Р Е
Ш Е Н И Е
№
262385/29.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
секретар Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 606 по
описа на ВРС за 2021 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от В.Г.Г. срещу Н. П. Г., в качеството му на ЧСИ, с
която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 273
лева, представляваща сбор от следните суми: сумата в размер на 48 лв.,
представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в
полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалба вх. № *г. по описа на ВОС; сумата в размер
на 25 лв., представляваща държавна такса по чл.16 от ТДТ към ГПК, внесена по
сметка на ВОС за разглеждане на жалбата и сумата в размер на 200 лв., представляваща
заплатен адвокатски хонорар за извършена процесуална защита, която сума
представлява претърпени имуществени вреди причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в отменено с
окончателно съдебно Решение № * от *г. по в.гр.д. № *г. по описа на ВОС, постановление на
разноските на ЧСИ Н.Г. по и.д. № **, инкорпорирано в ПДИ изх. № *г., в частта относно определените
такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативноустановения
размер от 331,20 лв. до определения от 506,10 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането на 15.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението,
с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал.
1 от ЗЧСИ.
В исковата молба се излага, че по молба на Община В.,
ЧСИ Н.Г. рег. № * от КЧСИ е образувал и.д. № ** на *г. срещу ищеца за принудително
събиране на сумата от 1636,51 лв., въз основа на акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № *г., влязъл в сила на 22.08.2016г.,
като в молбата взискателят упълномощил съдебният
изпълнител да предприема всички изпълнителни действия за събиране на вземането
по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Твърди, че на 08.09.020г. му е връчена ПДИ изх.№ *г., с посочено в нея задължение по
изпълнителното дело в размер на 2142,61 лв., от които 1636,51 лв. неолихвяеми вземания и 506,10 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ.
Сочи, че на 04.09.2020г. трето задължено лице – "ЦКБ" АД, в
изпълнение на наложен запор върху банковата сметка на длъжника, е извършило
паричен превод за 2142,61 лв. с получател ЧСИ Н.Г. и основание – номера на и.д.
**. Излага твърдения, че срещу определения размер на разноските по изпълнението
посочени в ПДИ, е депозирал жалба пред ВОС с вх. № *г., по която е образувано в.гр.д. № *г., като с Решение № *от *г. и влязло в законна сила на същата
дата, ВОС е приел за основателна жалбата на длъжника и е отменил атакувания акт
на съдебния изпълнител, с който са определени такси по Тарифа към ЗЧСИ за
разликата над законоустановения размер от 331,20 лв.
до определение в размер на 506,10 лв. Със същото решение ВОС е оставил без
уважение искането за присъждане на разноски в полза на въззивника
като неоснователно, тъй като въззиваемата страна –
Община В., с
поведението си не е дала повод за завеждане на делото. Сочи, че е сторил
съдебни разноски за администриране на жалбата до компетентния съд, разглеждането
на същата по реда на ГПК и осъществена в съдебното производство процесуална
защита, представляващи внесени държавна и съгласно ТТРЗЧСИ такси, както и
възнаграждение за адвокат. Твърди, че общита им
размер възлиза на 273 лв., от които сумата в размер на 48 лв., представляваща
такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г.
за администриране на жалба вх. № *г. по описа на ВОС; сумата в размер
на 25 лв., представляваща държавна такса по чл.16 от ТДТ към ГПК, внесена по
сметка на ВОС за разглеждане на жалбата и сумата в размер на 200 лв.,
представляваща заплатен адвокатски хонорар за извършена процесуална защита по арг. на чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 на ВАдвС,
заплатен в брой на представляващия жалбоподателя адвокат. Твърди, че преди
получаване на ПДИ, на 04.09.2020г. чрез извършен паричен превод от трето
задължено лице, дълга е погасен изцяло. Излага твърдения, че поради това ВОС е
приел, че таксите определени за изпълнителни способи, които не са приложени и
попадащи в изключението на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК не следва да бъдат
поставяни в тежест на длъжника. Сочи, че няма банкови сметки в "ПИБ"
АД и поради това дължи разноски за три запора, а не както е прието от ВОС за
четири. Излага твърдения, че ВОС е приел, че ищецът следва да понесе разноските
и за пет броя справки за установяване имуществото на длъжника, като счита, че
този извод не кореспондира с нормата на чл. 442а, ал. 1 ГПК. Твърди, че съдът
не е бил длъжен да изследва нейното евентуално наличие, предвид характера на
производството по чл. 435 ГПК, но в настоящия случай съдът е извършил съвкупен
анализ и преценка на действията, осъществени от съдебния изпълнител в контекста
на тяхната законосъобразност, имайки предвид всички данни и обстоятелства по
изпълнителното дело. Излага твърдения, че към момента на образуване на
производството по и.д. № ** са били налични пред ответника и.д. № *, и.д. № * и и.д. № *, по които взискател
е Община В. и длъжник –
ищеца. Излага твърдения, че и по четирите изпълнителни дела са извършени
идентични действия за наличието на имущество, собственост на ищеца, като счита,
че разноските по изпълнението за действия свързани именно с проучване
благосъстоянието на длъжика – справка до РББС при БНБ
за наличието на банкови сметки и сейфове, справка до НОИ ТП В. за регистрирани
трудови договори, справка до СГКК В., справка до АВ за недвижими имоти и
справка до ОД на МВР В., сектор "ПП", са били вече на разположение на
съдебния изпълнител, съответно и на взискателя.
Смята, че съдебният изпълнител е можел да се ползва от тях и в производството
по и.д. № **, доколкото страните и по четирите дела са били едни и същи. Излага
твърдения, че съдебният изпълнител действайки служебно, не е следвало да
извършва за четвърти път абсолютно аналогични действия по проучване имуществото
на длъжника. Твърди, че тези действия на ЧСИ са способствали единствено за
увеличаване на задължението, но не и за удовлетворяване вземането на взискателя. Счита, че действията на съдебния изпълнител са
несъразмерни, което представлява допълнителен довод, водещ до противоправност на действията осъществени от ЧСИ. Сочи, че
съдебният изпълнител сам е преценил какви действия да предприеме за събиране на
дълга, предвид изричното му овластяване от взискателя
по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, като Община В. не е посочила конкретен начин на
изпълнение в молбата си до ЧСИ. Излага, че самостоятелно основание,
обосноваващо основателност на исковата претенция представлява и конклудентно извършено от ответника действие – извършен на
11.01.2021г. паричен превод за 175 лв. с получател ищеца и основание – връщане
на надвнесена сума по и.д. № **, с което имплицитно е признал противоправността на реализираното по делото. В
съответствие с наведените твърдения е и формулираното искане за уважаване на
исковата претенция. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че на 29.06.2020г. в кантората му е депозирана
молба от Община В. за образуване на изпълнително дело срещу ищеца, като в
същата молба взискателят му възложил всички
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение. Твърди, че въз основа на
постъпилата молба е образувано и.д. № ** и са предприети следните действия за
проучване имущественото състояния на длъжника и налагане на мерки за
обезпечаване принудителното събиране на задължението: ПДИ, справка за актуално
състояние на действащите трудови договори, справка за банкови сметки и сейфове
на физическо лице, справка в Агенция по вписванията за собственост на недвижими
имоти, справка до ОДП В. – "ПП" за собственост върху МПС, Запорно съобщение до ОДП В. за налагане на запор върху МПС,
собственост на ищеца, запорно съобщение до
"ПИБ" АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до
размера на дълга, запорно съобщение до
"ЦКБ" АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до
размера на дълга, запорно съобщение до "Т. Б." АД за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно
съобщение до "'Ю.Б." АД за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника до размера на дълга и искане за вписване на
възбрана върху апартамент № 15, находящ се в гр. В., ул. "Г.Р." № * – собственост на длъжника. Сочи, че
след като на 04.09.2020г. от третото задължено лице – "Ц." АД е извършил банков превод
по сметка на съдебния изпълнител в размер на 1730,96 лв., ответникът изпратил
съобщения до ОДП В., горепосочените банки и Агенция по вписванията за вдигане
на наложените запори и възбрани. Потвърждава, че на 08.09.2020г. длъжникът е
получил ПДИ, след което на 07.10.2020г. е обжалвал пред ВОС размера на
определените такси. С решение по в.г.д. № *г. на ВОС, съдът е отменил
постановлението за определяне на размера на разноските за разликата от нормативно
определения размер от 331,20 лв. до приетия от 506,10 лв., след което в
изпълнение на съдебното решение, на 11.01.2021г. ответникът е възстановил по
банкова сметка *** 221,32 лв. Излага твърдения, че всички съобщения за налагане
на запори върху банкови сметки на ищеца и върху собственото му МПС, както и за
налагане на възбраната върху недвижимия имот, са изпратени на 14.08.2020г.,
т.е. преди 04.09.2020г. – датата на която третото задължено лице е извършило плащане
на задължението. Излага твърдения, че не може да се приеме, че тези
изпълнителни способи не са приложени, още по-малко може да се приеме, че с
налагането на обезпечителни мерки преди извършено плащане на задължението по
изпълнителното дело, съдебният изпълнител е извършил неправомерни действия, за
които дължи обезщетение. Твърди, че в конкретния случай липсва неправомерно
действие, респективно няма как да има причинно-следствена връзка между
неправомерното действие, респ. бездействие, респективно няма как да има
причинно-следствена връзка между извършените от ЧСИ изпълнителни действия и
имуществената вреда, причинена на ищеца. Сочи, че неправомерното поведение на
ищеца, изразяващо се в продължително неплащане на публични задължения, е довело
до образуването на изпълнителното дело за тяхното принудително събиране и между
направените от него разноски по в.гр.д. № *г. по описа на ВОС, поради което
ищецът прави опит да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Излага твърдения, че в производството по в.гр.д. № *г. ВОС е приел, че въззиваемият – Община В. не е дал повод за иницииране на
производството и е приложил правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, като се предполага,
че ищеца е запознат с възможността съдът да откаже да възложи разноските на
ответната страна и те да останат за негова сметка, и въпреки това е сезирал с
жалба съда преди да поиска от ЧСИ намаляване на разноските, като такова искане
по изпълнителното дело не е депозирано. Оспорва твърдението на ищеца, че не е
било необходимо да се правят справки за имущественото му състояние, доколкото
такива са правени по други две изпълнителни дела, както и че тези справки са
способствали само за увеличение на задължението, но не и до удовлетворяване на
кредитора. Твърди, че в качеството си на съдебен изпълнител с възложени от взискателя правомощия по чл. 18 ЗЧСИ е задължен да извършва
съответните справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника по
всяко конкретно изпълнително дело и да ги приложи към делото. Сочи, че доколкото
взискателя не е поискал обединяване на изпълнителните
дела с оглед идентичността на страните по тях, съдебният изпълнител не може да
направи това по собствена инициатива, а е служебно задължен да извършва
необходимия обем изпълнителни действия по всяко едно от тях. Излага твърдения,
че от заявеното в исковата молба не става ясно кое от действията на съдебния
изпълнител ищецът счита за извършено нарушение на вменените му от закона
задължения и правомощия. Сочи, че видно от представените доказателства, същият
е извършил възложените му от взискателя изпълнителни
действия за своя сметка, доколкото съгласно чл. 81 от ЗЧСИ за събиране на
публични вземания не се дължат авансови такси по изпълнението, а разноските се
възлагат на длъжника. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск.
Третото лице помагач З. „Л.И.“ АД ЕАД депозира становище от 24.06.2021 г. по същество на спора, като намира, че не са
налице елементите на правопораждащия фактически
състав на отговорността на ЧСИ и не е налице причинна връзка между твърдените противоправни
действия и претендираните обезщетения за вреди. Моли
да се постанови решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан
В открито съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат изложените становища. Ищецът, чрез
адв. Д. настоява, че ответникът е причинил вреда съизмера
с претендираните с исковата молба размери.
Претендират се разноски по реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът чрез адв. К. в о.с.з. настоява
за отхвърляне на иска, тъй като ЧСИ е действал в правомощията възложени по
закон да проучи имущественото състояние на длъжника и след като задължението е
изпълнено е предприел действия за вдигане на всички мерки. Сочи се, че след
решението на ВОС е възстановил съответната сума, съобразно указанията, поради
което счита, че действията са правомерни и не се намират в причино-следствена
връзка между обедняването на ищеца и сторените разноски. Представя писмена
защита, в която излага подробни съображения по същество на спора. Подчертава,
че съдебният изпълнител не може без отправено от взискателя
искане да обединява дела, поради което необходимите справки за имущественото
състояние са извършени по всяко отделно дело.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените
искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ срещу частния съдебен изпълнител.
За
основателността на иска по чл. 441 от ГПК вр. чл. 74
от ЗЧСИ съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно
деяние (действие или бездействие) на частен съдебен изпълнител при, по повод
или във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия при
осъществяване на принудителното изпълнително производство; противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение);
вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – намаляване
на неговия патримониум (претърпени загуби);
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди и вина на делинквента.
При доказването им съдебният изпълнител дължи на
увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането, т. е. за всички негативни последици върху имуществената му
сфера, които не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие
на органа по принудително изпълнение. Съдът преценява законосъобразността на
действията на ЧСИ независимо от това дали те са били обжалвани и какво е
решението по жалбата /в този смисъл т. 3 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т..д №
7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая по делото е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е образувано и.д. № ** по описа
на ЧСИ Н. П. Г.,*** действие ОС – В. с взискател
Община В. и длъжник В.Г.Г.; че на 08.09.2020г. ищецът
е получил ПДИ за образуването на изпълнителното дело; че на *г. "Ц." АД като трето задължено лице,
в изпълнение на наложен запор е заплатило сумата в размер на 2142,61 лв. по
сметка на ЧСИ Н.Г.; че постановлението на ЧСИ Н.Г. е обжалвано от ищеца, за
което е образувано в.гр.д. № **г. по описа на ВОС и съдът с решение № *г. е отменил същото постановление,
като е намалил таксите на ЧСИ за разликата над законоустановения
размер от 331,20 лв. до определения от 506,10 лв.; че ЧСИ Н.Г. е възстановил на
11.01.2021г. по банкова сметка ***., представляваща надвнесена сума по
изпълнителното дело; както и че при ЧСИ Н.Г. към датата на образуване на процесното извълнително дело са
били висящи и.д. № *, и.д. № * и и.д. № *, по които взискател
е Община В. и длъжник – В.Г..
Спорният по
делото въпрос е относно наличието на противоправно
поведение от страна на съдебния изпълнител, довело до частична отмяна на
определените разноски в изпълнителния процес от съда, за обжалването на които
длъжникът е сторил разходи, които не са му възстановени.
Видно от
приобщеното изпълнително дело и.д. № **, с молбата на взискателя
Община В. от 29.06.2020г.
на съдебния изпълнител – ответник по спора, са възложени всички правомощия по
чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение.
С оглед на
така възложените изпълнителни действия на 14.08.2020 г. от съдебния изпълнител
са предприети действия за проучване имущественото състояния на длъжника и
налагане на мерки за обезпечаване принудителното събиране на задължението: ПДИ
/л. 28/, справка за актуално състояние на действащите трудови договори /л.10/,
справка за банкови сметки и сейфове на физическо лице /л.11/, справка в Агенция
по вписванията за собственост на недвижими имоти /л. 12-18/, справка до ОДП В.
– "ПП" за собственост върху МПС/л.21/. Изпратени са до третите лица Запорно съобщение до ОДП В. за налагане на запор върху МПС,
собственост на ищеца /л. 22/, запорно съобщение до
"ПИБ" АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до
размера на дълга /л.23/, запорно съобщение до
"ЦКБ" АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до
размера на дълга /л. 25/, запорно съобщение до
"Т. Б." АД за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника до размера на дълга /.24/, запорно
съобщение до "'Ю. Б." АД за налагане на запор върху
банковата сметка на длъжника до размера на дълга /л. 26/ и искане за вписване
на възбрана върху апартамент № 15, находящ се в гр. В., ул. "Георги
Раковски" № 24, ет. 4 – собственост на длъжника /л. 27/.
Както се
коментира по-горе не е спорно, че на 04.09.2020г. "Ц." АД като трето задължено лице,
в изпълнение на наложен запор е заплатило сумата в размер на 2142,61 лв. по
сметка на ЧСИ Н.Г..
С писма от
08.09.2020 г. възбраната и наложените запори са вдигнати от съдебния изпълнител,
като на 24.09.2020 г. жалбата на ищеца – длъжник в изпълнителния процес срещу
размера на разноските, посочени в ПДИ е депозирана направо пред ВОС. С оглед на
последното същата е изпратена за администриране от съдебния изпълнител.
С мотивите
си за изпращане на жалбата пред ВОС съдебният изпълнител е изложил съображения
за недопустимост на жалбата и изпращането й за произнасяне от съдебния
изпълнител по реда на чл. 248 от ГПК по искането за изменение на разноските,
индивидуализирани в ПДИ.
От съпкупния
анализ на така приобщените писмени доказателства съдът намира, че са налице
предпоставките от фактическия състав на нормата на чл. 441 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за ангажиране на имуществената
отговорност на съдебния изпълнител.
В случая се претендират
като претърпени имуществени вреди сторените разноски от длъжника пред съда по
обжалване на действията на ЧСИ и определения размер на разноските в
изпълнителния процес.
Положителното решение
на Окръжния съд по жалбата не се основава на несъразмерност на предприетото
принудително действия, а поради факта, че
част от способите не са били приложени, поради което не се дължат
разноски за тях. Този извод на съда по обжалване на действията на ЧСИ се
споделят изцяло и от настоящия състав. По аргумент от чл. 79 от ГПК се дължат
заплащане на разноски само ако е бил приложен съответния изпълнителен способ,
какъвто не е настоящия случай. Ето защо и възражението на съдебния изпълнител,
че законосъобразно е действал в рамките на предоставените правомощия е
неоснователно, доколкото е включил в размера на разноските в изпълнителния
процес, такива по неприложени изпълнителни способи. Съгласно Чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с
изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. С оглед вменените
по закон задължения на съдебния изпълнител (в този смисъл чл. 19 от ЗЧСИ),
последният е предприел изпълнителни действия спрямо длъжника. Неоснователно е
твърдението на ищеца, че съдебният изпълнител е следвало да извърши само веднъж
необходимите справки, предвид висящността на три
производства пред него между същите страни. Съдебният изпълнител дължи
извършване на всички възложени му изпълнителни действия по всяко дело
независимо че се водят между едни и същи страни, като е недопустимо да
съединява делата по свой почин. Неоснователно е твърдението, че съдебният
изпълнител е предприел множество изпълнителни действия, които не са съответни
на претендираната сума. Към датата на сезирането на
съдебния изпълнител последният не разполага с данни дали по банковите сметки на
длъжника има налични суми, като справката от БНБ показва само наличие на
разкрити на името на длъжника банкови сметки. Съдебният изпълнител е длъжен да
предприеме и приложи своевременно всички изпълнителни способи за удовлетворяване
на вземането на взискателя, тъй като носи имуществена
отговорност пред взискателя, в случай че не
предприеме своевременно действия по принудителното изпълнение, а междувременно
длъжникът се е разпоредил с имуществото си или вземанията си. Именно в тази
връзка са наложени запори на вземания и МПС и възбрана на недвижим имот, за да
се обезпечи принудителното изпълнение, като в закона няма изискване за поредност на предприетите изпълнителни действия. С оглед
включването обаче на недължими разноски от съдебния изпълнител, поради
неприлагане на съответните изпълнителни способи, последният е причинил вреда на
ищеца, тъй като взискателят го е оправомощил по негов почин да налага обезпечителни мерки.
Съобразно практиката
на ВКС въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата в ГПК е в част първа „Общи
правила“. Тази част е приложима за исковия процес във всичките му етапи и за
изпълнителното производство. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските
на взискателя в изпълнителното производство е
реализация на общия принцип за отговорност за разноски.
В случая действително длъжникът е депозирал жалбата си направо
пред ВОС, но връщайки делото на съдебния изпълнител с разпореждане от
02.10.2020 г. на ВОС, последният е имал обективната възможност да измени
размера на определените разноски по реда на чл. 248 от ГПК и евентуално по този
начин жалбата да бъде лишена от правен интерес и респективно длъжникът да не
прави разноски по заплащане на държавна такса по нея и нейното администриране, както
и за адвокатско възнаграждение пред съд. Неспазвайки правомощията си по закон и
издаване на окончателно постановление за разноски в намален размер, съдебният
изпълнител е причинил разходи на длъжника по обжалване на незаконосъобразните
му действия. Неоснователно е възражението на съдебният изпълнител, че същият не
е имал възможност да се произнесе по разноските, видно от приобщените материали
по в.гр.д. № ** г. на ВОС, предвид на което не може да черпи благоприятни
последици от извънпроцесуалното си бездействие. Последното не може да бъде тълкувано и в ущърб
на длъжника, тъй като за да се защити срещу неоснователното начисляване на
разноски от съдебния изпълнител, е упражнил правото си на жалба. Безспорно по делото
е, че е извършено плащане от ЧСИ към длъжника на надвзетия размер от тези
разноски, съобразно решението на ВОС по реда на чл. 435 ГПК, преди образуване
на настоящото дело, което следва да се приеме като извънсъдебно признание от
ЧСИ на незаконосъобразността на действието му.
По изложените
съображения съдът намира, че съдебният изпълнител е причинил вреди на взискателя, изразяващи се в заплащане на държавна такса и
такса за администриране на жалба пред ВОС, както и адвокатско възнаграждение по
жалбата срещу действия на ЧСИ, които да са в пряка причинна връзка с
поведението му, поради което и предявените
искове следва да бъдат уважени.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно
отправеното искане в размер на 50 лева за заплатена държавна такса. На
основание чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Д. за осъщественото безплатно процесуално
представителство в предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.
П. Г., ЕГН **********, в качеството на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ, да заплати на В.Г.Г. ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 273 лева /двеста седемдесет и три лева/, представляваща сбор от
следните суми: сумата в размер на 48 лв., представляваща такси съгласно т. 5 и
т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране
на жалба вх. № *г. по описа
на ВОС; сумата в размер на 25 лв., представляваща държавна такса по чл.16 от
ТДТ към ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата и сумата в
размер на 200 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за извършена
процесуална защита, която сума представлява претърпени имуществени вреди
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо
се в отменено с окончателно съдебно Решение № *г. по
в.гр.д. № **г. по описа на ВОС, постановление на разноските на ЧСИ Н.Г. по и.д.
№ **, инкорпорирано в ПДИ изх. № *г., в частта
относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативноустановения
размер от 331,20 лв. до определения от 506,10 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането на 15.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението,
на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.
ОСЪЖДА Н.
П. Г., ЕГН **********, в качеството на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ, да заплати на В.Г.Г. ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 50 лева – разноски
в настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА Н.
П. Г., ЕГН **********, в качеството на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ да заплати на адв. Р.Д., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ал.
1 т. 3 ЗА
Присъдените с решението суми в полза на ищеца могат да бъдат
заплатени по посочения начин: по банкова сметка *** В.Г.Г. с IBAN:
***.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** качеството му на трето лице - помагач на
страната на ответника Частен съдебен изпълнител Н. П. Г., с рег. № *.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: