МОТИВИ
към решение по НАХД № 3415/2016 година по описа на Пловдивски Районен
съд, Двадесет и първи наказателен състав
Производството
е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
Районна прокуратура - гр. Пловдив с Постановление
от 02.06.2016 година е направила предложение обвиняемия А.П.Т. /ЕГН: **********/
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а, ал. 1 от НК за извършено от него престъпление по
чл. 343в, ал.2 от НК, което се е изразило в това, че на 29.05.2016 год. в гр. Пловдив,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 15-0273-000174
от 03.08.2015г., издадено от Началник РУ - Хисар при ОД на МВР – гр. Пловдив,
влязло в законна сила на 03.09.2015 год., с което е бил наказан за управление
на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление, е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Венто”,
с рег.**, без съответното свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
Представителят на Районна Прокуратура – гр.
Пловдив се явява в съдебно заседание и поддържа направеното предложение. Дава
становище, че са налице материалноправните предпоставки за разглеждане на
делото по реда на глава XXVIII от НПК. Счита, че престъплението е
доказано от обективна и субективна страна, като моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание от Съда, ориентирано към минимално
предвидения в закона размер.
Обвиняемият Т.,
се признава за виновен, като дава обяснения при разследването в бързото производство
по вмененото му престъпление, с което прави самопризнание на всички посочени в
постановлението факти. Изразява съжаление за стореното и моли за налагане на
минимално наказание.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото и в хода на съдебното следствие
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обвиняемият А.П.Т. /ЕГН: **********/е роден на
*** ***. По произход е ** и е български гражданин. Не е семеен, но живее при
фактическо съжителство и има едно дете. Със средно образование, като в момента
е трудово ангажиран като служител в мелница „** Живее в **. Не е осъждан. Има
ЕГН **********.
На същия никога не е било издавано свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Въпреки това той управлявал МПС, за което с Наказателно
постановление № 15-0273-000174/03.08.2015 г. от Началника на РУ - Хисар при ОД
на МВР гр.Пловдив му било наложена административно наказание за управление на
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление. Административният правораздавателен акт бил връчен лично на
обвиняемия на 26.08.2015 г. и влязъл в законна сила на 03.09.2015 г. Независимо
от това, Т. продължил да управлява МПС без да притежава съответно свидетелство
за управление. На 29.05.2016 г. около
10,30 часа в гр.Пловдив на бул.“Копривщица“ обвиняемият отново управлявал МПС –
лек автомобил марка „Фолксваген Венто“ с рег**, когато забелязал полицейски
патрул от сектор „Пътна полиция при ОД
на МВР – гр.Пловдив. Автопатрулът се състоял от свидетеля И.Д.Д., заемащ
длъжността „**” и полицай А. П.,
които изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на
движението за времето от 07.00 часа до 19.00 часа. След като видял полицейския
патрул, Т. спрял управлявания от него лек автомобил и слязъл от шофьорското
място. Неговото място заела приятелката му А.Г., която пътувала заедно с
обвиняемия в колата. След като водачът и
неговата спътничка си разменили местата в лекия автомобил, двамата потеглили,
като колата била управлявана от Г.. Извършената смяна и действията на Т. били възприети от двамата полицейски
служители, заради което лекият автомобил бил спрян за проверка. По време на
проверката обвиняемият признал на
полицейските служители, че той е управлявал лекия автомобил, но не могъл да
представи СУМПС. Извършената проверка в ОДЧ – КАТ гр.Пловдив установила, че Т.
