№ 1163
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Н.а
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503344 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 262850 от 31 август 2022г. по гр. д. № 10939/2018г.
Софийски градски съд, ГО, 25 състав е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати
на С. В. Н., на основание чл. 432 КЗ, сумата 8 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 25.03.2017 г. в гр.
София, причинено от водача на л. а. „Ягуар Х Тайп“ с рег. № ********,
заедно със законната лихва върху тази сума от 17.02.2018г. до окончателното
изплащане, като отхвърлил иска до пълния предявен размер от 26 000 лв.
(предявен като частичен от целия размер на претенцията от 50 000 лв.);
осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 184,62 лв. (сто осемдесет и
четири лева и 62 ст.) – разноски по делото; осъдил ответника да заплати на
адвокат Я. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 403,08 лв. (четиристотин и
три лева и 08 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение; осъдил
ищеца да заплати на ответника сумата 498,46 лв. (четиристотин деветдесет и
осем лева и 46 ст.) – разноски по делото; осъдил ответника да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 276,92 лв. (двеста седемдесет и шест
лева и 92 ст.) – разноски по делото за държавна такса.
1
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника
ЗАД „Армеец“ АД срещу решението по гр. д. № 10939/2018г. на СГС, ГО, 25
състав, в осъдителната му част. С доводи за неправилност на акта поради
неустановено противоправно поведение на застрахования при него водач и
недопускане в тази връзка на допълнително заключение на АТЕ и
неизследване на възможността на мотоциклетиста да избегне удара,
евентуално нарушение на материалния закон при определяне на размера на
обезщетението и неправилен извод за липса на принос на пострадалия към
вредоносния резултат, се иска отмяна на решението в атакуваната част и
вместо това отхвърляне на иска.
С. В. Н. не е подал отговор на въззивната жалба. В свое становище за
откритото заседание пред въззивния съд е оспорил въззивната жалба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
поради действията на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника,
в полза на ищеца е възникнало вземане по чл. 432 КЗ в размер на 8 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството на
травматичните му увреди и тежестта на увреждането, продължителността на
лечението и възстановителния период, пълното му възстановяване с неголям
белег на коляното, обичайното отражение на травматичното събитие върху
психиката му. СГС е счел за недоказани възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат – с оглед времето за реакция на
ищеца като мотоциклетист скоростта му не е била фактор, съпричиняващ
ПТП, нито такъв фактор е техническото състояние на мотоциклета и липсата
на правоспособност за управление, нито физическото състояние на ищеца, в
т.ч. приетите медикаменти, наркотични вещества и алкохол, както и, че
същият страда от епилепсия, като СГС е приел и, че същият е ползвал
предпазна каска; не е установен и каузален принос, за периода на
възстановяване от увредите от процесното ПТП, на предходни заболявания на
ищеца, както и неспазване на предписаното му лечение.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен
2
резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в
обжалваната част.
Предявен е пряк иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането
срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което
застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу
риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на
застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща
дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт.
За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо
гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо и основен спорен въпрос по делото е налице са предпоставки
за възникване на деликтната отговорност на застрахования водач. С оглед
спорния предмет на делото във въззивното производство, очертан от
оплакванията във въззивната жалба и в приложение на императивните норми
на материалния закон, въззивният съд, за да разреши спора по същество,
приема за установено на първо място следното относно механизма на ПТП,
вкл. относно съпричиняването на вредоносния резултат:
Ищецът основава иска си за заплащане на обезщетение като
пострадало лице, предявен срещу застраховалия гражданската отговорност на
застрахования при ответника делинквент – водач на лек автомобил, - на
увреждане, настъпило в резултат от ПТП, станало на 25.03.2017г. в гр. София.
Посочил е, че е управлявал мотоциклет и е бил ударен от лекия автомобил,
управляван от А. Д., който е извършил неправилна маневра завой наляво. От
описаното ПТП, от което изживял стрес, получил контузия на главата,
мозъчно сътресение, контузия в областта на гръдния сегмент на гръбначния
стълб, разкъсно–контузни рани по долните крайници, възбудена била и
посттравматичната епилепсия, от която страдал.
3
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е оспорил
твърдения в исковата молба механизъм на ПТП откъм нарушение на ЗДвП на
застрахования при него водач, евентуално е възразил и, че пострадалият е
допринесъл за ПТП поради липса на правоспособност, поради това, че страда
от посттрамватична епилепсия, управлявал е МПС и в състояние на
наркотично/алкохолно опиянение, оказали влияние върху реакциите му,
управлявал мотоциклета и с превишена скорост. Оспорил е и размера на
търсеното обезщетение, вкл. и с възражения, че част от вредите са настъпили
от предходно ПТП. С тези възражения от защитата си по същество е
обосновал и своите доводи срещу правилността на обжалваното решение.
Образуваното по повод процесното ПТП досъдебно наказателно
производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 НК е прекратено с постановление на прокурор от 15.11.2017г. на основание
чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК. Този акт не е задължителен за гражданския съд (вж.
чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 и 3 НПК), поради което в настоящото
производство съдът изследва въпроса относно противоправността на
поведението на застрахования при ответника със застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на лекия автомобил марка „Ягуар”, модел “ХТайп“, с рег.
№ ******** – А. Д.. За да бъде ангажирана отговорността по чл. 45 ЗЗД,
съотв. отговорността на застраховалия гражданската отговорност на
делинквента, е необходимо да се установи наличието на противоправно
поведение, вреда, причинна връзка - вредата да е последица от деянието, като
това са елементите от обективното основание на отговорността, а
субективното й основание е вината, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
поради което и предпоставките на презумпцията – елементите на обективното
основание на отговорността - се доказват от ищеца, а делинквентът (в случая
застраховалият отговорността му) може да обори презумпцията за вина.
При липса на писмени доказателства, ползващи се с обвързваща съда
доказателствена сила относно механизма на ПТП (чл. 179, ал. 1 ГПК),
основният източник по делото на тази информация е констативният протокол
за ПТП и протоколът за оглед на местопроизшествието, в който са отразени
факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, - състояние
на пътя и местоположение на МПС, с които е станало ПТП, както и видимите
щети по тях, изследвани и от вещото лице, изготвило заключение на
изслушаната по делото АТЕ за изясняване на действителния механизъм на
4
ПТП посредством необходимите специални си знания. От заключението на
АТЕ, което и въззивният съд възприема като обективно и обосновано, срещу
чийто констатации няма направени оплаквания, както и въз основа на
показанията на очевидеца на ПТП, съобразени също от вещото лице, – св. Б.
(разказал за местоположението на участниците в ПТП, в т.ч. на падналия
мотоциклетист, непосредствено след удара), съдът приема за установен
следния механизъм на ПТП, настъпило на 25.03.2017г., в гр. София, в тъмната
част на денонощието (около 20.30 ч.), между мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р
1000“ с рег. № *******, управляван от ищеца, и л. а. „Ягуар Х Тайп“ с рег. №
********, управляван от А. Д., : двете ПС са се движили насрещно, в
насрещните ленти за движение на път с двупосочно движение. По неизвестни
причини, лекият автомобил се е отклонил наляво и е навлязъл в лентата за
движение на мотоциклета, където е настъпил челен кос удар между двете ПС.
Тъй като отстоянието на мотоциклета от мястото на удара - 16,64 м, около 17
м, към момента на навлизане на автомобила в лентата му, е по-малко от
опасната зона за спиране 44 м при скорост на мотоциклета от 56 км/ч и от
опасната зона 38 м при скорост 50 км/ч (вещото лице е уточнило след разпита
на свидетеля – очевидец, че скоростта на мотоциклетиста е била вероятно
около 48 км/ч, като е изходило от изминато разстояние от падналото след
удара тяло на ищеца от около 15 м, съобщени от свидетеля), водачът на
мотоциклета не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара и не е могъл да предотврати произшествието, причинено от водача на
л.а., навлязъл в лентата за насрещно движение. Скоростта на движение на
автомобила е била около 50-60 км/ч преди ПТП, като, когато е започнало
навлизането в лентата за насрещно движение, водачът е предприел
едновременно и спиране, поради което при навлизането в лентата за
насрещно движение скоростта на автомобила е била вече около 30 км/ч, а в
момента на удара – около 3 км/ч. При ПТП като процесното с навлизане в
насрещна пътна лента, опасна зона и възможността за предотвратяване на
произшествието се изчислява само за правомерно движещият се водач, в
случая на мотоциклетът, е пояснило вещото лице. Опасната зона за спиране
на мотоциклета, както се посочи, при 56 км/ч е 44 м, а при 50 км/ч е 38 м.
Възможност да предотврати произшествието е имал само водачът на л.а, ако е
контролирал движението на автомобила си, без да навлиза в лентата за
насрещното движение. Водачът на мотоциклета е поставен „пред свършен
5
факт“ и не е имал техническа възможност да спре и не е могъл да предотврати
произшествието. Експертът е пояснил още, че може да се определи само
отстоянието на мотоциклета към момента на навлизане на автомобила в
лентата му, което е около 17 м, поради което с оглед изчислената опасна зона
от 44 м, съответно 38 м при скорост от 50 км/ч, водачът на мотоциклета не е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и не е могъл да
предотврати произшествието, нито при 56 км/ч, нито при 50 км/ч, от което
следва и фактическият извод, направен в заключението, че скоростта му не е в
причинна връзка с настъпването на ПТП (самият ищец е признал при разпита
си в ДП, че счита, че е управлявал с около 60 – 70 км/ч). Безопасната скорост,
с която ако мотоциклетът се е движил, водачът му е имал възможност да спре
преди мястото на удара, е 28,28 км/ч - около 28 км/ч. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че поначало мотоциклетистът е имал място, с оглед
уширението за бензиностанцията до мястото на ПТП, да завие надясно и да
избегне удара в автомобила, но от момента, в който автомобилът е навлязъл в
неговата лента за движение, до удара са изминали малко над 1 секунда, което
всъщност е времето за реакция на мотоциклетиста, което означава, че той не е
разполагал с достатъчно време, за да завърти кормилото на мотора и да
извърши маневрата. Вещото лице е уточнило в съдебно заседание, че няма
разлика в изводите му, дори да се приеме скорост на движение от 48 км/ч за
мотоциклетиста. Уточнило е още, че приетото време за реакция на
мотоциклетиста от 1 секунда може да се счете за стандартно, дори при по-
лоша видимост обикновено се приемало 1,2 секунди. В случая обаче,
доколкото автомобилът е бил със запалени фарове, може да се приеме 1
секунда време за реакция на мотоциклетиста, тъй като той е виждал фаровете
на автомобила. Ако мотоциклетистът е бил по-опитен, би могло да се
възприеме време за реакция от 0,8 секунди. Вещото лице е категорично, че
няма основание да се приеме време за реакция от 0,6 секунди. Също така,
вещото лице е уточнило, че няма обективни данни, дали преди навлизането в
лентата за насрещно движение е имало индиции, че автомобилът ще навлезе в
насрещното движение, така че мотоциклетистът да се съобрази с тази
евентуална опасност. Обсъденото заключение е достатъчно пълно – дава
отговор на поставените задачи въз основа на данните по делото, вкл. и за
възможността на мотоциклетиста да избегне удара от момента на пресичане
на пътната лента за насрещно движение без да съществува обективна
6
информация за поведението на водача на л.а. преди това навлизане, поради
което и въззивният съд не допусна изслушване на допълнителна АТЕ за
изясняване на възможностите за завиване надясно от страна на
мотоциклетиста в уширение на пътя.
От показанията на св. И. - майка на ищеца, е установено, че след
ПТП той бил приет в болница, където престоял около 1 седмица и там тя му
помагала при придвижването;около месец синът й се оплаквал от главоболие,
световъртеж и замайване и през този период приемал лекарство за
сътресението на мозъка. Свидетелката е разказала за предходни травми от
ПТП на ищеца, вкл. епилепсия, и, че след катастрофата от 2017г. и синът й
вече си имал приятелка и дете.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – медицинска
експертиза, уточнено в съдебно заседание, е установено още, което по
същество не се оспорва от страните и въззивният съд в правоприлагащата си
дейност следва да изходи от описаните в заключението фактически
положения, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия на главата и на
гръдния сегмент на гръбначния стълб (охлузвания в областта на гърба и лека
болезненост при опипване в областта на спинозните израстъци на прешлените
Тх10-Тх11), рана на дясното коляно и охлузване на левия крак, неопасни за
живота. Изпитвал е болки и страдания за период, не по-малък от 2 седмици
(според показанията на свидетелката около месец), след което те са
отшумели. Според заключението травматичната епилепсия, описана като
придружаващо заболяване на ищеца, оказва влияние на водач в състояние на
епилептичен гърч, за каквото състояние няма данни. Установено е още, че
ищецът е имал етилов алкохол в кръвта с концентрация 0,5 промила,
наркотично вещество от групата на стимулантите–амфетамин и лекарствен
препарат за лечение при епилепсия, – карбамазепин в кръвта и урината, което
е с показание, че може да повлияе способността за шофиране.
Комбинираната употреба на алкохол, наркотично вещество и карбамазепин,
принципно води до повлияване на реакциите при възприемане на пътната
обстановка и контрола върху превозното средство без да може да се определи
точно в каква степен и по какъв конкретен начин. Вещото лице е уточнило и,
че не може да се каже с точност дали ищецът е бил под влияние на
наркотичното вещество, тъй като е възможно то да е било прието преди 3-4
7
дни, като това зависи и от индивидуалните особености на организма.
От изложеното, във връзка с основните доводи на жалбоподателя
срещу правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира, че че
по делото е установено при условията на главно и пълно доказване
противоправно и вредоносно поведение от страна на застрахования при него
водач Д., осъществено при твърдения в исковата молба механизъм на
непозволено увреждане (чл. 45, ал. 1 ЗЗД), – водачът на л.а, чиято вина се
презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), е извършил нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1
ЗДвП, навлизайки в лентата за насрещно движение, от което на ищеца са
причинени травматични увреждания. С оглед установения механизъм на
ПТП, настъпило чрез навлизане в лентата за насрещно движение, при което
ищецът като водач на мотоциклет не е разполагал с достатъчно време, за да
избегне удара, обстоятелствата, че не е правоспособен водач, с каква
конкретна скорост е управлявал (и дали тя е била превишена - каквито са
твърденията му в ДП), както и, че в кръвта му са открити наркотично
вещество, алкохол и лекарство за лечение на епилепсията, от която страда,
нямат никаква връзка с причиняването на ПТП и вредоносния резултат от
него, предизвикано единствено от застрахования при ответника водач.
При установено от съвкупната преценка на доказателствата
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, първопричина за
ПТП, възможността за предотвратимост на удара, може да се разглежда на
плоскостта на съпричиняването като основание за намаляване на
отговорността на делинквента, съответно на отговорността на застраховалия
гражданската му отговорност (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Съпричиняването на
вредоносния резултат има, когато поведението на пострадалия е било в
причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за допринасяне за
настъпването на вредите е фактическият принос на пострадалия към
вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна формално нарушение,
необуславящо вредоносния резултат. Изхождайки от това принципно
положение и въззивният съд счете, че възраженията за съпричиняване са
неоснователни, доколкото ПТП е причинено не от неспособност на ищеца
като водач да управлява и контролира мотоциклета в резултат от комбинация
от фактори, отнасящи се до умението му (вкл. и фактическо) да управлява
МПС в конкретната пътна ситуация, а от водача на лекия автомобил, чието
поведение не е оставило възможност за никаква реакция за избягване на
8
съприкосновението между двете МПС (както е посочило вещото лице в
случая мотоциклетистът е поставен пред „свършен факт“). Извън предмета на
делото е укоримостта на поведението на мотоциклетиста и допуснати от
негова страна нарушения на ЗДвП, необуславящи вредоносния резултат. В
конкретната хипотеза ищецът не черпи права от собственото си неправомерно
поведение, а иска ангажиране на отговорността за причинените му от
делинквента вреди от обезпечилия отговорността му застраховател.
Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е
какъв и е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и
страданията, понесени от ищеца. В приложение на чл. 52 ЗЗД, при
съобразяване на характера и тежестта на увреждането на здравето на
пострадалия, който на 29 години е получил няколко телесни увреждания,
измежду които мозъчно сътресение, както и претърпените от него болки и
неудобства от физическо естество, присъщи на уврежданията, вкл. характера
и продължителността на лечението (с болничен престой) и
продължителността на възстановителния период от около месец,
дефинитивно негативното отражение на травматичното събитие върху
емоционалното му състояние, както и липсата на трайни негативни
последици, освен козметичен дефект на коляното, и при съобразяване на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а
като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, и въззивният съд счита, че обезщетение в размер на
8 000 лв. отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Няма основание за намаляване на обезщетението за причинени вреди поради
това, че ищецът вече се е възстановил, което съдът отчете, и, че „води
нормален начин на живот“. Обезщетението се дължи с лихва за забава от
момента на забавата, определен от първоинстанционния съд в приложение на
диспозитивното начало, по който не е повдигнат спор във въззивното
производство.
С оглед всичко изложено, въззивната жалба е неоснователна, а
решението в обжалваната част като правилно подлежи на потвърждаване и
чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд (чл. 272 ГПК).
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262850 от 31 август 2022г. по гр. д. №
10939/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 25 състав в обжалваната част.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10