№ 260161 / 8.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 08.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……четвърти наказателен състав в публично заседание на 13 май през две хиляди двадесет и първа година……........….....................................................................…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова...................………..........…..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова..…....……….......……….АН дело 398 по описа за 2021г.…..........…...................................…...и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-003136/ 30.09.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР Монтана на Л.Н.М. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Л.Н.М., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание подържа жалбата си. Навежда доводи за тенденциозност по отношение на съставения му акт, като представя писмени доказателства в тази насока.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено наказание във връзка с вменено му административно нарушение, а именно, че на 27.08.2020 година в 13.30 часа на път ІІІ-102 км.72, управлява лек автомобил Ауди 80 с рег.№ XXXX , негова собственост, като след извършена полицейска проверка от полицай М.М. и ст.инспектор В.М. се установило, че МПС не е оборудвано с пожарогасител.
Актосъставителят и свидетел по делото Х.К.П. съставил на жалбоподателят АУАН, послужил за издаване на обжалваното НП, без да е очевидец на нарушението.
Съдът след като обсъди събраните писмени и гласни доказателства намира, че административнонаказващия орган е приложил не правилно закона.
Съгласно чл.189, ал.14 от ЗДвП за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН.
В случая е налице констатирано нарушение по смисъла на чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП, но в АНП неправилно като свидетел е участвал В.М.В., което е довело до допускане на съществено процесуално нарушение, имащо за последица ограничаване правото на защита на нарушителя М., жалбоподател в настоящето производство.
Влошените междуличностни отношения между св.В. и жалбоподателя М., служебно известно обстоятелство на съда, а и представени писмени доказателства в тази насока, арг. лист 26-28 от делото са се отразили на законосъобразното протичане на АНП и е допуснато ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.51 ал.1 б.”в” от ЗАНН визира, че не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. Алинея 2 визира, че при наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе, а ал.3, че отводи по същите основания могат да се правят и от нарушителя, и от пострадалия от нарушението.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Х.К.П., но не може да стори това по отношение показанията на св.В., тъй като спрямо св.В. са били налице условията на чл.51, ал.2 от ЗАНН – св.В.М.В. е бил длъжен да се отведе и да не бъде свидетел при съставяне на АУАН спрямо жалбоподателя, тъй като се намира в особени отношения с него, които пораждат основателни съмнения за неговото безпристрастие, още повече, че В. е разпоредил на свидетеля П. да състави акт. Последният е категоричен, че той не е очевидец на нарушението. Съдът също доби непосредствени впечатления в хода на производството, че са налице междуличностни отношения/особени отношения по смисъла на чл.51, ал.1, б.”в” от ЗАНН/, които във времето са влошени необратимо, пораждащи основателни съмнения за безпристрастието на св.В.М.В. спрямо жалбоподателя М. /заради десетки сигнали на М. спрямо В. са били извършвани проверки на В., в т.ч. и от Военно-окръжна прокуратура гр.Плевен/.
Изложеното налага извода, че св.В. е бил длъжен да се самоотведе, а не да бъде свидетел при съставяне на процесния АУАН. АНО е бил длъжен съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН да констатира гореизложеното и да вземе мерки по отстраняване на св.В. от участие в АНП, като на практика е следвало да разпореди допълнителна проверка, в рамките на която да се състави нов АУАН, без участието на св.В.М.В.. По делото липсват доказателства жалбоподателят М. съгласно чл.51, ал.3 от ЗАНН да е направил изричен писмен отвод спрямо св.В. в рамките на АНП, но съгласно чл.51, ал.2 от ЗАНН длъжностното лице св.В. е бил длъжен да се отведе.
Мотивиран от изложеното и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила, затова на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0996-003136/ 30.09.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР Монтана, с което на Л.Н.М. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: