Решение по дело №674/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Н.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-03-35/24.02.2023 г. на директор на ТП на НОИ – Варна, с което е оставено в сила разпореждане № **********/30.09.2022 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО на оспорващата е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В жалбата са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, а именно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО. По конкретно се счита, че задължение на пенсионния орган е да изследва възможностите за прилагане на хипотезата от КСО, която предвижда, че право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква за две категории лица: лицата с вродени увреждания и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа. Сочи се, че от изложените констатации в Експертно решение на ТЕЛК от 16.06.2022 г. увреждането в следствие на заболяването е установено от детска възраст, поради което е следвало да бъде изследван въпроса за точния момент на пълната загуба на зрение на лявото око. По изложени в жалбата доводи, моли за отмяна на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане.

В открито съдебно заседание оспорващата се явява лично, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна, представлявана от процесуален представител - юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата, а по същество прави искане за отхвърлянето й.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 14.07.2022 г. Н.С.Б. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, заведено с вх. № 2112-03-874/14.07.2022 г.(л. 23-24 от адм.пр.). Към заявлението приложено Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК – Варна с № **************** г. (л. 29 от адм. пр.), с което е определена оценка на работоспособността/вида и степента на увреждане 50 % със срок на определения % трайна намалена работоспособност/вид и степен на увреждане пожизнен. В анамнезата към ЕР е посочено, че заболяването е установено в детска възраст.

С Разпореждане № **********/30.09.2022 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна (л. 54 от адм. пр.), на основание чл. 74, ал. 1, т. 2 КСО е отказано на Н.С.Б. отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Пенсионният орган е приел, че към дата на инвалидизиране 23.08.2002 г. Б. е на възраст 22 г., 10 м. и 00 дни и положеният действителен осигурителен стаж до датата на инвалидизирането е в размер на 00 г. 01 м. и 26 дни. Изложил е мотиви, че на лицето не се следва лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като няма 01 година осигурителен стаж до датата на инвалидизиране.

С жалба вх. № 1012-03-67/24.01.2023 г. Н.С.Б. обжалвала пред директора на ТП на НОИ – Варна в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО (л. 56 от адм. пр.).

Директорът на ТП на НОИ – Варна е постановил Решение № 2153-03-35/24.02.2023 г. (л. 59-60 от адм. пр.), с което е оставил в сила Разпореждане № **********/30.09.2022 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна, като приел, че обжалваното разпореждане е съответно на приложимия в случая материален закон, а именно разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО, тъй като жалбоподателя към дата на инвалидизиране - 23.08.2002 г. няма положен осигурителен стаж от 1 година, така както изисква правната норма.

Решението е връчено на жалбоподателя на 01.03.2023 година, видно от отбелязването върху приложеното към административната преписка известие за доставяне и по предприето в срок оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство (л. 61 от адм. пр.).

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-03-35/24.02.2023 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ - Варна, т. е. от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е. решението е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 КСО.

Основателни са доводите в подадената жалба, за неправилно приложение на материалния закон. Административният орган обосновава решението си на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО.

В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Този извод се налага, тъй като административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Видно от ЕР на ТЕЛК – Варна с № **************** г., с което на Н.С.Б. е определена оценка на работоспособността/ вида и степента на увреждане 50 % със срок на определения % трайна намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане пожизнен, като на страница втора от същото е посочено, че заболяването е установено в детска възраст.

Видно от оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, в същите е разгледана и обсъдена хипотезата на чл. 74, ал. 3 КСО, съгласно която лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. Така посочената правна норма не определя към кой точно момент лицето следва да има 1 година действителен осигурителен стаж, като разяснението на този въпрос следва да се извлече от разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно цитираната разпоредба правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за лицата с вродени или придобити трайни увреждания до постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94, ал. 1 или ал. 3 КСО. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 КСО. Видно от приложения опис на осигурителен стаж (л. 13) е установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 94, ал. 1 КСО, Н.С.Б. има действителен осигурителен стаж в размер на 18 г. 04 м. и 09 дни. При тези данни, следва обоснования извод, че същата отговаря на законовите изисквания на чл. 74, ал. 3 КСО, а именно – лицето да има придобито трайно увреждане до постъпване на работа и една година действителен осигурителен стаж.

С оспореното решение административният орган е приел, че Н.С.Б. не е лице с вродено или придобито трайно увреждане до постъпване на работа. Приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства – здравни документи, сочат към индиция, че оспорващата е с вродено трайно увреждане. В тази връзка съдът намира, че административният орган е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като е следвало да извърши изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени обсъди приложението на чл. 74, ал. 3 КСО и дали на оспорващата следва да бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в тази хипотеза.

Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай допуснатото процесуално нарушение е довело и до неправилно приложение материалния закон и противоречие с целта на закона, тъй като Н.С.Б. безспорно попада в хипотезата на чл. 74, ал. 3 КСО – лице с вродено увреждане и същата отговаря на изискването за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на това основание.

Административният орган не е установил и не обсъдил фактите, относими към диспозицията на чл. 74, ал. 3 КСО и не е изложил правни изводи по прилагането на материалноправната разпоредба. Бланкетно е посочил, че отпускането на пенсия за инвалидност следва да бъде отказано, без да се съобрази с това правно основание. (В този смисъл е Решение № 15441 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2020 г., VI о.).

Съдът намира, че предвид обстоятелство, а именно настъпване на увреждане установено в детска възраст, което не е посочено в първото ЕР на ТЕЛК – Варна № 1715/140/08.10.2002 г. (л.4 от адм. пр.), съответно не е разглеждано и изследвано в предходното административно производство инициирано по заявление на Н.С.Б. с вх. № ************* г. (л. 1-3 от адм. пр.), приключило с влязло в сила Разпореждане № **********/04.11.2011 г., се явява ново обстоятелство - изрично посочено в ЕР на ТЕЛК – Варна с № 90458/111/16.06.2022 г., административният орган е следвало да го изследва при произнасянето си по подаденото заявление вх. № *************** г. и жалба вх. № 1012-03-67/24.01.2023 г. подадени от оспорващата.

По изложените по-горе съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК следва да бъде отменено. В съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. трето АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне по подаденото от Н.С.Б. заявление с № **************** г., при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174, изр. 1 АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд - Варна, XIV състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-35/24.02.2023 г. на Директор на ТП на НОИ – Варна, с което е оставено в сила разпореждане № **********/30.09.2022 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Варна.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне по подаденото от Н.С.Б. заявление с вх. № 2112-03-874/14.07.2022 г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от същото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: