№ 3607
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110207163 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от А. С. А., ЕГН **********
против наказателно постановление № 25-4332-005166 от 17.03.2025 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че
нарушението не било извършено и жалбоподателят бил навлязъл в
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба.
В откритите съдебни заседания жалбоподателят А., редовно уведомен,
не се явява и не се представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в откритите
съдебни заседания. Постъпили са писмени бележки от юрк. ***, с които се
оспорва жалбата и се иска да бъде потвърдено издаденото НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
евентуално поискан адвокатски хонорар.
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2025 г., около 08:25 часа, свидетелят З. А. управлявал товарен
автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, като се движел в град
София по бул. „Ботевградско шосе“ и искал да завие наляво по ул. „Рилска
обител“. Кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Рилска обител“
било сигнализирано с работеща в автоматичен режим светофарна уредба, като
за левия завой по ул. „Рилска обител“ имало отделна секция на светофара.
Свидетелят З. А. изчакал да светне зелен сигнал на светофарната уредба за
завой наляво по ул. „Рилска обител“ и започнал маневрата по завиване. В
същото време срещу него по бул. „Ботевградско шосе“ с лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с рег. № *** се движел жалбоподателят А. А..
Приближавайки кръстовището, на което свидетелят З. А. извършвал ляв завой
и въпреки червения сигнал на светофарната уредба, който забранявал на
жалбоподателя А. А. да навлиза в кръстовището, последният не се съобразил
със светлинната сигнализация на светофара, навлязъл в кръстовището при
червен забранителен сигнал и допуснал пътно транспортно произшествие със
завиващия наляво автомобил на свидетеля З. А.. С предната си част
автомобилът на жалбоподателя А. А. ударил странично от дясно автомобила
на свидетеля З. А.. От произшествието настъпили материални щети по двата
автомобила. За случая бил подаден сигнал в ОПП-СДВР, като на мястото на
инцидента пристигнали служители от Пътна полиция – свидетелите В. Д. и Д.
Н.. Полицаите извършили оглед на местопроизшествието, снели обяснения от
водачите, съставили протокол за ПТП и скица на произшествието.
Срещу жалбоподателя А. А. бил съставен АУАН № 3475320 от
20.02.2025 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, което
било квалифицирано по чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя
А., който го подписал без възражения.
2
Административнонаказващият орган приел изложените в акта
фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 25-4332-005166 от 17.03.2025 г., с
което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите З. А., В. Д. и Д. Н., както и от
приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят З. А. е бил
очевидец на извършеното нарушение и настъпилото ПТП, като ясно си
спомня за случая и подробно разказва, как на процесната дата се движел с
товарен автомобил „*** ***“ с рег. № ***. Движел се по бул. „Ботевградско
шосе“ в посока „Околовръстното“, като на светофара за ляв завой светнало
зелено и тръгнал да завива наляво. Другият автомобил идвал срещу него и се
движел направо, при което се ударил в него. Светофарът за завой наляво бил с
отделна секция и свидетелят не трябвало да изчаква движещите се срещу него
направо автомобили. Автомобилите насреща имали забранителен червен
сигнал и всички други автомобили били спрели, като само жалбоподателят
навлязъл в кръстовището и го ударил. После му заявил, че понеже не си бил
почистил предното стъкло и не бил видял, че имало светофар. След
произшествието свидетелят подал сигнал, за да дойде Пътна полиция.
Свидетелите В. Д. и Д. Н. са двамата полицейски служители, които са
пристигнали на мястото на произшествието. Те споделят, че са посетили
произшествието по сигнал на техния дежурен на кръстовището на бул.
„Ботевградско шосе“ и ул. „Рилска обител“. Установили, че имало два ударени
автомобила с водачите на място. Разпитали ги и изготвили необходимите
документи. Единият автомобил бил „*** ***“, който бил преминал на
забранен сигнал и ударил товарен автомобил „*** ***“, който завивал наляво
на разрешен зелен сигнал. Съставили протокол за ПТП и акт на водача на
лекия автомобил „*** ***“ за нарушението.
