Р Е Ш Е Н И Е
№ 4611
гр. Варна, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на тридесети септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8392 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано
от изпълнителния директор М.Д.Д., чрез пълномощника му юрисконсулт М.И. срещу Б.Б.Г.,
с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните
суми, за които е издадена Заповед № 2781/04.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5106/2019г. по описа на ВРС:
сумата от 381.46 лева /триста
осемдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит № *********/19.06.2015
г., сключен с „***“ ООД /понастоящем „***“ ЕООД/, вземането по който е
прехвърлено по силата на Договор за цесия от ***г. на „И.А.М.“ АД, което от
своя страна го е прехвърлило на заявителя с Приложение № *** г. към
Допълнително споразумение от *** г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
сумата от 26.54 лева /двадесет
и шест лева и петдесет и четири стотинки/ – договорна лихва, начислена за
периода от 22.11.2015 г. до 01.05.2016 г.;
сумата от 120.98 лева /сто и
двадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ – лихва за забава за периода от
23.11.2015 г. до датата на подаване на заявлението – 01.04.2019 г.,
включително.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. между „***“ ООД и Б.Б.Г. е сключен договор за
потребителски кредит № ***, по силата на който на ответника бил предоставен
кредит за лични нужди в размер на 700 лева. Договорът за кредит бил сключен
след като на ответника бил предоставен Стандартен европейски формуляр, описващ
вида на кредита и целия обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита. Сумата по
договора била предоставена на ответника в брой по местоживеенето му, което било
удостовереното с подписа му в договора за кредит.
Съгласно договора за кредит ответникът следвало да
заплати 45 равни седмични погасителни вноски в размер на 17.68 лева, първата от
които платима на ***г., а последната на ***г.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил изцяло
задълженията си по договора за кредит, като задълженията му по същия включвали
381.46 лева незаплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата
26.54 лева представляваща договорна лихва начислена за периода от 22.11.2015г.
до 01.05.2016г., както и сумата от 20.98 лева представляваща лихва за забава за
периода от 23.11.2015г. до датата на подаване на заявлението 01.04.2019г.
На ***г. бил сключен Договор за цесия, с който „***“
ЕООД прехвърлило на „И.А.М.“ АД вземанията си, произтичащи от договор за
потребителски кредит № ***г. сключен с Б.Б.Г..
На ***г. било подписано приложение №*** към
Допълнително споразумение от ***г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от ***г. сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД
/понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/, с което ищцовото дружество е придобило
процесните вземания към ответника произтичащи от Договор за кредит № ***г.
Ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение за процесните суми, по което било образувано ч.гр.д. №
5106/2019г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който подал в срока по
чл.414, ал.2 ГПК възражение срещу дължимостта на вземанията по заповедта за
изпълнение.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове,
присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата..
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц.
представител поддържа исковата претенция, моли същата да бъде уважена и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът се явява лично и
заявява, че признава иска и ще заплаща доброволно сумите към ищеца.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
В първото
по делото заседание ответникът се е явил лично и е заявил, че признава изцяло
предявените искове по основание и размер.
Спазени
са изискванията на чл.237, ал.3 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по
основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето
защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Разноските
в производството следва да бъдат възложени в тежест на ответника. За да бъде
приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските да бъдат възложени в
тежест на ищеца следва кумулативно да са налице двете предвидени от закона
предпоставки – ответника да е признал иска и с поведението си да не е дал повод
за предявяване на иска, които предпоставки не са налице в случая.
Предвид
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 225 лева в исковото
производство (125 лева внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение) и 52.52 лева в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 5106/2019г. по описа на ВРС. Разноските в
този размер следва да се присъдят в тежест на ответника.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Б.Б.Г., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, следните суми, за които е
издадена Заповед № 2781/04.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5106/2019г. по описа на ВРС:
сумата от 381.46 лева /триста осемдесет и един лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № *** г., сключен с „***“ ООД /понастоящем „***“ ЕООД/,
вземането по който е прехвърлено по силата на Договор за цесия от *** г. на „И.А.М.“
АД, което от своя страна го е прехвърлило на заявителя с Приложение № *** г.
към Допълнително споразумение от *** г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението;
сумата от 26.54 лева /двадесет и шест лева и петдесет
и четири стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 22.11.2015 г. до
01.05.2016 г.;
сумата от 120.98 лева /сто и двадесет лева и
деветдесет и осем стотинки/ – лихва за забава за периода от 23.11.2015 г. до
датата на подаване на заявлението – 01.04.2019 г., включително.
ОСЪЖДА Б.Б.Г., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н.А.з.с.н.в.“
ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, сумата от 225 лева, представляваща направени
по делото разноски, както и сумата от 52.52 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 5106/2019г. по описа на ВРС, на основание
чл.78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: