посока обратна на часовата стрелка, а  тялото е останало в позиция, в която не е имало възможност за силен контакт с ударен процес при падането на автомобила върху земна повърхност, водело до извода, че в много голяма вероятност при поставен обезопасителен колан,  е нямало да настъпи летален  изход.

С настъпилата смърт на  В. Т.А., само на 29 години, в разцвета на младостта му, на неговите  родители са причинени значителни по интензитет неимуществени вреди -душевни болки и  страдания.  Загубата  била  непрежалима и тежка, а  болката им никога няма да премине.

Вестта на внезапната смърт на В. А. покрусила неговите родители и брат. Те били в силен стрес от преживяното, а мъката им била съкрушителна. Ищецът Т.Т. първи научил за катастрофата и  смъртта на брат си В. и се наложило да съобщи на родителите си, а двама с баща си извършили разпознаване на  трупа.

По време на трагичния инцидент, майката била в Гърция и не успяла да се върне за погребението на сина си, а няколко дни по-късно.

Родителите на двете деца  се развели преди десетина години, като и двамата братя  останали да живеят при баща си в с.Ковачите, а майката заминала в Гърция, където се установила трайно.

Когато родителите им се развели,  В.  бил  на  19 години, а Т. – на 16 години.  И двамата имали много добри отношения с майка си. Контактували с нея по телефона, тъй като не можела често да се прибира в България.

След смъртта на сина си, започнала да се прибира по-често в България,  редовно ходела на гроба му, плачела,  отслабнала.    

Двамата братя имали изключително близки отношения с баща си, който разчитал на тяхната помощ в селскостопанската работа.  Занимавал се с производство и продажба на зеленчуци. Имал лозя и овощна градина. Тримата заедно работили в градините,  били много сплотени и си помагали. Бащата изключително много разчитал на синовете си, които му помагали и го подкрепяли. Имал много силна връзка и с двамата си сина.

Отношенията между братята били много близки. Те живели заедно в общ дом, работели заедно селскостопанска работа, излизали заедно, имали общи приятели. Загиналият в процесното ПТП  В. е по-големият брат, който бил  приятел и  закрила за по-малкия  си брат Т..       

След трагичния инцидент, животът им коренно се променил. Станали унили и затворени, отдали на  мъката си. Бащата получил високо кръвно налягане и кървяща язва,  майката  постоянно плачела и пиела  успокояващи, а братът живеел със спомените за  В..

Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, след  загубата на своя син,  при бащата Т.А. е налице съществена промяна в психо-емоционалното и соматично състояние, като остра стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията - протрахирана депресивна реакция на скръб. Препоръчителното лечение на разстройството в адаптацията била психотерапията. Заболяването се повлиявало благоприятно и от успокоителни медикаменти и антидепресанти. Вещото лице счита, че  предвид тежестта на психичната травма - една от най- тежките възможни в човешкият живот, пълно възстановяване на психичното състояние  не е възможно да се достигне, като не е изключено задълбочаване на депресивното настроение, ако не настъпи подобрение в рамките следващата една година.

Съгласно заключението на втората съдебно психиатрична експертиза след смъртта на сина й, при майката настъпила коренна промяна в психичното й състояние. В резултат на смъртта на сина й, тя развила разстройство в адаптацията - протрахирана депресивна реакция на скръб Препоръчителното лечение била психотерапията, но до пълно възстановяване било невъзможно да се достигне,  за което  допринася както  тежестта на травмата, така и  нейната склонност към  тревожно депресивни състояния, за което е приемала  медикаменти.

Съгласно заключението на третата  съдебно - психиатрична експертиза, след смъртта на неговия брат, при Т.А.  настъпила съществена промяна в психо- емоционалното състояние. В резултат на смъртта на брат му  и  при него възникнало разстройство в адаптацията - реакция на скръб, която продължителност била шест месеца. Заболяването е преминало без лечение, но отделни психоемоционални проблеми, свързани с преживяната загуба щели го съпътстват през целия му живот.

Вещото лице Д- р А. приема, че поради продължителната и дълбока емоционална връзка между двамата братя, които имали много общи места и хора, които щели и за в бъдеще да връщат спомена за преживяната загуба, вероятността за пълно отшумяване на настъпилите психо-емоционални промени била малка, но тяхната сила щяла да се редуцира във времето.

Към датата на ПТП,  виновният на ПТП водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***, е бил правоспособен водач, а за  управлявания от него автомобил  била  сключена с ответника застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и издадена  застрахователна полицаBG/22/118001606747, валидна от 02.06.2018 г. до 01.06.2019 г.

На  10.09.2018г. тримата ищци предявили  пред ответника писмено застрахователната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

До приключване на съдебното дирене  по настоящото дело ответникът не е  определил и изплатил обезщетение на ищците.

Тази фактическа обстановка  съдът  прие за установена въз основа на събраните писмени  доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени. Приема изцяло заключенията на приетите съдебна авто- техническа, съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи, като обосновани, ясни, макар и две от тях/ СМЕ и САТЕ/- оспорени в частта относно изводите на вещите лица за  възможните последиците на пострадалия, ако  беше с  поставен обезопасителен колан. Съдът няма причини да се съмнява в компетентността и обективността на вещите лица.

Кредитира показанията на разпитаните по делото трима свидетели, като преки, непосредствени и безпротиворечиви.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,   съдът прави следните правни изводи:

Предявени са три преки иска на увредени  от ПТП  лица, с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ/ в сила от 01.01.2016г/ , вр. с чл. 45 ЗЗД.

Исковете на родителите са процесуално допустими, а преценени по същество- основателни и доказани, но предявени в завишен размер. 

Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В случая застрахователят е сезиран от ищците  по реда на чл.380 КЗ , но застрахователят не е определил размер на застраховетлоното обезщетение, нито е изплатил някакво обезщетение.

Наличието на доказателства за изтичане на срока по чл.498 ал.3 КЗ  и приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до изовод за допустимост на  предявените преки искове по чл.432 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.

Тримата ищци са  увредени лица по смисъла на чл.478 КЗ.

За да уважи предявеният пряк иск на увредените лица спрямо застрахователя по застраховка „ гражданска отговорност“ на автомолистите, по делото следва да са  установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка “ГО“ с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.

В настоящия случай има  постановена и влязла в сила присъда, с която виновния за процесното  ПТП водач да е осъден и от която съгласно чл.300  ГПК настоящия съд е обвързан относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Затова, в настоящото производство на доказване подлежат единствено вредите –техния вид и размер  и че на настъпили в причинна връзка от  процесното ПТП.

Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка ГО към момента на ПТП.

Вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на лек автомобил “Ауди А4“, който предприел технически неправилна маневра , довела до челен удар с друг автомобил.  Неговото поведение е виновно и противоправно  и  е довело в причинна връзка до настъпване на смъртта на  возещия се в същия автомобил  пътник на предна дясна седалка.

С действията си водачът на лек автомобил “Ауди А4“- К.Г.Г., нарушил правила за движение по пътищата :  21 ал.2, чл. 6 т.1 и чл. 63 ал.2 т.2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на В. Т.А. и средни телесени повреди на две други лица, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 52/2019г на СлОС.

Вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени по делото  от събраните гласни доказателства.

По иска на  бащата  Т.Т.А.: 

От еднопосочните свидетелските показания по делото се установи, че между бащата и  неговия сина В. Т.А. е имало силна обич, привързаност и разбирателство. Отношенията помежду им били топли и сърдечни,  основани на взаимна обич, уважение и силна привързаност.  

След развода със съпругата му преди 10години, двете деца останали да живеят при бащата, който ги отглеждал сам, което довело до още по-голяма близост между тях. Вестта за внезапната смърт на В. го съкрушила, а страданието му било неописуемо. Никога нямало за прежали детето си, нито да преживее загубата.  След смъртта на сина си, получил стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията - протрахирана депресивна реакция на скръб. Предвид тежестта на психичната травма - една от най- тежките възможни в човешкият живот, пълно възстановяване на психичното състояние не е възможно да се достигне, като не е изключено задълбочаване на депресивното настроение, ако не настъпи подобрение .

Смъртта на дете на всяка възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар за един родител и много трудно може да бъде определен паричен еквивалент на претърпените душевни болки и страдания от загубата, която се преживява  се  тежко и изключително болезнено.

Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на търпените болки и страдания и техния интензитет и пр.    

Като съобрази родствената връзка между ищцата и починалия от ПТП, отношенията на обич и привързаност между тях, начина, по който смъртта на детето се е отразила на родителя,  младата  възраст на починалия – само на 29г, интензитета  и продължителността на преживените душевни болки и страдания и техния необратим характер, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от загубата на най-свидното за един родител – детето му ,  сумата  150 000лв .   

По иска на майката  Р.Ж.У.:

От свидетелските показания по делото се установи, че между майката и сина В. Т.А. е имало обич, привързаност и разбирателство. Отношенията помежду им били много добри,  въпреки че от 10 години  те не живеели заедно, тъй като след развода, майката заминала за чужбина, където се установила трайно.

Въпреки раздялата, те не прекъснали връзка помежду си. 

Емоционалната връзка на майката и сина обаче не е толкова силна и  пълноценна, каквато е връзката между бащата и сина, което обосновава извода, че присъденото в  нейна полза обезщетение за неимуществени вреди следва да е в значително по-нисък размер от това на бащата.

Размерът на обезщетението в случай на смърт на дете  неминуемо следва да е обусловен от връзката между родител и дете, нейния характер, степента на близост в отношенията, мястото, което починалия е заемал в живота на увредения и пр.    

Като отчете степента на близост в отношенията между майка и сина, и страданието, което е понесла от неговата смърт, довело до разстройство в адаптацията, като пълното й  възстановяване не се очаква,  съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди  сумата 80 000лв.  

Исковете на двамата родители до пълните им размери от 200 000 лв, съдът отхвърля като неоснователни и недоказани. 

Независимо от установените топли отношения между детето и родителите и тежките последици за тях, претендираното обезщетение  в размер на  200 0000 лв,   е завишено. Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален стандарт в страната и обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите.   

Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.В. А.,  който като пътник в автомобила, без поставен предпазен  колан, е което допринесъл за настъпване на собствената си  смърт.

По делото не е спорно, че постр.В. А. е бил без поставен предпазен колан като пътник в автомобил, стоящ на предна  дясна седалка.

Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка и непросредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия,  те имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.  

Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем, а трябва да са събрани категорични доказателства, че вредите не биха нестъпили, респ. не биха настъпили в този обем, ако по време на произшествието, пострадалият е бил с поставен предпазен колан.

За да се приеме, че нарушението на чл. 137а ЗдвП е довело до съпричиняване на вредоносния резултат, е необходимо да е установено категорично по делото, че ако пострадалият беше с поставен предпазен колан, би оцелял при процесното ПТП. Дадените в тази насока две експертни заключения съдържат предположение за висока степен на вероятност от ненастъпване на летален изход при поставен предпазен колан, поради което, съдът не приема за доказано твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат, респ. и няма основание за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди на основание  чл. 51 ал 2. ЗЗД.    

Двете обезщетения се дължат ведно с законната лихва за забава от 10.09.2018г , на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Но тъй като лихвата  е претендирана от по-късна дата – 29.10.2018г,  съдът я присъжда с оглед поисканото.

По иска на ищеца  Т.Т.А.: 

Искът му е процесуално допустим, а разгледан по същество- неоснователен и недоказан, поради което  следва да бъде отхвърлен изцяло.

Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени;

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.

От посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете постановления на пленума, се присъжда само по изключение и то при наличие на следните две кумулативни предпоставки: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.

Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления,в т.ч. братя ,сестри, баби, дядовци и внуци.

При преценката за  наличието на тези две предпоставки, следва да бъде отчетено обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовци и внуци, е отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя и др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина и  др.

Установените по делото обстоятелства не сочат на изискуемата изключителност на отношенията между двамата братя, извън обичайните за този вид родство, чрез създадена особено близка, трайна и емоционална връзка От свидетелските показания се установи, че двамата братя израснали заедно, живели заедно през целия си живот, свързвала ги обич, приятелство и подкрепа. Това са нормалните и обичайни отношения между двама  братя и  пример за типичните отношения между роднини от такава степен на родство. Без са се омаловажават сърдечните отношения между тях,  братска им  обич и  близост,  както и душевните болки и страдания  на ищеца Т.А., претърпени  в резултат на  преживяната загуба на брат му и техния интензитет, в случая не се установява визираната в ТР № 1/2016 изключителност на създадената трайна, дълбока и емоционална връзка, която  да обуславя правото на обезщетение на брата.    

Преживените болки и страдания са също в рамките на типичните за трагичния случай, поради което не е налице и втората предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Тъй като съдът отхвърля изцяло иска на този ищец, следва да отхвърли и акцесорните му претенции за заплащане на законна лихва и разноски.   

При този изход от спора, н 

 

 

 

а основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на  първия ищец съразмерно на уважената част от иска, в размер на   225 лв от общо 300лв, платени за възнаграждение на вещо лице.         

Дължи разноски и на втория ищец съразмерно на уважената част от иска, в размер на  120  лв от общо 300лв, платени за възнаграждение на в.л.

В договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита на тримата ищци,  по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Съобразно уважения размер на  двата иска, на основание чл.38 ал.2 ЗА  вр. с чл 7 ал.2 т.4 и т. 5 от Наредбата за минималните  размери на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалният представител на ищците следва да бъде присъдено адв.възнаграждение в размер на  4530 лв., изчислено на база размера на уважения иск на първия ищец и  2 930 лв-. на база уважения иск на втория ищец,  или обща сума  - 7460лв.   

На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Общият размер на разноските е 930лв и включва: 600лв- възнаграждение за в.л., 300лв- юриск. възнаграждение и  30 лв- депозит за призоваване на свидетел. Този размер съдът раздели на три, колкото са ищците, като приема, че за всеки от тях, разноските са 310лв. На тази база съдът изчисли дължимите от ищците разноски, съразмерно на отхвърлената част от техните искове, както следва: за първия ищец  - 77.50лв от  общо 310лв, а за втория -186лв от общо 310лв.

На третия ищец не се дължат разноски, но той ги дължи на ответника в  пълен размер на сумата  310 лв, тъй като  искът му е отхвърлен изцяло.        

Върху уважения размер на двата иска, ответникът дължи държавна такса в размер от 4%, или  сумата  9 200  лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

          ОСЪЖДА  ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- ****, представлявано заедно отМ.С.М.- Г.  и П.В. Д. да заплати на Т.Т.А. ***50, с ЕГН-********** и съдебен адрес: ***, офис 7А, чрез адв.Ж.Т.,  сумата  150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от  настъпилата в резултат  на  ПТП от 28.07.2018г  смърт на неговия  син  В. Т.А., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2018г до окончателното изплащане,  както и  сумата  225 лв  -  разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ  иска до пълния му размер от 200 000 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

      

         ОСЪЖДА  ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- ****, представлявано заедно отМ.С.М.- Г.  и П.В. Д. да заплати на Р.Ж.У. ***, с ЕГН-********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.Ж.Т. сумата  80 000 лева /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от  настъпилата в резултат  на  ПТП от 28.07.2018г смърт на нейния  син  В. Т.А., ведно със законната лихва, считано от  29.10.2018г   до окончателното изплащане,  както и сумата  120  лв. -  разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 200 000 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН.

      

           ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО  като  НЕОСНОВАТЕЛЕН и  НЕДОКАЗАН предявеният от Т.Т.А. ***50, с ЕГН- ********** и съдебен адрес: ***, офис 7А, чрез адв.Ж.Т., срещу  ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул. Симеоновско шосе“67А, ЕИК- ****,  иск за заплащане на сумата 100 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания  от  настъпилата в резултат  на  ПТП от 28.07.2018г смърт на неговия брат  В. Т.А., ведно  с акцесорните претенции за заплащане на  законната лихва, считано от 29.10.2018г и на разноски по делото.  

     

        ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- ****, представлявано заедно отМ.С.М.- Г.  и П.В. Д.   да заплати  на адв.  Ж.В.Т. от САК, с  ЕГН- ********** и  адрес ***, офис 7А, сумата 7 460 лв/  седем хиляди четиристотин и шестдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ на Т.Т.А. и Р.Ж.У. -  ищци по търг.дело № 1/2019г  на СлОС .

 

           ОСЪЖДА  Т.Т.А. ***50, с ЕГН-********** ***18А, с ЕГН-**********, да заплати на  ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- ****, представлявано заедно отМ.С.М.- Г.  и П.В. Д. , сумата  77.50 лв    - разноски по делото.

 

          ОСЪЖДА  Р.Ж.У. ***, с ЕГН-**********, да заплати на  ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- ****, представлявано заедно отМ.С.М.- Г.  и П.В. Д. , сумата  186 лв   - разноски по делото.

 

           ОСЪЖДА Т.Т.А. ***50, с ЕГН- **********, да заплати на  ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- ****, представлявано заедно отМ.С.М.- Г.  и П.В. Д. , сумата  310  лв - разноски по делото.

 

          ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.„Симеоновско шосе“67А, ЕИК- ****, представлявано заедно отМ.С.М.- Г. и П.В. Д. , да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Сливенски окръжен съд  държавна такса в размер на  9 200лв.

   

          Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: