№ 323 / 17.5.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 1171 по описа на съда за 2018 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на лишения от свобода П.П.А., с която е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., отнасящ се за периода от 01.01.2012 г. до 14.12.2018 г. (датата на завеждане на исковата молба), ведно със законната лихва от14.12.2018 г., като твърденията са, че вредите са му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови условия.
Ищецът поддържа жалбата си
лично, както и чрез процесуалния си представител в проведените открити съдебни
заседания. Излага съображения за нейната основателност и доказаност.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”– чрез процесуалния си представител в
проведените съдебни заседания оспорва исковата молба. Счита, че исковата молба
не е доказана и не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Прокурорът при Окръжна
прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Също излага твърдения за недоказаност на исковата молба.
Предявеният иск е допустим
само за част от процесния период: Според представените справки ищецът е
пребивавал в Затвор – Пазарджик в следните три периода: от 30.11.2012 г. до 04.12.2014 г. (т.е. 2 години и 4 дни), от 21.02.2017 г. до 03.11.2017 г. (т.е. 8 месеца и
13 дни) и от 14.12.2017 г. до 14.12.2018 г. (датата на завеждане на
исковата молба) (т.е. 1 година). Следователно,
именно тези периоди са релевантни, през които евентуално ищецът би бил подложен
на нечовешко и унизително отношение и би претърпял вреди. Напротив, в следните
периоди на исковата претенция: от 01.01.2012 г. до 29.11.2012 г., от 05.12.2014 г. до 20.02.2017
г. и от 04.11.2017 г. до 13.12.2017 г.
ищецът не е пребивавал в Затвор – Пазарджик,
следователно е недопустимо да претендира, че са му причинени вреди от такъв
престой. Затова искът в тази му част е недопустим.
Искът в допустимата му част
(досежно периодите от 30.11.2012
г. до 04.12.2014 г., от 21.02.2017 г. до
03.11.2017 г. и от 14.12.2017 г. до 14.12.2018 г.) е частично основателен.
Видно от представените
справки от началника на затвора и от показанията на разпитаните свидетели е
следното:
В периода от 21.02.2017 г. до 25.07.2017 г. ищецът е
бил настанен в спално помещение № 803, с площ 20,17 кв.м., в което има 4 броя
двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м. всяко.
Следователно, като се изключи площа от 5,32 кв.м., т.е. площта, заемащи
четирите двойни легла (която очевидно не може да се използва за друго освен за
сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на килията (дори без
изключване на масата и останалите мебели) е била 14,85 кв.м.
През 7 дни от
този период в килията са били настанени общо 7 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,12
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 22 дни от
този период в килията са били настанени общо 6 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,48
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 2 месеца и 8 дни от този период в килията
са били настанени общо 5 човека, тоест жизнената площ на жалбоподателя през
тези месеци и дни е била 2,97 кв.м.,
което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 1 месец от
този период в килията са били настанени общо 4 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези месеци и дни е била
3,71 кв.м., което е под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 3 дни от този
период в килията са били настанени общо 3 човека, тоест само в тези 3 дни
жизнената площ на жалбоподателя е била
4,95 кв.м., т.е. над минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от
26.07.2017 г. до 03.11.2017 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 907,
с площ 21,33 кв.м., в което има 4 броя двойни легла (едно над друго) с площ
1,33 кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площа от 5,32 кв.м., т.е.
площта, заемащи четирите двойни легла (която очевидно не може да се използва за
друго освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на
килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 16,01 кв.м.
През 15 дни от
този период в килията са били настанени общо 6 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,67
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 20 дни от
този период в килията са били настанени общо 5 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 3,20
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 2 месеца и
5 дни от този период в килията са били настанени общо 4 човека, тоест жизнената
площ на жалбоподателя през тези дни е била
точно кв.м., колкото е минималния
стандарт.
В периода от
14.12.2017 г. до 09.01.2018 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 703,
с площ 46,13 кв.м., в което има 10 броя двойни легла (едно над друго) с площ
1,33 кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площа от 13,30 кв.м., т.е.
площта, заемащи десетте двойни легла (която очевидно не може да се използва за
друго освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на
килията (дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 32,83 кв.м.
През 3 дни от
този период в килията са били настанени общо 15 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,19
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 17 дни от
този период в килията са били настанени общо 14 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,35
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 6 дни от
този период в килията са били настанени общо 13 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,53
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 10.01.2018
г. до 24.04.2018 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 608, с площ
21,23 кв.м., в което има 6 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33 кв.м.
всяко. Следователно, като се изключи площа от 7,98 кв.м., т.е. площта, заемащи
шестте двойни легла (която очевидно не може да се използва за друго освен за
сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на килията (дори без
изключване на масата и останалите мебели) е била 13,25 кв.м.
През 22 дни от
този период в килията са били настанени общо 12 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 1,10
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 1 месец и 2
дни от този период в килията са били настанени общо 11 човека, тоест жизнената
площ на жалбоподателя през тези дни е била
1,20 кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 1 месец и 4
дни от този период в килията са били настанени общо 10 човека, тоест жизнената
площ на жалбоподателя през тези дни е била
1,33 кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 13 дни от
този период в килията са били настанени общо 9 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 1,47
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
В периода от 25.04.2018
г. до 14.12.2018 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 707, с площ
44,31 кв.м., в което има 10 броя двойни легла (едно над друго) с площ 1,33
кв.м. всяко. Следователно, като се изключи площа от 13,30 кв.м., т.е. площта,
заемащи десетте двойни легла (която очевидно не може да се използва за друго
освен за сън или почивка в легнало положение), то останалата площ на килията
(дори без изключване на масата и останалите мебели) е била 31,01 кв.м.
През 16 дни от
този период в килията са били настанени общо 19 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 1,63
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 1 месец и 2
дни от този период в килията са били настанени общо 17 човека, тоест жизнената
площ на жалбоподателя през тези дни е била
1,82 кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 21 дни от
този период в килията са били настанени общо 16 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 1,94
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 26 дни от
този период в килията са били настанени общо 15 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,07
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 21 дни от
този период в килията са били настанени общо 14 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,22
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 11 дни от
този период в килията са били настанени общо 13 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,39
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 21 дни от
този период в килията са били настанени общо 12 човека, тоест жизнената площ на
жалбоподателя през тези дни е била 2,58
кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
През 1 месец и 7
дни от този период в килията са били настанени общо 11 човека, тоест жизнената
площ на жалбоподателя през тези дни е била
2,82 кв.м., което е значително под минималния стандарт от 4 кв.м.
От
гореизложеното е видно, че в допустимото време на периода от 21.02.2017 г. до
14.12.2018 г., т.е. в продължение на 1 година 8 месеца и 11 дни ищецът е имал
жизнено пространство отговарящо на минималния стандарт само 3 дни. В
продължение само на 1 месец това пространство е било близо но под този
стандарт, а именно 3,71 кв.м., а 20 дни е било 3,20 кв.м. В останалото време,
т.е. около 1 година и 6 месеца жизненото му пространство е било значително под
3 кв.м. дори под 2 кв.м., като в определени периоди е достигало до 1,10-1,20
кв.м.
Това е значително под международните стандарти, който са 4 кв.м.
Налице са били и други
неблагоприятни обстоятелства отнасящи се до същия период, както се установява
от справката и от показанията на разпитаните свидетели:
В килиите е имало
дървеници, хлебарки и мишки. Не е имало резултат от пръскането срещу вредители.
Мазилката е била олющена. Повечето от тоалетните не са имали тръби и вода.
Прозорците и дограмата са били стари, без уплътнение и през зимата е било
студено.
Следователно, множеството
посочени по-горе неблагоприятни фактори: значително нарушение на
стандартите за жилищна площ, наличието на вредители в килиите, лошото състояние
на стените прозорците и тоалетните в килиите, несъмено сочат, че в посочената по-горе част от процесния период от около
1 година и осем месеца ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на
посочените неблагоприятни обстоятелства, които несъмнено в своята съвкупност
преминават прага на допустимите ограничения на затворниците и представляват
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Не са събрани доказателства
за първия допустим период от исковата молба, а именно за периода от 30.11.2012 г. до 04.12.2014 г. (т.е. 2 години и 4 дни). Причини затова са, че началникът на затвора не представи
изисканите от съда справки с мотива, че посоченият период е отдалечен във
времето и за него не се съхранява информация. Ищецът въпреки положените усилия
също не успя да ангажира свидетелски показания за този период. Но в
съответствие с обстоятелството, че в случая тежестта на доказване се носи от
ответника, както и при съобразяване на практиката на ЕСПЧ, следва да се приеме,
че условията през този по-ранен престой на ищеца в затвора не са били по-добри
от тези, описани по-горе и относими към по-късните му престои там. Затова съдът
приема, че и в този около 2 годишен период ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение, на което е бил изложен и в описания по-горе период от
около една година и осем месеца.
Следователно, изключително
тежкото и нечовешко отношение на ищеца в Затвор – Пазарджик е продължило около
2 години и 8 месеца.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал болка и огорчение, поради
което по делото не следва да се счита установено настъпването на неимуществени
вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява
настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката или здравето
на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на нечовешко и
унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди.
По отношение на размера на обезщетението
следва отново да се има предвид значителният период, прекаран от ищеца в
посочените по-горе изключително неблагоприятни за човешкото достойнство
условия. Този период е няколко месеца по-малко от 3 години. При това положение
съдът счита, че обезщетение в размер на 2 500 лв. представлява адекватно
овъзмездяване за претърпените от него неимуществени вреди, което при това е
съобразено и реалната икономическата ситуация в страната. Следва да бъде
присъдена и законната лихва върху тази сума, но не от претендираната дата – 14.12.2018
г. Законната лихва следва да бъде присъдена от
датата, на която изтичат три месеца от датата, на която настоящето решение
стане окончателно. Това разрешение за началния момент, от който се дължи
лихвата е в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително пилотното решение
„Нешков и други срещу България“.
Предвид гореизложеното
съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да
заплати на П.П.А.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500 лв. /две хиляди и
петстотин лева/, причинени му от бездействията и действията на администрацията
на Затвор – Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови условия в периодите от
30.11.2012 г. до 04.12.2014 г., от 21.02.2017 г. до 03.11.2017 г. и от 14.12.2017 г.
до 14.12.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три
месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното
изплащане на сумата.
Отхвърля до размера 50
000 лв. над уважения размер 2 500 лв.,
предявения от П.П.А. иск против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 50 000 лв, ведно със законната лихва от 14.12.2018 г., отнасящ се за периодите от 30.11.2012 г. до 04.12.2014 г., от 21.02.2017 г. до 03.11.2017 г. и от 14.12.2017 г.
до 14.12.2018 г., през които е пребивавал
в Затвор Пазарджик, като твърденията са, че вредите са му причинени от
администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови
условия.
Оставя без
разглеждане исковата молба на П.П.А.,
с която е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва от 14.03.2018 г., отнасящ се за периодите от 01.01.2012
г. до 29.11.2012 г., от 05.12.2014 г. до
20.02.2017 г. и от 04.11.2017 г. до 13.12.2017 г., през които твърди, че е
пребивавал в Затвор Пазарджик, като твърденията са също, че вредите са
му причинени от администрацията на Затвор Пазарджик, която го е поставила в
нечовешки битови условия и прекратява делото в тази му част.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия:
Решение
№ 493/22.07.200 г. по КАНД № 161/2020г. на АС Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.А,ЕГН : ***, от с. Дълго поле, обл. Пловдив срещу Решение № 323 от
17.05.2019г., постановено по адм. дело № 1171 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2018г., в частта му с която е
отхвърлен до размера от 50000,00 лв. над уважения размер от
2 500,00 лв., предявеният от П.П.А иск за обезщетение за неимуществени
вреди против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“
към Министъра на правосъдието, гр. София, срещу Решение № 323 от 17.05.2019г.,
постановено по адм. дело № 1171 по описа на Административен съд Пазарджик за
2018г. в частта му с която Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” е
осъдена да заплати на П.П.А обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2 500,00 лв., причинени му от бездействията и действията на
администрацията на Затвор – Пазарджик, която го е поставила в нечовешки битови
условия в периодите от 30.11.2012 г. до 04.12.2014 г., от 21.02.2017 г. до
03.11.2017 г. и от 14.12.2017 г. до 14.12.2018 г.
ОТМЕНЯ Решение № 323 от 17.05.2019г., постановено по адм. дело №
1171 по описа на Административен съд Пазарджик за 2018г. в частта му с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” е осъдена да заплати на П.П.А
обезщетение за забавено плащане на паричната сума от 2 500,00 лв., считано
от датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на същото
решение, до окончателното изплащане на сумата, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра
на правосъдието, гр. София да заплати на П.П.А,ЕГН : ***, от с. Дълго поле, обл. Пловдив
обезщетение за забавено плащане за сумата от 2500,00лв. в размер на законната
лихва върху тази сума, считано от 14.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 323 от
17.05.2019г., постановено по адм. дело № 1171 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2018г., в частта му с която е оставена без разглеждане исковата молба на П.П.А, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50000,00 лв., ведно със законната лихва от 14.03.2018 г., съответно в частта ѝ отнасяща се
за периодите от 01.01.2012 г. до 29.11.2012 г., от 05.12.2014 г. до 20.02.2017
г. и от 04.11.2017 г. до 13.12.2017 г., и е прекратено производството по делото в тази му част.
ВРЪЩА делото в тази му част на същият състав, за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.