ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448
гр. Велико Търново, 16.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Р. СТ. С., чрез пълномощника й адв.С.Д. –
САК, против Определение №260009/07.03.2022г., постановено по гр.д.№1501/2017г. по
описа на РС – Горна Оряховица, с което е оставена без уважение молбата на Р. СТ. С. с
правно основание чл.83 ал.2 ГПК по гр.д.№1501/2017г. по описа на РС – Горна Оряховица,
за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 2830,10лв. за разглеждане на
въззивна жалба от ОС – Велико Търново, депозирана против Решение №260063/02.08.2021г.,
постановено по гр.д.№1501/2017г. по описа на ГОРС. Развити са оплаквания за
неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че молителката /частен
жалбоподател/ е вдовица, пенсионер, родена през 1934г., т.е. към момента е на 88г., както и
че от представена с молбата по чл.83 ал.2 ГПК декларация за семейно и имуществено
състояние е видно, че доходът й е под МРЗ за страната. Сочи се, че същата е издържана от
двамата си сина, за което с частната жалба е представена декларация от тяхно име, както и
че размерът на дължимата ДТ надхвърля 5 пъти месечният доход на молителката, който и
без друго е под екзистенциалния минимум. Твърди се, че здравословното й състояние не
позволява пътувания, т.к. предвид напредналата й възраст и други сърдечно – съдови
усложнения, има опасност от сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт, съгласно становище на
личния й общопрактикуващ лекар в гр.Берлин, ФРГ. Сочи се, че същата притежава едно
единствено жилище, находящо се в гр.София, но този факт не може да се свърже с
възможността да се разпореди с него, за да набави средства за внасяне на ДТ, както и че
останалите имоти, които са посочени в декларацията й по чл.83 ал.2 ГПК, са в режим на
съсобственост с другия съделител по делото. Моли съда, да постанови определение, с което
изцяло да отмени обжалваното такова, вместо което постанови друго, с което уважи
предявената молба по чл.83 ал.2 ГПК.
1
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор по частната жалба от
насрещната страна – СТ. СТ. К..
Съдът, след като разгледа частната жалба, както и данните по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№1501/2017г. по описа на РС – Горна Оряховица е
образувано по предявен от СТ. СТ. К. против Р. СТ. С. иск с правно основание чл.34 ал.1 ЗС
за съдебна делба на съсобствени /сънаследствени/ недвижими имоти, находящи се в
гр.Г.Оряховица. С влязло в сила на 10.04.2020г. съдебно решение №166/05.11.2018г. по
допускане на съдебна делба, постановено по гр.д.№1501/2017г. на ГОРС, е допуснато
извършването на съдебна делба между СТ. СТ. К. и Р. СТ. С. при равни права от по ½
ид.част на недвижими имоти в гр.Г.Оряховица – 3бр. ПИ, 5 ниви и 6 овощни градини.
Видно от материалите по Вгр.д. №107/2019г. на ВТОС /л.35-37/, за първата фаза от
делбеното производство по гр.д.№1501/2017г. на ГОРС съделителят Р. СТ. С. е заплатила на
три вноски адвокатски хонорар общо в размер на 3 960лв., заплатени съответно на
06.12.2017г., 29.03.2018г. и 08.06.2018г.
Делбеното производство по гр.д.№1501/2017г. на ГОРС е висящо във II фаза по
извършване на съдебна делба, като е постановено съдебно решение №260063/02.08.2021г. по
чл.350 ГПК, с което в тежест на Р. СТ. С. е възложена окончателна ДТ върху стойността на
дела й в размер на 5653,40лв.
Против постановеното решение №260063/02.08.2021г. по извършване на съдебна
делба по чл.350 ГПК в срок е подадена от съделителя Р. СТ. С. въззивна жалба с вх.
№261626/17.08.2021г., като дължимата ДТ за въззивно обжалване, съгласно чл.18 ал.1
ТДТКССГПК, е в размер на 2826,70лв.
На 26.08.2021г. по гр.д.№1501/2017г. на ГОРС е постъпила молба по чл.83 ал.2 ГПК
от Р. СТ. С. за освобождаване от внасянето на дължимата ДТ за въззивно обжалване на
постановеното съдебно решение по чл.350 ГПК, в която е посочено, че е пенсионер, на 87г.,
получава пенсия за старост в размер на 313,77лв., вдовица, получава наем в нетен размер от
182,74лв. месечно, при което общият й месечен приход е в размер на 496,51лв., т.е. под МРЗ
за страната.
Частната жалбоподателка Р. СТ. С. е пенсионер, вдовица, на 88г., живее, с оглед
данните по делото, в гр.Берлин, ФРГ. С молбата по чл.83 ал.2 ГПК е представила
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 26.08.2021г., с която
декларира, че получава пенсия от 515,58лв., както и че притежава имущество – множество
недвижими имоти, в т.ч. ¾ апартамент в гр.София /74кв.м./, апартамент в гр.Сливница /46
квм./ , ПИ, земеделски имоти, за част от които делът й от имотите се оспорва понастоящем в
съдебни делба. В декларацията по чл.83 ал.2 т.2 ГПК Р.С. е декларирала, че разходите за
всички тези дела от 1992г. насам, вкл. за хонорари, данъци такси, ремонти, поддръжки и др.
са изцяло от нейни спестявания и такива на починалия й съпруг инж.Любен Симеонов с 34г.
трудов стаж. Видно от Разпореждане от 10.10.2012г., изд. от Териториално поделение на
2
НОИ София, на Р. СТ. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68
КСО, с добавка по чл.84 КСО, общо в размер на 313,77лв.
С частната жалба са представени Декларация от П и Р С, че живеят постоянно във
ФРГ, както и че двамата са поели пълната издръжка /престой, храна, лекарства и др./ на
майка си Р. СТ. С., която живее при тях, поради напреднала възраст и невъзможност да се
грижи сама с дохода си от пенсия, както и удостоверение от 17.12.2019г. от
общопрактикуващ /личен лекар Б. Фишер, че Р.С. не е в състояние да се яви пред съда в
РБългария, поради опасения от сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт при много възрастна
дама, която е и в нестабилно здравословно състояние.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките
на преклузивният за това срок, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, като съображенията за
това са следните:
На основание чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят,
като съдът по молбата за освобождаване взема предвид обстоятелствата по чл.83 ал.2 изр.2
ГПК. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на
молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото
състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние,
трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото
/в случая на ДТ за въззивно обжалване на решението по чл.350 ГПК/. След изясняване на
общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е
длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респ. претенцията по заявлението и
пълния размер на държавната такса.
След съвкупна преценка на всички установени по делото обстоятелства по чл.83 ал.2
изр.2 ГПК съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК за
освобождаване на съделителя Р. СТ. С. от внасяне на дължимата ДТ за въззивно обжалване
на постановеното по гр.д.№1501/2017г. по описа на ГОРС съдебно решение по чл.350 ГПК,
поради което молбата й по чл.83 ал.2 ГПК търпи отрицателна санкция на отхвърляне.
Действително, молителката и частен жалбоподател Р. СТ. С. е на навършени 88г.,
пенсионер, вдовица и месечният й доход е формиран от получавана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 313,77лв. и с оглед признанието й в молбата по чл.83 ал.2
ГПК – и от наем в нетен размер от 182,74лв. или общо 496,51лв., който е под МРЗ за
страната. Преценката за наличие или липса на предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК се прави
към момента на предявяване на молбата по чл.83 ал.2 ГПК. Съдът приема, че в процесният
случай, с оглед имущественото състояние на молителката – частен жалбоподател, която,
според представената декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК, притежава значително имущество –
3
множество недвижими имоти, в т.ч. жилищни, ПИ и земеделски имоти, разполага с
достатъчно средства да заплати дължимата, съгласно чл.18 ТДТКССГПК, ДТ за въззивно
обжалване на решението по чл.350 ГПК, независимо от високият й дължим размер от
2826,70лв., поради което не са налице предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването
й от заплащане на дължимата ДТ за въззивно обжалване на постановеното съдебно решение
по извършване на съдебна делба. В случая, освен скромните си доходи от пенсия,
молителката притежава според представената декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК достатъчно,
значително недвижимо имущество, което може да бъде осребрено и от него да се реализира
доход или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, поради което съдът не може
да признае, че молителката няма достатъчно средства да заплати дължимата ДТ за въззивно
обжалване на съдебното решение по извършване на съдебна делба, независимо от високият
й размер от 2826,70лв., която, с оглед притежаваното значително имущество от
жалбоподателката, същата е в състояние да заплати, поради което не би се препятствал
достъпа й до правосъдие.
Според константната съдебна практика, обемът на притежаваното имущество има
самостоятелно значение, тъй като то може да бъде осребрено или да бъде ползвано като
обезпечение за ползването на кредит, и по делото липсват данни молителката към момента
на предявяване на искането по чл.83 ал.2 ГПК да е била възпрепятствана от упражняване на
тази си възможност. /Определение №16/17.01.2022г. по гр.д.№24/2022г., IV г.о. на ВКС,
Определение №553/01.10.2010г. по ч.гр.д.№448/2010г. на ВКС, IV гр.о./. Съдът съобрази и
че с декларацията по чл.83 ал.2 т.2 ГПК молителката е признала неизгодния за нея факт на
притежавани от същата спестявания, които са й позволили да поеме разходите за всички
дела от 1992г. насам, вкл. за хонорари, данъци, такси, ремонти, поддръжки, както и от
спестявания на починалия й съпруг, като предвид данните за притежавани значително
имущество от молителката и спестявания, получаваната пенсия не може да се приеме за
единствен доход, и притежаваните от С. значително имущество и доходи, очевидно й
позволяват да заплати и разходи за адвокатска защита от 3960лв. за делбеното производство
първа фаза в много по - висок размер от дължимата ДТ за въззивно обжалване на решението
по извършване на делба. Следва да се има предвид и че молбата за освобождаване от
внасянето на ДТ за въззивно обжалване е по делбено производство /вече във фазата по
извършване на съдебна делба/, в което всяка страна има двойното процесуално качество на
ищец за своята ид. част и ответник, досежно ид. части на другите съделители, като не е
използван способа на доброволната делба, с цел избягване на дължими ДТ и разноски.
Действително молителката е на 88г., но липсват данни за здравословното й състояние към
релевантният момент на предявяване на искането по чл.83 ал.2 ГПК /към 26.08.2021г./ и то
да е нестабилно или влошено и да налага значителни разходи в тази връзка, като
представените писмени доказателства в насока негова нестабилност са към минал момент.
В обобщение, не са установени предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК, поради което
обжалваното определение, с което е отказано освобождаване на молителката по реда на
чл.83 ал.2 ГПК от внасяне на ДТ за въззивно обжалване на решението по извършване на
4
съдебна делба по гр.д.№1501/2017г. на ГОРС, е правилно и законосъобразно, и като такова
следва да бъде потвърдено, респ. частната жалба отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260009/07.03.2022г., постановено по Гр.д.
№1501/2017г. по описа на РС – Горна Оряховица.
Определението подлежи на обжалване от страните при наличие на предпоставките на
чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5