МОТИВИ
към присъда по НОХД № 521 по описа на РС- Кърджали за 2015 г.
Районна Прокуратура Кърджали е повдигнала обвинение срещу Н.К.Я.
***, затова че:
На 30.11.2014г. на път II-58, км. 17+700м,
по пътя между с.Габрово, общ.Черноочене, обл.Кърджали
и с.Паничково, общ.Черноочене, обл.Кърджали, е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с рег. № СА 5544
НА, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,91 на
хиляда, установено по надлежния ред – престъпление
по чл. 343б ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителите на
РП Кърджали – прокурор Колева и прокурор Петров, поддържат повдигнатото
обвинение, като по същество развиват аргументи относно съставомерността на
деянието, като извършват анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства и намират същите за еднопосочни по
отношение обстоятелството, че именно подсъдимия е управлявал процесният автомобил на 30.11.2014г., както и че същият е
сторил това с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, което
обстоятелство било установено по предвидения от закона ред. Молят съда да признае подсъдимия за виновен по
обвинението и да му наложи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.2 от НК,
като замени наказанието „лишаване от свобода“ предвидено в разпоредбата на чл.
343б НК, с наказанието „Пробация“, което да бъде определено в размер около 1
година.
Защитникът на
подсъдимия Н.К.Я. – адв. П., счита повдигнатото
обвинение за недоказано и моли съда да се произнесе със съдебен акт, с който
същият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. Намира, че
изготвената по делото химическа експертиза сочеща на наличие на алкохол в
кръвта на подсъдимия в рамките на 2,44 промила, противоречи изцяло с останалия
събран в хода на производството доказателствен
материал и най -вече с показанията на свидетелите, които заявявали, че при
контакта си с подсъдимия не са усетили мирис на алкохол, както и не са
забелязали други прояви в поведението му водещи на мисълта, че същият е
употребил алкохол. Вземайки предвид голямото процентно съдържание на алкохол в
кръвта, установено с химическата експертиза и относително лекото наказание, което
се предлагало от страна на прокуратурата, за такова количествено съдържание на
алкохол в кръвта, намира че горното обстоятелство, сочи на едно разколебаване в
обвинителната теза от страна на държавното обвинение. Защитата сочи, че
настоящият случай, далеч се различавал от типичните такива, установяващи
извършено престъпление по чл. 343б от НК, като се акцентира върху
обстоятелството, че в протокола за вземане на кръвната проба, лекарят под чието
ръководство е била извършена манипулацията бил отразил липса на външни белези
сочещи на употреба на алкохол от страна на подсъдимия Я.. В тази насока били и
показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели. Сочи
се, че с оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 от НПК, експертните заключения
сочещи на наличие на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда не били задължителни
за съда при извеждане на изводите му, с оглед голямото процентно съдържание на
алкохол което същите сочат. Твърди се, че в този случай следвало да се вземат
предвид свидетелските показния и именно тази част от тях, в която се твърди че
подсъдимия не е миришел на алкохол и не е имал неадекватно поведение.
Подсъдимият Н.К.Я.
заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В хода
на съдебното следствие дава подробни обяснения за случая, а в защита се придържа към изложеното от адв. П..
Заявява, че не е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, като излага
своите предположения относно концентрацията на алкохол във взетата му кръвна
проба, а именно твърди че най- вероятната причина е промиване на мястото от
където е била взета пробата със спирт преди това. В даденото му право на
последна дума моли за присъда, с която да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Н.К.Я. с ЕГН : ********** е роден
на ***г***, живее в гр. София. Същият е с българско гражданство, с висше
образование, женен, пенсионер и е не осъждан.
Видно от изготвената справка за съдимост
с рег. Номер 1169 от 19.12.2014г., Н.К.Я. е неосъждан към момента на деянието. От
събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият няма
регистрирани криминални прояви. Към инкриминираната дата подсъдимият живее в
гр. София, заедно със съпругата си и пълнолетния им син. Същият е пенсионер по
болест и е инвалидизиран.
На 30.11.2014г. подсъдимият Я. управлявал
личния си автомобил марка „Мицубиши”, модел
„Паджеро”, с рег. № СА 5544 НА, с прикачено на него ремарке с лодка. На дясната
седалка седял св. Р.Й.. Двамата се връщали от Република Гърция, където били на
риболов, и пътували за гр.София. В Р.България
влезли през ГКПП „Маказа“, откъдето се отправили в посока гр. София, през гр.
Кърджали. Имало мъгла и пътното платно било мокро. Около 18:00ч, на път II-58,
км. 17+700м, по пътя между с.Габрово, общ.Черноочене, обл.Кърджали и
с.Паничково, общ.Черноочене, обл.Кърджали, на ляв завой водачът излязъл с
автомобила вдясно от пътното платно, като ударил автомобила в мантинелата и
след това в ската. За инцидента бил подаден сигнал на тел.112, при което на
място бил изпратен автопатрул от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали в
състав св. Р.П. и В.В..
При тяхното
пристигане, подс. Я. и св.Й. били извън автомобила.
При запитване от страна на полицейските служители, подсъдимият ги уведомил, че
той е управлявал автомобила. В автопатрулния автомобил нямало техн. средство „Дрегер” и подсъдимия не бил изпробван на място за употреба
на алкохол.
Св.Й. бил леко
пострадал при инцидента, поради което на мястото дошъл екип на „Спешна помощ”, който
го отвел към ЦСМП – Кърджали за преглед. На мястото на инцидента дошъл и екип
на „Гражданска защита”.
Около 20:00ч. на
мястото дошъл и следващият дежурен екип на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Кърджали, в състав св.А.Т. и св.Н.П.. Те поели смяната на първия екип като
съставили протокол за ПТП и АУАН на подс.Я. – за
нарушение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. И вторият полицейски екип не
разполагал с техн.средство „Дрегер”, поради което на водача му бил издаден талон
за медицинско изследване, като на същият било обяснено, че може да откаже да
даде кръвна проба за анализ или в случай, че желае да стори това, следва да
посети СПО към МБАЛ гр. Кърджали. При пристигане на място на втория полицейски
екип, подсъдимият бил леко замаян и говорел несвързано. На мястото на
произшествието дошли св.С.И. и св. Н.И., които откарали Я. към СПО на МБАЛ „Ат.
Дафовски” – Кърджали.
След като автомобилът на Я. бил изваден от канавката и
пътното платно било освободено за движение, св.А.Т. и св.Н.П. продължили към
района който обслужвали, до получаване на обаждане от СПО, че подсъдимия Я. се
е явил, за да предостави кръвна проба за изследване. Веднага след това св. Т. и
св. П. посетили също СПО към МБАЛ гр. Кърджали, където в тяхно присъствие
подсъдимият Я. дал кръвна проба за изследване под контрола на дежурния лекар –
св. М.. При вземане на пробата бил издаден Протокол за медицинско изследване
съгласно изисквания на Наредба 30 (ДВ, бр. 61/2001г.). Преди да бъде взета
кръвната проба, мястото на манипулация било дезинфекцирано с физиологичен
разтвор на натриев хлорид, несъдържащо алкохол. След вземане на пробата, кръвта
била поставена в специално шишенце, в което съгласно Наредба 30/2001г. се
поставяли кръвните проби подлежащи на изследване за наличие на алкохол в кръвта.
Веднага след това, в присъствието на св. А.Т., шишенцето било облепено с
лейкопласт, на който били изписани ЕГН, имена, дата и час, парафинирало се,
след което по служебен път било изпратено за изследване в Химическа лаборатория
към ОД МВР Кърджали, където пробата била приета от вещо лице С.М..
След вземане на кръвната
проба за изследване в СПО към МБАЛ Кърджали на подсъдимия Я. била поставена
обезболяваща мускулна инжекция с „Алмирал” и същият
бил изпратен на рентгенологично изследване, което
било извършено от св. И.И.. Била предложена хоспитализация,
като подсъдимият отказал същата и напуснал болничното заведение.
Видно от Протокол за химическа
експертиза №380/01.12.2014г., в изпратената за изследване проба кръв, взета от
лицето Н.К.Я. се доказва наличие на етилов алкохол в
количество 2,44 на хиляда.
Впоследствие, по делото е била назначена
повторна Химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол с №128 от
24.02.2015г., с която се доказва наличие на етилов алкохол в количество 1,91 на
хиляда.
От
Съдебномедицинска експертиза на живо лице №2/2015г. се установява, че кръвната
група на Н.К.Я. е А/бета/; Резус
фактор /+/ положителен.
От
Съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства №24/15г., чийто
обект на изследване е червено-кафява течност в стъклено шишенце от прозрачно
стъкло с обем от 10 мл., затворено с гумена запушалка, обвито с лейкопласт и
запечатано с парафин, се установява, че червено-кафявата течност от обекта е
човешка кръв с кръвна група А /бета/ и може да произхожда от Н.К.Я. , който е с
определена кръвна група А/бета/ , както и от всяко лице с тази кръвна група.
Съгласо съд.мед.
експертизи по писмени данни №25 и № 28 , концентрацията отчетен алкохол в
кръвта на подсъдимия, не може да се дължи изцяло на дезинфекцията на мястото на
манипулацията със спирт, респективно поставянето на обезболяваща мускулна
инжекция „Алмирал”, непосредствено преди взимането на кръвна проба от Н.К.Я.,
не е оказала влияние на резултатът от същата, тъй като за резорбацията на
медикамента били необходими мин.15-10мин, а дори и да се резорбира, практически
в тази насока не бил известен случай, в които медикамент да повлиява на
концентрацията на алкохол в кръвта.
В хода на
съдебното производство били извършени и съдебно-психиатричното освидетелствуване № 138/15г., в което се обсъждат принципно
възможното поведение и реакции на лице, с наличие на алкохол в кръвта при 3,11
на хиляда, при 2,44 на хиляда и при 1,91 на хиляда. Застъпва се становище, че
поведението на всяко едно лице може да се повлияе от ситуацията, в която се
намира освидетелстваното лице и е възможно при наличие на алкохол в кръвта в
различна ситуация, лицето да действа по различен начин, спрямо конкретната
ситуация, в която се намира, обстановка и присъстващи около него лица, както и,
че с посочените концентрации на алкохол, всеки човек би реагирал и се държал по
различен начин в конкретната ситуация и би имал различно поведение.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната
и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи,
справка за съдимост, характеристична справка, от заключението по назначените на
досъдебното производство химически експертизи, съдебно – медицинска експертиза
за определяне на кръвно групова принадлежност, съдебно медицинска експертиза на
веществени доказателства, съдебно медицинска експертиза по писмени данни, които настоящият съдебен състав възприема
изцяло при обосноваване на фактическите си изводи, като безпристрастно и
компетентно изготвени, от обясненията на подсъдимия, както и от част от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.
По
отношение обстоятелството възприето от съда като безспорно доказано, а именно
че подсъдимият е управлявал процесния автомобил на 30.11.2014г. на описаното в
ОА място, в хода на настоящото производство не се спори. Показанията на всички
свидетели в тази насока са еднопосочни и непротиворечиви, като същите се
подкрепят и от обясненията на подсъдимия относно тези обстоятелства. Изцяло
кореспондиращи с установената фактическа обстановка са показанията на
полицейските служители Р.П., В.В., Н.П., А.Т., на
които съдът дава вяра при обосноваване на фактическите си изводи относно
обстоятелствата, свързани с установяване на инцидента и по-нататъшните
действия, влизащи в служебните задължения на полицейските органи. Показанията
на посочените свидетели кореспондират изцяло с писмените доказателства по
делото, както и с другите гласни доказателства, затова съдът ги кредитира с
доверие, като обективни и еднопосочни.
Съдът приема за
достоверни и обстоятелствата, посочени в показанията на св. Н.И. и С.И. относно
възприетото от тях на мястото на събитието като не се установяват противоречия
с останалия доказателствен материал по делото.
Според настоящият
състав спорен момент в настоящото производство е този относно редовността на
взетата кръвна проба и доколко предоставената за изследване кръв е именно тази
взета от подсъдимият Я. на 30.11.2014г., както и ако същата е именно неговата
кръв било ли е възможно същата да бъде подложена на такова въздействие, при
което да бъде оказано влияние върху съдържанието на етилов алкохол в същата.
В тази насока анализирайки събрания
доказателствен материал, съдът обсъди показанията на медицинските лица - св.Д.М.,
С.Х. и Ш. К. относно начинът на вземане на кръвна проба, като намира същите за
непротиворечиви и вътрешно последователни и кредитира същите с доверие, като
сочещи по един несъмнен начин именно спазването на установения с Наредба
30/2011г. ред за вземане на кръвна проба за изследване на алкохол в кръвта на
водачите на МПС. Тук е мястото да се посочи, че обясненията на подсъдимия
относно дезинфекцията на мястото на вземане на кръвта със спирт, не се
подкрепят от останалия събран доказателствен материал, доколкото изброените по-
горе свидетели са категорични по отношение обстоятелството, че дезинфекцията не
е била извършена със спирт, а по указания в Наредба 30/2001г. начин. Още
повече, назначената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска
експертиза изготвена от д-р М. и приета от настоящият състав е категорична, че
дори и мястото да е било дезинфекцирано със спирт, то горното обстоятелство не
би довело до наличие на алкохол в кръвта в концентрация 2,44 на хиляда промила.
В действителност,
както твърди защитата, в показанията си свидетелите говорят за принципната
процедура на вземане на пробата - в
какви шишенца се поставя кръвта, как се облепва, надписва и запечатва. Тъй като
те заявяват рутинно какво се прави в такива случай, може да се направи изводът,
че ако някоя част от процедурата не е била извършена по обичайния начин, то
това няма как да остане незабелязано от лекаря под чието ръководство се
извършва пробовземането, като същият е длъжен да опише всяко нарушение на
процедурата в съответния протокол, както и да разпореди вземането на нова проба
съгласно установения за това ред. Такива описания липсват в
приемно-предавателния протокол на шишенцето кръв, както и не се сочи наличието
на извършени нарушения довели до вземане на кръвна проба наново. Гореизложеното
води на извода, че при извършване на
процедурата са били спазени разпоредбите на Наредба 30/2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства.
В подкрепа на този
извод са и показанията на св. Т. – полицейският служител, присъствал при
вземането на пробата от подсъдимия. Единственото отклонение от предписанията на
посочената наредба е било отразено в
протокола за химическа експертиза изготвена от вещото лице С.М., а именно
липсата на подписи на водача върху талона за медицинско изследване и върху
протокола за медицинско изследване. Горният пропуск, обаче съда намира за
несъществен и не влияещ върху качеството на взетата кръвна проба, доколкото
свидетелските показния са категорични по отношение на обстоятелството, че кръв
за изследване е била взета от подсъдимия Я., че същата е била запечатана в
стъклено шишенце, което от своя страна е било облепено, парафинирано,
надписано и изпратено по законово установения ред за изследване. До горния извод съда достигна и от
обстоятелството, че в изявленията си вещото лице М. категорично, заявява че след получаване на кръвната проба е
отразил „всичко“, което е констатирал като несъответствие на пробата с
установения за това ред за нейното вземане, а то е единствено в частта относно
липсата на подписи върху посочените два документа. В подкрепа на
обстоятелството, че на процесната дата е
била взета кръвна проба от подсъдимия е и отразеното в медицинския журнал на
СПО към МБАЛ Кърджали, видно от който на
същата дата е била взета кръвна проба единствено от подсъдимия Я., противно на
твърденията на защитата в тази насока.
От анализа на
горепосочените доказателство, безспорно се стига до извода, че на процесната
дата от подсъдимия е била взета кръвна проба за изследване и същата е била
взета именно по утвърдения за това ред.
Следва да бъде
анализирана и вероятната възможност за наличието на неправилно съхранение по отношение на
процесната кръвна проба, което да е довело до резултат различен от реалния. В
тази насока следва да се обсъди становището на вещото лице Н.М., в което същият
завява че принципно вследствие на гнилостни процеси,
в резултат на затопляне на кръвта, количеството на алкохол в кръвта би могло да
се покачи, но в стойности от 0,1 до 0,4 на хиляда, което становище изключва
възможността повишаването на концентрацията на алкохол, ако тя е била под 1,2
на хиляда / случай в който не би била съставомерна/
да се покачи до 2,44 на хиляда. Съдът кредитира становището на вещото лице, че
е невъзможно проба под 1,2 на хиляда вследствие на гнилостни процеси да
достигне до 2,44 на хиляда. С оглед аргументите на защитата, че „най- вероятно
се е случило нещо с тази проба“ и поради това, експертизите не следва да се
възприемат като достоверни, съда намира за необходимо да изложи и
обстоятелството, че вещото лице М., с категоричност заявява, че ако е налице
гнилостен процес при дадено количество кръв, то същото това количество кръв би
имало специфична миризма на разложено. В тази връзка следва да се отбележи, че
при извършване и на двете химически експертизи, нито едно от вещите лица не е
отразило предоставената му за изследване кръв да има миризма на разложено. С оглед
на всичко изложено, съда намира за несъстоятелно твърдението на защитата, че
процентното съдържание на алкохол в изследваната кръвна проба е било повишено
вследствие на някакви външни въздействия.
В противоречие със
защитната теза е и изготвената по делото медицинска експертиза на веществени
доказателства, с оглед на която и след приобщаването и към доказателствата по
делото, съдът обоснова извода си, че изследваната кръвна проба е именно взетата
от подсъдимия Я. на 30.11.2014г. такава, предвид обстоятелството че същата се
доказва да е от А кръвна група, към която кръвна група принадлежи и подсъдимия Я..
Акцентът, на който
набляга защитата на подсъдимия е в това, че нито един от разпитаните свидетели
по делото, а именно: Д.М., С.Х. и Ш. К., Р.П., В.В., Н.П.,
А.Т., Н.И. и С.И., Р.Й., не заявява, че е усетил мирис на алкохол от подсъдимия
при контактуване с него, нито е забелязал той да залита или някакви подобни
признаци на алкохолно опиянение. Единствено в показанията на св. Р.П., дадени
на досъдебната фаза, както и тези, дадени в съдебно заседание, се установявало
противоречие относно обстоятелството дали при разговор с подсъдимият е усетил
мирис на алкохол от устната му кухина, като в съдебно заседание същият свидетел
заявил, че не си спомня подсъдимият да е имал мирис на алкохол. В протокола за
медицинско изследване, св. М. записал, че Н.К.Я. няма мирис на алкохол, както и
че последният отричал да е употребил такъв. В протокола било отразено че Я. имал
адекватно поведение и бил контактен. Декларирал, че не е употребявал лекарства
в последните 24ч.
Видно от заключението
на съдебно-психиатричното освидетелствуване №
138/15г., поведението на подсъдимия може да се повлияе от ситуацията, в която
се намира освидетелстваното лице и е възможно при наличие на алкохол в кръвта в
различна ситуация, лицето да действа по различен начин, спрямо конкретната
ситуация, в която се намира, обстановка и присъстващи около него лица, както и,
че с посочените концентрации на алкохол, всеки човек би реагирал и се държал по
различен начин в конкретната ситуация и би имал различно поведение.
С оглед на така изготвеното
заключение, съда намира за несъстоятелно твърдението на защитата, че подсъдимия
не е употребявал алкохол, за което обстоятелство свидетелствал факта на липса
на констатации от което и да било лице присъствало на местопроизшествието, за
наличието на неадекватно поведение от страна на Я. или за наличието на мирис на
алкохол у същият. В тази връзка следва да се обсъдят и показанията на св. П.,
дадени пред органа на досъдебното производство и приобщени към доказателствата
по делото по реда на чл. 281, ал.4, вр. чл. 281, ал.1,
т.1 от НПК, видно от които Я. е миришел на алкохол след пристигане на
местопроизшествието от св. П.. Макар и в съдебна фаза да заявява, че подсъдимия
не е миришел на алкохол, след прочитане на горните показния, свидетеля е
обяснил че към датата на съдебното заседание не си спомня вече тези
обстоятелства, но е заявил че е прочел протокола за разпит като свидетел в
досъдебното производство след което за верността на записаното се е подписал в
същият. В тази връзка съда намира показанията му дадени пред органа на
досъдебното производство в тази им част за достоверни, доколкото същите са били
депозирани непосредствено след развитието на процесната фактическа обстановка.
Следва да се отбележи, че доколкото една осъдителна присъда не би могла да се
основава единствено и само на показания прочетени по реда на чл. 281, ал.4 от НПК, то в конкретния случай това не е така, като показанията на св. П. дадени в
досъдебното производство кореспондират изцяло и допълват фактическата
обстановка установена по един безспорен и категоричен начин от изготвените в
производството химически и съдебно медицински експертизи. Към доказателствата
водещи на извода за наличието на признаците на алкохолно опиянение у подсъдимия
следва да бъдат отнесени и показанията на св. Т., който в хода на съдебното следствие
завява, че Я. е бил в замаяно състояние след произшествието, леко неадекватен и
е обяснявал несвързано, макар и тези признаци полицейските служители да са
възприели като нормални вследствие на
удара. Липсата на агресивно поведение от страна на подсъдимия към полицейските
служители не оборват констатациите на изготвените в хода на производството
експертизи за наличието на алкохол в кръвта на Я. по време на състоялия се
пътно транспортен инцидент. Следва да се отчита обстоятелството, че подсъдимия
е на възраст, при която житейския му опит и оценката на събитията от позицията
на интелектуалното му ниво, биха могли
да му въздействат в достатъчна степен възпиращо от каквито и да било прояви
водещи на мисълта, на което и да било от присъстващите лица, че подсъдимия е
употребил алкохол. Също така обстоятелството, че никой друг освен св. П., не е
усетил Я. да мирише на алкохол не разколебават установеното от този свидетел.
Съдът намира показанията
на св. Р.Й. относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то като
последователни и логични и еднопосочни на останалия доказателствен материал,
затова ги кредитира с доверие в тази им част. Не се дава вяра на твърденията,
че през цялото време, през което са били заедно, подсъдимият не е употребил
алкохол, тъй като това твърдение, противоречи на събраните писмени
доказателства, които установяват шофирането на подсъдимия в пияно състояние.
Видно от показанията на този свидетел именно подсъдимия Я. е управлявал
процесния автомобил на посочената от обвинението дата и място, в каквато насока
са и обясненията на самия подсъдим,
които освен средство на защита са и доказателствено средство. Обясненията на Я.,
относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то следва да се кредитират с
доверие, тъй като не противоречат на останалите събрани доказателства. На
същите обаче, не се дава вяра относно обстоятелството, че същият не е бил употребил
алкохол, тъй като те по своята същност представляват лична защитна теза, която
изцяло противоречи на останалия доказателствен материал. В тази част дадените от подсъдимия
обяснения съдът приема за изградена защитна версия, свързана с оневиняването му
по повдигнатото обвинение.
Съдът не кредитира и
частта в обясненията, която описва начинът на извършване на кръвната проба на
подсъдимия. Основание за това
са констатираните противоречия със събраните по делото доказателства – писмени
и гласни. От последните се установява по несъмнен и безспорен начин, че процедурата
по вземане на кръвна проба не е опорочена, като изцяло са спазени разпоредбите
на Наредба 30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Видно от
показанията на св. Т. и св. М., св. Х., св. К. и св. И., кръвната проба е била
взета съгласно установеният от Наредбата ред. В тази връзка са и поясненията на
вещото лице С.М. дадени в съдебното следствие с оглед изготвената от същият
химическа експертиза.
При така установената
фактическа обстановка и с оглед на анализа на доказателствата, от правна страна, съдът счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
От обективна страна:
Субект на деянието
може да бъде всяко наказателно отговорно лице, водач на МПС, като в настоящият
случай по един безспорен и категоричен начин в производството се доказа, че
именно подсъдимият е управлявал процесното МПС по времето и мястото описани в
ОА. По отношение горното обстоятелство не се спори и същото се доказва както от
показанията на св.Й. - спътник на
подсъдимия, така и от обясненията на самия подсъдим.
Обект на престъплението по 343б ал.1 от НК,
са общестевните отношения, свързани с транспорта и управлението на МПС съгласно
нормативните изисквания.
Изпълнителното деяние
включва управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред. Престъплението е на просто извършване, като
общественоопасните последици настъпват с осъществяването на самото изпълнително
деяние, без законът да изисква настъпването на определени вредни последици като
необходим престъпен резултат от извършеното деяние. В конкретния случай
наличието на алкохол в кръвта на
подсъдимия, по време и място инкриминирани от обвинението е било установено
именно чрез визирания от закона надлежен ред, какъвто е изготвянето на
химическа експертиза след извършен анализ на предоставена от водача кръвна
проба за изследване. Изготвените по делото две химически експертизи, втората от
които е била извършена на предала на
допустимия за това срок след вземането й, са дали съответно резултати както
следва 2, 44 промила и 1,91 промила, който втори резултат като по –
благоприятен е бил възприет от обвинението, както и от съда. Предвид всичко това съда намира че
безспорно в производството е установено извършването на визираното в състава на
чл. 343б НК деяние, именно от подсъдимия.
От
субективна страна:
Деянието е осъществено
от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като същият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние и
обществено опасните му последици, т.е знаел е, че се качва да управлява
МПС след като е употребил алкохол, и въпреки това е искал и го е извършил.
Самият факт, че подсъдимият управлява автомобилът си в такова състояние
обусловява прекият му умисъл, тъй като той е наясно, че е упореебил алкохол и
въпреки това не се е въздържал от управление на личния си автомобил след
употреба на алкохол. Липсват данни това да е предизвикано от случай на
неотложност, водачът е можел да вземе мерки, за да не шофира в нарушение на
закона.
С всички извършени от
подсъдимия Я. действия, съшият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по
чл. 343б ал.1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на
наказанието за подсъдимия, след като деянието бе доказано от обективна и
субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в
разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс, основано на преценката
за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на
разследващите органи, в хода на разследването, като цялостното му процесуално
поведение следва да бъде окачествено като положително. Взеха се предвид и фактическите
данни за личността на подсъдимия – същият е семеен и с чисто съдебно минало, с
висше образование и е с изключително положителни характеристични данни за
личността. Следва да се има предвид и здравословното му състояние, както и
обстоятелството, че е пенсионер по болест. Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти,
разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и на-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко,
наказанието за подсъдимия Н.К.Я. следва да бъде определено при условията на чл.
55, ал. 1, т. 2 от НК. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване
от свобода” съдът прие да бъде заменено с „Пробация” със задължителните
пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: „задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 6 месеца и периодичност на изпълнение два пъти
седмично и 2. „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
6 месеца. Така определеният размер на
наказанието, съобразно установения минимум е справедлив и обоснован, като е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже
своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК по отношение на подсъдимия съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, като ръководейки
се от целия комплекс обстоятелства, визирани по – горе, от значение за
индивидуализацията, съдът наложи същото за срок от 6 месеца.
По отношение на разноските:
С оглед крайния извод за виновността на лицето, привлечено
към отговорност, за описаното в обвинителния акт деяние и на основание чл. 189,
ал. 3 НПК, в тежест на подс. Н.К.Я. следва да бъдат възложени
и направените по делото разноски и същият бе осъден да заплати в полза на Държавата
по сметка на Районен съд – Кърджали сумата в размер на 597,32 лева, представляваща
направени по делото разноски в хода на съдебното производство за възнаграждение
за вещо лице, включително и за явяване в съдебно заседание, както и сумата от 354,20
по сметка на ОД МВР Кърджали, представляващи разноски сторени в хода на досъдебното
производство.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: