Решение по дело №4321/2020 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. П„, 12.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 04321 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П„” АД, с която се иска да се признае за установено, че Н.Й.Б. дължи сума в размер на 341,59 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П„, ул. «****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 41,46 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Подаден е отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете. Счита, че страните не се намират в договорни отношения за продажба на топлинна енергия, както и че не е установено доставянето на топлинна енергия. Прави се възражение за погасителна давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

„Топлофикация П„” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Н.Й.Б., отнасящо се за вземания, които са предмет на настоящите искове. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 00116 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена реда на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване на вземанията си.

По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Представен е препис на нотариален акт от 09.10.2000 г., от който се установява, че Н.Й.Б. е придобил 7/8 ид. ч. от процесния имот с гр. П„, ул. «****.

От нотариалния акт се установява още, че в полза на Е.Н.Я. е учредено вещно право на ползване върху имота, за което липсват доказателства да е погасено преди исковия период или към момента на приключване на събирането на доказателствата по делото. Този извод се подкрепя и от представеното приложение № 1 към декларацията по чл. 14 ЗМДТ, попълнена от ответника, в която декларира наличието на учредено вещно право на ползване върху имота.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

В заключението е отбелязано, че през процесния период не е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, тъй като топлата вода се е водила „запечатана“.  

Експертът пояснява, че е начислявана стойност на топлинна енергия, отдавана отоплителното тяло в банята (щранг – лира), за което разходът е начисляван по изчислителен път, за който при извършването на годишния отчет, стойността на начислената топлинна е преизчислена и отразена в индивидуалните изравнителни сметки.

Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.

От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 341,59 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизите вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.  

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че ответникът е собственик на имота, а трето неучастващо по делото  лице притежава вещно право на ползване върху имота. Нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се тълкува във връзка с разпределението на задълженията между собственика и ползвателя, свързани с ползването на имота съгласно чл. 57 ЗС. Според чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят на имота е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването му. От тези норми е ясно, че законът предвижда ползвателят да понесе цялата тежест във връзка с ползването на имота, което е оправдано от гледна точка на това, че само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си. Разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ не предвижда кумулативна отговорност както за собственика на имота, така и за носителя на ползването на този имот, предвид съществуващите права и задължения за ползвателя, уредени в чл. 56 и чл. 57 от ЗС (правото да ползва вещта според предназначението й, да получава добивите от нея и задължението да плаща разноските, свързани с ползването). В този смисъл между страните по делото не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, тъй като това подобно правоотношение е възникнало с трето неучастващо по делото  лице. Това обуславя извод за неоснователност на исковете.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация – П„” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П„, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” искове срещу Н.Й.Б., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с които се иска да се признае за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 341,59 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П„, ул. «****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 41,46 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 00116 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00116 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.