О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№226
19.07.2011 год., гр. Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
закрито заседание на деветнадесети юли през
две хиляди двадесет и първа година, като разгледа докладваното от съдия-докладчик
Т. Милева адм.дело №237 по описа на ДАС за 2021 г. намира следното:
Производството е по реда на чл. 126 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д.Г.П. ***, срещу МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Директора на
ОД на МВР Добрич, да се произнесе по Заявление от 17.03.2021 г., подадено на имейл адреса на ОД на МВР Добрич. С
процесното заявление е направено искане П. да получи заповед за задържане на
лице №437/13.09.2019 г.
Жалбоподателят претендира, че е поискал
незаконно издадената заповед за неговия арест, която в законовия срок не му е
връчена, поради което и обжалва мълчалив отказ на ОД на МВР Добрич. Прави се
искане да му бъде връчена заповедта и да му се присъдят сторените по делото
разноски.
В
с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв. В. К., който поддържа жалбата. Не
се оспорва, че заповедта е подписана лично от оспорващия на 13.09.2019 г., но
се твърди, че същата не му е връчвана. Моли, да се представи копие от заповедта
и се претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Директора на ОД на МВР Добрич се
представлява от гл. юриск. М.Ж., който на първо място излага съображения, че
жалбата е недопустима, тъй като искането е следвало да бъде насочено към
полицейският инспектор издал заповедта или началникът на РУ. Сочи се, че
директорът не е издавал такава заповед и не може да я предостави. В алтернатива
излага съображения за неоснователност на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните
писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
възражението на ответника, че не е компетентия орган, съдът намира,че Директорът на ОД на МВР Добрич е "Задължен субект" по смисъла на чл. 3, ал. 1, пр.1-во от ЗДОИ,
тъй като съгласно цитираната разпоредба, този закон се прилага за достъп до
обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или
органите на местно самоуправление в Република България. Доколкото
Областната дирекция е отделно юридическо лице,
съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, в структурата на МВР, то и неговият директор
отговаря за осъществяването на държавната политика, възложена на МВР, относно
територията на гр.
Добрич. В този смисъл, директорът на ОД на МВР е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1, пр. 1 ЗДОИ
относно направеното
искане със заявлението, касаеща дейността именно
на служителите на ОД на МВР.
Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА за разглеждане в настоящото производство, на основание чл. 159, т. 5 АПК -
подадена е след изтичане на преклузивния срок за оспорване на административните
актове, установен в чл. 149, ал. 2 АПК.
По делото не е спорен фактът, че на 17.03.2021 г. жалбоподателят П. е сезирал Директора
на ОД на МВР Добрич с искане да му предостави
достъп до информация, а именно да получи Заповед за задържане
№437/13.09.2019 г.. Не е спорен и фактът, че
Заявлението е било подадено чрез имейл адреса на ОД на МВР Добрич и е достигнало до ответника на същата дата - 17.03.2021 г., от която дата е започнал да тече и срокът за произнасяне
от Директора
на ОД на МВР Добрич.
Съгласно изричната норма на чл. 28, ал. 1 от Закона за
достъп до обществена информация (ЗДОИ) заявленията за предоставяне на достъп до
обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не
по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Идентична е и разпоредбата на
чл. 57 АПК, която задължава компетентния административен орган да постанови
съответен административен акт в срок до 14-дни от датата на започване на
производството. В случая няма данни срокът за произнасяне от директора
на ОД на МВР Добрич да е бил удължаван на
основание чл. 30, ал. 1 и/или чл. 31, ал. 1 ЗДОИ, поради което и следва да се
приеме, че този срок е изтекъл на 31 март 2021 г. (сряда, присъствен ден). От тази дата е
започнал да тече едномесечният срок за оспорване на мълчаливия отказ на
административния орган, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК. Срокът е изтекъл на 01 май 2021 г. – събота /почивен
ден/, като до 03.05.2021 г. дните са
обявени за официален празник, т.е. срокът за обжалване е изтекъл на 04.05.2021
г. – ден вторник.
Жалбата срещу административния акт - МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Директора
на ОД на МВР Добрич по подадено до него Заявление
за предоставяне на достъп до обществена информация, е подадена едва на 11.05.2021 г. – т.е след изтичане на регламентирания в закона срок, и е регистрирана в ОД на
МВР Добрич с вх. №357000-3234/11.05.2021 г. Жалба със същият текст е подадена и
директно до АдмС-Добрич на 31.05.2021 г.
С
оглед изложеното, крайният извод на съда е, че жалбата е процесуално
недопустима за разглеждане по смисъла на чл.159, т.4 и т.5 от АПК, поради което
същата следва да бъде оставен без разглеждане и производството по делото
прекратено.
Тъй като в съдебно заседание на 14.07.2021 г.
е даден ход по същество на делото, същият следва да бъде отменен.
Относно искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски, съдът намира същото за неоснователно. Отговорността за разноски е регламентирана с чл. 143 АПК,
като за неуредените случаи, на основание чл. 144 АПК са приложими нормите на ГПК. Принципът, на който са подчинени правилата за разпределение на
отговорността за направените по делото разноски е, че те следва да са в тежест
на страната, чиято позиция не е приета за допустима или правилна със съдебния
акт. Действително, законодателят е уредил хипотези, при които разноските са
дължими и при прекратяване на делото, но в случая те не са налице. Основанието за
прекратяване на делото е визираното в чл. 159, т. 5 от АПК просрочие, което
води до недопустимост на жалбата по причина, зависеща от жалбоподателя, поради
което и на
жалбоподателя не
се дължат разноски, тъй като оспорването е просрочено към момента на подаване
на жалбата
При този изход на делото следва да бъде уважено искането
на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски за
юриконсултско възнаграждение е направено своевременно, поради което следва да
бъде уважено, като на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто) лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималния предвиден
в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден.
Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Добрич
ІV-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ Протоколно определение от 14.07.2021 г. за
даване ход на устните състезания по адм. д. №237/2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Г.П. ***, срещу МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Директора на
ОД на МВР Добрич, да се произнесе по Заявление от 17.03.2021 г., подадено на имейл адреса на ОД на МВР Добрич.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. №237/2021 г.
ОСЪЖДА Д.Г.П.
ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР Добрич сторените по делото съдебно деловодни
разноски в размер на 100 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: