Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на девети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
при участието на
секретаря Христина Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 1157/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по
делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 28536/18.04.2019г., подадена от С.Ш.С.
с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, срещу решение №933/06.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 12472/2018г. на ВРС, с което е признато за установено,
че дължи на „Водоснабдяване и канализация“ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“33, сумата от 1819.17 лева,
представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 29.04.2015 г.
до 02.05.2018 г., за обект на потребление находящ се в г.В.У.Н ***с аб. № ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 16.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението и 172.46 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 28.06.2015 г. до 11.05.2018 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 3399/17.05.2018 г. по
ч.гр.д. № 7105/18 г. на РС Варна, на осн.чл.422 ГПК.
В жалбата въззивникът е
навел твърдения за неправилност на обжалваното решение. Поддържат се
възраженията за недоказаност на реална
доставка на фактурираните количества вода и редовността на нейното отчитане.
Твърдят се допуснати при отчитането нарушения на предвидените в чл.20 и 21 от
ОУ правила. Извършено е двойно отчитане, като едно и също количество вода е
начислено веднъж служебно и втори по път по показания на СТИ. Отчитането на
водомера не е извършвано редовно, нито в присъствието на потребителя. Не са
представени доказателства за невъзможност за отчитане на водомера поради
отсъствие или отказ на потребителя. Единственото представено доказателство за
реална консумация – справка за недобора, е частен свидетелстващ документ, който
е съставен едностранно от оператора и е непротивопоставим на потребителя.
Претендира се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа, че като собственик на имота ответникът се явява потребител eх lege. Счита предявените искове за доказани,
като количеството изразходвана за обекта вода е отчетено по реда на ОУ и е
отбелязано в карнета. Позовава се на предвиденото в ОУ задължение на
потребителя да осигурява свободен достъп на инкасатора до водомера, като при
неизпълнение длъжностното лице съставя протокол. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по искова молба на „Водоснабдяване и Канализация - Варна” ООД за
приемане на установено, че С.Ш.С. с ЕГН ********** дължи следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7105/18 г. на ВРС: 1819.17
лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода
29.04.2015 г. до 02.05.2018 г. за обект на потребление, находящ се в г.В.у.Н
***с аб. № ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението и 172.46 лева, представляваща сбор от
обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислени за
периода от 28.06.2015 г. до 11.05.2018 г.
Ищецът твърди, че e предоставял
ВиК услуги по партида № ***, чийто титуляр е ответникът,
които последният не е заплащал в сроковете предвидени в ОУ за предоставянето на
ВиК услуги. Неизпълнението на задълженията на ответника да заплаща стойността
на ползваните услуги е мотивирало ищеца да пристъпи към принудителното му
събиране, за което инициирал производство по реда на чл. 410 от ГПК, в което
ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и
размер.
Оспорва факта на сключен между страните договор за потребление на ВиК услуги.
Общите условия не са приети от ответника като потребител с писмен договор. Оспорва представените от ищеца частни документи,
издадени от него въз основа на извлечения от счетоводните му книги. Твърди, че
посочените в справка за недобора показания не са реално отчитани и са
начислявани служебно, тъй като инкасатор не е отчитал показанията на водомера и
едновременно са му начислявани суми от редовен отчет и служебно. Не са налице
предпоставки за служебна консумация, тъй като ответникът не е заявявал отказ да
предостави достъп до водомера и такъв не е документиран съгласно общите
условия. Служебното начисляване е извършено за период повече от 1 година, при
максимално допустим такъв от 6 месеца. Оспорва констатациите в карнета и
твърди, че същият не съдържа подпис на потребителя или негов пълномощник. Оспорва
и метрологичната годност и техническата изправност на водомера. Твърди, че дружеството
не е изпълнило задълженията си по Общите условия да издава фактури на хартиен
носител, които да се връчват на абоната.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е
извлечение от карнет по партидата на абонат № *** с адрес гр. Варна, ул.Новгород № 21 и
титуляр С.Ш.С., в който за периода от 28.10.2014 г. до 01.6.2018 г. има запис
за количество консумирана вода и подпис на инкасатора, но липсва подпис на
абоната.
От Констативен
протокол за подмяна на водомер от 01.02.2016 г. се установява, че на същата
дата е демонтиран водомер без посочена пломба /записано е „не се чете“/ с
показания 146 куб.м. и е монтиран водомер № 18045 с нулеви показания. Протоколът
е подписан от служител на ищеца и от абоната Ш.С..
От Констативен
протокол № 0012/23.02.2016 г. се установява, че на посочената дата на адрес на
абонат с № *** – С.С. е отчетен водомер
№ 18045, намиращ се в мазата под стълбището, с показание 16 куб.метра. Протоколът
е подписан от двама служители на ВиК оператора, които са удостоверили, че
абонатът е отказал да се подпише в карнета на инкасатора.
От Констативен
протокол за подмяна на водомер от 19.03.2018 г. се установява, че на същата
дата е демонтиран водомер № 18045 с показания 0500 куб.м. и е монтиран водомер
№ 025194 с нулеви показания. Протоколът е подписан от двама служители на
ищцовото дружество и от абоната Ш.С..
От заключението на
изслушаната в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че начислените суми за ползвани ВиК услуги по фактури, издадени в периода
23.05.2015 г. до 03.05.2018 г., са общо в размер на 1819.17 лева и лихвата за
забава за периода от падежа на всяка главница до 11.05.2018г., възлиза на общо
172.55 лева. Титуляр на партида с абонатен № *** е С.Ш.С., а адресът на потребление е
гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Новгород, бл.21. Към 21.01.2019 г. няма извършени
плащания по процесните фактури.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на
така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма. В разглеждания случай оплакванията на въззивника
съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд, че е налице реално
потребление на фактурираните количества ВиК услуги, както и че ВиК операторът е
изпълнил задълженията си да отчита показанията на водомера. Така направеното
оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение,
поради което следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, в
конкретния случай по предявения положителен установителен иск, в тежест на
ищцовото дружество – въззиваем в настоящото производство, е да докаже наличието
на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на
доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност. При безспорната установеност
на тези факти за ответника – въззивник в настоящото производство, възниква
тежест да докаже фактите, които погасяват вземането.
Фактът, че процесният имот
е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града и наличието на
открита партида на името на въззивника не са спорни между страните. С присъединяване на процесния имот към
водопреносната и канализационна мрежи, между страните е възникнала валидна
облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените
от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част
от договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок от
публикуването им. С оглед ноторно и служебно известния факт на публикуване на
общите условия, следва да се приеме, че същите са влезли в сила по отношение на
всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо въззивника. С оглед
липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата
по чл.69, ал.2 от ОУ, общите условия са станали част от договорните им
отношения.
Съгласно чл. 23
ал. 4 от Общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия, потребителят е длъжен да осигурява
свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните
водомери. По силата на ал.3, при невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да
уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не
по-дълъг от една година от последното отчитане. Съобразно ал.4 на чл.24, при
отказ на потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от
една година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от
поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След
съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество
питейна вода по реда на чл. 49. Посочените клаузи възпроизвеждат съдържащата се
в чл. 35 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. нормативна регламентация. В случая липсата на
оказано от потребителя дължимо съдействие е удостоверена по надлежния ред с
представения по делото констативен протокол № 0012/23.02.2016 г., изготвен съобразно предвидената в общите условия
форма, поради което процедурата по чл.24, ал.4 от ОУ следва да се приеме за
спазена. При липса на обективирани в протокола конкретни възражения срещу
констатациите на длъжностните лица, отказът на потребителя да подпише карнета,
се явява необоснован.
В хипотезите на отказано от
потребителя съдействие, невъзможността да бъде отчетено с точност количеството
потребени ВиК услуги налага да бъде начислена служебна консумация, определена съобразно
предвидените в общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. методики. Съгласно чл.35, ал.6 от Наредбата при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при
непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен
отчет по алинея 1. В този смисъл с оглед събраните доказателства за неоказано от страна на абоната дължимо съдействие,
удостоверено в КП от 23.02.2016г., са налице основания за начисляване на служебна
консумация, като по делото не е налице спор, че извършените изчисления по
методиката са аритметически точни.
От друга страна в края на процесния отчетен период е извършено реално
отчитане на показанията на водомера, които са обвързващи за потребителя, тъй
като са удостоверени в подписания от него констативен протокол за демонтаж от
19.03.2018г. Отчетените при демонтажа показания са намерили съответно отражение
в карнета и в справката за недобора и са отнесени към периода, в който са
установени. Видно от този хронологичен
регистър, отчетените на 19.03.2018г. показания от 500 м3 значително надхвърлят
начислената за предходния месец служебна консумация от 261 м3. Доколкото
водомерът е монтиран с нулеви показания на 01.02.2016г., следва да се приеме,
че посоченото количество е реално
потребено в рамките на процесния период. След като реално потребеното в обекта
количество ВиК услуги е по-голямо от изчисленото по методиката, разликата
подлежи на заплащане. По изложените съображения възражението на въззивника, че едно и също
количество вода е начислено веднъж служебно и втори път по показания на СТИ, се
явява неоснователно. В случая не се касае за
двукратно фактуриране на едно и също количество вода, а за реално потребление,
надхвърлящо фингирания в наредбата размер на предполагаемата консумация, което
налага коригиране на дължимите суми за доплащане.
С оглед изложеното съдът намира за доказано, че
всички фактурирани количества ВиК услуги за процесния период от 29.04.2015 г. до
02.05.2018 г. на обща стойност 1819.17 лева са реално потребени и са начислени
законосъобразно, поради което предявеният иск се явява основателен.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в
сроковете по чл.31, ал.2 от Общите условия ответникът дължи заплащане и на
мораторна лихва за забава върху всяко месечно плащане считано от съответния
падеж до 11.05.2018г., която съобразно заключението
на вещото лице е в размер на 172.55 лева. С оглед диспозитивното начало искът
следва да бъде уважен до претендирания размер от 172.46 лева.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно
признатото вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 16.05.2018г.,
до окончателното му изплащане.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъдат възложени
сторените от въззиваемия в производството разноски в размер на 200 лева,
изразяващи се в дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №933/06.03.2019г., постановено по гр.д. №
12472/2018г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА С.Ш.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и Канализация Варна” ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“33, сумата 200 лева, представляваща разноски
за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.