е неправоспособен водач и спрямо него имало влязло в сила Наказателно постановление
№ 15-0273-000174/03.08.2015 г., издадено
от Началник на РУ – Хисар при ОД на МВР гр.Пловдив, връчено лично на 26.08.2015
г., влязло в сила на 03.09.2015 г. за осъществено административно нарушение-
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление. С оглед на така изяснените обстоятелства свидетелят Д. съставил
срещу А.Т. АУАН с бланков № 499133 от 29.05.2016 г., който обвиняемият подписал
без възражение. В последствие на основание на този административен акт
започнало и настоящото наказателно производство.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на обвиняемия Т., дадени в хода на бързото производство, както и от показанията
на свидетеля И.Д.Д., дадени в бързото производство и преценени в
настоящото съдебно производство на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както и от
приложените писмените доказателства по дознанието, прочетени на основание чл. 283
от НПК и надлежно инкорпорирани в съвкупният доказателствен материал: копие от НП № 15-0273-000174 от 03.08.2015г.,
издадено от Началник РУ - Хисар при ОД на МВР – гр. Пловдив, връчено лично на 26.08.2015г., влязло в законна сила на 03.09.2015 год., АУАН с бланков № 499133 от 29.05.2016
год., справка за
съдимост, справка за нарушител/водач, характеристична справка, справки за лице, справка за МПС,
копие на талон за МПС. Съдът кредитира изцяло самопризнанието на обвиняемия,
направено в бързото производство като правдиво, логично, съответствуващо на
събраните други гласни доказателства – показанията на свидетеля И.Д.Д., които се явяват обективни,
последователни относно изразените с тях факти, непротиворечиви и кореспондиращи
си помежду си, непредубедени, като са подкрепени от останалите доказателства,
събрани и приложени по делото. Между така събраните по делото доказателствени
материали не съществуват противоречия, касаещи установените факти, включени в
предмета на доказване. Свидетелят обективно
отчита, че действията на обвиняемия са се проявявали в управление на МПС без
съответната правоспособност. От тях съгласно изискванията на чл. 102
от НПК по несъмнен начин се установява механизма на престъплението, неговото
време и място, авторството, като в настоящия случай от престъплението не са
причинени вреди.
От правна
страна съдът счита, че с деянието си обвиняемият А.Т. е осъществил от обективна
и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК. Той е годен субект на престъплението, защото към
момента на извършването му е действал в състояние на вменяемост, като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
От обективна страна действията на обвиняемия са
се изразили в това, че на 29.05.2016 год. около 10:30 часа, в гр. Пловдив, по
бул. „Копривщица” срещу № 13 в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с влязло в сила Наказателно постановление: НП № 15-0273-000174 от 03.08.2015г.,
издадено от Началник РУ - Хисар при ОД на МВР – гр. Пловдив, за
управление на моторно превозно средство /МПС/ без съответно свидетелство за
управление на МПС, е управлявал МПС - лек автомобил марка „Фолксваген Венто”, с рег.№ **, без съответно свидетелство за
управление. Поведението на обвиняемият е
изцяло съставомерно по този състав. На първо място той е осъществил противоправно
действие, което се е изразило в управление на МПС без да има за това
съответната правоспособност, за което е наказван вече по административен ред. Независимо
от наложеното му наказание той е продължил да управлява МПС в едногодишен срок от
влизане в сила на издадения административен акт.
От субективна страна деянието
е осъществено при пряк умисъл като форма на вината на обвиняемия. Същият знаел
за възможните общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Формата
на вината се обективира чрез посочените по-горе признаци и се извежда от
фактите, такива каквито са те по делото, а не само от обясненията на дееца.
Съдът намира, че законосъобразно е било направено
предложение от Районна Прокуратура– Пловдив за освобождаване на обвиняемия А.Т. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като са налице
всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе
деяние по чл.343в, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500
до 1200 лева, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и към момента на извършване на
настоящото деяние спрямо него до този момент не е прилаган този институт, няма
причинени от деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. С
оглед на гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 378, ал. 4 от НПК
обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност. Съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало
на обвиняемия, признанието му за виновен, изразено съжаление за стореното,
трудовата му ангажираност, задълженията, свързани с отглеждането на малолетно
дете, безработна съпруга. Не се отчетоха
отегчаващи вината обстоятелства. Затова на обвиняемия при условията на чл. 78а,
ал. 1 от НК и при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, като най-съответно на извършеното следва да се
наложи административното наказание глоба, определена в размер от 1000.00
/хиляда/ лева. При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от НК, т.е. тези които касаят имущественото и
семейно състояние на обвиняемия. Съдът е убеден, че така определеното
административното наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се
поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме
възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще
допринесат според становището на съда за целите на специалната и генералната
превенция.
Причините
за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната
правов ред.
Няма направени в наказателното
производство разноски, които да подлежат на възстановяване.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 378,
ал. 4, т. 1 от НПК съдът се произнесе с решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.