Р Е Ш Е Н И Е
№232 05.09.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на тридесети август две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова - Георгиева
Секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова -
Георгиева
административно наказателно дело № 586 по описа за 2019г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „С.К. .. ЕООД с ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.К.Г.,
подадена чрез процесуалния му представител – адв.М.К. ***, със съдебен адрес:***
против Наказателно постановление №
429811-F403769 от 22.02.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание
се явява за дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им представител,
който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.
Процесуалният представител
на ЦУ на НАП в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира
за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като
законосъобразно. Също не сочи нови доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има
правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на
25.08.2018г., в търговски обект – нощен клуб-бар „Р.Р.“, намиращ се в КК Слънчев бряг,
хотел „Д.“, стопанисван от „С.К. .. ЕООД с ЕИК ........, инспекторите по приходите при ЦУ
на НАП, отдел „Оперативни дейности“ – гр.Бургас установили, че при сравнение на
данните на фискалното устройство /ФУ/ и наличната сума в касата на обекта има
необосновано различие в касовата наличност, както следва: Установеният дневен
оборот от работещото ФУ в обекта, съгласно разпечатания дневен финансов отчет
/л.25/ бил общо в размер на 399 лева, от които 50 лева – служебно въведени
суми. Отчетената фактическата наличност в касата на обекта възлизала общо в
размер на 555 лева, съгласно изготвения опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката /л.26/. В резултат на това инспекторите
констатирали положителна разлика между регистрирани продажби и фактическа
наличност в касата на обекта в размер на 156 лева /сто петдесет и шест лева/,
която според контролните органи представлявала въвеждане на пари в касата, което
не е регистрирано във фискалното устройство. Сумата на паричните средства в
касата била изброена от С.П.– оператор в търговския обект. Установено е, че
монтираното и работещо в обекта ФУ притежава функциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми. Констатираното нарушение е отразено в ПИП № 0223942
от 11.07.2018г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен акт, а
впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
настоящото производство по делото. В жалбата се навеждат доводи за
приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При условията на евентуалност се
моли за изменение на НП, като на жалбоподателя се наложи наказание на основание
чл.185, ал.2, изр.второ вр. ал.1 от ЗДДС.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията
на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери за установено следното:
Законът изисква
изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на актосъставителя М.Н. – инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, присъствал при установяване на нарушението. Същият
установява пред съда, че след като се легитимирали, проверката започнала с опис
на паричните средства, който предоставили на служителите-сервитьори в обекта,
да го попълнят и подпишат. Касовата наличност била преброена пред контролните
органи, като преди това, служителите били предупредени да отделят бакшишите и
личните си пари от събрания за деня оборот.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Всяка разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. В конкретния случай от приетите по делото
доказателства е установено, че монтираното и въведено в експлоатация в магазина
фискално устройство притежава функциите "служебно въведени" и
"служебно изведени" суми, поради което търговецът е бил задължен да
регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на
продажби. Сумата от 156 лева представлява
разлика в повече от направените записи във ФУ и разчетната касова
наличност в обекта. Тази сума е била част от
касовата наличност за деня и е следвало да бъде отразена във фискалното
устройство като „служебно въведени“ суми. Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно
установено, че на 25.08.2018г. жалбоподателят е извършил констатираното от
контролните органи административно нарушение, като не е въвел служебно в
паметта на работещото в обекта ФУ сума общо в размер на 156 лева.
Независимо от горното, съдът съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост, и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В настоящият
случай, макар да е налице безспорно извършено от жалбоподателя нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18, по делото не са ангажирани доказателства от
страна на наказващия орган, че нарушението води до неотразяване на приходи,
обосноваващо налагане на санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Предвид
гореизложеното, съдът счита, че в случаят нерегистрирането на тази разлика чрез
въвеждането на сумата от 156 лева във ФУ на обекта, не води до неотразяване на
приходи, поради което и жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран по реда
на чл.185, ал.2, изр.последно във връзка с ал.1 от ЗДДС. И двете санкционни
норми на чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.185, ал.2 от ЗДДС касаят
нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006г., която е
нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС,
издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС. По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени
от дружеството преди настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по
ред, при отсъствие на други отегчаващи отговорността обстоятелства, както и не
високата стойност на разликата в касовата наличност от 156 лева. Изложените
обстоятелства, преценени в контекста на разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, обосновават решението на съда да измени наказателното постановление по
отношение на приложената санкционна разпоредба и намали размера на наложената
санкция от 3000 лева на 500 лева на основание на чл.185,
ал.2, вр. ал.1
от ЗДДС. Именно такъв размер на
санкцията по убеждението на съда се явява адекватен на извършеното нарушение,
справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Съдът не намира така
установеното да определя маловажност на нарушението. Преценката за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т. д. №
1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този
вид. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това
не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет
на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието
рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на
търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.
При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената
на жалбоподателя санкцията до сумата
от 500 /петстотин/ лева на основание чл.185, ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗДДС.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 429811-F403769 от 22.02.2019г. на Началник Отдел „Оперативни
дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ
на НАП/, с което на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на „С.К. .. ЕООД с ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Х.К.Г., подадена чрез процесуалния
му представител – адв.М.К. ***, със съдебен адрес:***, е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева, за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наказанието на 500 /петстотин/
лева на основание чл.185, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: