№ 218
гр. гр. Добрич, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500765 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба на “***“ООД – гр.Т. срещу решение №38/01.09.2021г. по гр.д.
№242/2020г. на Т.ския районен съд в частта, в която въззивникът е осъден да
заплати на „***“ООД – гр.Добрич сумата 4 608 лева, представляваща
неплатени услуги по сключен между страните договор за счетоводни услуги
от 14.12.2016г. и анекс от 31.12.2018г., съгласно фактури
№**********/30.09.2019г., №**********/31.10.2019г.,
№**********/29.11.2019г., №**********/30.12.2019г., ведно със законната
лихва върху главното парично задължение след предявяване на исковата
молба до окончателното му погасяване, както и сторените по делото разноски.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, постановено при нарушения на процесуалния и в противоречие с
материалния закон. Посочено е, че първоинстанционният съд не обсъдил
възраженията на въззивника за неточно и некачествено изпълнение на
възложените му счетоводни услуги от страна на ищеца. Доколкото
проверката на назначеното по делото вещо лице била извършена месеци след
1
прекратяване на договорните правоотношения между страните, заключението
на счетоводната експертиза не установявала действителния обем и качество
на изпълнение на счетоводните услуги на ищеца към момента на тяхната
дължимост. Не било обърнато внимание на писмените доказателства за
опитите на ищеца да насърчи управителя на ответника за съставянето на
документи, с които да бъдат отстранени счетоводни грешки. При
съобразяване на предстоящото приключване на счетоводната година,
непрекратяването на договора за счетоводни услуги от възложителя –
ответник не било аргумент за точно изпълнение от другата страна, както
необосновано било прието в обжалваното решение. Първоинстанционният
съд не обсъдил изобщо възражението на въззивника за прихващане на
задълженията му по договора с негово вземане за вреди от неточното
изпълнение на насрещната страна. Въззивникът настоява за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият „***“ООД, чрез
упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна и иска
решението на районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявените от
„***“ООД срещу „***“ООД искове по чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца парични суми, произтичащи от
сключен помежду им на 14.12.2016г. договор за извършване на счетоводни
услуги и анекс към него, а именно: - сумата в размер на 4 608 лева,
съставляваща сбор от цената на предоставените от ищеца на ответника
счетоводни услуги за м.септември – м.декември 2019г., съгласно фактура
№**********/30.09.2019г., фактура №**********/31.10.2019г., фактура
№**********/29.11.2019г. и фактура №**********/30.12.2019г., – и сумата в
размер на 278.11 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главните парични задължения, изчислено в размер на законната лихва от
датата на изпадане на забава за задължението по всяка една от фактурите по
отделно до датата на предявяване на исковата молба 19.06.2020г.
Претендирано е и обезщетение за забава на главното парично задължение за
2
времето след подаване на исковата молба до окончателното му погасяване.
Ответникът „***“ООД е оспорвал исковете. С подробни и конкретни
възражения за неточно по обем и качество изпълнение от страна на ищеца на
възложените му с договора счетоводни услуги ответникът е поддържал, че не
дължи плащане на цената за тях, респ. не дължи и обезщетение за забава.
Установено е, че между страните съществувало облигационно
правоотношение по договор от 14.12.2016г., с който страните се съгласили
ищецът „***“ООД да извършва ежемесечно счетоводно обслужване на
ответника „***“ООД, за което ответникът да му заплаща цена в размер на 920
лева месечно. Съгласно чл.2 от договора цената е посочена без ДДС, който се
начислява допълнително, а плащането е дължимо до 20 - то число на текущия
месец. С анекс от 31.12.2018г. срокът на договора е продължен до
31.12.2019г., а цената за услугата е уговорена в размер на 960 лева месечно.
Не е спорно, че за месеците септември – декември 2019г. ответникът не е
платил на ищеца цената за счетоводните услуги по договора. За всеки месец
тя е в размер на 1 152 лева с ДДС, като за задължението ищецът е издал
фактура №**********/30.09.2019г., фактура №**********/31.10.2019г.,
фактура №**********/29.11.2019г. и фактура №**********/30.12.2019г.
Общо сборът на задълженията за цена на договорените счетоводни услуги по
фактурите възлиза на 4 608 лева. Законната лихва, изчислена върху размера
на всяко отделно вземане по фактурите, считано от 20 – то число на
съответния месец до датата на предявяване на исковата молба, възлиза на общ
сбор от 278.11 лева.
Първоинстанционният съд е постановил решение №38/01.09.2021г. по
гр.д.№242/2020г., с което изцяло е удовлетворил предявените искове, като е
осъдил „***“ООД да заплати на „***“ООД главното парично вземане в
размер на 4 608 лева за договорената цена на счетоводни услуги по четирите
фактури, а също и акцесорното вземане в размер на 278.11 лева за
обезщетение за забава на главното парично задължение до предявяване на
исковата молба; присъдена е и законната лихва върху главното парично
задължение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му
погасяване.
Въззивната жалба на „***“ООД срещу първоинстанционното решение е
оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено в частта
3
срещу решението на районния съд по иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД за
обезщетение в размер на 278.11 лева за забавено изпълнение на главното
парично задължение до предявяване на исковата молба. Това е постановено с
определение №921/31.10.2022г. по в.гр.д.№765/2021г. на ДОС, което е влязло
в сила.
Следователно първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в
която „Агромипулс 2000“ООД е осъден да заплати на „***“ООД сумата
278.11 лева, съставляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното
парично задължение за цена на счетоводни услуги съгласно фактури
№**********/30.09.2019г., №**********/31.10.2019г.,
№**********/29.11.2019г. и №**********/30.12.2019г.
Съгласно чл.298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Като се има предвид, че
основанието е съвкупността от твърдяните от ищеца обстоятелства, от които
произтича претендираното материално право, то решението, с което искът е
уважен, установява със сила на присъдено нещо, че са осъществени всички
твърдяни от ищеца правопораждащи юридически факти и не са осъществени
правопрепятстващи и правопогасяващи юридически факти /твърдяни от
ответника/.
В случая със сила на присъдено нещо /влязлата в сила част на решението
на районния съд/ е установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение
парично вземане от ответника за обезщетение за забавено в периода до
предявяване на исковата молба изпълнение на главно парично задължение от
4 608 лева за цена на счетоводни услуги по четирите фактури – следователно
съществуването на главното парично задължение е установено със сила на
присъдено нещо.
При съобразяване на разпоредбата на чл.235 ал.5 от ГПК съществуването
на главното парично задължение е установено към момента на приключване
на устните състезания пред първоинстанционния съд, предхождащи
формирането на силата на присъдено нещо. Силата на присъдено нещо
преклудира всички, настъпили преди нейното формиране, факти, релевантни
за съществуването на спорното право. Ето защо, сочените от ответника във
въззивната му жалба обстоятелства не подлежат на обсъждане. Те се свеждат
до такива, които препятстват възникването или погасяват изцяло или
4
частично главното парично задължение, т.е. релевантни са за неговото
съществуване, но са осъществени преди установяването му със сила на
присъдено нещо и са преклудирани. Нови, настъпили след формиране на
силата на присъдено нещо, факти, довели до погасяване на задължението, не
са осъществени.
Следователно ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от 4 608
лева, цена на счетоводни услуги по сключения помежду им договор и
съгласно цитираните фактури, дължи и обезщетение за продължаващата след
предявяване на исковата молба забава за изпълнение на главното задължение.
Решението на районния съд в тези обжалвани части, в които ответникът е
осъден за изпълнение на задълженията е правилно и следва да се потвърди.
Съответно на този резултат, ответникът дължи да заплати на ищеца
сторените разходи за адвокатска защита във въззивното производство в
размер на 520 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №38/01.09.2021г. по гр.д.№242/2020г. на
Т.ския районен съд в частта, в която „***“ООД е осъден да заплати на
„***“ООД сумата 4 608 лева, представляваща неплатени услуги по сключен
между страните договор за счетоводни услуги от 14.12.2016г. и анекс към
него от 31.12.2018г., съгласно фактури №**********/30.09.2019г.,
№**********/31.10.2019г., №**********/29.11.2019г.,
№**********/30.12.2019г., ведно със законната лихва върху главното
парично задължение след предявяване на исковата молба до окончателното
му погасяване, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „***“ООД – гр.Т., ул.“***“ №20, да заплати на „***“ООД –
гр.Добрич, ул.“***“ №23 ет.2, сумата 520 лева – адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6