Решение по дело №3411/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

гр.София, …………. г.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV„Д“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                                 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

Мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА

 

 

 

 

мл.мтоян         жяавмно

             

 

 

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева в.гр.дело № 3411 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. 

С решение №543069 от 22.11.2018 г., постановено по гр.д. № 70523/2014 г. на СРС, ГО, 50 с-в са отхвърлени предявените от Е.П.Б. срещу „Ч.е.Б.“ АД искове с правна квалификация чл. 55 ЗЗД и чл. 49 във вр. Чл. 45 ЗЗД като неоснователни и недоказани.

 

 

 

 

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Е.П.Б.. Жалбоподателката поддържа неправилност на първоинстанционното решение. Излага съображения, че съдът не е едностранно и непълно е възприел спорните по делото въпроси, като до момента на подаване на отговор на исковата молба ищцата не е била информирана за причината и основанието за възникналото й задължение. Поддържа се, че при наличието на срок в общите условия, който е записан и в последната получена фактура, след който ако не бъде платено задължението захранването ще бъде преустановено, ответникът не е имал право да преустанови почти десет дни преди това захранването. Излагат се съображения, че ответникът е станал повод за водене на настоящото производство. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

 

 

 

 

Въззиваемата страна "Чез Е.Б." АД счита решението за правилно, поради което прави искане същото да бъде потвърдено. Навежда доводи, че ищцата сочи, че е получила фактура № ********** от 19.10.2014 г. за потребена топлинна енергия за следващ период за сумата от 46,01 лв., в която било нанесено задължение 316 лв. и предупреждение за преустановяване на доставката , но в самата фактура срокът за плащане е 17.11.2014 г., а освен това, това се отнася за следващото задължение от редовен отчет, а не за задължението по неплатената фактура, издадена по-рано. Изложени са подробни съображения за основателността на извършената корекция. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.

 

 

 

 

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

 

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

СРС, 40 с-в е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД.

Ищецът поддържа, че в жилището й в гр. София има открита партида към ответното дружество на името на починалия й баща. При плащане на сметка през месец октомври през 2014 г. било обяснено на ищцата, че в системата на ответното дружество фигурира сумата от 316 лв.  по различна от получената фактура, за което вземане ищцата е подала искане към ответното дружество с писмено формулирани въпроси, на което първата не е получила отговор.  Поддържа, че получила фактура от 19.10.2019 г., в която било посочено, че при неплащане до 27.11.2014 г. ел. захранването ще бъде преустановено. В исковата молба се твърди, че на 17.11.2014 г. било преустановено захранването в имота, което наложило ищцата да плати процесната сума от 316 лв., както и сумата от 38 лв. за експресно включване, ведно със законната лихва. Поддържа, че е претърпяла и неимуществени вреди в размер на 1000 лв.

Ответното дружество оспорва предявените искове, излагат се подробни съображения, че ответникът е действал съобразно действащата нормативна уредба и Общи условия.

Настоящият състав намира, че неправилно съдът е квалифицирал иска за вреди от преустановяване на захранването с електроенергия като такъв по чл. 49 от ЗЗД, поради следните съображения:

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения дадени в ТР №4 от 29.01.2013 г. постановено по тълкувателно дело №4/2012 г. на ОСГТК на ВКС Отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

Следва да се изясни, че въпреки неправилната правна квалификация, решението на СРС не е недопустимо. За да е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало, от съществено значение са фактите, обосноваващи предявеният иск, които са били наведени от ищеца в исковата молба и съобразно които съдът се е произнесъл при решаване на правния спор, предмет на делото. Следователно, дори при дадена от съда неправилна правна квалификация, ако са разгледани фактите, обосноваващи искането за търсената съдебна защита, това не води до недопустимост на решението, поради нарушаване на принципа на диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, какъвто е и настоящият случай.

Нормативно тълкуване на разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е дадено с тълкувателно решение № 2 от 17.02.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, когато за същия имот няма сключен договор. Макар и това тълкуване да се отнася до договорите за продажба на топлинна енергия, доколкото спорното правоотношение се регулира също от ЗЕ, то дадените разяснения с тълкувателния акт следва да намерят приложение и в настоящия случай /така и решение № 205 от 28.02.2019г. на ВКС по гр.д. № 439/2018г., ІІІ г.о./.

В настоящия случай между страните е безспорно, че наследодателя (баща на ищцата) П. Н. е бил в договорни отношение по повод доставка на ел.енергия за обект, находящ се в гр. София, бул. „*********, както и че същият е бил собственик на този имот. Със смъртта на последния, настъпила на 20.02.1999 г., права върху имота са придобили неговите наследници  /при липса на твърдения същите да не са приели наследството или да са се отказали от него/, респ. тяхно е задължението за заплащане на доставеното количество ел.енергия.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента.

 

 

 

 

 

 

 

 

С констативен протокол № 1011085/17.09.2014 г. служители на "Ч.Е.Б." АД, в присъствието на двама свидетели, са извършили проверка на средството за търговско измерване на обект, находящ се в гр. София, бул. „*********, абонатен номер ******, с титуляр на партида /потребител/ - П. Н.. При проверката било констатирано, че е нарушена пломбата на капачката на клемния блок, разменени са фазови и нулеви проводници, при което е отчетена грешка 90,32 %.

 

 

 

 

Въз основа на този протокол било изготвено предложение за корекция на сметка, която да се изчисли за период от 90 дни преди проверката на ищеца - конкретно за периода от 20.06.2014 г. до 17.09.2014 г. От представената по делото фактура № 01552805985/25.09.2014 г. е видно, че ответното дружество е начислило на титуляра на сума за плащане в размер на 316,28 лева за процесния обект с основание "сума по констативен протокол".

С оглед обстоятелството, че ищцата не оспорва правото на ответното дружество за извършване на едностранна корекция и във въззивната жалба не са наведени доводи по отношение изводите на първоинстанционния съд за горното, напротив, сочи се, че съображенията относно корекцията са формално верни, но ищцата не била уведомена своевременно за основанието, настоящата инстанция не следва да обсъжда въпроса относно правото на енергийния снабдител да извършва едностранна корекция при констатирано неточно измерване/неизмерване на потребеното количество ел. енергия при външна намеса в СТЕ.

Следва да се отбележи, че  разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, законодателят е регламентирал т. нар. ограничен въззив, т. е. проверката за правилност, която въззивният съд се ограничава само до релевираните с въззивната жалба доводи, като нормата е императивна, и предписва на въззивния съд дължимо поведение, от което той не може да се отклонява. Ограниченията, визирани в чл. 269, изр. 2 ГПК, се отнасят до неправилността на обжалваното решение – тези пороци в дейността на първата инстанция, които страната сочи като основания за обжалване на решението, са свързани с обхвата на въззивната дейност по разглеждането на материалноправния спор. Това означава, че в решаващата си по предмета на спора дейност въззивният съд следва да се ограничи единствено до посочените в жалбата доводи за неправилност и пороците, които са я причинили. Следователно, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, когато разглежда и решава материалноправния спор. Това ограничение не лишава обжалването от въззивния му характер. То е израз на установеното от закона съотношение между принципите на гражданския процес и в частност на диспозитивното и състезателното начало - от една страна, и от друга - служебното начало и установяването на истината в гражданския процес. Конкретните пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя обуславят обхвата на необходимите действия, които въззивният съд трябва да извърши, за да поправи неправилните изводи и да ги замени с правилни, когато постановява собственото си решение по спора.

 

Основният спорен въпрос в настоящото производство, въведен с въззивната жалба е дали ответното дружество е имало право да преустанови ел. захранването и дали са спазени правилата за това. бгтгффгх

Съгласно чл. 19, ал. 1 от приложимите Общи условия за договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.е.Б.“ АД, потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа  веднъж месечно, по утвърдени от ДКЕВР  цена за снабдяване и цена за разпределение, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба продължителността на периода за заплащане 10 дни.

Видно от представената по делото фактура № **********/25.09.2014 г. за процесния имот е фактурирана сума за заплащане в размер на 316, 28 лв. , като основание е посочено сума по констативен протокол, срокът за заплащане посочен във фактурата е от 25.09.2014 г. до 10.10.2014 г.

Съгласно чл. 42, ал. 1 от Раздел II от Общите условия на ответното дружество, продавачът има право да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия в случай , че потребителят не изпълни което и да е свое задължение съгласно Общите условия, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, в случай на забава на плащането на дължимите суми за ел.енергия продавачът може да прекъсне снабдяването на потребителите в следните срокове: 10 дни след изтичането на срока за плащане за битови потребители и три дни след изтичането на срока за плащане за стопански потребители.

По делото не е спорно, че сумата по констативния протокол в размер от 316, 28 лв. не е била заплатена в посочения десетдневен срок считано от 10.10.2014 г.

Настоящият състав не споделя оплакванията на въззивника, че ответното дружество е преустановило неправомерно ел.снабдяването до имота десет дни по рано от посочения от него срок, поради следните съображения: Фактурата от 19.10.2014 г., на която ищцата се позовава, в която е посочен срок за заплащане до 17.11.2014 г., както и че захранването може да бъде преустановено след 8.00 ч. на 27.11.2014 г., касае друго задължение, а именно сумата в размер на 46, 01 лв. Съобразно горепосочения текст на приложимите Общи условия, за ответното дружество възниква право да прекъсне снабдяването с ел. енергия в случай на неизпълнение на кое да е задължение, т.е. за всяко отделно вземане възниква правото предвидено в ал. 1 и ал. 2 на чл. 42 от ОУ за „Ч.е.Б.“ АД.

Съобразно горното изцяло неоснователни се явяват оплакванията, че ответното дружество неправомерно е преустановило ел. захранването 10 дни по-рано от посоченото във фактурата.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 3 от приложимите ОУ, дължимите от потребителя суми се съобщават ежемесечно от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта, с изключение на случаите, когато периодът на отчитане е по-дълъг от един месец. Съгласно ал. 8 от посочената разпоредба неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок. Съобразно изложеното, съдът намира, че са били налице установените в ОУ на ответника условия за преустановяване на ел. снабдяването, като обстоятелството, че ищцата е отправила искане с писмено формулирани въпроси относно основанието на претендираната по констативния протокол сума, не я освобождава от задължението за заплащане в срок на фактурираните суми, тъй  в ал. 9 на чл. 19 от ОУ изрично е посочено, че подаването на възражение срещу сметката не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума.

     С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране договорната отговорност на обществения снабдител – енергийно предприятие за неправомерно прекъсване на електроснабдяването, поради което предявените искове се явяват неоснователни. 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед обстоятелството, че правните изводи на въззивния съд съответстват с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, макар и при различна правна квалификация на предявения иск за неимуществени вреди.

 

 

 

 

По отношение на разноските:

                 

 

 

 

Съобразно изхода на делото право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна на осн. чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 273 ГПК. По отношение на претенцията за заплащане на юрисконсултското възнаграждение, настоящият състав приема, че по аргумент от чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът е компетентен да определи размера на възнаграждението. Предвид това и съобразно предвидените в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ граници за определяне на размера на възнаграждението, при отчитане на обстоятелството, че делото пред СГС е приключило в рамките на едно съдебно заседание, съдът счита, че в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед цената на иска и предвид нормата на чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №543069 от 22.11.2018 г., постановено по гр.д. № 70523/2014 г. на СРС, ГО, 50 с-в, с което са отхвърлени предявените от Е.П.Б. срещу „Ч.е.Б.“ АД искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер от  358, 05 лв. .съставляваща сума от 316,98 лв. по фактура № **********/19.10.2014 г. и сумата от 38,00 лв. за експресно включване на ел.захранване на основание чл. 55 ЗЗД и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер  1000 лв. причинени неимуществени вреди от внезапното преустановяване на електрозахранването, при квалификация на иска – чл. 82 ЗЗД.

ОСЪЖДА Е.П.Б., ЕГН ********** да заплати на “Ч.е.Б.” АД, ЕИК********сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение сторени пред въззивната инстанция.

 

 

 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

             

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1/                                                2/