О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 16.11.2018г
град Търговище
Търговищкият окръжен съд наказателно отделение
На шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЙОРДАН
ИВАНОВ
След като
разгледа докладваното от съдия Янкова въззивно
ЧНД № 215 описа за 2018 година, установи следното :
Производството е по
чл.243 ал. 8 от НПК
Образувано е по частен протест на районен
прокурор при РП гр.Омуртаг, против Определение
№ 170 от 05.10.2018г, постановено
по НЧД№ 179/18г на ОРС, с което е било отменено постановление
на Омуртагската районна прокуратура за прекратяване
на наказателното производство по Д.П № 107/2017г по описа на РУ –гр.Котел , по преписка вх №
244/18г по описа на РП Омуртаг .
Считайки
определението на ОРС за неправилно и незаконосъобразно, с протеста се иска отмяната на същото и
потвърждаване на постановлението за прекратяване. С доводи за изяснена
фактическа обстановка, до който извод бил достигнал и първостепенния съд, се аргументира
обоснованост на прекратителното постановление, респективно неправилност на противоположния извод на съда
. Твърди се, че към фактите прокурорът е
приложил вярно закона, поради което и като неправилни са квалифицирани
съображенията на съда, с които е приета незаконосъобразност и е отменено постановлението за прекратяване. Изразено е
несъгласие с резултата от съдебния контрол и от указанията на съда, с които на практика прокуратурата била задължена да се намеси в спор, лишен от наказателен
елемент и изцяло гражданско правен по своя характер. Искането е за отмяна на определението и потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство .
След преценка на
материалите по делото, съдът установи следното :
ПРОТЕСТЪТ е
допустим - подаден е в указания седмодневен срок от връчване на съобщението, с което РП Омуртаг е била уведомена за постановеното съдебно определение и
резултата от същото. Видно от приложения отрязък от връчено съобщение това е
станало на 09.10.2018г , а протестът е постъпил
в РС Омуртаг на 16.10.2018г, т.е. в указания седмодневен срок .
Разгледан по същество
протестът е неоснователен, а атакуваното определение на съда, с което е
отменено прекратителното
постановление, макар и не по всички
съображения, изложени в него, като краен резултат е правилно и законосъобразно.
Предмет на досъдебното
производство е престъпление по
чл.209 ал.1 от НК Образувано е за това, че
от м май 2016г до месец декември 2016г ,
в гр.Сливен, гр.Омуртаг и в с.Ябланово , Община Котел, неизвестен извършител, с
цел да набави за себе си имуществена облага, под предлог бартерна сделка с лек автомобил, възбудил и поддържал
заблуждение у М. Черкез и с това му причинил имотна вреда. Независимо от
непрецизно формулираните елементи от престъпния състав, ясно е, че
разследването е започнало за извършено престъпление – измама, по отношение
на лицето М. Черкез, реализирано от неизвестния извършител „под предлог бартерна сделка с лек автомобил“.
Пълноценното и в този смисъл законосъобразно
осъществяване на уредените в глава 18 от НПК „Действия на прокурора след
завършване на разследването„, включително прекратяването на наказателното производство,
е задължавало органите по чл.193 от НПК
да проведат пълно, всеобхватно и съответно на целта по чл.13 от НПК досъдебно производство .
В конкретният случай, с оглед предмета
на разследването - измама по чл.209 от НК и в аспекта на
чл.102 от НПК , това означава
изясняване на следното : има ли извършени и с какво конкретно съдържание фактически
действия, от кого и при осъществяването им деецът
водел ли се е от изискуемата специална
измамлива цел, към кого са били
насочени и формирали ли са неверни представи у адресата, респективно с какво
съдържание, последвало ли е имуществено
разпореждане и налице ли е причинна
връзка между формираните/неверни/
представи и разпоредителното
увреждащо действие на измаменото лице.
От проведеното разследване нито едно от тези обстоятелства не е било надлежно изяснено. Проведени са множество разпити на
свидетели , чиито показания безкритично са записани, без конкретни и главно
насочени към изясняване на делото
въпроси и са събрани писмени доказателства, относно собствеността на автомобил
, с рег № СН1651АР, за който,
включително и в описаната
фактология в постановлението на прокурора , не се съдържа
ясно становище на обвинението за
отношението му към предмета на разследване – и по-конкретно дали е част от измамливата дейност на уличеното лице В. / т.е. е предложен също за размяна/, или
няма отношение към измамливата дейност, а както сочи в показанията си св.
Черкез/ л. 89 и л.90/ , му е даден
за ползване, докато се извърши
уговорения / между л.а. БМВ 735 с рег № Т.
и БМВ 745/, „бартер“. Всъщност, при
липсата на идентификация още в самото постановление за образуване на предмета на „бартера“, приет за начин на извършване
на престъплението, най-малкото разследването е следвало да установи кой точно л.а. е бил
предложен за размяна, което обаче също не
е сторено.
Неясните по начало предели на
предмета на доказване са
затруднили и обвинението/ в случая РП Омуртаг, на която досъдебното
производство е било изпратено по
компетентност/, да изпълни законосъобразно задължението си за приключване на това разследване. Без значение
е, че същото е започнало и извършено в
друг съдебен район - от РП гр.Котел,
компетентната прокуратура е била натоварена със задължението да приключи законосъобразно това разследване . Прокурорът правилно е
характеризирал от правна гледна точка субективната страна на престъплението / стр
трета от постановлението/, но изводите за
липсата на субективен елемент са
декларативни, защото извършеното
разследване не установява дължимата
фактическа /и доказателствено
обезпечена/ основа за формирането им. Защото изясняване на обстоятелството дали към момента на обещанието или както е в случая, на уговорената
„бартерна сделка“, деецът е имал/или
нямал изначално намерение да я изпълни , означава да се
изясни преди това какво е съдържанието на самата уговорка/ с какъв предмет и
предели/ и дали деецът въобще е разполагал с обективната възможност да я
изпълни .
Действително, от показанията на разпитаните
свидетели се установява, че е се касае за сложен комплекс от различни по
време, съдържание и адресати, уговорки, последвани от редица действия по
взаимна размяна/ както за ползване, така и с промяна на собствеността/ на няколко автомобила. Последното обаче не е пречка, а обратно,
именно в аспекта на задължението на
органите на разследването за разкриване
на обективната истина, е изисквало точно и ясно очертаване на относимите към предмета на разследването обстоятелства и целенасочена дейност за
тяхното изясняване.Както се отбеляза, от материалите по делото не следва извод за изпълнение на това
задължение. Налице са противоречия, които до края на разследването са останали неотстранени. Същите касаят
съдържанието на самата уговорка : между св.Черкез и
св.В. и конкретно предмета на
„бартерната сделка“ - между кои точно автомобили и с какви допълнителни условия за доплащане -
конкретни суми и начин на предаване, а
това е от определящо значение за изследване характера на отношенията им - защото дали те са „измамливи“ по см на чл.209 от НК или се касае за неизпълнение на задължения с граждански характер се определя не от субективното усещане на св.Черкез, който се почувствал „измамен“,
а от
правната оценка на действително установените
факти.
Обстоятелствената част на постановлението
за прекратяване не
позволява еднозначно да се разбере
какво всъщност
приема от фактическа страна
обвинението, относно
съдържанието и предмета на въпросната „бартерна сделка“ : разпореждането с л.а.
Т. срещу
кой л.а. е
извършено и най-вече коя е първоначално обещаната / и уговорена/ с тази цел кола
– дали това е
БМВ 745, без друга
идентификация освен, че била по-мощна и все още не е била регистрирана, за
която сочи в показанията си св.Черкез
/л.89/ или е БМВ с рег №С.В постановлението за прекратяване са посочени и
двете. Отговор на този въпрос не следва
и от гласните
доказателства, които също
не са еднопосочни, като дори между
св.Черкез от една страна и св.М., и св.М.
/съпруга на св.Черкез/ е налице противоречие. Отделен е проблема, че в постановлението за прекратяване противоречията изобщо не са били обсъдени, нито анализирани. Внимателният прочит на показанията на
св.Черкез, въпреки неподредената
хронология и не съвсем ясен изказ, все пак позволява да се приеме, че всъщност л.а. БМВ с рег №
С.е предоставена на свидетеля само за да я ползва временно, докато
се извърши прехвърлянето по първоначално
уговорената размяна - с БМВ 745, т.е до приключване на действителния „бартер“ : „ Срещнахме се в Сливен. Бяхме само
двамата и аз му казах да ми даде колата си и аз да му дам моята .Тогава А.В. ми каза, че
колата му била в един гараж на негов
приятел и му плащал наем и ми каза, че в момента го нямало човека и бил в Гърция . Аз се
разсърдих и му казах ,че съм направил разходи
и съм му докарал колата за да му я дам …. А.В. каза, че в гаража на
Х.Д. била неговата лична кола , която
е марка БМВ 530 .Каза ми да взема нея и да се прибера в Германия“ …От
цитираните показания, както и от цялостния прочит на
показанията на св.Черкез, не следва
пряко обективирания в постановлението извод, че предметът на
„първоначалния бартер“ е сменен , респективно изискващ промяна и в предмета на доказване/
очертан по-горе/. Всички разпитани
свидетели, включително и за последващите
уговорки и действия между Черкез и В. биха били относими, само доколкото преди това е
ясно какво е съдържанието на уговорения “бартер“,
защото последващ умисъл за измама , както е известно не може да има. Правната им оценка – дали целят да задълбочат създадената
вече заблуда или са резултат от
реални затруднения при изпълнението на
иначе добросъвестен съконтрахент,
предполага преди това, както вече се отбеляза,
несъмнено изясняване на самото
съдържание на бартера , какво точно е уговорено за размяна . А точно по
този въпрос, както се посочи по-горе, е налице
съществено противоречие, което не е отстранено - св.М., / л.98 / сочи, че бартера по начало
бил уговорен срещу л.а. БМВ 530 с рег № С.което твърди и
съпругата на св.Черкез- св.М. /л.105/. Последната е
твърде конкретна и категорична,че „ Мъжа
ми и А.В., се бяха договорили устно, че да направят
бартер с
автомобилите и моя мъж да доплати
сумата от 2000 евро.Автомобилът , с който трябваше да се направи бартер беше с рег № С.АР и беше БМВ 530“ .
Показанията на св.Черкез са в друг смисъл Същият ясно сочи,
коя кола харесал и обяснява защо – БМВ 745
„ защото тя беше по-мощна от моята“ и че
именно за бартера на тези две коли
уговорили и „да му доплатя горница за цената“ – сумата от 4000лв. Св.Черкез обяснява
за последващи няколкократни
идвания в България за да „прехвърлим
колите„ и за да даде „остатъка
от парите“. Макар, че е недопустимо да се предполага какво е имал предвид свидетеля,
а разпитът му следва да е проведен така,
че да осигури изясняване на релевантните факти, дори и в
този им вид показанията му, граматически и логически не позволяват да се приеме, че предмет
на уговорката е било друго освен
първоначално харесаният от него по-
мощен л.а. БМВ , модел 745, защото
свидетелят обяснява за прехвърляне на „колите“/вече идентифицирани в разпита
му/ и за конкретни парични суми, които има да „доплаща“/
за размяната на тези коли/ . В показанията си св.Черкез разяснява:
„ Тогава той ми предложи да отидем в София, където имали автокъща и от там да взема един мерцедес, който аз да си харесам. За да оставя тази, която той ми беше дал и аз я ползвах.Аз се съгласих. Двамата
с него тръгнахме за София.Тръгнахме с автомобила с рег № С.АР. Понеже съдружника му не можел да дойде, затова
отидохме до София да си харесам друга кола и да я пробвам и ако ми хареса да
взема нея, а тая , която е с рег № С.АР да му я върна. Взехме един мерцедес, аз
го пробвах около два дена.Другата кола с
рег № С.я върнах на А.В..След като я
пробвах А.В. ми поиска още пари горница, но те бяха повече от 17 000лв трябваше да му дам за мерцедеса, а за БМВ се
бяхме разбрали за 14 500….“ „ / л.90 -91 от д.п./. Впоследствие му предложили да ползва още една кола- с рег СН „за
да се прибера и я ползвам, докато ми дадат другата кола“ / стр 91 от д.п./. Цялостният прочит на казаното
по-нататък/ вкл и подновените преговори за
прехвърляне на колите, след което св. Черкез щял да му даде,“сумата , която му дължа от 500 евро – стр 91/, не позволява приетото, като безспорно
в постановлението за прекратяване, че
взетия от гаража на св.д. – л.а. БМВ с рег № С.е за размяна,
а не както сочи св.Черкез, само за
ползване. Видно и от заключението на изготвената АТЕ, пазарната
оценка на л.а. Т. и на
л.а. с рег № С.АР очертава разлика
в цената от около 700лв /л.80 от
д.п./, докато св.Черкез, както и св.М. и св.М. посочват доплащане от : 4000лв- св.Черкез / л. 89/, 1000 евро - св.М. /л.98
/и 2000 евро- св.М. /л.105- л.106/. Ето защо, в контекста на другите доказателства, вмъкнатото
изречение на л.90 стр. от д.п, в показанията на св.Черкез : „ ...октомври 2016 мисля, че беше в началото на
месеца се върнах отново в България за да се прехвърлят автомобилите с колата, която
ми даде А.В. с № С.АР“,
категорично е изисквало най-малкото
граматически по-ясно записване, но не позволява безусловно направения от прокурора извод, че има промяна
в условията на първоначалния“ бартер“, между БМВ Т.и БМВ 745.Нещо повече, трудно е да се прецени дали действително е налице противоречие между
показанията на св.Черкез с показанията
на другите разпитани свидетели, част от които опосредено възпроизвеждат
узнатото от самия него или противоречието е само привидно и е резултат всъщност от
неправилния подход при разследването /посоченото по-горе безкритично записване
и липса на конкретни въпроси/, което само по себе си - констатирания напълно
формален подход, съставлява самостоятелно основание за отмяна - виж Решение № 438 по н.д. № 2010/2011г на Трето н.о. на ВКС . Например, съпругата на св.Черкез
– св.Е. М./ л.105-106/ в началото на разпита е обяснила за „бартера“
с колата на В., която съпруга и харесал и за уговореното доплащане от 2000 евро / съвпадащи с показанията на съпруга й, но относно друг модел БМВ - 745, по-мощен, без регистрация /, за
която е логично заплащането за разлика
от 2000 евро , след което обаче категорично е посочила , че „този „ автомобил бил „с рег С.и беше също БМВ 530 “. От къде
са и известни тези данни,
включително и с точно посочване
на регистрационен номер , при положение, че разликата в пазарната стойност
на двата автомобила, както се посочи от
експертизата е не повече от 350 евро, не е
изяснено и по този начин е отнета възможността за адекватна оценка на съдържанието на нейните показания - като потвърждаващи или
опровергаващи казаното от съпруга й. По-различно, но все в същата посока, като
несъбрани с нужната целеносоченост е
положението и с разпитите на останалите свидетели. Дали показанията на св. С., който потвърждава връщането на л.а. БМВ с
рег № С.обратно на В., на св.М., относно уговорките със св.В. за въпросния л.а. БМВ с рег № С.АР и
по-конкретно дали е бил оставен за
ползване или продаване, на св.д., в
чийто гараж е бил автомобила, на св.и. и св.Ч.., са от значение и имат отношение към изясняване
на делото зависи изцяло от това какъв е предмета на доказване по същото. Иначе казано без да е ясно какво е съдържанието на уговорения бартер, „под предлога на който“ е
прието, че е извършена измама, показанията
им на този етап са неотносими към главният факт .
Посочените по-горе съществени противоречия,
не позволяващи да се разбере какъв е предмета на разследване и какво всъщност
приема за установено обвинението, не са били предмет на обсъждане,
нито са изследвани. Следователно, постановлението на прокурора е напълно
необосновано - не само защото липсва дължимия доказателствен анализ – изчерпан с
констатацията “ Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на ДП
доказателства“, а защото и самото разследването е било проведено в
несъответствие с принципите по чл.13 и 14 от НПК и не е
изяснило съществените, очертани
от пределите на разследването, за което е образувано досъдебното
производство, обстоятелства .
Наред с изложеното, както правилно е
отбелязал и първостепенният съд, от съществено значение за законосъобразното
приключване на разследването, е идентифициране и на измаменото лице, защото освен, че несъмнено е от обстоятелствата по чл.102 от НПК/относно извършеното престъпление/,но
е от значение и за изясняване носителя
на активната легитимация за
извършване на редица процесуални действия - участие като частен обвинител, предявяване на
гр иск, включително и за атакуване на прекратителното постановление. Към
момента на образуване на досъдебното производство като такъв е вписан св.Черкез,
а впоследствие постановлението за
прекратяване е изпратено на св.М., лицето на чието име е регистрирана въпросния л.а. Т.Безспорно е, че право да атакува постановлението на прокурора има „пострадалият“ , а съгласно чл. 74 от НПК това е“ лицето, което е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди от престъплението“. При имуществените престъпления, с непосредствен обект на защита
обществените отношения свързани с неприкосновеността на собствеността,пострадал е
собственика или в случая, за престъплението
по чл.209 от НК, това е лицето в чийто патримониум е настъпила вредата.При това,
заблуденото лице, което вследствие на активно формираните у него неверни
представи извърши увреждащото имуществено разпореждане може да е различно от
това, в чийто патримониум е настъпила
вредата . Но при всяко положение несъмнено следва лицето, което е въведено в
заблуждение и което, вследствие на
тази заблуда е предприело действия
на разпореждане, с които уврежда
себе си или другиго да е ясно
идентифицирано . Очевидно е, че в случая постановлението за
прекратяване не обективира , а и
проведеното разследване не позволява да
се разбере становището на обвинението
относно лицата в посочената
конструкция – към кого е било насочено измамливото действие, за да се прецени дали има такова , кое е лицето, което в резултат именно
на измамливото действие е
предприело увреждащото разпореждане / отново за да се прецени дали е
налице такова действие и дали същото
е в причинна връзка с изградената погрешна представа/ и кой е
увредения /за да се прецени има
ли и в какъв размер е щетата. Хронологията
в постановлението очертава като пряк участник в уговорките,
т.е. като страна в „бартера“,
евентуално като адресат на разследваното измамливо действие св.Черкез,
а третира като „пострадал“ , св.М. ,
вероятно поради описаното на стр трета
от постановлението „юридическото
разпореждане с л.а. , осъществено от св.М.“.
Съвсем отделен е проблема, че встрани от вниманието на прокурора е останало обсъждането на дължимия, от гледна точка обективна
съставомерност по чл.209 от НК въпрос
за връзката / налична или не/
между поведението на Черкез и поведението на М.. По каква причина е отчуждена/продадена/ въпросната кола и
дали това е в резултат на погрешно
изградената представа у Черкез, с чиито
пари е закупен отчуждения лек автомобил с рег №
Т., за очаквания и обещан „бартер“ е въпрос, който не е изследван,
респективно не е получил и отговор . Принципно правилно прокурора е приел, че собственик / предвид и Наредба
№ I-45 от 24.03.3000г
за регистрацията, отчета … на МПС …./ Д.в бр 31/2000г/ на л.а. с
рег № Т. е св.М., но неправилно е
интерпретирал този факт, в аспекта
на предмета на образуваното досъдебно
производство. Изолирано и в този смисъл резултат от превратно тълкуване на
доказателствата е заключението в
постановлението, че макар и със
„съгласието“ на Черкез това действие било формирано от собствената преценка
на св.М.. Напротив, както той, така и св.Черкез, въпреки повърхностните разпити
и дори граматически неясните им показания,
сочат все пак , че „ След като направихме бартера двамата със свако ми , заедно с А.В. и В.В.
отидохме в Омуртаг , където да се изповяда сделката пред нотариус –
св.М./ л.99/ и св.Черкез / л.90/ - „.. Беше
през м август 2016, когато шуря ми е прехвърлил автомобила на името на купувачите ,които е намерил В. и ги
е пратил направо при шуря ми.А той
знаеше,че имам кола и че е направен бартер,т.к
постоянно идваха глоби за плащане“. Иначе казано, от съдържанието на показанията им идентично следва, че М. е
изпълнил продажбата, защото е част от
предварителната уговорка за постигнатия между двамата - св.Черкез и св.В. „бартер“.
Нужно е да се отбележи в заключение, че
неправилно е интерпретирано в постановлението и значението на инициативата за размяната и по-конкретно, че източника на същата е
св.Черкез,
като обстоятелство изключващо изобщо
възможността за
измама. Чия е инициативата не е от значение за съставомерността на деянието , а е от значение за определяне формата на
изпълнението , защото ако
деецът инициира сделката, респективно активно формира неверни представи, би било налице въвеждане в
заблуждение, а ако само подхранва или използва вече формирана погрешна представа/за която
няма принос/ , ще е налице някоя от другите форми на изпълнителното деяние по
чл.209 ал.1 или 2 от НК .
При така очертаните недостатъци в разследването,
ясно е, че едва след изясняване на
фактите около първоначалната
уговорка - какво е обещано и имал ли е възможност В. към момента, към
който са уговорили размяната,вкл и
за сумата за доплащане / която е част от
целената облага, в случай, че се
установят данни за измамливо намерение у В./ ДА
ИЗПЪЛНИ предложеното
действие и в резултат на невярната представа за очакваната
размяна с БМВ модел 745 ли е извършена продажбата на л.а. Т.,
оформена с надлежно приобщения по делото договор/л.43 от д.п./ , с продавач св.М., би могло и да се прецени
дали са налице или не основания
за прекратяване на наказателното производство.
Действително, повърхностното
и некоординирано разследване е проведено на територията и от
друга прокуратура – РП Котел , но това
не изключва задължението на
прокуратурата, на която производството е
било изпратено по компетентност – РП Омуртаг, да извърши необходимите действия по изясняване
на относимите към предмета на
разследването обстоятелства. Обратно, след като
разследването е било изпратено на
РП Омуртаг, преди да вземе решение по неговото приключване, прокурорът,
следвайки принципните начала по чл.13 и чл.14
от НПК е в правото , но и в
задължението си да прецени дали
обективно, всестранно и пълно са били
изяснени релевантните по делото обстоятелства и дали
е разкрита обективната истина по делото. Между впрочем, независимо, че заключенията
в постановлението от 10.07.2018г, с
което е решен спорът за подследственост нямат отношение към пределите на съдебния контрол по чл.243
от НПК , показателно е, че и прокурора от ВКП изрично е коментирал
състоянието на разследването. Недвусмислено е посочил, че към момента на
изпращането на делото на РП Омуртаг
изобщо не са били изяснени съществените за решаването на делото въпроси: не е изяснено какво точно е уговорено, нито конкретните
факти, позволяващи да се прецени кога и за какво / и дали има/
възникнал умисъл за измама. Тези съществени въпроси въобще
не са били предмет на последващо изясняване, а без проведено нито
едно следствено действие, с
постановлението, отменено от проверяваното определение на ОРС, прокурора е
прекратил наказателното производство.
Неизяснените и в
същото време съществени за
законосъобразното приключване на производството обстоятелства, са установими с
целенасочен разпит на лицата чиито показания разкриват факти от предмета на доказване, като
при идентифициране на обстоятелството, относно което е създадената невярна представа - „бартер“ с коя точно
кола е уговорен, следва да се
отстранят и съществуващите към
момента, посочени по-горе, противоречия
по този въпрос. Или най-малкото, прокурорът следва ясно и
недвусмислено да посочи кои
източници приема за достоверни и да обоснове изводите си, за да обезпечи и възможността на съда да провери законосъобразността на тяхното формиране ,
респективно да извърши
възложения съдебен контрол.
Ето защо, като е приел, че в хода на разследването неизяснени са
останали въпроси от съществено
значение, а именно - дали първоначалния уговорен за размяна л.а.
БМВ 745 е бил собственост на св.В., за да се прецени дали последния е бил въобще във
възможност да изпълни поетия ангажимент за „бартера“, какъв е предмета на уговорения бартер и необсъдените в тази
връзка показания на
свидетелите М. и Черкез за уговорения размер на „доплащане“ и реално
заплатени суми на св.В. , както и кой е
пострадалия от това престъпление, за да се
прецени има ли и какви действия
по отношение на него и същите с какъв източник са и дали са измамливи по
своето съдържание , то и
съставът на ОРС правилно е заключил, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство се явява необосновано и незаконосъобразно.В
същото време, въззивният съд намира, че не са от решаващо значение, респективно
не съставлява самостоятелно основание за
отмяна на прекратителното постановление неизясняването, поради липса на
конкретен удостоверителен документ собствеността на л.а.Т., предвид и принципното разбиране, че никое доказателствено средство няма отнапред приоритетно значение, а в
случая самият съд е приел, че по делото по този въпрос има гласни доказателства.Налице
е и нотариално заверен договор за покупко-продажба.В произнасянето си ОРС е
допуснал и техническа грешка относно датата на
прокурорския акт, предмет на
съдебния контрол, погрешно изписана като
20.02.2013г. От материалите по цялото дело, безспорно е
идентифициран акта, проверен в производството по чл.243 ал.5 от НПК и това е постановлението, с което е
прекратено наказателното производство по
д.п. 107/17г по преписка вх. № 244/18г по описа на РП Омуртаг, поради което и
въззивният съд приема, че в случая се касае само за техническа грешка и не е налице съществено нарушение, препятстващо
да се разбере волята на решаващият съд, поради
което и не съставлява основание за отмяна на проверяваното определение .
Предвид всичко гореизложено,
въззивният съд намира подадения протест за неоснователен, а
обжалваното определение на ОРС за
законосъобразно и правилно по съществените си аргументи и доводи, поради
което и същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 243
ал.8 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 170
от 05.10.2018г по ЧНД№
179/2018г на ОРС , с което е отменено постановлението на РП гр.Омуртаг
от
10.08.2018г, с което е било прекратено наказателното
производство по Д.П. № 107/2017г по описа на РП гр.Котел, по преписка вх № 244/18г по описа на РП
гр.Омуртаг.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.