Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 2727 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 09.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 16914/2018г. на СРС, ГО, 70 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „М.“ АД срещу Б.Г.М. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 260 лева –
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 22390/25.08.2016г.,
ведно със законната лихва от 21.09.2017г. до окончателното изплащане; за сумата
от 13, 40 лева – договорна лихва за периода от 26.08.2016г. до 25.10.2016г.; за
сумата от 24, 90 лева – обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода от 26.09.2016г. до 20.09.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 67009/2017г. по
описа на СРС, ГО, 70 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 24,
90 лева до пълния предявен размер от 24, 91 лева и иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 71, 76 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение по
чл. 20 от договора за предоставяне на обезпечение.
Срещу
решението, в частта, в която са уважени
предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника
Б.Г.М.. В същата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното
решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както
и нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че от представените по
делото документи, включително и образи на електронни такива, не се установява
авторството им от ответника. Нещо повече, ищецът не е представил по делото
първоначалното изявление от ответника, с което същият да е заявил желанието си
да сключи договор за кредит. Твърди необоснованост на изводите на СРС относно
приетото за установено, че представените копия от електронни документи са съставени
от и с участието на ответника. Счита за неотносимо обстоятелството, че в тези
документи има лични данни на длъжника. Оспорва се и твърдението, че процесната
сума е получена именно от ответника, а не от друго лице с идентични имена. Навеждат
се и съображения, че приетите по делото електронни документи не са подписани с
електронен подпис, поради което следва да се приеме, че представляват
неподписани частни документи. Ето защо фактът на писменото изявление и неговото
авторство следва да бъдат установени с други доказателствени средства при
оспорване кой е издателят. При липсата на ангажирани от ищцовото дружество
други доказателства за тези обстоятелства счита предявеният иск за
неоснователен. Ето защо се прави искане за отмяна на решението в обжалваните му
части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят
изцяло.
Насрещната страна – „М.“ АД, оспорва въззивната жалба.
Релевират се съображения, че първоинстанционното решение е правилно, като
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилата за
разпределение на доказателствената тежест, като съдът е съобразил приложимите
за спора императивни материалноправни норми. Изложени са доводи, че в случая е
установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние, като са
спазени приложимите норми на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, включително и правилата,
уредени в Общите условия на дружеството. В условията на евентуалност е заявено,
че се поддържа предявеният осъдителен иск срещу ответника с правно основание
чл. 55 от ЗЗД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания настоящият съдебен
състав приема следното:
Основателната
на предявените главни искове е обусловена от установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца /чл. 154, ал. 1 ГПК/ на следните
правопораждащи факти: 1/. възникването на твърдяното облигационно
правоотношение, в т.ч. наличието на уговорка за заплащането на възнаградителна
лихва; 2/. че ищецът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума в
уговорената валута и в определения срок и 3/. че претендираните вземания са
изискуеми.
В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало
на 25.08.2016г. между страните правоотношение по договор за потребителски
кредит, сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет
сайт.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се
съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010
г., в сила от 12.05.2010г./ – чл. 9, като това е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски
кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по
ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора /дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т.
10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да
съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация/.
ЗПК допуска възможността договорът за потребителски
кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9,
кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр
съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне
на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез
използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне
на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в
случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация
или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно
кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством
формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние – ЗПФУР /Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006г./, като според чл. 6
договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието
"финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е
всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за
комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на
потребителя.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава
доставчика да докаже, че е: 1/. изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; 2/. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/.
получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления
/както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис – ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал.
1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки
са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена
сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител,
преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и
неговото съдържание /решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012г., IV ГО/.
В чл. 5 от представените по делото Общи условия за
предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „М.“ АД, приложими
към договорите за потребителски кредит, е посочено, че кредитополучателят може
да кандидатства за кредит по следните начини: попълвайки искане за отпускане на
потребителски кредит на уебсайта на кредитора: www.kinti.bg и в офис на кредитора, като в този случай искането се
попълва от упълномощен служител, представляващ кредитора. Според чл. 29 от
Общите условия е посочено, че в случай, че кредитополучателят кандидатства за
кредит посредством уебсайта на кредитора www.kinti.bg, договорът за потребителски кредит се сключва чрез средствата
за комуникация от разстояние във формата на електронен документ, съгласно
изискванията на ЗПФУР, Закона за потребителски кредит, Закона за електронния
документ и електронния подпис, ЗЗД. Сключването на договора за потребителски
кредит става по искане на клиента /кредитополучателя/, с което той заявява
желанието си за получаване на потребителски кредит, което искане представлява
стандартизирана форма за отпускане на кредит и съдържа лични данни на
кредитоискателя, параметрите на желания кредит, предоставеното обезпечение,
банкова сметка ***. За потвърждаване на искането за отпускане на потребителски
кредит кредитополучателят въвежда код за потвърждение, изпратен под формата на
текстово съобщение /смс/ на предоставения телефон за кореспонденция или
подписва собственоръчно искането за отпускане на потребителски кредит,
попълнено в офис на кредитора /чл. 7/, а с потвърждаването на искането за
отпускане на потребителски кредит кредитополучателят декларира, че е запознат с
Общите условия и Стандартния европейски формуляр /чл. 8/. За да се пристъпи към
сключване на договора за потребителски кредит, е необходимо дружеството да е
одобрило отпускането на кредита на клиента и да го е информирало за това чрез
изпращането на електронна поща, след което кредитополучателят следва да
потвърди, че е запознат и приема договора за потребителски кредит, заедно с
Общите условия и Стандартния европейски формуляр, а потвърждаването става чрез
подписване на посочените документи от кредитополучателя или чрез попълване на
уникален персонален код на посочен от кредитора интернет адрес; когато
договорът за кредит се сключва през уебсайта на кредитора, договорът се счита
за сключен след получаване на изявлението на кредитополучателя за сключване на
договора и потвърждение от страна на „М.“ АД /чл. 33 от Общите условия/.
Съгласието на кредитополучателя за сключване на договора трябва да бъде
изпратено до дружеството в срок до 3 дни от получаване на уведомлението за
одобрено искане за кредит /чл. 34/. Усвояването на кредита се извършва
еднократно по посочена от кредитополучателя банкова сметка *** „Ипей“ АД след
подписване на договора за кредит /чл. 37/.
С оглед описания начин на сключване на процесния
потребителски кредит се налага извод, че с предоставянето на лични данни и
изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор, следва да се
приеме, че клиентът-кредитополучател изявява своята воля за сключването на
договора и приема Общите условия /чл. 13, ал. 4 вр. с ал. 1 ЗЕДЕП/. За тези обстоятелства
обаче по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на
ищеца. Представен е единствено индивидуален договор на хартиен носител, който
не носи подписа нито на Б.Г.М., нито на представител на "М." АД, като
с оглед горепосочения неприсъствен начин на възникване на правоотношението е
несъмнено, че същият не би могъл да възпроизвежда електронното изявление на
потребителя. Приложената по делото електронна кореспонденция възпроизвежда
единствено изявления на кредитора. По делото не са представени изявления на
ответника, че е запознат с условията по договора, с Общите условия и че ги
приема, не са представени доказателства за потвърждение на договора и на Общи
условия, а доказателствената тежест за същото е на ищеца. Знанието на ищеца за
лични данни на ответника само по себе си не може да обоснове извод, че страните
са постигнали съгласие за договора. Съгласието на ответника за сключване на
договор за потребителски кредит следва да бъде обективирано по посочения в чл.33
от Общите условия начин, а именно – чрез потвърждение от страна на кредитополучателя,
че е запознат и приема договора за потребителски кредит, заедно с Общите
условия и Стандартния европейски формуляр, като потвърждаването става след
попълване на уникален персонален код на посочен от кредитора интернет адрес. Доказателства
за такова потвърждаване от ответника по делото не са ангажирани и съдът приема,
че не е установено да е направено.
Следва да се посочи, че разписката за получена сума не
е от естество да обоснове извод за валидно сключено правоотношение по договора
за кредит с индивидуализиращи белези посочени от ищеца. Получаването на сумата
от ответника предоставена му от ищеца не е достатъчно, за да възникне между
страните договор за потребителски кредит. Последният за разлика от договора за
заем е формален с изисквания за конкретно минимално съдържание и форма,
постигане на съгласие за съществени белези на правоотношението. Тези
обстоятелства не са установени по делото, поради се налага извод, че валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние с
белези, посочени от ищеца по делото не е установено да е възникнало между
страните.
При липсата на
други доказателства /например искане за потребителски кредит и потвърждение на
потребителя, че е запознат и приема договора, заедно с Общите условия – в
електронен вид или на хартиен носител/, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, които задължават въззивния съд да приема, че между страните по делото
не е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние. Само на това
основание релевираните главни претенции – за главница и договорна лихва, се
явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. А щом няма главни вземания, не
може да възникне вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Като е
достигнал до други крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част и
вместо него да се постанови друго, с което предявените искове по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 214/04.09.2012г. по т.дело № 864/2010г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
696/20.07.2011г. по гр.дело № 511/2009г. на ВКС, I ГО, решение № 84 от
17.08.2015г. по т.дело № 809/2014г. по описа на ВКС, ІІ ТО и др., въззивният
съд след като отмени първоинстанционното решение, с което е уважен един от
евентуалните искове, и го отхвърли, е длъжен да разгледа останалите евентуално
съединени искове, независимо, че не е подадена въззивна жалба от ищеца.
Отмяната на решението на първоинстанционния съд и отхвърлянето на единия
евентуален иск възстановява висящността по отношение на останалите евентуални
искове. В случай, че въззивният съд отхвърли главния иск, се възстановява
висящността по отношение на евентуалните искове. Съдът не се произнася по
евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието от което зависи разглеждането
му. При несбъдване на това условие липсва интерес от обжалване, защото ищецът
по него е постигнал целения резултат с произнасянето по главния иск. Когато по
жалба на насрещната страна въззивният съд отмени решението по главния иск, като
инстанция по същество следва да разгледа и да се произнесе по евентуалния,
както ако условието за това би се реализирало още пред първата инстанция.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че
въззивният съд достигна до извод за неоснователност на главните искове,
настоящият съдебен състав дължи да разгледа и да се произнесе по предявения от
ищеца в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Изложените в исковата молба /при допуснато от СРС по
реда на чл. 214, ал. 1 от ЗЗД изменение на предявения иск чрез прибавяне на
ново основание на претенцията/ фактически обстоятелства са за неоснователно
обогатяване. Ищецът се позовава на изначална липса на основание, която е
специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване,
установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от
едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен
това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване факта на
плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице основание
за получаването, съответно за задържане на полученото.
Съобразно изложените от съда мотиви относно
предявените главни искове, се установява, че договорът за потребителски кредит,
по силата на който ищецът е престирал сумата от 260 лева, е нищожен поради
липса на съгласие на ответника. Получаването на процесната сума от ответника се
установява въз основа на приетата по делото разписка № 07000477258096 от
25.08.2016г., издадена от Изипей. Същата удостоверява, че на посочената дата е
изплатена на Б.Г.М. сума в размер на 260 лева, която е била наредена от „М.“ АД
с основание за превода – кредит № 22390. В документа са посочени
индивидуализиращите белези на получателя – ЕГН, номер на лична карта и дата на
издаване на личната карта. Б.М. е удостоверил получаването на сумата и верността
на всички удостоверени в нея обстоятелства с полагането на саморъчен подпис в
графа „клиент“. Автентичността на частния свидетелстващ документ не е оспорена
от ответника в преклузивния за това срок
по чл. 193 от ГПК, поради което релевираните във въззивната жалба оспорвания,
че процесната сума е получена не от ответника, а от друго лице със същите
имена, са несвоевременно въведени в процеса и не следва да се разглеждат. С
оглед изложеното и на основание чл. 180 от ГПК следва да се приеме, че
изявленията в документа са направени от техния издател – Б.М.. Разписката се ползва
с доказателствена сила срещу своя издател, тъй като в нея са удостоверени неизгодни
факти /получаване на сумата от 260 лева, наредена за плащане от ищцовото
дружество/ и в този смисъл документът има силата на извънсъдебно признание и
важи срещу своя издател/чл. 180 ГПК/. По тези съображения се налага извод, че
ищецът установи по реда на пълното и главно доказване получаването на процесната
сума от насрещната страна. Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства
за наличието на основание да получи, съответно да задържи престацията. Ето защо
предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД е основателен. В полза на ответника следва да се присъди
законна мораторна лихва върху главницата от датата на подаване на молбата за
допускане на изменение на предявения иск – 27.06.2019г., а не от датата на
подаване на исковата молба. И това е така, тъй като в случая е налице изменение
на иска чрез прибавяне на ново основание на основание на предявените искове и
иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД относно процесното вземане,
индивидуализирано по основание и размер, се смята за предявен от датата на
подаване на молбата по чл. 214 от ГПК, т.е. от 27.06.2019г.
По предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 24, 91
лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху
главницата за периода от 26.09.2016г. до 20.09.2017г.:
Задължението за връщане на даденото при начална липса
на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно -
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на
съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са
определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При
неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за
изпълнение. В този смисъл е и
задължителното разяснение, дадено в Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019г. на
ВКС по тълкувателно дело № 5/2017г., ОСГТК, съгласно което При връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни.
В разглеждания случай ищецът не ангажира доказателства
да е отправил до длъжника покана за връщане на получената при начална липса на
основание сума преди предявяване на исковата претенция, което е станало на 27.06.2019г.
/датата на подаване на молбата по чл. 214 от ГПК/. Ето защо предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Въззивникът е представляван от особен представител по
чл. 47 от ГПК, поради което в негова тежест следва да се възложат разноските за
държавна такса съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които
възлизат на сумата от 25 лева. Тази сума следва да бъде присъдена по реда на
чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемото дружество
„М.“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СГС дължимата съразмерно на уважената част от въззивната жалба държавната
такса в размер на 25 лева, по въззивната жалба от Б.Г.М., депозирана от
назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба в общ размер на 111,
45 лева, от които 44, 58 лева за юрисконсултско възнаграждение и 66, 87 лева за
заплатеното възнаграждение на особения представител на насрещната страна.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение
следва да се отмени изцяло в частта за разноските направени от ищеца в
заповедното производство. Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта,
в която ответникът е осъден да заплати в полза на ищцовото дружество разноски в
исковото производство за сумата над 307, 64 лева.
С оглед цената на предявените искове и предвид
ограничението на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 296210 от 09.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 16914/2018г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, В ЧАСТТА, в която са уважени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „М.“ АД срещу Б.Г.М. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и
чл. 86, ал. 1 за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 260 лева – неплатена главница по
договор за потребителски кредит № 22390/25.08.2016г., ведно със законната лихва
от 21.09.2017г. до окончателното изплащане; за сумата
от 13, 40 лева – договорна лихва за периода от 26.08.2016г. до 25.10.2016г. и за сумата от 24, 90 лева – обезщетение за
забава върху просрочената главница за периода от 26.09.2016г. до 20.09.2017г., В ЧАСТТА, в
която ответникът е осъден да заплати на „М.“ АД разноски в заповедното
производство в размер на 60, 45 лева и В
ЧАСТТА, в която ответникът е осъден да заплати на „М.“ АД разноски в
исковото производство за сумата над 307, 64 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от "М." АД, с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление *** срещу Б.Г.М., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването в полза
на ищеца на следните вземания: за сумата от 260 /двеста и шестдесет/ лева
– неплатена главница по договор за потребителски кредит № 22390/25.08.2016г.,
ведно със законната лихва от 21.09.2017г. до окончателното изплащане; за сумата от 13, 40 /тринадесет лева и 40 ст./ лева – договорна лихва за периода от 26.08.2016г. до
25.10.2016г. и за сумата от 24, 90 /двадесет и четири лева и 90 ст./
лева – обезщетение за забава
върху просрочената главница за периода от 26.09.2016г. до 20.09.2017г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 67009/2017г. по описа на СРС, ГО, 70 състав.
ОСЪЖДА Б.Г.М., ЕГН **********,*** да
заплати на "М." АД, с ЕИК ******, седалище и адрес
на управление ***7 по иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД сумата от 260
/двеста и шестдесет/ лева – подлежаща на връщане като получена
при начална липса на основание въз основа на нищожен договор за потребителски кредит №
22390/25.08.2016г., ведно със законната лихва от 27.06.2019г. до окончателното
изплащане, като отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху
главницата от 13.03.2018г. до 26.06.2019г. включително.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "М." АД, с
ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***7 срещу Б.Г.М., ЕГН **********,***
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 24, 91 /двадесет
и четири лева и 91 ст./ лева – обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва върху главницата от 260 лева за периода от 26.09.2016г. до
20.09.2017г.
ОСЪЖДА Б.Г.М., ЕГН **********,*** да заплати на "М." АД, с
ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***7, на основание чл. 273, вр. чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от 111, 45 /сто и единадесет лева и 45 ст./
лева – съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Б.Г.М., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА "М." АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***7 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща дължима държавна такса за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.