Решение по дело №1336/2012 на Районен съд - Казанлък

 

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Казанлък, 25.06.2012 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

 

Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 18.06.2012 година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 1336 по описа за 2012 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание в чл. 87 ал.3 от ЗЗД, с цена на иска 210.50лв.

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си твърди, че с нот.акт № , том , нот.дело № г., по описа на нотариус при РС- Казанлък сключил договор със съпругата си и наследодателка на ответника- Г. П. Х., бивша жителка на гр. К., починала на г., следния свой недв.имот: ½ ид.част от дворно място, находящо се в с. А., общ. П., цялото от 317 кв.м., което представлява им.пл.№ , за който е отреден съсобствени УПИ / целият  от 764 кв.м./ в кв.  по плана на селото и ½ ид.част от построените в това място къща и от всички подобрения, при граници: улица, Д. М. И., Х. И. К. и И. С. И., срещу задължение за издръжка и гледане лично или чрез трето лице, докато е жив. Ищецът сочи, че приобретателката по алеаторния договор от момента на възникване на задължението й и до смъртта си не изпълнявала задълженията си нито лично, нито чрез трети лица. Твърди, че през г. на съпругата му била открита исхемична болест на сърцето, освен това тя страдала от диабет, остеопороза и хипертония, като изцяло той поемал разходите по за лечението й и закупуването на медикаменти, наред с издръжката на домакинството им. Счита, че след смъртта й ответникът е следвало да поеме задълженията да му осигурява издръжка и гледане, като наследник на своята майка. Твърди, че ответникът не му давал издръжка, не полагал грижи за него, обаждал се твърде рядко и не се интересувал по никакъв начин от него. Ищецът сочи, че ответникът и семейството му живеят отделно от него. Твърди, че е възрастен човек, страдащ от редица заболявания и се нуждае от грижи и издръжка. Сочи, че когато получи бъбречни кризи не може да става от легло и да се обслужва сам. Счита, че е налице пълно неизпълнение на алеаторния договор, което поражда правния му интерес от водене на настоящото дело.

Моли съда да постанови решение, с което да развали на  осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД сключения с нот.акт № , том , нот.дело № г., по описа на нотариус при РС- Казанлък договор за прехвърляне на собствения му недв.имот: ½ ид.част от дворно място, находящо се в с. А., общ. П., цялото от 317 кв.м., което представлява им.пл.№, за който е отреден съсобствени УПИ / целият  от 764 кв.м./ в кв. по плана на селото и ½ ид.част от построените в това място къща и от всички подобрения, при граници: улица, Д. М. И., Х. И. К. и И. С. И., срещу задължение за издръжка и гледане лично или чрез трето лице, докато е жив, поради пълно неизпълнение на поетите по този договор задължения от страна на наследодателката на ответника, а по силата на наследяването- и от самия ответник.

 

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита предявения иск за частично недопустим, като твърди, че на разваляне подлежи само ¼ от процесния доовор, тъй като е собственик само на ¼ ид.части от процесните имоти, подробно описани в исковата молба. Навежда съображения за неоснователност на исковата претенция, тъй като не е знаел за задължението на майка си по процесния алеаторен договор. Предлага изпълнение на договорните си задължения, като моли съда да му определи подходящ срок за изпълнението, вместо да разваля договора. Оспорва изложените твърдения на ищеца, като сочи, че до смъртта на майка му страните живеели заедно, грижили се един за друг и помежду им имало любов и хармония. Твърди,че лично също е полагал грижи за ищеца и го подпомагал според собствените си възможности. Счита, че не са налице предпоставките за разваляне на процесния алеаторен договор тъй като не е налице виновно поведение от страна на праводателката на отвеника; същият не е бил уведомен за задължението си към ищеца и не е бил предупреден за разваляне на договора поради неизпълнение, како и предлага реално изпълнение на договорните си задължения.

            Претендира за направените по делото разноски.

