Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ….07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на пети декември двехиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело
№ 5254 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба
на М.НА М.и С. срещу решение от 06.08.2018г. по гр.д. № 55439/2016г. на СРС, 64
с-в /съгласно допусната по реда на чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа
грешка с решение от 21.01.2019г. по същото дело/, в частта, с която са уважени
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 965. 13 лв. – платена без основание с
платежно нареждане от 18.12.2014г., ведно със законната лихва от 03.10.2016г.
да окончателното изплащане и иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
1 991. 35 лв. – невъзстановена гаранция по чл. 11, ал. 1 от сключен между
страните договор № 23-00-118/12.09.2014г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет изграждане на игрище за минифутбол в с. Долна студена, общ. Ценово,
област Русе, ведно със законната лихва от 03.10.2016г. до окончателното
изплащане. С решението е отхвърлен главния иск по чл. 226, ал. 1 ЗЗД за сумата
7 965. 13 лв. – непогасен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по
договора от 12.09.2014г. и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В жалбата се поддържат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт в частта за уважаване на
исковете, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на
съдопроизводствените правила. Въззивникът твърди, че неправилно СРС е приел, че
липсва нарушаване на хронологията на съставянето на строителната документация,
тъй като констативният акт за установяване годността на строежа е подписан на
07.11.2014г. преди съставяне на междинните актове – протоколи образец 19 № 1 и
№ 2 съответно от 14.11.2014г. и 09.12.2014г. Поддържа, че първоинстанционният
съд не е взел предвид представеното по делото извлечение от доклад №
ДП1СФ-26/23.11.2015г. на АДФИ, съгласно който е налице белег за преднамерено,
невярно или неточно представяне на факти относно изпълнението на договора,
представляващ индикатор за измама по смисъла на § 1, т.9 от ЗДФИ. Отделно сочи,
че съгласно извършена проверка на място, към 03.12.2014г. обектът е бил пред
завършване и не е бил готов за експлоатация. Твърди, че СРС неправилно е приел,
че възражението за приложимост на клаузите
на чл. 6, ал.6 и чл. 5, ал. 3 от договора е преклудирано. Поддържа, че
не са налице предпоставките за възстановяване на гаранцията в размер на 1991. 35 лв., поради доказано
неточно изпълнение на договора от страна на ищеца и е налице основание за
задържането й, на основание чл. 11, ал. 3 от договора. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да отхвърли исковете, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „П.А.“ ЕООД оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, по
изложени в писмено становище съображения. Поддържа, че по делото е безспорно
установено, че е извършил СМР на обща стойност 79 653. 60 лв. с ДДС, като
е заплатил по банков път сумата 7965. 13 лв. с основание – гаранция по
договора, но към момента на превода не е било налице такова негово задължение,
поради което сумата е недължимо платена. Сочи, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд и за наличие на предпоставките на чл. 11, ал. 1 от договора
за връщане на заплатената гаранция в размер на 1991. 35 лв. Моли съда да
потвърди решението в атакуваната част и да му присъди разноски за настоящата
инстанция.
По делото е депозирана частна жалба от М.НА
М.и С. срещу разпореждане от 21.01.2019г. на СРС по същото дело, с което е
оставена уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските. В частната жалба се поддържа, че присъденото на насрещната страна е
прекомерно и следва да бъде намалено съобразно нормативния минимум.
По делото не е депозиран отговор на
частната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Решението на
СРС е правилно, като фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт. Във връзка с доводите по въззивната жалба, следва да се отбележи следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД:
По делото е безспорно установено, че
страните са били обвързани от договор № 23-00-118/12.09.2014г. за възлагане на
обществена поръчка, по силата на който ответното министерство е възложило на
ищцовото дружество изпълнение на СМР на обект „Изграждане на игрище за
минифутбол в с. Долна студена, общ Ценово, обл. Русе, срещу насрещното
задължение за заплащане на възнаграждение в размер на общо сумата 79 653.
60 лв. с ДДС – чл. 3 от договора. Съгласно чл. 5, ал. 1, плащането ще се
извършва по банков път, на основание представени и подписани от възложителя
месечни отчети, във формата на протоколи обр. 19, за действително извършените
през периода видове и количества ремонтни и строително – монтажни работи.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, стойността, подлежаща на заплащане, посочена
в месечния отчет, се намалява с 10 на сто, като удържаните суми служат за
обезпечителна мярка относно изпълнение в срок на предвидените СМР. След изпълнение
на обекта в договорения срок, удържаните суми се освобождават в полза на
изпълнителя.
Съгласно чл. 2, ал. 1, срокът на
договора е 60 календарни дни и започва да тече от датата на подписването му и
приключва с издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа
/когато е приложимо/ и подписан приемо-предавателен протокол между страните.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, дейността на изпълнителя ще приключи в деня
на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежите в
РБългария /когато е приложимо/ или с подписване на приемо-предавателен протокол
между страните, удостоверяващ окончателното приемане на обекта.
Съгласно чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от
договора, гаранцията за изпълнение на договора в размер на 3% от стойността му без
ДДС се представя от изпълнителя при подписване на договора, като срокът на
действието й следва да надвишава с един месец срока на действие на договора.
Възложителят има право да задържи изцяло или част от гаранцията за изпълнение
на договора при неточно изпълнение на задълженията по договора от страна на
изпълнителя, в това число при едностранно прекратяване на договора – ал. 3 на
чл. 11.
По делото е представен констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа от 07.11.2014г. /акт образец
15/, подписан от двете страни без забележки, както и протоколи - образец 19 №
1/14.11.2014г. и № 2/09.12.2014г., с които са удостоверени стойността на
извършени към този момент СМР и заменителна таблица от 09.12.2014г. за
установяване на видовете работи, попадащи в обхвата на чл. 4, ал. 6 от договора
на стойност 3159 лв. /непредвидени видове СМР/.
С приемо-предавателен протокол от
17.12.2014г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
договора, е удостоверено, че строежът е завършен, за което е съставен
констативен акт образец 15, като строежът е предаден на възложителя без
забележки. В протокола е отбелязано, че същият е основание за възстановяване на
удържаните суми по чл. 5, ал. 2 от договора за строителство, както и гаранциите
за изпълнение на договора по чл. 11, ал. 1, в съответствие с чл. 11, ал. 2 от
договора.
По делото е безспорно установено, че
договорът е изпълнен от ищеца, като ответникът е заплатил цялата уговорена
стойност на договорените СМР с ДДС, като
са съставени съответно 3 броя фактури от ищеца за заплатените от ответника суми
– от 27.11.2014г. и две фактури от 17.12.2014г. Безспорно е също, че на
18.12.2014г. по искане на ответното министерство, ищецът е заплатил процесната
сума от 7965. 13 лв. с посочено основание „гаранция“ по процесния договор,
претендирана по делото като платена без основание.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите
на СРС за липса на доказано основание от ответника, чиято е доказателствената
тежест, за получаване на процесната сума от 7 965. 13 лв. обратно, на основание
чл. 5, ал. 2 от договора, като удръжка за неточно в срок изпълнение.
Поддържаният
в хода на производството и в жалбата довод на ответното министерство за наличие
на „индикатор на измама“, по арг. от § 1, т. 9 ДР от ЗДФИ, като аргумент за
удържане на 10 % от стойността на договора на основание чл. 5, ал. 2, е
неоснователен. Следва да се отбележи, че държавната финансова инспекция е
започнала въз основа на заповед от 02.12.2014г. на М.НА М.и С., като с докладна
записка от 03.12.2014г. от главен инспектор на ММС е удостоверено, че спортният
обект е пред завършване – изчаква се да спре дъжда за полагане на изкуствена
настилка, но обектът не е готов за експлоатация. Тези констатации са
обективирани в доклад от 23.11.2015г. на АДФИ за извършена финансова инспекция.
В доклада се сочи и нарушена хронология при съставянето на актове и протоколи
по време на строителството, които твърдения се поддържат и в жалбата. В случая доводите
са неотносими към договорната отговорност на ищеца за забавено изпълнение по
чл. 5, ал. 2 от договора. Обстоятелството, че
протоколите образец 19 и заменителната таблица са съставени след
констативния протокол за установяване годността за приемане на строежа, не
налага различен извод, тъй като съгласно уговореното в договора, същият
установява обема на действително извършените поетапно работи. Окончателното
приемане на работата е извършено след поетапното приемане на работата, удостоверено
със съставянето на протоколите образец 19, поради което изводите на
първоинстанционния за липса на нарушена
хронология, са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящия съдебен
състав.
Обосновани са изводите на
първоинстанционния съд, че в случая
изпълнението на договора не е обосновано от издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация, както е поддържано в хода на процеса, поради което
работата е приета изцяло от въззивника – ответник със съставянето на
приемо-предавателния протокол и пълно заплащане на дължимото възнаграждение. По
същите съображения доводите в жалбата, че към 03.12.2014г. обектът не е бил
готов за експлоатация, поради наличие на довършителни работи, не налагат различен извод. Работата е приета от
възложителя при издаването на акт образец 15 и окончателното приемане е
удостоверено с двустранно-подписан приемо-предавателен протокол без забележки,
като в случая издаването на удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация
е неприложимо.
Оплакването в жалбата, че СРС неправилно е
приел възраженията досежно приложение на
чл. 6, ал. 6 и чл. 5, ал. 3 от договора за преклудирани, е изцяло
неоснователно, тъй като не е направено в срока по чл. 131 ГПК. Отделно нормата
на чл. 5, ал. 3 от договора касае наказателна клауза, която въобще не е
въведена като предмет на делото и не може да бъде обсъждана от въззивния съд.
Предвид всичко изложено, заплатената от
ищеца сума от 7956. 13 лв. е без правно основание и подлежи на връщане на
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното, е основателен и
кумулативно предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата
1991. 35 лв. – невъзстановена от
ответното министерство гаранция, платена на основание чл. 11, ал. 1 от договора.
Поради съвпадането на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По частната жалба на М.НА
М.и С. срещу разпореждане от 21.01.2019г. на СРС, с което е оставено без уважение искането му чл.
248 ГПК:
С обжалвания акт е
оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение. В решението съдът е приел за неоснователно възражението на
ответното министерство по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на възнаграждението,
претендирано и доказано в общ размер от 1387. 20 лв. с ДДС. Минималният размер
на претендираното възнаграждение с включен ДДС /по арг. § 2а от НМРАВ/ е в
размер на сумата 993. 83 лв. с ДДС /827. 82 лв. без ДДС/, по арг. от чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Предвид изложеното, като съобрази правната и фактическа сложност на делото и
реално извършените процесуални действия на пълномощника, въззивният съд намира,
че присъденото възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата 994
лв., респ. общия присъден размер на разноските
от 1976. 45 лв. следва да бъде намален на сумата общо 1583. 25 лв.
По разноските по делото: При този изход на спора на въззиваемия -ищец следва да бъдат присъдени претендираните и
доказани разноски за въззивното производство.
Страната претендира сумата 1200 лв. - заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. Направеното възражение
на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е основателно и същото следва да бъде намалено до минималния
размер по чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждение в размер на 994 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И: :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 06.08.2018г. по гр.д. № 55439/2016г. на СРС, 64 с-в, поправено с решение от 21.01.2019г. по същото дело, в
обжалваната част за уважаване на
исковете.
ОСЪЖДА
М.НА М.и С., гр. София, бул. „********да заплати на „П.А.“ ЕООД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 ГПК,
сумата 994 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ, по частната жалба на М.НА М.и С.,
разпореждане от 21.01.2019г. по гр.д. № 55439/2016г. на СРС, 64 с-в и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК, решение
от 06.08.2018г., поправено
с решение от 21.01.2019г., постановени по
гр.д. № 55439/2016г. на СРС, 64 с-в, в
частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 248 ГПК решение от 06.08.2018г.
по гр.д. № 55439/2016г. на СРС, 64 с-в,
поправено с решение от 21.01.2019г. по същото дело, в частта за разноските,
като НАМАЛЯВА присъдените в полза на „П.А.“ ЕООД разноски от сумата общо 1976.
45 лв. на сумата общо от 1583. 25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 - месечен срок от
съобщенията до страните в частта по иска за сумата 7965. 13 лв. при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3 от ГПК.