Присъда по дело №4629/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 137
Дата: 21 септември 2023 г. (в сила от 7 октомври 2023 г.)
Съдия: Андрей Ангелов
Дело: 20231100204629
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 137
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
СъдебниБорислав Люб. Тасев

заседатели:Кирилка Т. Илиева
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
и прокурора Р. Б. Т.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Наказателно дело от общ
характер № 20231100204629 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият В. Т. Ц. - роден на ******* г. в гр.Враца,
българин, с българско гражданство, висше образование, неженен, неосъждан,
с постоянен адрес гр. София, кв. „******* с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН
в това, че на 07.04.2023 г. около 06.10 часа в гр.София, при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
“Голф” с рег.№ *******, по бул.”Христофор Колумб”, с посока на движение
от бул.”Проф. Цветан Лазаров” към бул.”Цариградско шосе” нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, а именно:
чл.119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”
чл. 21, ал.1 от ЗДвП: “При избиране скоростта на движение на водача на
1
пътно превозно средство е забранено да превишава за пътно превозно
средство от “Категория В” скоростта от 50km/h за Населено място”
и при движение със скорост 63 км/ч не пропуснал пресичащия по
пешеходната пътека /обозначена с пътна маркировка М 8.1 ППЗДвП и пътен
знак Д17 от ППЗДвП/ от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила, пешеходец Ц. Г. К. ЕГН:**********, и по непредпазливост
причинил смъртта му, поради което и на основание чл.343, ал.3,
предложение последно, б.“Б“, пр.1, вр. чл.343 ал.1, б.“В“, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на 3 /ТРИ/ години
„лишаване от свобода“, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК
отлага за срок от 5 ( ПЕТ) години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г от НК, вр. 343, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 37,ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА от право на управление на МПС подсъдимия
В. Т. Ц., със снета по делото самоличност, за срок от 3 (ТРИ) години, считано
от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189,ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В. Т. Ц., със
снета по делото самоличност, да заплати в полза на Държавата и по сметка на
СДВР сумата от 1537.60лв./ хиляда петстотин тридесет и седем лева и 60
стотинки /, представляваща направени разноски по делото.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ В 15-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД САС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И

на СГС,23 с-в по НОХД № 4 629/2023г.

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В. Т. Ц. и
същият е предаден на съд за това, че на 07.04.2023 г. около 06.10 часа в гр.София, при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел “Голф” с рег.№ *******, по бул.”Христофор Колумб”, с посока на движение от
бул.”Проф. Цветан Лазаров” към бул.”Цариградско шосе” нарушил правилата за
движение по пътищата, установени в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а
именно:
чл.119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”
чл. 21, ал.1 от ЗДвП: “При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава за пътно превозно средство от “Категория
В” скоростта от 50km/h за Населено място”
и при движение със скорост 63 км/ч не пропуснал пресичащия по пешеходната
пътека /обозначена с пътна маркировка М 8.1 ППЗДвП и пътен знак Д 17 от ППЗДвП/
от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец Ц. Г. К.
ЕГН:**********, и по непредпазливост причинил смъртта му – престъпление по
чл.343, ал.3, предложение последно, б.“б“, пр.1, вр. чл.343 ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.

Съдът е конституирал дъщерята и сина на починалия Ц. Г. К. – съответно Д. К.
и М. К. в качеството на частни обвинители в наказателното производство.

В проведената по искане на подсъдимия и защитника му диференцирана
процедура по глава ХХVІІ от НПК, подсъдимият В. Ц. на осн. чл.371, ал.1, т.2 НПК
признава изцяло фактите, посочени в обвинителния акт и дава съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, като на осн.чл.372, ал.4 НПК съгласието му е
одобрено от съда.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП
поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие се е
доказала фактическата обстановка, видно от която подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343,
ал.3, предложение последно, б.“б“, пр.1, вр. чл.343 ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК. От фактическа страна прокурорът, с оглед направеното от подсъдимия
самопризнание, приема за установена фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт и прави извод за доказаност на обвинението. Представителят на
държавното обвинение пледира за налагането на наказание „лишаване от свобода“
около минималния предвиден в закона размер, изпълнението на което да бъде
отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК за максималния, предвиден в закона срок, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години.
1

Повереникът на частните обвинители Д. К. и М. К. - адв. Т. П. споделя довода
на прокурора за доказаност на обвинението и пледира за налагане на справедливо
наказание на подсъдимия Ц., като счита за такова поисканото от прокурора.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Ц. – адв. Г.И. в хода на съдебните
прения и предвид избраната диференцирана процедура за провеждане на съдебното
следствие по делото, спира вниманието си единствено върху размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подзащитния й. При определянето му защитникът
прави искане за определянето му към минимума, предвиден в закона, като отнемането
на свидетелството за правоуправление също бъде наложено в минималния предвиден в
закона срок..
В хода на съдебните прения подс. Ц. поддържа искането на защитника си без да
изтъква собствени доводи.
В предоставената му последна дума подсъдимият Ц. моли за редуциране на
наказанието.
Съдът, с оглед на направеното от подсъдимия самопризнание и съобразно
императивната разпоредба на чл. 373, ал.3 НПК намира за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият В. Т. Ц. е роден на ******* г. в гр.Враца, българин, с българско
гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес гр. София,
кв. „*******, с ЕГН **********.
Подс. В. Ц. бил правоспособен водач на МИС и притежавал свидетелство за
управление на МПС с категория „В“
На 07.04.2023г. около 06:10 часа подс. Ц. управлявал лек автомобил - марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ *******, като се движел по бул.“Христофор
Колумб“, с посока на движение от бул.“Проф. Цветан Лазаров“ към бул.“Цариградско
шосе“. Пътното платно на бул.“Христофор Колумб“ в тази му част било предназначено
за движение на моторни превозни средство в едната посока, като се състояло от две
пътни ленти /с ширина 5,50 метра всяка/, разделени една от друга от пътна маркировка
- единична прекъсната разделителна линия, преминаваща в единична непрекъсната
разделителна линия на около 37 метра преди означената пешеходна пътека на
бул.“Христофор Колумб“. Автомобилът управляван от подс. Ц. се движел в лявата
пътна лента.
Било в началото на светлата част на денонощието /на разсъмване/, като
уличното осветление все още било включено. Участъкът от пътя бил прав, с лек наклон
- изкачване по посока движението на лекия автомобил. Пътното платно на булеварда в
тази му част било покрито от дребнозърнест асфалт, без дупки и неравности.
Подс. Ц. се движел със скорост около 63 км. в час, като приближавал означена /
с пътен знак Д-17 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата
(ППЗДв.П) / пешеходна пътека, маркирана с пътна маркировка М- 8.1 от ППЗДвП,
която се намирала около 50 метра преди включването на бул.“Христофор Колумб“ към
бул.“Цариградско шосе“ . В дясно от платното за движение били разположени пътни
знаци /А-18 и Д-17 от Закона за движение по пътищата/ указващи приближаването и
2
наличието на маркирана пешеходна пътека тип зебра/.
По същото време пешеходеца Ц. Г. К. на 75 години приближавал пеша по
пешеходния проход водещ към пешеходната пътека /тип зебра/ на бул.“Христофор
Колумб“ /находяща се на около 50 метра- преди включването на този булевард към
бул.“Цариградско шосе“/, като имал намерение да пресече булеварда по тази
пешеходна пътеката. На същото място на пешеходния проход, непосредствено преди
пешеходната пътека се намирала и свидетелката Я.И.. Тя също имала намерение да
пресече пътното платно на бул.“Христофор Колумб“ на същата пешеходна пътека. Св.
И. се огледала, като погледнала надясно, откъдето било движението на пътни превозни
средства. Тя възприела лекия автомобил /управляван от подс. В. Ц./, който
приближавал от дясната й страна с включени фарове /на къси светлини/ към
пешеходната пътека и решила да изчака преминаването му, преди да предприеме
пресичане на пътното платно на бул.“Христофор Колумб“, тъй като преценила, че
автомобилът се движел сравнително бързо. В същото време пешеходецът Ц. Г. К.
подминал свидетелката И. и предприел пресичане на пътното платно на булеварда в
средата на означената пешеходна пътека, със спокоен ход, преди автомобилът
управляван от подс. Ц. да достигне до него.
Преди да стигне до средата на маркираната пешеходна пътека, в лявата пътната
лента настъпил удар, като лекият автомобил Фолксваген Голф управляван от подс. Ц.
ударил с предната си част / предна броня, преден капак и челно стъкло/ тялото на
пешеходеца К. от дясната му страна. От удара тялото на пешеходеца К. било
първоначално качено на предния капак, след това върху челното стъкло и предната
част на тавана на автомобила, след което било отхвърлено във въздуха и паднало в
лявата част на пътното платно, до мантинелата, на около 21 метра след мястото на
удара, без да бъде прегазено. Лекият автомобил управляван от подс. Ц. спрял на около
31 метра от мястото на удара.
Настъпването на ПТП било наблюдавано и непосредствено възприето от св.
Я.И., която по същото време се намирала на пешеходната пътека и изчаквала
преминаването на автомобила управляван от подс. Ц.. Тя незабавно отишла при
пострадалия пешеходец и видяла, че от устата му тече кръв, след което започнала да
вика за помощ другите хора, които в този момент се намирали в близост и набрала
телефонния номер за спешни повиквания 112. Неустановена по делото жена дошла при
св. И. и също видяла състоянието на пострадалия. Св. И. започнала да маха на
идващата от бул.“Христофор Колумб“ кола, с цел оказване помощ на пострадалия
пешеходец и посочване на диспечера от тел. 112 на точното място на произшествието и
участниците в него.
След удара подс. Ц. слязъл от колата си и застанал до нея, без да прави опит да
помогне на пострадалия.
Св. И. успяла да спре идващия от бул.“Христофор Колумб“ лек автомобил Сеат
Алхамбра управляван от св. С.К. и пътник - св. Н.С. Двамата свидетели слезли от
автомобила и видели пострадалия, който имал голяма рана на челото и от устата му
изтичала кръв, която той се опитвал да изплюе. Те установили, че двата крака на
пострадалия били в неестествена позиция, а около тялото му имало много разпилени
предмети. Св. К. чул, че св. И. се опитва да обясни мястото на произшествието по
телефона и взел телефона, за да обясни на диспечера от телефон за спешни повиквания
- 112 точното място, както и марката, и peгистрационния номер на автомобила,
блъснал пешеходеца. Двамата свидетели останали на място, като след около 10 минути
пристигнали служебни автомобили на полицията и малко след това и автомобил на
3
спешната медицинска помощ.
Съгласно заключението на изготвените по делото съдебномедицинска и
комплексна медико-автотехническа експертиза, в следствие на настъпилото пътно-
транспортно произшествие в причинна връзка с причинените му телесни увреждания
от ПТП /открита лицева и черепно - мозъчна травма, закрита гръдна травма, травма на
опорно двигателния апарат, множество повърхностни и дълбоки мекотъканни
увреждения / била причинена смъртта на Ц. Г. К.. От заключенията на вещите лица по
горепосочените експертизи се установява, че причината за смъртта на Ц. Г. К. е
тежката, несъвместима с живота, съчетана травма, като между установените
травматични увреждания от пътно-транспортното произшествие и настъпилата смърт е
налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
По досъдебното производство е назначена и изготвена и комплексната медико-
автотехническа експертиза, съгласно заключението на която причина за настъпилото
ПТП е субективното поведение на водача на лекия автомобил Фолксваген Голф - подс.
В. Ц., който не е реагирал своевременно с аварийно спиране, въпреки, че е могъл да
възприеме навреме пресичащия от ляво на дясно пешеходец и да предотврати
произшествието. От момента, в който пешеходецът е навлязъл на платното за
движение, водачът на л.а. Фолксваген - подс. В. Ц., при скорост на движение 63 км. в
час е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като спре преди
мястото на удара и пропусне пешеходеца.


ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, ал.1, т.2 НПК и
подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно -
разпити на св. Я.И., св. С.К., св.Н.С. св. Д. К., св. М. К. и св. С. К., заключение на АТЕ
( л.л.72-75 от д.п.), СМЕ на труп по протокол № 257/2023г. (л.л. 136-139 ОТ д.п.),
заключението на СХЕ № А-324/23г. (л. 140 от д.п.), заключение на СХЕ № Т-324/23г.
(л.л.141-143 от д.п.), заключение на КМАТЕ (л.л.149 – 161 от д.п.), протокол за оглед
на местопроизшествие от 07.04.2023г. (л.л.8 - 10 от д.п.) с приложена към него скица
(л. 9 от д.п.) и фотоснимки (л.л.11-27 от т.І на д.п.), протокол за оглед на труп от с.д. (
л.л.28-29 от д.п.) с приложен албум ( л.л. 30 – 33 от д.п.), проколо за извършена
проверка за употреба на НВ ( л.34 от д.п.), резултати от алкотест ( л. 35 от д.п.), препис
– извлечение от акт за смърт на Ц. К. (л.130 от д.п.), удостоверение за наследници Ц.
К. (л.л. 90 и 128 от д.п.), справка от картон на водача В. Цанокм ( л.л. 110 – 116 от д.п.),
справка от Д „НС112“ ( л. 105 от д.п.), фиш за спешна медицинска помощ ( л. 54 от
д.п.).
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по
чл. 372, ал. 4 НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят, настоящият състав принципно приема, че в сочената, каквато е и
процесната хипотеза е длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така
както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на
диференцираната процедура в разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. С
4
повторното уточнение, че съжденията се отнасят до съществените факти, включени в
предмета на доказване, съдът отбелязва, че подсъдимият признава именно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като дава съгласие да не се
събират доказателства за тях. Поради това съдът не разполага с принципната
възможност да релевира съгласието на подсъдимия към различни фактически
обстоятелства (непосочени в акта на обвинението или различно посочени), дори за
последните да се съдържат данни в събраните в досъдебното производство
доказателства. В подобен случай съдът не би следвало да проведе делото по реда на
съкратеното съдебното следствие, а по общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и
признати от подсъдимия Ц. се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите съобразно
отразяването им в обвинителния акт. Между събраните в хода на д.п. доказателствени
средства не са налични противоречия и същите еднопосочно и категорично
установяват обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото.

При така установените факти съдът приема следното от

ПРАВНА СТРАНА:

Подсъдимият В. Т. Ц. е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.3,
предложение последно, б.“б“, пр.1, вр. чл.343 ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият е
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел “Голф” с рег.№ ******* –
моторно превозно средство по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г.,
разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по смисъла на чл. 342,
ал.1, пр.3 от НК включва всички действия или бездействия с приборите и механизмите
на превозното средство, независимо дали същото се намира в покой или в движение. В
настоящият случай подс. Ц. е взаимодействал с уредите за управление на лекия
автомобил, който се движил и е имал възможност да въздейства и съответно определя
неговата посока и скорост на движение.
На инкриминираната дата и място подсъдимият Ц. е управлявал МПС в
нарушение на разпоредбата чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Видно от приетия по делото
механизъм и място на настъпване на ПТП между управлявания от подсъдимия лек
автомобил и пешеходеца Ц. Г. К., подсъдимият в нарушение на изискването на чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” не е отдал
предимство на пресичащия по пешеходна пътека пешеходец.
Именно в резултат на посоченото нарушение и като пряка последица от него
подс. Ц. е причинил смъртта на Ц. Г. К. ( настъпила непосредствено след пътно-
транспортно произшествие и в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с
причинените му травматични увреждания в резултат на настъпилото пътно-
транспортно произшествие). Налице е пряка причинно следствена връзка между
избраното от подсъдимия отношение към пешеходеца и осъществените
5
общественоопасни последици, тъй като при спазването му от страна на подсъдимия Ц.
не би настъпил противоправния резултат – смъртта на Ц. К. като следствие от удара
между управлявания от подсъдимия автомобил и неговото тяло.
Също така подс. Ц. е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, което също се намира в пряка и непосредствена връзка с
настъпилата смърт пешеходеца К.. Това е така, тъй като общественоопасният резултат
/ смъртта на К./ не би настъпил, ако подс. Ц. е изпълнил визираното в чл.21,ал.1 от
ЗДвП изискване за движение с разрешена скорост, каквато обективна възможност е
била налице и в който случай съставомерният резултат не би настъпил. Следва извода,
че именно противоправното поведение на подс. Ц. е било едно от необходимите
условия, станали причина за настъпване на съставомерната последица, което
обосновава и причинната връзка между нарушението на правилата за движение по
пътищата и настъпилия противоправен резултат.
Не е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК ( случайно деяние), тъй като в
конкретния случай подсъдимият е управлявал МПС без да отдаде предимство ( като
намали скоростта или спре) на пресичащ пътното платно на означеното за това място
пешеходец, при движение с неразрешена скорост и при обективна възможност да
предотврати удара - от момента на навлизане на Ц.К. на пътното платно предната част
на лекия автомобил при движение с 63 км/ч е отстояла на 78-79 метра от мястото на
удара при „спокоен ход” на пешеходеца, поради което пострадалият не се е намирал в
опасната зона за спиране на автомобила, която е била 29.00 метра. Поради изложеното
съдът намира, че съставомерният резултат се дължи на виновното поведение на
подсъдимия и не е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК – случайно събитие.
Общественоопасният резултат не би настъпил, ако подсъдимият е изпълнил
визираните в чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП изисквания, каквато
обективна възможност е била налице. Именно неговото противоправно поведение е
било едно от необходимите условия, станали причина за настъпване на съставомерната
последица, което обосновава и причинната връзка между нарушенията на правилата за
движение по пътищата и настъпилия противоправен резултат.
Осъществен е квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3, предложение последно
от НК, тъй като деянието е извършено на пешеходна пътека. Както бе посочено,
местоизвършването на ПТП е на пешеходна пътека, обозначена като такава чрез
надлежна маркировка (М 8.1 ППЗДвП ) и пътен знак (Д 17 от ППЗДвП) и възприета
от водача.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Ц.
непредпазливо под формата на небрежност по отношение на настъпилия
общественоопасен резултат. Подсъдимият е съзнавал, че нарушава правилата на
ЗДвП, неотдавайки предимство на пресичащ по пешеходна пътека пътното платно
пешеходец и движейки се в населено място с неразрешена скорост. Същият е
притежавал представи, че приближава с превишена скорост пешеходна пътека, по
която преминават пешеходци , като не е предвиждал настъпването на смъртта на
друго лице ( в случая Ц. К.) при управлението на лекия автомобил, но за него е
съществувало задължение, а същият е и могъл, при ангажиране на интелектуалните си
възможности, да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици
от неизпълнението на правилата за движение по пътищата – причиняването на смърт
на друго лице и е могъл да съобрази поведението си по начин, че да не допуска
настъпването й.
6
Определящото при детерминиране формата на вината на водача при
престъпленията по транспорта е отношението на дееца към последиците, предвидени
към съответния състав от НК, а не отношението към нарушаване на съответните
правила за движение. В случая по делото не са събрани каквито и да било
доказателства ( а и липсва подобно обвинение за по – тежко наказуемо престъпление),
които да сочат, че подс. Ц. да е целял (искал) или допускал ( отнасял се е безразлично)
смъртта на починалия Ц. К., като следва да бъде обсъдена формата на вина на водача
към нарушаването на правилата за безопасност на участниците в движението по
пътищата, т.е. не психическото отношение на подсъдимия към общественоопасния
резултат, обективно настъпил по делото – причиняването на смърт, а към
нарушаването на съответните правила, гарантиращи безопасността на участниците в
движението по пътищата. В случая от приетите за установени факти касателно
поведението на подсъдимия Ц. при управлението на лекия автомобил на
инкриминираната дата и механизма на реализиране на ПТП ( движение в населено
място с превишена скорост при приближаване на пешеходна пътека и възприемането
на пресичащия пътното платно по пешеходна пътека пешеходец на разстояние,
надвишаващо опасната зона за спиране на колата) следва извод, че движението при
приближаване към пешеходна пътека с пресичащ на нея пътното платно пешеходец се
дължи на негово умишлено отношение към спазване правилата за движение (чл.119,
ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП), доколкото пълното игнориране на ограниченията
на скоростта в населено място и предимството на пешеходеца - обективно негативно
въздействащи върху пътната обстановка фактори, логически и закономерно явяващи се
предпоставки за настъпване на ПТП, сочи във волеви аспект на умисъл у водача за
нарушаването на правилата за движение. Това обаче не рефлектира върху
квалификацията на деянието, а е обстоятелство от значение при определянето на
наказанието ( така ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., т.3, б.”б”).

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 343, ал.3,б.“б“ от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода” от три до петнадесет години - към момента на деянието, като с
изменение от ДВ бр. 67/2023г. е увеличено наказанието „лишаване от свобода“ от пет
до петнадесет години, като с оглед чл.2, ал.1 и ал.2 от НК следва да бъде приложена
действащата към момента на престъплението редакция.
С оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието следва
да бъде определено при условията на чл.58а от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства на подсъдимия Ц. изразеното съжаление за извършеното,
високият му образователен ценз, трудоспособната му възраст и необремененото му
съдебно минало.
В кориците на делото липсват данни подс.П. да е съдействал на органите на
разследването в д.п. ( напр. да е направил самопризнание, способствало ефективно
разкриването на престъплението ), а от друга страна самопризнанието, направено пред
съда при предварителното изслушване не може да бъде счетено като смекчаващо
отговорността му обстоятелство, защото то представлява абсолютно необходима
предпоставка за провеждането на диференцираната процедура в нейната разновидност
по т. 2 на чл. 371 от НПК. Като последица от нейното провеждане пък законът
7
предвижда по правило облекчаване на положението на подсъдимия, защото изисква
индивидуализиране на наказанието по реда на чл. 58а от НК, задължавайки съда да
намали размера му с една трета, ако го определи при условията на чл. 54 НК, или, ако
приеме и основанията на чл. 55 НК – да наложи по-благоприятното за дееца наказание.
Едно и също обстоятелство не може да бъде ценено два пъти – веднъж от законодателя
и втори път от съда, за да обуслови смекчаване на наказателната отговорност. По тази
причина съдът не цени направеното в съдебната фаза самопризнание като смекчаващо
обстоятелство.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете
високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, изразена в
установения механизъм на ПТП, извършено в натоварен час на оживен столичен
булевард ( при които обстоятелства водачите на МПС следва да бъдат особено
внимателни и предпазливи ), изключително значимите за безопасността на участниците
в движението правила за движение по пътищата, нарушени от подсъдимия, както и
формата на вина – умисъл при тяхното нарушаване. Личността на подс. Ц. ( въпреки
необременото му съдебно минало) също разкрива немалка степен на обществена
опасност и то именно в насока, свързана с управлението на МПС – в това отношение
отегчаващо обстоятелство се явяват многобройните му нарушения на правилата за
движение по пътищата, по които е санкциониран по административно-наказателен ред
( л.114 от д.п.).
При преценка на относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите
отговорността на подс. Ц. обстоятелства и ръководейки се най-вече от визирания в чл.
35, ал.3 от НК принцип за съответствие между наказанието и престъплението, съдът
намери, че следва да определи наказанието при условията на чл.54 от НК, но при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, над минималния, но под
средния (който е 9 години) предвиден в закона размер и счете за справедливо
налагането на наказание 4 (четири)
години и 6 ( шест) месеца „лишаване от свобода“, като акцентира върху
обстоятелството, че конкретното деяние представлява концентриран и темпорално
обособен израз на цялостното отношение на подсъдимия към установените правила за
безопасност на участниците в движението по пътищата, на неговата безотговорност
при управление на МПС, които са били и преди извършването на настоящото
престъпление обект на административно-наказателно преследване и санкции, като
очевидно последните не са оказали предупредително и превъзпитателно въздействие
върху личността му.
Съгласно правилото на чл. 58а, ал.1 от НК, приложимо в конкретния случай,
така определеното наказание от 4 (четири) години и 6 ( шест) месеца „лишаване от
свобода“ бе намалено с една трета и на подс. Ц. бе наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 (три) години.
По отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода” съдът прецени,
че същото не следва да бъде изтърпяно ефективно, а изпълнението му отложено на
осн. чл. 66, ал.1 от НК. Деецът не е осъждан, деянието е извършено по
непредпазливост, данните за личността му са добри – същият с висок образователен
ценз и в трудоспособна възраст, поради което и ефективно изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода” не се налага. Ето защо и като съобрази и формалното наличие
на предпоставките за приложение на чл. 66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на
наказанието за срок от 5 (пет) години, считано от влизане на присъдата в сила, като
счете, че така определената максимална продължителност на изпитателния срок е
8
съответна на конкретното престъпление и ще изиграе в достатъчна степен
превъзпитателна и превантивна роля.
На основание чл. 343г от НК, вр. чл.343, ал.3, предложение последно, б.“б“, пр.1,
вр. чл.343 ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът
лиши подс. Ц. от право да управлява МПС за срок от 3 (три) години, явяващ се
минималния, предвиден съобразно правилото на чл. 49, ал.2 от НК, размер, отчитайки
обстоятелството, че трудовата ангажираност на подсъдимия е била свързана с
управление на МПС и трудоспособната му възраст, поради което и налагането на
наказание от този вид за по – голяма продължителност е възможно да доведе до
социалната му немара и липса на трудови доходи.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Ц. бе
осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР направените по делото (
в д.п.) разноски в размер на 1537.60лв. ( хиляда петстотин тридесет и седем лева и 60
стотинки ) - за извършените по делото експертизи.
Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.
9