 

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:

На г. ищецът е прехвърлил на съпругата си половината от собствения си недвижим имот, представляващ дворно място с къща и подобрения, находящ се в село А., община П., срещу поето от нея задължение за гледане и издръжка, лично или чрез трети лица. Съпругата на ищеца Г. Х. е имала по-ниски доходи от него и в последните 10 години често е боледувала. Починала е на г. и е оставила следните наследници: П.Г.Х. – съпруг /ищец в настоящото съдебно производство/ и П.П.Х. – син /ответник/. Ищецът и ответникът не живеят заедно. П.Г.Х. не е уведомявал сина си П.П.Х., че последният му дължи издръжка и гледане по силата на сключения между ищеца и майката на ответника алеаторен договор за прехвърляне право на собственост и не го е канил да изпълнява същия.

Описаната фактическа обстановка не се оспорва от страните. Спори се относно следните обстоятелства: изпълнявала ли е приобретателката Г. Х.а приживе задълженията си за издръжка и гледане за периода от г. до г. и изпълнявал ли е ответникът П.Х. задълженията по същия договор за периода от смъртта на майка си до датата на предявяване на исковата молба.

Във връзка с изясняване на горните обстоятелства бяха разпитани петима свидетели: съседи и близки на ищеца, както и близки роднини на двете страни по спора. Свидетелите, водени от ищеца, споделиха впечатления от живота му в село А., където същият е прекарвал лятото. Водените от ответника свидетели изразиха впечатленията си както от живота на ищеца на село, така и от този през останалото време на годината - в града.

Според свидетеля И. Т. Н., ответникът не е идвал често в село А.. Според него ищецът по-скоро се е грижил за съпругата си, отколкото тя за него. Твърди, че от две-три седмици П. и П. са в лоши отношения. Свидетелят в годините често е помагал на П. и Г., по молба на ищеца, тъй като си били близки и имал инструменти. Не бил чувал П. и Г. да се карат и според него се разбирали добре.

Според свидетеля А. М. К., П. и Г. са се разбирали много добре и двамата взаимно са се грижили за издръжката си, дома и плащането на сметките, като доходите на П. са били по-високи. Свидетелят твърди, че П. няма нужда от помощ, той е здрав човек, ходи по гората, по походи.

Според свидетелката Р. Ц. Г., П. е получавал през годините по-високи доходи от Г., която през последните десетина години преди смъртта си постоянно е боледувала. По тази причина П. й е помагал в домакинството – в готвене, в пране. П. бил добър и устойчив човек и с Г. живеели добре. След смъртта на Г. отношенията между ищеца и ответника се влошили.

Според свидетеля Б. И. Ж. отношенията между П. и Г., както и между П. и П. били добри. Свидетелят е поддържал много чести контакти и с двете страни по спора, живял е известно време в близост до П. и често му гостувал. Твърди, че Г. е готвела, чистила и се е грижила за домакинството. След смъртта й ответникът се полагал грижи за ищеца, поддържал е ежедневен контакт с него. Според свидетеля, П. се грижил за П., като му е карал дърва, зимнина, превозвал е багаж, транспортирал го е при нужда, включително при посещенията на гроба на починалата Г.. Самият свидетел и съпругата му /дъщеря на ответника и внучка на ищеца/ са приготвяли и носели на П. топла храна, когато пребивава в апартамента си в К..

Според свидетелката С. П. Ж., П. и Г. са живеели много добре, като лятото прекарвали в село А., а зимата – в град К.. Тя се е грижила за домакинството, той обичал да прекарва времето си в кафенето и да играе карти. Пазарували съвместно, хранили се заедно. Свидетелката има непосредствени чести впечатления, тъй като със съпруга си живеели в близост до дома на П. и се виждали през вечер. Твърди, че ответникът след смъртта на Г. често е търсил ищеца и се е интересувал как е. Самата свидетелка е полагала грижи за ищеца и му е помагала с дърва, разсад, грижи за гарсониерата, за къщата. Това е осъществявано заедно с ответника, който винаги се отзовавал на исканията на П..

            От така установената фактическа обстановка, описана по – горе, съдът приема, следното:

            Касае се за договор за издръжка и гледане, който е неименуван. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са посочени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. В настоящия случай страните са уговорили, че прехвърлянето на недвижимия имот е срещу задължение за гледане и издръжка, лично от приобретателя или чрез трети лица. Конкретният размер на издръжката, вида и обема на грижите не са определени.

            Кредитор по договора е ищецът П.Х.. Първоначално задължението да престира грижи и издръжка е било на Г. Х.. Тя е имала качеството на длъжник за периода от г. до г., т.е. близо 15 години.

            По делото е безспорно, че П. и Г. са живеели заедно, в едно домакинство, полагали са грижи един към друг според финансите и възможностите си. Разбирали са се, не са имали конфликти и противоречия. Ищецът не е изразявал неудовлетвореност от полаганите за него и дома грижи от страна на Г. и не му се е налагало да иска допълнително помощ. Когато са били в апартамента си в К., двамата често са посещавани от ответника и неговото семейство, в това число от внучката си – свидетелката Ж. и съпругът й  - свидетеля Ж..

            През този период от време ответникът не е бил правно задължен към ищеца, поради което твърденията на свидетелите Н., К. и Г.,*** и не го виждали да помага на родителите си, е без правно значение.

            Наличието на по-ниски доходи и по-лошо здравословно състояние на длъжника по алеаторния договор за издръжка и гледане в сравнение с тези на неговия кредитор, са обективни причини, които не могат да му се вменят във вина за неизпълнение. Същите не са основание за разваляне на сключения между ищеца и съпругата му договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, а други причини в исковата молба не се сочат. Твърдението на ищеца, че от момента на възникване на задължението на приобретателката до момента на смъртта й тя не била изпълнявала задълженията си нито ден, беше оборено категорично от всички разпитани свидетели.

            Съгласно разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора. Ниската пенсия на Г. и недоброто й здравословно състояние не са причина, за която тя да отговоря. Съпругата на ищеца е правила нужното според възможностите си да се грижи за него и да участва с личните си средства в разходите за издръжката на дома, поради което той никога не е изразявал недоволство от нея приживе.

            С оглед изложеното съдът намира, че не е налице твърдяното в исковата молба виновно неизпълнение на договора за издръжка и гледане от Г. Х. към ищеца П.Х..

            С договора за издръжка и гледане се прехвърля имот срещу насрещна престация, т.е. придобиването на имота е възмездно. Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, към момента на придобиване на имота от Г. Х. - г., същата е била в законен брак с ищеца П.Х.. Предвид това и на основание разпоредбите на Семейния кодекс, придобитият от нея имот е станал съпружеска имуществена общност.

            Със смъртта на Г. Х.а се прекратява СИО, поради което на това основание ½ идеална част от процесния имот преминава в патримониума на П.Х. като негова лична собственост. Останалата ½ идеална част се наследява от него и от сина на Г. Х. – П.Х.. Така по наследство ответникът получава едва ¼ от имота, а останалите ¾ преминават на различни основания в лична собственост на ищеца. За П.Х. е на лице сливане на качествата на кредитор и длъжник, относно процесния алеаторен договор.

            Съгласно постановените от ВКС решения по реда на чл.290 от ГПК, които са задължителни за съдилищата: Решение №  г. на ВКС по гр. д. № г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева и Решение №  г. на ВКС по гр. д. № г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, предявеният от ищеца иск за разваляне на договора, в частта му над получената от ответника ¼ идеална част от имота, е недопустим.

            Относно иска за разваляне на договора до ¼ идеална част от имота, съответстваща на обема на получените от ответника права и задължения, съдът приема следното:

            Ответникът П.Х. не е първоначална страна по процесния договор, а придобива това качество като наследник със смъртта на майка си, настъпила на г. Същият твърди, че не е знаел за поетото от майка му към баща му задължение по този договор за издръжка и гледане. Сочи се отрицателен юридически факт, който не беше оспорен, нито оборен от ищцовата страна. Ищецът не е канил ответника да изпълнява поетите от наследодателката му задължения.

            Според свидетелите - съседи на ищеца в село А., ответникът не е полагал грижи за баща си и не го е издържал. Според свидетелите - близки на двете страни по спора, ответникът и семейството му са се грижили за П.Х., осигурили са му дърва за зимата, зимнина, осигурявали са му топла храна.

            Според едните – от няколко седмици отношенията между ищеца и ответника са се влошили до степен на страх и нетърпимост, според другите – отношенията между ищеца и ответника са добри, като между син и баща.

            От горното може да се направи извод, че по делото не е доказано знанието на ответника за вмененото му задължение за полагане на грижи за ищеца и осигуряване на неговата издръжка, а дори да е имало такива грижи, както твърдят част от свидетелите, то те са по-скоро в рамките на отношенията син-баща, а не представляват съзнателно изпълнявани договорни задължения.

            В отговора на исковата молба и в хода на устните прения ответникът прави искане да му се даде възможност да изпълни договора.

            Ищецът не желае да приеме изпълнението на договора, като се мотивира с влошени отношения между страните. За същите има твърдение от П.Х., преповторено от водените от него свидетели, които обаче не са очевидци. Водените път от ответника свидетели твърдят, че страните по спора са в добри отношения, на които те са преки свидетели.

            Оценката на имота, предмет на договора, е 842.60 лева. Договорът е изпълняван от приобретателката Г. Х. в продължение на почти 15 години. Наследникът-ответник П.Х. желае да продължи изпълнението му за напред и няма обективна пречка за това. При сключването на договора страните са уговорили престирането на грижи и даването на издръжка да е лично или чрез трети лица.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗЗД, ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.

Предвид горното съдът приема, че искът за разваляне на договора до размера на ¾ идеални части от прехвърления имот е недопустим, а до размера на останалата ¼ идеална част – неоснователен.

Предвид конкретните обстоятелства по спора, подробно анализирани по-горе, на ответника следва да бъде дадена възможност да изпълни договорните си задължения, като му бъде определен подходящ срок за това.

 

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски по делото, за които е представил списък, съгласно изискването на чл.80 от ГПК.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото, за които е представил доказателства.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на П.Г.Х., с ЕГН ********** *** против П.П.Х., с ЕГН ********** ***, с който се претендира да бъде развален договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на г. с нотариален акт №, том , дело г. на РС- Казанлък, до размера на ¾ идеални части от прехвърления имот, поради неизпълнение от страна на ответника и праводателя му да дават издръжка и да се грижат за прехвърлителя лично или чрез трети лица, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.Х., с ЕГН ********** *** против П.П.Х., с ЕГН ********** ***, с който се претендира да бъде развален договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на г. с нотариален акт №, том , дело г. на РС- Казанлък, до размера на ¼ идеална част от прехвърления имот, поради неизпълнение от страна на ответника и праводателя му да дават издръжка и да се грижат за прехвърлителя лично или чрез трети лица, като неоснователен.

 

На основание чл.87, ал.3, предложение последно от ЗЗД ДАВА едномесечен срок от уведомяването на П.П.Х., с ЕГН ********** ***, същият да започне изпълнението на задълженията си за издръжка и гледане – лично или чрез трети лица, на П.Г.Х., с ЕГН ********** ***, обективирани в нотариален акт №, том , дело г. на РС- Казанлък.

 

ОСЪЖДА П.Г.Х., с ЕГН ********** *** да заплати на П.П.Х., с ЕГН ********** ***, сторените от последния съдебни разноски пред настоящата инстанция в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: