Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 14.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 23.11.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д.Б.
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от
районен съдия Б. АНД № 917/2020 год. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. ***, ЕГН ********** против НП № 20-1006-001089
от 30.04.2020 год. на началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с
което на основание чл.179 ал.2 във вр. с
ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДП за нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 200 лв. /двеста лева/.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение
не било извършено.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата,
ангажира доказателства и пледира за отмяна на атакуваното НП.
Ответникът
по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Изпраща писмено становище с административнонаказателната преписка, в което
излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Иска присъждане на
разноски.
Районният съд
провери основателността на жалбата след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е санкциониран след като на 18.02.2020 година, около 15:50 часа, в гр.Пазарджик,
на кръстовището между ул.”******” и ул.”******” е управлявал МПС – л.а. „Волво
В40“ с рег. № ***– негова собственост. Движейки се по ул.”******”, в посока към
строителен маркет „***“, навлязъл в кръстовището с ул.”******”, като при наличието на пътен знак
Б2 /Стоп/ не пропуснал движещият се по пътя с предимство /по ул.“******“ с
посока към кръстовището с бул. „Ал. ******“/ мотоциклет „**** ЦБР 600“ с рег. №
РА 1880 К, управляван от А.Д.Ч.. Настъпил сблъсък между лекия автомобил и мотоциклетиста,
в резултат на който мотоциклетът се отклонил в дясно и се блъснал в друг
паркиран лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на С.Ст. Л..
Настъпило ПТП с материални щети и наранявания по мотоциклетиста А.Ч., с
характер на леки телесни повреди.
На
място бил изпратен автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, в състава на
който бил и актосъставителя – св. К.К., като полицейските служители взели
отношение и отработили случая по административен ред.
Поведението
на жалбоподателя съставлявало нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП, която норма
императивно предвижда, че: „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство”.
С оглед на това
против Л. бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено атакуваното НП. Последното било
връчено лично на жалбоподателя на 22.05.2020 год., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 29.05.2020 година, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с
оглед на което е процесуално допустима като подаден в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на актосъставителя –
св. К., както и от тези на св. Ч. и частично от тези на св.Г.. Възприе я още и
от събраните по делото писмени доказателства, също и от вещественото
доказателство – 1 бр. компакт диск, съдържащ видеозапис от охранителна камера
на строителен маркет „***“, както и от заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза /АТЕ/.
Съдът даде вяра на всички писмени доказателства, вещественото доказателство
и заключението на АТЕ, както и на гласните такива, т.к. същите са непротиворечиви
и взаимно се допълват. Тук веднага следва да се каже, че показанията на св.Г.не
допринасят много за разкриване на обективната истина, т.к. той не е бил
очевидец на събитията при възникването на пътния инцидент. Същият посочи, че не
е наблюдавал с очите си ситуацията, т.к. се намирал на строителната площадка на
строймаркета. Заяви обаче, че преди инцидента чул звука от двигателя на
мотоциклета и той бил много силен, което според свидетеля означавало, че се е
движел с висока /превишена/ скорост. Това умозаключение на свидетеля е
изключително необективно и почива единствено на негови субективни възприятия,
поради което няма как да бъде споделено от настоящия съдебен състав. Още
повече, че на съда не е известна методика за определяне на скорост на движение като
се изхожда само и единствено от нивото на шума, който се издава от двигател на едно
МПС, а е и несериозно да се приеме, че св.Г.разполага с такива
свръхспособности. На последно място, но не по значение, показанията на св.Г.,
внушаващи движение с висока скорост на мотоциклета непосредствен опреди ПТП, се
опровергават в голяма степен от заключението на АТЕ, което ще бъде коментирано
по-долу.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна.
По време на
административнонаказателното производство, както и в съдебната му фаза, беше доказан по безспорен
и категоричен начин фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя
по чл.50 ал.1 от ЗДвП, с оглед на което
правилно е ангажирана отговорността му по чл.179 ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Тези разпоредби вменяват в задължение
на водачите на ППС, когато ги управляват
да спазват правилата за предимство /в конкретния случай/, като при нарушение на
тези правила и предизвикване на ПТП, предвиждат съответната санкция с глоба.
Осъществяването на вмененото
нарушение безспорно се доказа от показанията на разпитания свидетел –
актосъставителят К., който макар и да не е бил пряк очевидец на поведението на жалбоподателя е възприел на
място фактическата обстановка, провел е разговори с двамата участници в инцидента,
огледал е повредите по мотоциклета и лекия автомобил, установил е механизма на произшествието
в динамика, при което е заключил, че именно жалбоподателят с поведението си е нарушил
виновно правилата за осигуряване на предимство на водач, който се е движел по
път с предимство. Св.К. е абсолютно
незаинтересован от изхода на делото и няма никакъв личен мотив да уличава Л.,
приписвайки му нарушение, което иначе той не е извършил.
Фактът на
извършване на нарушението се установя не само от показанията на св.К., но и от
тези на св.Ч., който е другият участник в ПТП и е управлявал мотоциклета. Макар
и св.Ч. да е заинтересован от изхода на делото, т.к. е бил увреден телесно в
резултат на ПТП предизвикано от жалбоподателя, то съдът не намери основания да
не кредитира неговите показания, т.к. те в голяма степен се подкрепят от
вещественото доказателство – 1 бр. компакт диск, съдържащ видеозапис от
охранителна камера на строителен маркет „***“, от която възникването ПТП е било
записано, както и от заключението на приетата по делото АТЕ. В своите показания св.Ч. сочи, че
се е движел с мотоциклета по пътя с предимство със скорост от около 50-60 км/ч,
като движението му било праволинейно и по средата в неговата пътна лента /дясна
съобразно посоката му на движение – бел. моя/. Сочи, че като наближил
строителен маркет „***“ видял автомобила на жалбоподателя, който идвал към
кръстовището откъм ул.“******“, като изобщо не спрял на стопа, а продължил
движението си и навлязъл в кръстовището, с което му отнел предимството и
предизвикал ПТП.
Това в огромна
степен съвпада със записа на инцидента от вещественото доказателство, на който
се вижда как автомобилът на жалбоподателя приближава кръстовището и не спира
напълно преди да навлезе в него, т.е. не застава в пълен покой на стоп-линията
преди знака Б2 /Стоп/ а само доста намалява скоростта, след което пропуска един
автомобил, който се движи по главния път в посока към бул.“Георги ******“, а
веднага след това започва навлизане в зоната на кръстовището, като се движи
леко наляво и се насочва към джобовете за паркиране пред строймаркета. Секунди
след като автомобилът на жалбоподателят е навлязъл в кръстовището се стига и до
сблъсъка на мотоциклета с лекия автомобил.
На следващо място,
фактът на извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателя се
установя абсолютно категорично и от заключението на изслушаната и приета по
делото АТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено.
В своето заключение вещото лице е
категорично, че към момента на произшествието не е имало хоризонтална
маркировка: ограничителни и разделителни (осеви) линии и пешеходни пътеки.
В района на инцидента не е имало
ограничение на скоростта, максимално допустимата разрешена скорост е била 50
км/ч (за населено място). Това напълно съвпада и с приетите като писмени
доказателства официални уведомителни писма от ОПУ-Пазарджик и сектор „ПП“ при
ОДМВР-Пазарджик /виж л.94-97 от делото/
Пак според вещото лице, лекият
автомобил „Волво В40“ е навлязъл в кръстовището от ул. „******“ и по лека крива
наляво се е насочвал към свободно място пред магазина за строителни материали „***“.
Мотоциклетът „**** ЦВР 600“ е
приближавал към кръстовището отдясно на навлизащия автомобил - от страната на
бул. „Г.******“ (изхода към АМ „ Тракия “).
Лекият автомобил „ВОЛВО В40“ е
потеглил от място, изминал е известно разстояние, като е постигнал максимална
скорост около 15-16 км/ч, а след предприетото рязко снижение на скоростта и
спрял.
Контактът (ударът) с мотоциклета
е настъпил около 1,7 м преди да спре.
Скоростта на мотоциклета в
последната фаза (в обхвата на видеокамерата) е била около 45-50 км/ч.
Когато водачът на колата е
предприел навлизане в кръстовището, мотоциклетистът е бил на около 90 метра от
мястото на удара. Когато водачът на колата е предприел навлизане в кръстовището
последният е имал обективна възможност да види и възприеме движещия се по пътя
с предимство мотоциклет.
На стр. 4/11 от обстоятелствената
част на експертизата вещото лице е онагледило с фотос, извлечен от видеозаписа
от охранителната камера и с две мащабни скици, каква е била видимостта в зоната
на кръстовището. Става ясно, че на разстояние 30-35 метра няма паркирани автомобили
по главния път в дясно от ул.“******“, като физическата видимост на
жалбоподателя по средата на лентата за движение по ул.“******“, идвайки от бул.
„Георги ******“ е била над 130 метра. Това обстоятелство, отнесено към факта,
че мотоциклетистът е бил на около 90 метра, когато Л. е предприел навлизане в
кръстовището с колата, автоматично води до извода, че последният е имал
обективна възможност да го види, респ. пропусне преди да започне движението си.
Той обаче не го е направил или защото по някаква причина не го е видял
/примерно е гледал за последно само наляво/, или защото го е видял, но е
надценил възможностите си да премине през кръстовището преди него без да го
блъсне.
Пак в експертизата вещото лице
сочи, че процесният мотоциклет (двуколесно МПС) има работен обем 600 куб. см. и
фабрична максимална мощност над 100 к.с. (~74 киловата.). По този показател
превозното средство попада в категория „А“. Превозните средства от категория
„А“ мога за бъдат управлявани от лица на възраст над 24 години, притежаващи
свидетелство за правоуправление категория „А“ за управление на мотоциклети с
мощност не по-малка от 40 киловата и работен обем на двигателя над 600 куб.см.
С категоричност е посочено, че от техническа гледна точка в конкретния случай
обстоятелството, че управляващият не е имал право да управлява процесния
мотоциклет не е в пряка причинно - следствена връзка с произшествието.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си, като обобщава, че процесното ПТП е било предотвратимо
при едно единствено условие – ако от страна на водача на лекия автомобил бе
спазено правилото за движение, задължаващо го да даде предимство на МПС,
движещи се по ул.“******“ и в частност на мотоциклета.
Несъстоятелно е възражението на
защитата в смисъл, че вината за ПТП е била на мотоциклетиста, т.к. той се бил
движел с висока /не се сочи каква – бел. моя/ скорост, при което Л. е предприел
навлизане в кръстовището правомерно, т.к. мотоциклетът е бил много далеч от
него, но бързо го е достигнал и се блъснали. Като се изходи от заключението на
АТЕ, че мотоциклетистът е бил на около 90 метра, когато жалбоподателят е
предприел навлизане в кръстовището, както и от това, че първият се е движел със
скорост от около 45-50 км/ч, дори да вземем по-високата скорост от 50 км/ч,
която е равна на почти 14 метра в секунда, то значи, че за близо шест секунди
мотоциклетът ще достигне до кръстовището. Това пък значи, че Л. е имал възможността
да го възприеме, а от там и задължението да го пропусне, като движещ се по пътя
с предимство. Дори хипотетично да приемем, че мотоциклетистът се е движел с
много по-висока /превишена/ скорост, за което обаче няма обективни данни, то
пак Л. е имал задължението да го пропусне, защото след като е имал възможността
да го види /каза се вече, че е имал видимост на разстояние над 130 метра в
дясно по ул.“Ст. Ангелов/ то той, виждайки го в първия момент няма как да знае
с каква скорост се движи и колко бързо ще достигне до кръстовището, което
отново го е задължавало да осигури предимството му.
С оглед на всичко казано до тук
съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При определяне размера на
санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализация на административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на конкретното нарушение и степента на вина на нарушителя, при
което е наложил наказание глоба в абсолютно установения от закона размер от 200
лева, с което ще се постигнат целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.
При този изход от делото, който е
неблагоприятен за жалбоподателя в негова тежест следва да се присъдят
разноските, платени от бюджета на съда за изготвянето на автотехническата
експертиза и изслушването на вещото лице в съдебно заседание в размер на 220
лв. Тези разноски се дължат от Л. на основание чл.189 ал.3 от НПК, която норма
е субсидиарно приложима по силата на чл.84 от ЗАНН.
При този изход от
делото – потвърждаване на НП, принципно ответната страна – ОДМВР-Пазарджик, би
имала право на разноски. В същото време обаче искането на А.С.Г.,
в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, от която
териториална структура е издаден фишът,
направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди
последното съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание
чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8
във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото
видно от представеното пълномощно пълномощникът А.С.Г.– началник сектор „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.
Тук веднага следва
да се каже, че отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране
подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят
е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в
хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е единственото законоустановено изключение, когато ще е
законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са доказани по делото.
Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира
изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия
състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в
хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от
други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3,
предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус
директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие
от началника на сектор „ПП“ при същата дирекция, което в случая е
допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във вр. с чл.17 ал.3 от АПК,
като пълномощникът своевременно
е направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на
спора е благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово
основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като
ОДМВР-Пазарджик, не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването
на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би могло
да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015г., ІV
отделение, в което е казано: „Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е
уредено в чл. 78, ал. 8
от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК
законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на
съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с
представяне на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото
отклонение от този принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8
от ГПК, която норма е приложима само по отношение на
възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование,
представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8
от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената
разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е
недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо
разноски на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита
от юрисконсулт, но не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на
колективен административен орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3
от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., на което се
позовава касаторът. В него е направено разграничение между едноличен
административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за
защита на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.;
колективен административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно
решение се отнася до присъждане на възнаграждение, в случай, че
административният орган е представляван в съдебното производство от
юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на Административен
съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение № 80/08.02.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г., Решение №
2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 3049/2019г. и др.
По тези съображения Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-001089 от
30.04.2020 год. на началника група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с
което на И. ***, ЕГН **********, на основание
чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДП за нарушение на чл.50 ал.1
от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/.
На основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189 ал.3 от НПК
ОСЪЖДА И. ***,
ЕГН ********** ДА заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Пазарджик, съдебно деловодни разноски в размер на 220.00ЛВ /двеста и двадесет
лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя и в полза на
ОДМВР-Пазарджик.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила, вещественото доказателство - 1 бр.
компакт диск, съдържащ видеозапис от охранителни камери на строителен маркет „***“
да остане по делото и да бъде унищожено заедно с него при настъпване на
законовите срокове за това, поради липсата на съществена икономическа стойност.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: