№ 401
гр. Велико Търново, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
двадесет и
шести септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
при
участието на секретаря П.И.изслуша докладваното от съдия Костова адм.
д. № 323 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във
връзка с чл.
4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Делото е образувано по жалба
на ДЖУЛИБАТ ЕООД чрез ***Х. –Й. *** офис 3 на първо ниво против Акт за
установяване на задължение по чл.
107, ал. 3 от ДОПК изх.№ 521-1/30.5.2018г.издаден от М.П. на
длъжност старши експерт орган по приходите в отдел МДТ при Община Велико
Търново, упълномощена със Заповед № РД 22-170/3.2.2017г. на Кмета на Община
Велико Търново изменен с Решение на
ДД“Местни данъци и такси“№ 75/30.4.2019г. в частта, с която са установени
публични задължения данък върху МПС както следва с per. № ***, е с
прекратена регистрация от 30.01.2018г, за данъчен период от 8.11.2017г. до
31.12.2017г. за per. № ***, е с прекратена регистрация от 14.05.2018г.-за
периода от 1.1.2015г. до 31.12.2017г с per. № ***, е за периода от 1.1.2015г. до 31.12.2017г.,
за с per. № ***, за данъчен период от 15.9.2015г. до
1.4.2017г. с per. № ***, за данъчен период от 1.1.2014г. до 1.7.2017г.
и с per. № ***, за данъчен период от 1.1.2013г. до 1.3.2017г.
Жалбоподателят оспорва
процесния акт, като сочи, че същият е материално незаконосъобразен, постановен
в противоречие с чл. 53 от ЗМДТ. По-конкретно излага доводи, че по отношение на
горепосочените МПС не дължи данък, тъй като не е бил собственик за посочените в
АУЗД данъчни периоди. Твърди, че в България няма процедура, по която
продаденият в друга държава автомобил, да бъде отписан от КАТ, без представяне
на регистрационните табели. По тези съображения моли АУЗД да бъде отменен като
незаконосъобразен в обжалваната част.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от ***Й. и Б., които
поддържат така подадената жалба. Представят подробно писмено становище в срока,
указан от съда по чл. 149, ал.3 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК. Претендират
разноски в производството, за което представят списък с разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Ответникът - директорът
на дирекция "Местни данъци и такси“ при община Велико Търново редовно призован не се явява, не изпраща представител и не заема становище
по жалбата.
Съдът, като взе предвид
жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на
оспорване е Акт
за установяване на задължение по чл.
107, ал. 3 от ДОПК изх.№ 521-1/30.5.2018г.издаден от М.П. на
длъжност старши експерт орган по приходите в отдел МДТ при Община Велико
Търново, упълномощена със Заповед № РД 22-170/3.2.2017г. на Кмета на Община
Велико Търново изменен с Решение на
ДД“Местни данъци и такси“№ 75/30.4.2019г. в частта, с която са установени
публични задължения данък върху МПС както следва с per. № ***, е с
прекратена регистрация от 30.01.2018г, за данъчен период от 8.11.2017г. до
31.12.2017г. за per. № ***, е с прекратена регистрация от 14.05.2018г.-за
периода от 1.1.2015г. до 31.12.2017г с per. № ***, е за периода от 1.1.2015г. до 31.12.2017г.,
за с per. № ***, за данъчен период от 15.9.2015г. до
1.4.2017г. с per. № ***, за данъчен период от 1.1.2014г. до 1.7.2017г.
и с per. № ***, за данъчен период от 1.1.2013г. до 1.3.2017г.
Посоченият АУЗД е издаден от М.П. на длъжност старши експерт орган по приходите в отдел МДТ при Община Велико Търново, упълномощена със Заповед № РД 22-170/3.2.2017г. на Кмета на Община Велико Търново.стр 79-80 от делото.
Извършената проверка е констатирала, че жалбоподателят е декларирал по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ , долупосочените МПС, като за посочените в АУЗД периоди не е заплатен дължимия данък както следва: ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, двигател№ „без номер", рама № WBAZW61000L566176, марка БМВ, модел 3.0, Еко категория Евро 5, Мощност 225.00kW, година на производство 2011 г. за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г., ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, двигател № 9HR, рама № VF30U9HR8BS300540, марка ПЕЖО, модел 3008, Еко категория Евро 5, Мощност 82.00kW, година на производство 2011 г. за периода от 01.012016г. до 31.12.2017г. ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, двигател № „без номер", рама № 553697, марка МЕРЦЕДЕС, модел С 200 СДИ, Еко категория Евро 3, Мощност 90.00kW, година на производство 2004 г. , за периода 01..2015г. до 31.12.2017г. ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, двигател № „без номер", рама № VF33H9HYB83851482, марка ПЕЖО, модел 307, Еко категория Евро 4, Мощност 80.00kW, година на производство 2004 г. за периода 01.01.2015г. до 31.12.2017г. ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, марка АУДИ, модел А8, за периода 01.01.2015г. до 31.12.2017г.,
/ декларациите са
приложени стр. 10-31 по делото/. Установено е по реда на чл.51, ал.2 от ЗМДТ ,
че три автомобила не са декларирани по реда на чл. 54 от ЗМДТ, както следва: per. № ***, за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. с per. № ***, за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. с per. № ***, за
периода от 01.01.201 Зг. до 31. 12.2017 г.и за тези периоди с АУЗД е
определен данък. След като АУЗД е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, след две
неуспешни посещения на адрес, последният е изпратен на ЧСИ Р.К.за принудително
изпълнение. Жалбоподателят е подал молба за възобновяване на производството по обжалване по
административен ред на АУЗД, което е станало с решение № 75/30.4.2019г. на
ответника. С оглед новопредставените от жалбоподателя доказателства стр 53-74
от делото: пет броя сертификати за продажба на МПС с превод от френски език,
както и свидетелства за регистрация на МПС, също с легализиран превод от
френски език. Въз основа на тези доказателства, ответник жалба е поискал
справка от КАТ относно прекратената регистрация на МПС. След постъпване на жалбата е направена служебна справка в регистрите на ОС
на МВР Велико Търново, сектор 1111
Велико Търново. При получената информация с писмо изх. № рег.№ 127500-4918,
екз.З от 15.03.2019г., е установено следното по отношение на автомобилите,
чиито задължения се оспорват:ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, е с прекратена регистрация от 30.01.2018г, което по силата на
чл. 58, ал.4 от ЗМДТ води до извода, че облагането с ДМПС следва да се
преустанови след 01.02.2018г.ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, е с прекратена регистрация от
25.11.2016г.- прекратяване на облагане след 01.12.2016г.ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, е с
прекратена регистрация от 14.05.2018г.- прекратяване на облагането след
01.06.2018г.ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, е с прекратена регистрация от 14.05.2018г., т.е прекратяване на
облагането след 01.06.2018г.ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, е с прекратена регистрация от
08.02.2013г. т.е преустановяване на облагането считано от 01.03.2013г.ЛЕК
АВТОМОБИЛ с per. № ***, регистрацията е прекратена на 24.03.2017г., преустановяване на
облагането от 01.04.2017г.ЛЕК АВТОМОБИЛ с per. № ***, е с прекратена регистрация от
30.06.2017г., облагането следва да се преустанови след 01.07.2017г.ЛЕК
АВТОМОБИЛ с per. № ***, е с прекратена регистрация от 16.02.2017г. по отношение на същия
облагането следва да се преустанови след 01.03.2017г.На основание събраните
писмени доказателства, по реда на чл.
99, т. 2 от 4ШС вр.чл. 100 от АПК и чл. 40, ал.1 от АПК ответник жалба е възобновил производството по
обжалване, изменил е АУЗ
№521-1/30.05.2018г., като е отменил задълженията за МПС както следва : с per. № *** за периода
след 01.12.2016г. с per. №2 ***; с рег.№ *** за периода след 01.12.2014г.;с per. №2 *** за
периода след 01.07.2017г.; с per. №2 *** за периода след 01.03.2017г.и е потвърдил процесния АУЗД в
останалата част.
Потвърдителното решение
е връчено на жалбоподателя на 13.5.2019г. видно от известие за доставяне стр 78
от делото. Недоволен от него същия го е оспорил по съдебен ред на 28.5.2019 г.
чрез решаващия орган, като въз основа на тази жалба е образувано настоящето
дело.
С Разпореждане от 06.06.2019
г. на жалбоподателя е указано, че следва да посочи основания за недължимостта
на местния данък за МПС, тъй като не е
собственик на посочените автомобили.
Като писмени
доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения АУЗ по чл.
107, ал. 3 от ДОПК, изпратена с писмо вх.№ 2687/4.6.2019г. по описа на
Административен съд Велико Търново.
Освен това от трето неучастващо в
производството лице ОД на МВР В.Търново – КАТ е предоставил информация-
разпечатка от системата АИС, от която е видно, че леки автомобили рег.№ ВТ 7683
ВР е служебно прекратена регистрация на 16.2.2017г.и рег.***на 30.6.2017г.
Или в обобщение правният спор е досежно
датата, от която не се дължи местен данък върху МПС- датата на служебно
прекратяване на регистрацията на същото в АИС – КАТ или датата на отчуждаване
на МПС в Република Франция за която за 4 автомобила са представени писмени
доказателства, а за два – не.
За МПС рег.№ ***, датата на прекратяване
служебно на регистрацията е 30.1.2018г., а датата на договор за покупко-
продажба стр 67 от делото е 8.11.2017г. За МПС рег.№ 1628, датата на служебно
прекратяване на регистрацията е 14.5.2018г., а на договор за покупко – продажба
25.10.2013г стр 62 от делото, за МПС рег.№ ***служебна прекратяване е на
14.5.2018г., а датата на продажба 9.1.2013г. стр 54 от делото, за ***,
съответно тези дати са 24.3.2017г. а дата на отчуждителна сделка 15.9.2015г.
стр 59 от делото , а за ***първата дата е 30.6.2017г. и *** 16.2.2017г. като за
датите на прехвърляне на МПС не са ангажирани доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в
законоустановения срок, от адресата на акта, до компетентния съд.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните мотиви:
Съгласно чл. 4 от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Съгласно чл. 4,
ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители и се определят със
заповед на кмета на общината на основание чл. 4,
ал.4 от ЗМДТ. След извършване на служебна проверка за валидността на акта
съдът установи, че АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите при община Велико
Търново - данъчен инспектор в общината,
надлежно оправомощен със Заповед № РД
22-170/3.2.2017г. на Кмета на Община Велико Търново
По делото не се спори
валидността на потвърдителното решение, което е издадено от ръководителя на
звеното за местни приходи, каквато се явява дирекция "Местни данъци и
такси " - община Велико Търново и
същият е компетентен да стори това на основание чл.
107, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 5, предл. второ. Следователно,
обжалваният АУЗД и потвърдителното решение са издадени от компетентни органи, в
рамките на правомощията им и като такива са валидни административни актове.
АУЗД е издаден в
изискуемата писмена форма и съдържа правните основания и фактическите
обстоятелства, послужили като основания за постановяването му- чл.
107, ал.3, изр. 2 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Съдът намира, че обжалваният АУЗД е и материално законосъобразен по следните съображения: Нормата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка върху превозните средства с тяхната регистрация. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик. Това значи, че за всяко регистрирано превозно средство регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България собственикът му е задължено за данъка лице, което изрично е посочено и в чл. 53 от ЗМДТ. Процесните автомобили няма спор по делото, че са регистрирани в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново със съответните регистрационни номера, след придобиването им от жалбоподателя, съгласно договори за покупко-продажба на МПС и от този момент той е придобил качеството данъчно задължено лице за този автомобил. За определяне на задълженията за местен данък върху МПС без значение е факта, че за две от процесните 6 МПС не е подадена Декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ, доколкото както се посочи по- горе правопораждащ факт за възникване на задължението за този данък е регистрирането на МПС съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях.
В хода на настоящото производство от жалбоподателя са представени четири сертификата за спиране на МПС от движение на френски език с превод отговарящ на изискванията на чл. 185 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК. Няма спор по делото обаче, че не са представени доказателства, а и не се твърди, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 1 от ЗДвП (в релевантната редакция – ДВ, бр. 88 от 2008 г.), съответно по чл. 16, ал. 1 от Наредба № I-45 (в релевантната редакция - ДВ, бр. 67 от 2012 г.), да предостави в двуседмичен срок на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя. Вярно е, че съгласно чл. 65, ал. 1 от КМЧП, придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването, което обаче не освобождава праводателя от задължението му за представяне на сключения договор пред компетентните власти в 14-дневен срок, с цел прекратяване регистрацията на МПС. В този смисъл Решение № 6699 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 155/2018 г.,
С разпоредбата на чл. 18а от Наредба № І-45 законодателят е създал ред за прекратяване на регистрацията на превозно средство, което автоматично води и до прекратяване на качеството на задължено лице с оглед на изричната разпоредба на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. От доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят не е упражнил правото си по чл. 18а от Наредба № І-45. Поради това и съгласно удостоверения, представени по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК от ОД на МВР, и тези в хода на административното обжалване, процесните автомобили се водят собственост на жалбоподателя до посочените в тях дати на служебно прекратяване на регистрацията. Видно от отменителното решение на ответника е, че от месеца следващ датата на прекратяване на регистрацията на МПС данъкът е бил определен за недължим. Именно регистрацията на жалбоподателя за спорните периоди в ОД на МВР КАТ е довела до неотпадане на качеството му на задължено лице за ДПС което от своя страна прави оспорения АУЗД законосъобразен в частта, с която са установени задължения за ДПС за този период.
Наистина съобразно разпоредбата на чл. 65, ал.1 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), придобиването и прекратяването на вещни права и на владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят придобиването или прекратяването следователно приложим е френският Наполеонов кодекс. Но това е само въпроса относно собствеността на МПС, но е и досежно дължимостта на местния данък, за който е необходимо да са спазени и изискванията на ЗДвП и Наредба № I-45. Според чл. 52, т.1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.
А според чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
Предвид посочените норми на ЗМДТ,
законосъобразното облагане с ДПС изисква кумулативното наличие на две
предпоставки- превозното средство да е собственост на лицето, субект на
данъчното задължение, и превозното средство да е регистрирано за движение по
пътната мрежа на Република България.
Превозните средства, подлежащи на
регистрация, както и редът за тяхната регистрация се уреждат от нормите на Закона за движението по
пътищата (ЗДвП).
Според чл.
140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
А според чл.
140, ал.2, пр.1 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната, каквато в случая се явява Наредба №І-45.
Според §2, т.4 от ДР на Наредба №І-45,
"регистрация" е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер.
Или ценени всички събрани доказателства,
които не се противоречат, в тяхната съвкупност и тълкувани систематично
горепосочените текстове формират еднозначно извод за неоснователност на така
подадената жалба.
За прецизност, а и с оглед твърдението на
жалбоподателя, че е правил многократни опити да прекрати регистрацията на
въпросното МПС, следва да се уточни, че
дори и да липсва уведомление от компетентен орган за регистрацията на
превозното средство в държавата - членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация
Швейцария, изискуемо на осн. чл. 18б, т. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, за служебно
прекратяване на регистрацията, при индиция за отчуждаване на движимата вещ, в
друга държава членка на ЕС, в интерес както на задължените лица, така и на
административния орган е осъществяването на служебен обмен на информация,
иницииран от съответните компетентни органи на РБългария.
Доколкото в настоящото производство от
страна на ответник жалба не е осъществено процесуално представителство, въпреки
представеното пълномощно по делото, не е направено искане за присъждане на
разноски, списък по чл. 80 от ГПК във
вр. с §2 от ДОПК не е представян, то такива не се присъждат.
Водим от горното, осми състав на Административен съд Велико
Търново
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ДЖУЛИБАТ ЕООД чрез ***Х. –Й. *** офис 3 на
първо ниво против Акт за установяване на задължение по
чл.
107, ал. 3 от ДОПК изх.№ 521-1/30.5.2018г.издаден от М.П. на
длъжност старши експерт орган по приходите в отдел МДТ при Община Велико
Търново, упълномощена със Заповед № РД 22-170/3.2.2017г. на Кмета на Община
Велико Търново изменен с Решение на
ДД“Местни данъци и такси“№ 75/30.4.2019г. в частта, с която са установени
публични задължения данък върху МПС както следва с per. № ***, е с
прекратена регистрация от 30.01.2018г, за данъчен период от 8.11.2017г. до
31.12.2017г. за per. № ***, е с прекратена регистрация от 14.05.2018г.-за
периода от 1.1.2015г. до 31.12.2017г с per. № ***, е за периода от 1.1.2015г. до 31.12.2017г.,
за с per. № ***, за данъчен период от 15.9.2015г. до
1.4.2017г. с per. № ***, за данъчен период от 1.1.2014г. до 1.7.2017г.
и с per. № ***, за данъчен период от 1.1.2013г. до 1.3.2017г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.