РЕШЕНИЕ
№ 1449
гр. Бургас, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120100141 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод исковата молба на Д. О. П., от гр. К., против В. К.
Д. и Д. Х. Д., двамата от гр. Б., с която претендира осъждане на ответниците да
предадат на ищеца владението върху следните недвижими имоти:
1. 1000 кв. м., представляващи реално определена част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № ..........................., която реална част е разположена в северната част
на поземления имот;
2. 1/2 (една втора) идеална част от СГРАДА с идентификатор
............................; адрес – ...................................; брой етажи – 1; застроена площ – 175
кв. м., представляваща битова сграда – ......................., и
3. Паркинг с площ от 350 кв. м., разположен върху реално определената
част от 1000 кв. м. върху поземлен имот с идентификатор ...........................,
което владение му е било отнето по насилствен начин от двамата ответници на
24.07.2023 год., както и за налагане на ответниците, на основание чл. 360, ГПК, глоба в
размер от 1000 лева.
Исковата молба е уточнена с писмени молби от 05-и и 12.02.2024 год., както и
устно, по реда на чл. 143, ал. 2, ГПК, в проведеното на 10.04.2024 год. открито
съдебно заседание, в което е пояснено, че претенцията се основава на твърдение за
отнето от ответниците по насилствен начин владение.
1
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните
разноски.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: ....................... е
било собственик на дворно място с площ от 1610 кв. м., находящо се на 1300 метра
югозападно от кв. „М.“ гр. Б., извън регулация, парцели I с площ от 720 кв. м., парцел
....... с площ от 530 кв. м. и парцел ............ с площ от 360 кв. м. по парцеларния план на
„С.“ – М., ведно с построените в трите парцела сгради – цех за колбаси (едноетажна
сграда с приблизителна застроена площ от 235 кв. м.) и 1/2 ид. част от битова сграда,
представляваща сграда с идентификатор ............................, изградена на един етаж, с
площ от 175 кв. м.; сушилня, представляваща сграда с идентификатор .....................,
изградена на един етаж, с площ от 75 кв. м.; метален навес и паркинг с приблизителна
площ от 350 кв. м.; тези имоти са отразени в баланса на дружеството от 30.04.1999 год
и то е плащало данъци за тях; на 19.05.1999 год. в БсОС е вписано учредяване на
особен залог върху търговското предприятие на „Г.“ АД в полза на „Х., за
обезпечаване на вземането по договор за цесия от 14.09.1998 год. с „.......“ АД,
съгласно договор за залог на предприятие от 14.09.1999 г. между „Х.“, заложен
кредитор, и „Г." АД, длъжник и залогодател; един от активите по договора за залог е
дворно място с площ от 1259 кв. м.; с решение по ф. д. № 6721/1991 г. на БсОС
„............“ АД е пристъпило към изпълнение спрямо заложеното вземане на „Х.“ към
„Г.“ АД, възложено за събиране на банката; с договор за цесия от 30.11.2004 год.
„..........“ АД е цедирала описаното вземане на „З.“ АД, което е предприело действия за
продажба по реда на 3акона за особените залози на част от активите; с предварителен
договор от 03.02.2009 год. заложният кредитор се задължил да сключи окончателен
договор с ищеца Д. П. за собствеността върху дворно място с площ 1255 кв. м., ведно
с находящите се там обекти – колбасарски цех, сушилня, битова сграда, метален навес
и паркинг; в деня на сключване на предварителния договор заложният кредитор „З.“
АД е предал владението на имотите на купувача Д. П.; по данни на заложният
кредитор парцел ........ по парцеларния план на „С.“ – М. също е бил собственост на
„Г." АД, поради което ищецът установил владение върху половината от битовата
сграда и върху целия парцел .........; описаният в предварителния договор паркинг е
асфалтирана площадка, разположена в парцел ........ по парцеларния план на „С.;
описаният в предварителния договор навес е изграден като помощен склад, който,
съгласно Заповед № 454/17.02.2022 год., изд. от Община Бургас, е следвало да бъде
премахнат; тази заповед е обжалвана по адм. дело № 587/2022 г. на АдмС – Бургас, но
към момента на отнемане на владението и извършване на противоправните действия
от ответниците не е била влязла в сила; от предаване на владението на 03.02.2009 год.
ищецът лично и чрез трети лица – наематели или дружества, с които е имал съвместна
дейност, е владял до 24.07.2023 год. явно и необезпокоявано следните недвижими
имоти: парцел ...., с площ от 720 кв. м., и парцел ......., с площ от 360 кв. м., по
2
парцеларния план на „С.“ – М., ведно с построените в двата парцела сгради – цех за
колбаси, представляващ едноетажна сграда с приблизителна застроена площ от 235 кв.
м.; 1/2 идеална част от битова сграда, представляваща сграда с идентификатор
............................, изградена на един етаж, с площ от 175 кв. м.; метален навес и
паркинг с приблизителна площ от 350 кв. м., което владение е продължило повече от
10 год.; към настоящия момент гореописаните недвижими попадат в поземлен имот с
идентификатор ..........................., а ищецът е владял повече от 10 години следните
части от този имот: реално определена част с площ от 1000 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор ..........................., която реална част е разположена в северната му част;
1/2 идеална част от сграда с идентификатор ............................, представляваща битова
сграда – ......................., разположена в реално определените 1000 кв. м. от поземлен
имот с идентификатор ..........................., и паркинг с площ от 350 кв. м, разположен в
реално определените 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ...........................;
ответниците се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор
........................... с нотариален акт за собственост, но до 24.07.2023 г. не са влизали във
владение на частта му, владяна от ищеца; на 24.07.2023 год., под претекст, че
изпълняват Заповед № 454/17.02.2022 год., лицата Р.И. и Г.В., представящи се за
пълномощници на ответниците, са влезли насилствено с тежка техника в имота, без
съгласие на ищеца-владелец, и започнали да събарят навеса, който е прилепен към
стената на цеха за колбаси; заедно със събарянето на навеса пълномощниците са
извършили действия по противозаконно повреждане на цеха за колбаси, като са
започнали да го рушат, събаряйки външната южна стена (за която е бил закрепен
навесът) и част от вътрешните преградни стени; на следващия ден същите лица
отново, при условията на посредствено извършителство, са продължили да рушат
сградата; от 24.07.2023 год. до настоящия момент нито наемателят Т.Ч., нито ищецът
могат да влязат в имотите и да възстановят владението си; на ответниците е било
известно, че са нямали право да извършват каквито и да било действия в имота, тъй
като не притежават владението му, поради което всяко едно въздействие върху имота,
предприето не по установения законов ред, представлява самоуправство; със своите
действия, довели до събаряне на собствения на ищеца навес, без да са въведени във
владение, респ. държане, ответниците са отнели владението на ищеца чрез насилие.
Ищецът е направил и следните уточнения и пояснения: той е предявил
владелчески иск с правно основание чл. 76, ЗС във вр. с чл. 356 и сл., ГПК, като не
претендира съдебна защита на правото си на собственост върху имотите, които владее
от 03.02.2009 год.; границите на реално определената част от 1000 кв. м. от поземлен
имот с идентификатор ..........................., която е разположена в северната част на
имота, са: север, североизток и изток – ПИ с идентификатор ........................., запад –
ПИ с идентификатор ......................... и ПИ с идентификатор ............................, а южната
граница преминава по южната границата на бившия парцел ....... по приложената скица
3
със съответните координати на парцела; тази южна граница преминава през средата на
сграда с идентификатор ............................ и е успоредна на по-малката стена на
сградата; процесният паркинг е специализирано съоръжение, изградено в процесната
реално обособена част от 1000 кв. м от поземлен имот с идентификатор .....................;
ищецът е владял цялата площ на поземления имот, която се намира на север от
линията, която преминава през средата на сграда с идентификатор ............................. и е
успоредна на по-малката стена на сградата, в която площ са разположени като
самостоятелни съоръжения 1/2 ид.част от сградата и паркингът; процесният паркинг, с
площ от 350 кв. м., описан в т. 3 от петитума на исковата молба, е разположен изцяло в
претендираната в т. 1 от петитума на исковата молба реална част от 1000 кв. м., поради
което двете площи могат да се приемат за една и съща площ; направеното разделение
в петитума е с оглед факта, че паркингът представлява специализирано съоръжение,
което може да се владее отделно от земята, върху която е построено.
Съдът намира предявения осъдителен иск за допустим, правното му основание
е чл. 76, изр. първо, предл. първо, ЗС. Съдът квалифицира сезиращата го претенция по
чл. 76, ЗС, тъй като наведените от ищеца твърдения се отнасят към защита срещу
отнето владение, а не за защита срещу нарушено владение, уредена в чл. 75, ЗС (вж.
Решение № 124/06.01.2017 год. по гр. д. № 2188/2016 год. на II ГО на ВКС).
Искът е предявен от активно легитимирано лице на 10.01.2024 год., при
спазване на законоустановения 6-месечен срок от датата, на която твърди, че
владението му е било отнето – 24.07.2023 год. (Решение № 373/23.10.2012 год. по гр. д.
№ 407/2012 год. на I ГО на ВКС).
В срока по чл. 131, ГПК двамата ответници са депозирали писмен отговор, с
който са оспорили основателността на иска; изложили са следните фактически и
правни твърдения: ищецът не е владял процесните имоти постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно – нито лично, нито чрез трето лице; ответниците не са
упражнили насилие по смисъла на чл. 76, ЗС, а са изпълнили влязлата в сила по
отношение на тях административна заповед на Община Б. за събаряне на незаконен
навес; не е вярно, че до 24.07.2023 год. ответниците не са владяли имотите; на
12.07.2019 год. ответниците купили от ............ поземлен имот с площ от 2728 кв. м., с
идентификатор ..........................., заедно с построените в него две селскостопански
едноетажни сгради: сграда с площ от 175 кв. м., с идентификатор ............................, и
сграда с площ от 148 кв. м., с идентификатор ............................; 2-3 дена след сделката
при нотариуса пълномощникът на продавача им предал владението на имотите;
процесната сграда 1 била напълно празна, по нищо не личало някой да я стопанисва;
пълномощникът на продавача им предал и владението на дворното място, което било
частично оградено, обрасло в саморасли храсти, с нахвърляни боклуци;
пълномощникът им съобщил, че е имало съдебен спор – по гр. д. 7327/2018 год. на
БсРС, срещу Д.Ч., който бил осъден да заплати на кооперацията-продавач парично
4
обезщетение, но той отказал доброволно да го освободи и тогава кооперацията
разчистила имота; след като ответниците получили владението, те започнали да
стопанисват имота и да го владеят постоянно; разчистили и двете помещения от
сграда 1; ответникът Д. Д. е съставил пълномощно в полза на Р.И. за стопанисване на
имота; през м. август 2019 год. имотът бил трасиран от „А.“ ООД; през м. януари 2020
год. ответниците премахнали изцяло един метален гараж и частично премахнали
втори; започнали да изнасят боклуците от дворното място; през м. април 2020 год. те
разчистили самораслите храсти и дървета, а през м. октомври започнали поправка на
старата съществуваща ограда; след това започнали изграждане на новата ограда – от
юли до ноември 2021 год.; през м. януари 2022 год. се наложило повторно частично
трасиране, тъй като някой премахнал оградата в северната част и заличил маркерите;
през това време нямало признаци някой да е влизал в стопанската сграда 1 и трайно да
я е завладял; никой не е упражнявал и трайно владение върху дворното място – върху
него понякога били паркирани автомобили или оставяни стари автомобилни купета,
които, след сигнал в полицията, Д.Ч. премахвал от имота; от м. февруари 2022 год.
ответниците имат монтирано видеонаблюдение върху имота и от него е видно, че
никой друг не владее двора и стопанските сгради; дворното място било оградено за
изпълнение на Заповед № 454/17.02.2022 год. на Община-Бургас, а за да влязат кранът
и фадромата, ответниците съборили част от оградата си; по отношение на ответниците
тази заповед е влязла в сила през м. март 2022 год.; при събаряне на навеса
ответниците са действали законосъобразно, съгласно заповедта; преди да почне
разрушаването на навеса кранът преместил всички находящи се там автомобили;
ответниците не са отнели противоправно владението със сила от ищеца, а изпълнили
задължението си по административна заповед – за събаряне на незаконен строеж; след
събарянето на навеса е изградена и последната част от оградата и от лятото на 2023
год. дворното място е напълно оградено и заключено и никой не е прониквал в него;
представеният предварителен договор е неистински, създаден за нуждите на воденото
гр. д. № 7189/2022 год. на БсРС; предварителният договор от 03.02.2009 год. не дава на
ищеца право да владее имота, тъй като продавачът не е бил представляван от законен
представител и договорът е нищожен – подписан е от Н.М.К., която е представител на
дружеството от 16.03.2011 год.; няма данни ищецът лично да е владял имота, нито
чрез трети лица; ищецът не е бил собственик на имота, за да го отдава под наем; по
същото това време за същия този имот има претенции друг да го владее – „Д.“ ЕООД ,
макар че дружеството е било наемател на „З.“ от 2006 год.; имотите изцяло са били
във владение на ответниците.
Ответниците са ангажирали доказателства; молят за присъждане на
деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка
на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
5
нормативни разпоредби, намира за установено:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
03.02.2009 год. между „З.“ АД, представлявано от изп. дир. Н.К., и ищеца Д. П. е бил
сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на следните недвижими
имоти: дворно място, находящо се извън регулация, на 1300 м. югозападно от кв. М.,
гр. Б., представляващи парцели .... и ..... по парцеларния план на С., ведно с
находящите се в тези парцели сгради – колбасарски цех, сушилня, 1/2 битова сграда,
метален навес и паркинг. Според съдържанието на договора, описаните имоти са
собственост на „Г.“ АД, а правото на собственост на продавача произтича от договор
за цесия от 30.11.2004 год., сключен между „З.“ АД и „О.“ АД, по силата на което
първото дружество е придобило вземане на трето лице към „Г.“ АД. Според чл. 2 от
предварителния договор, владението върху описаните имоти „се предава … в деня на
сключване на настоящия договор, който има силата на протокол за предаване на
владението“.
По делото са представени 2 удостоверения – от 12.07.2004 год. и 18.02.2009
год., издадени от БсОС по фирм. д. № 6721/1991 год., според които „О.“ АД е
пристъпила към изпълнение на обезпеченото и заложено в нейна полза вземане от
„Х..“, както и за факта на вписване залога на търговското предприятие на „Г.“ АД за
обезпечаване на вземането.
По делото е представен писмен договор за наем от 05.01.2012 год., по силата
на който ищецът Д. П. е предоставил на Д.Т.Ч. за временно и възмездно ползване
недвижим имот, описан като 50 % от дворно място с площ от 720 кв. м. находящо се
на 1300 м. югозападно от кв. М., гр. Б., извън регулацията, парцел ..... по парцеларния
план на С., ведно с 1/2 ид.ч. от изградения в този имот цех за колбаси.
Според протокол от 10.09.2016 год. на Община Бургас, в поземлен имот с
идентификатор ........................... са установени две годни за ползване сгради – с площи
от 175 кв. м. и 148 кв. м.; в поземлен имот с идентификатор ..................... е установена
една годна за ползване сграда – с площ от 324 кв. м., а в поземлен имот с
идентификатор ................. е установена една битова сграда, с площ от 129 кв. м.,
негодна за ползване.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ...................
год. на нотариус рег. № ........., продавачът К. е прехвърлил на ответниците В. и Д. Д.
правото си на собственост върху поземлен имот си идентификатор ........................... и
върху изградените в него сгради с идентификатор ............................ и .............................
По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че за
С. на кв. М. е изработен кадастрален план, но не е приет парцеларният план; парцел
......... е идентичен с имот ..................; поземлен имот с идентификатор ...........................
и бившите парцели ...., .... и ......... попадат в границите на поземлен имот ........ по КВС.
С Решение № 664/22.03.2019 год. по гр. д. № 7327/2018 год. на БсРС
ответникът Д. Ч. е бил осъден да заплати на ищеца К. обезщетение за ползваните през
периода 10.02.-10.10.2018 год. без основание имоти с идентификатори ...........................
и ...................... В писмено становище от 24.01.20219 год. по същото дело – л. 75-76 по
описа, ответникът Д. Ч. е признал, че никога не е ползвал земята, собственост на
кооперацията, а е ползвал част от сградата с идентификатор ............................, на
основание „споразумение“ със собственика на тази част – „Д.“ ЕООД.
6
По делото е представено Решение № 790/15.06.2022 год., постановено по адм.
д. № 587/2022 год. на АдмС – Бургас, с което е отменена Заповед № 454/17.02.2022
год. на Община Бургас – само в частта й, с която на Д. О. П. е заповядано да премахне
незаконен строеж – навес, захванат към южната фасадна стена на едноетажна сграда,
стъпил върху бетонова основа в северната част на имот с идентификатор
............................ Видно от съдържанието на заповедта, нейни адресати са и
ответниците В. и Д. Д., по отношение които липсват данни за отмяна на
административния акт. По същото дело е постановено и Решение № 73/31.01.2023 год.,
в мотивите на което е посочено, че обжалваният административен акт на Община
Бургас е влязъл в сила по отношение В. и Д. Д. след изтичане на 14-дневния срок за
обжалване на съдебното решение, считано от 22.02.2022 год.
По настоящото дело са разпитани четирима свидетели, ангажирани от
страните. Свид. П.Л. твърди, че е ходил в имотите – колбасарски цех и площадка,
които са му известни от 2012 год., а последно ги посетил през февруари-март 2023
год.; в тези имоти е виждал само свидетеля Ч., а по твърдения на ищеца, имотът бил
отдаден под наем на същото лице – Д. Ч..
Свид. Д. Ч. сочи, че повече от десет години е ползвал масивната едноетажна
сграда – колбасарски цех и дворно място с площ от около 700 кв. м. в местността „Р. в
кв. М., гр. Б., възоснова договор за наем с Д. П.; на 21.07.2023 год. свидетелят Г.В. и
друго лице, с багер, разрушили навеса към постройката, като В. предотвратявал
опитите на Ч. да спре действията им.
Свид. Р. И. сочи, че познава имотите от 2017 год., когато е огледал сградите –
едната с метална конструкция, а втората – тухлена; ответникът Д. Д. бил въведен във
владение в двете сгради веднага след покупката им през 2019 год. – тогава сградите
били празни, без следи от използване; след закупуване на имотите свидетелят често
ходел на мястото и никой, освен купувачите Д.и, не са влизали в двете постройки.
Същият свидетел твърди, че само „епизодично“ е виждал Д. Ч. около третата
постройка, чийто навес попадал изцяло върху закупеното от ответниците дворно
място.
Свид. Г. В. твърди, че през лятото на 2019 год., като пълномощник на
председателя на кооперацията-продавач, е предал на ответниците-купувачи
фактическата власт върху закупените две постройки; в техния терен попадала и част
от трета, незаконна постройка, с пристроен към южната й стена навес, който
свидетелят съборил в изпълнение на заповед на Община Бургас; под навеса имало
вещи, чийто собственик бил неизвестен, но Д. Ч. не ги премахнал, въпреки
изпратените му покани.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения осъдителен иск за неоснователен. Предметът на доказване по чл. 76, ал. 1,
изр. първо, предл. първо, ЗС е свързан с установяване владението на ищеца върху
процесните имоти, отнемането на владението му по насилствен начин от ответниците
– лично или от трето лице, но в полза на ответниците, и предявяване на иска преди
изтичане на 6-месечния срок от момента на отнемането – чл. 154, ал. 1, ГПК (вж.
Решение № 214/25.10.2016 год. по гр. д. № 2345/2016 год. на I ГО на ВКС). Съдът
намира, че доказване на тези факти в настоящия процес не е проведено. Делото не
съдържа доказателства, че ищецът Д. П. е упражнявал владение върху процесните
7
недвижими имоти. Доказателствената тежест за това обстоятелство се носи от ищеца,
който следва да установи с главно и пълно доказване легитимацията си на владелец
или държател на имотите към момента на твърдяното им отнемане по насилствен
начин. Ангажираните доказателства не могат да обосноват подобен извод. За начало
на фактическа власт за ищеца не може да се приеме датата на предварителния договор
между „З.“ АД и Д. П. – 03.02.2009 год., тъй като към момента на сключването му
посочената като изпълнителен директор Н.К. не е била законен представител на
дружеството; няма и данни това лице да е било търговски помощник на продавача,
съгл. чл. 30, ал. 2, ТЗ. Предвид липсата на представителна власт за Н. К. към
03.02.2009 год., не може да се приеме, че на тази дата дружеството-продавач по
предварителния договор е предало на Д. П. фактическата власт върху имота.
Сключването на консесуалния наемен договор между ищеца и Д. Ч. на
05.01.2012 год. също не може да обоснове различен правен извод, тъй като този
документ е частен и диспозитивен, не се ползва с материална доказателствена сила, не
съдържа и данни за предаване на владение, поради което не може да обвърже съда с
факта, че наемодателят е упражнявал фактическа власт върху имотите я е предал на
наемателя.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото е проведено и насрещно
доказване от ответниците. Според показанията на свид. Р. И., след закупуването на
имотите от двамата ответници – през м. юли 2019 год. (на основание Нотариален акт
№ ............... год., н. д. № ........... год. на нотариус рег. № .........), Д. Д. бил въведен във
владение на сградите от представител на продавача („… бившият собственик му
предаде ключовете и му отключи сградите…“), и там не е имало трето лице,
упражняващо фактическа власт. Предаването на владението в полза на купувача е
извършено чрез отключване входната врата на постройката, която не съдържала
външни белези да е обитавана или използвана по друг начин от трето лице.
Предаването на владението се е извършило за всички закупени имоти, в т. ч. за сграда
с идентификатор ............................, поради което е опровергано твърдението на свид.
Ч., че е ползвал тази постройка. Впечатленията на свидетеля И. са непосредствени и
трайни, той сочи, че е виждал Д. Ч. „епизодично около третата сграда и навеса към
нея“, поради което не може да се приеме, че е налице изземване на фактическата власт
на ищеца по насилствен начин (Решение № 88/30.10.2020 год. по гр. д. № 4380/2019
год. на II ГО на ВКС). Съдът не кредитира показанията на свид. Ч. и поради
противоречието с позицията му за лицето, допуснало го да ползва постройката – в
настоящия процес е посочил, че това е наемодателят О.П., а по гр. д. № 7327/2018 год.
на БсРС е посочил, че това е друг правен субект – „Д.“ ЕООД.
Струпването под навеса на отпадъчни вещи с неясен собственик не може да
бъде приравнено на упражнявано от ответника владение върху тази постройка, поради
8
което не е налице отнемане на фактическата власт.
По отношение другите процесни имоти – паркинг от 350 кв. м. и реална част от
поземления имот с идентификатор ..........................., липсват доказателства, че те са
били във владение на ищеца, поради което претенцията за тях е неоснователна.
На второ място, в разглеждания случай поведението на ответниците, състоящо
се в премахване на навеса, не е насилствено и неправомерно, тъй като то е било
насочено към изпълнение на влязъл в сила индивидуален административен акт –
Заповед № 454/17.02.2022 год. на Община Бургас, с която на В. и Д. Д. е възложено
задължението за премахване на незаконен строеж – навес откъм южната страна на
едноетажна сграда в поземлен имот с идентификатор ............................ По отношение
тези двама адресати заповедта не е била отменена по административен или съдебен
ред, поради което, с влизането си в сила на 09.03.2022 год. тя е породила действие и
изпълнението й от двете задължени лица не може да бъде квалифицирано като
насилствено отнемане на владение върху незаконния строеж. Д. П. е бил страна в
същото административно и съдебно производство, поради което е знаел за
постановения краен съдебен акт на БсАС и за възложеното в тежест на В. и Д. Д.
административно задължение по премахване на незаконния навес.
Предвид изложеното, съдът намира предявения осъдителен иск за
неоснователен, а това налага отхвърлянето му.
Неоснователността на иска налага уважаване на молбата на ответниците за
присъждане на направените деловодни разноски в размер от 2400 лева – платено
адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80, ГПК). Възражението на
ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като сумата е сбор от
възнаграждението на процесуалния представител, дължимо от всеки от двамата
ответници, а и сумата не е прекомерна, предвид действителната фактическа сложност
на делото.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 76, ал. 1, предл. първо, ЗС на Д. О. П.,
ЕГН **********, с адрес ............................, за осъждане на В. К. Д., ЕГН **********, и
Д. Х. Д., ЕГН **********, двамата с адрес ............................, да предадат на ищеца
отнетото му от двамата ответници по насилствен начин на 24.07.2023 год. владение
върху следните недвижими имоти:
1. 1000 кв. м., представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор
9
........................... по КККР на гр. Б.; адрес – ..............................; целият с площ от
2728 кв. м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана, която реална
част е разположена в северната част на поземления имот и граничи от север,
североизток и изток с поземлен имот с идентификатор ........................., от запад –
с поземлени имоти с идентификатори ......................... и ....................., а от юг – с
останалите 1728 кв. м., който по парцеларния план на С. – М. попада в бивш
парцел .... с площ от 720 кв. м. и бивш парцел ........ с площ от 360 кв. м.;
2. 1/2 (една втора) идеална част от едноетажна сграда с идентификатор
............................ по КККР на гр. Б.; адрес – ..........................; брой етажи – 1;
застроена площ – 175 кв. м.; предназначение – селскостопанска сграда, означена
като битова сграда – „.......................“, разположена в бивш парцел ........ по
парцеларния план на С. – кв. М., който парцел попада в гореописаната реална
част с площ от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ........................... по
КККР на гр. Б., и
3. Паркинг с площ от 350 кв. м., изграден върху реалната част от 1000 кв. м.,
описана в т. 1 на настоящия диспозитив, в бивш парцел I по парцеларния план на
С. – кв. М., част от поземлен имот с идентификатор ........................... по КККР на
гр. Б..
ОСЪЖДА Д. О. П., ЕГН **********, с адрес ........................, на основание чл.
78, ал. 3, ГПК, да заплати на В. К. Д., ЕГН **********, и Д. Х. Д., ЕГН **********,
двамата с адрес ..........................., деловодни разноски в размер от 2400 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10