Съдът изцяло кредитира показанията на тримата разпитани свидетели,
тъй като същите са логични, последователи, непротиворечиви, взаимно се
допълват и напълно кореспондират с описаното в съставения АУАН,
протокола за ПТП и скицата на произшествието. Свидетелите дават показания
3
за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.
Очевидецът е категоричен, че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба и това е причината за настъпилото
ПТП.
С оглед на изложеното са неоснователни твърденията в жалбата, че
нарушението не било извършено. Събраха се категорични доказателства, че
жалбоподателят А. е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба и именно това е причината за настъпилото ПТП. Това се
установява категорично както от свидетелските показания, така и от
приложените по делото писмени доказателства. Поради това съдът намира, че
твърденията на жалбоподателя са само защитна версия, която не намира
подкрепа и за която не се ангажираха никакви доказателства, тоест с нея се
цели единствено избягване на административнонаказателна отговорност за
случилото се.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени
описаните по-горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са
посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е
точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било
извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу административното
обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и
основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
4
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения
АУАН или до нищожност на издаденото НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
жалбоподателят А. е осъществил състава на чл.6, т.1 от ЗДвП, който гласи, че
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци
и с пътната маркировка. Поведението, което следва да спазват водачите на
ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба е посочено в
чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, а именно: „червена светлина - означава
„Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва
да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията,
на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека“. Това задължение не е било изпълнено от жалбоподателя
А., тъй като категорично се установи, че управляваният от него автомобил е
навлязъл в кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Рилска обител“
при червен сигнал на светофарната уредба, а с това свое нарушение е
предизвикал и ПТП със завиващия наляво автомобил, управляван от
свидетеля З. А., който е потеглил и навлязъл в кръстовището при зелен сигнал
с отделна секция на светофара за завой наляво.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените от закона случаи, а този не е такъв. Дори
жалбоподателят да се е разсеял и да не е извършил деянието умишлено, то
същото се явява извършено при форма на вината непредпазливост, тъй като
водачът обективно е могъл и е бил длъжен да види, че свети червен сигнал на
светофарната уредба и не трябва да навлиза в кръстовището, но въпреки това
не го е направил и е навлязъл на червен сигнал.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл.179, ал.2,
вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ в редакцията си към датата на нарушението
глоба от 200 лева за водач, който поради неспазване предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране причини
5
пътнотранспортно произшествие. Наложеното наказание е във фиксиран
размер, поради което съдът не може да го изменя. В случая следва да се
приложи редакцията на закона, която е действала към датата на нарушението
и е предвиждала глоба от 200 лева, тъй като последвалата редакция на закона,
в сила от 07.09.2025 г., предвижда глоба в размер на 300 лева и не е по-
благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Предвид високата обществена опасност на извършеното нарушение,
съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и случаят да се третира като маловажен. В последно време изключително
много зачестиха пътнотранспортните произшествия, които се дължат именно
на нарушаване на правилата за движение по пътищата. В немалко случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Само
късметът е предотвратил настъпването на телесни увреждания за водачите на
двата автомобила и другите участници в движението наоколо. Поради тази
причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си
позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия състав
единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Това е единственият начин, по който може да се
накарат нарушителите да осмислят своето поведение и да се намали не само
броят на нарушенията, но и сериозните вредни последици, които често
настъпват именно при този вид деяния. От друга страна съдът намира, че
глоба в размер на 200 лева не се явява прекомерна и несъответна на
извършеното нарушение, като не би създала някакви сериозни затруднения на
жалбоподателя във връзка със заплащането й.
Квалификацията на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е пълна и ясна,
като не е била необходима изрична връзка с чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП.
Относимите към съставомерните признаци на нарушението обстоятелства са
посочени ясно, точно и конкретно. Жалбоподателят А., като участник в
движението, не се е съобразил със светлинен сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването – установено е противоправно деяние, с което е
нарушен установеният ред на държавно управление, осъществено е виновно –
6
при условията на непредпазливост. Нарушението е резултатно, обявено е за
наказуемо с административно наказание по чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
В НП изрично е записано, че наказанието се налага на основание разпоредбата
на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП. Поради това, дадената от
административнонаказващия орган квалификация на нарушението,
съотнесена към словесното му описание и санкционната норма, позволяват на
нарушителя да разбере, защо е ангажирана отговорността му и не нарушават
правото му на защита. Нарушение на процесуалните правила от категорията
на съществените, което винаги води до отмяна на акта, е само онова, което е
довело до невъзможност обвиненото лице да разбере какво нарушение е
извършило и кои относими норми от действащото законодателство, следва да
бъдат приложени. Нарушаването на правото на защита не се презюмира, а
подлежи на преценка за всеки конкретен случай. От самото начало на
образуваното административнонаказателно производство жалбоподателят А.
е узнал за какво точно нарушение му се търси отговорност, той по никакъв
начин не е бил лишен от възможността да организира своята защита и да
подаде възражения срещу съставения АУАН, а впоследствие и жалба срещу
НП. Процесните АУАН и НП очертават по разбираем и несъмнен начин в
конкретика фактическото обвинение за твърдяното нарушение на позитивни
правила за поведение. В тях са описани по изискуемия от закона способ
относимите към съставомерността на нарушението факти и обстоятелства.
Налице е коректно цитиране на нормативните правила, доколкото направеното
изложение на реализираното от водача нарушение, респ. обстоятелствата, при
които то е извършено, е формулирано изчерпателно. Следователно
жалбоподателят А. е бил наясно с рамките и съдържанието на обвинението
срещу него и е бил в състояние да проведе защитната си позиция, както в хода
на развилото се пред административнонаказващия орган производство, така и
в съдебната фаза на процеса. Освен това, всеки правоспособен водач е длъжен
да познава правилата на движение. Ако за него е неясно къде точно е уредена
забраната за преминаване на червен светофар, респ. каква забрана съдържа
червеният цвят на светофарната уредба, това сочи на липса на основни
познания по управление на МПС, а не на незаконосъобразност на НП. В
съответствие с принципа „ignorantia legis neminem excusat“ непознаването на
закона не може да доведе до отпадане на административнонаказателната
отговорност. Друг е въпросът, че познаването на цветовете на светофара
7
съставлява и обща гражданска култура. Преминаването на червен сигнал на
пътен светофар не е маловажно от гледна точка на характеристиката му като
административно нарушение, тъй като създава опасност на живота, здравето и
имуществото на дееца и на останалите участници в движението, а и в случая е
настъпило ПТП от това незаконосъобразно поведение на А.. Толерирането на
подобно поведение е неприемливо. Жалбоподателят А., като правоспособен
водач, трябва да е запознат със сигналите на светофарната уредба и с тяхното
значение.
В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно:
Решение № 3882 от 12.06.2023 г., постановено по КНАХД № 2926/2023 г. по
описа на АССГ, XII-касационен състав; Решение № 5532 от 05.09.2023 г.,
постановено по КНАХД № 2461/2023 г. по описа на АССГ, VII-касационен
състав; Решение № 5093 от 26.07.2023 г., постановено по КНАХД №
4806/2023 г. по описа на АССГ, III-касационен състав; Решение № 5033 от
24.07.2023 г., постановено по КНАХД № 5343/2023 г. по описа на АССГ, VIII-
касационен състав; Решение № 4974 от 21.07.2023 г., постановено по КНАХД
№ 4702/2023 г. по описа на АССГ, III-касационен състав; Решение № 3301 от
19.05.2023 г., постановено по КНАХД № 1917/2023 г. по описа на АССГ, III-
касационен състав и други.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лева, поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 130 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
8
сложност, бяха проведени три открити съдебни заседания, бяха разпитани
трима свидетели, но юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като единствено
е изготвил и депозирал писмени бележки по делото.
Мотивиран от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-005166 от
17.03.2025 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
СДВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на А. С. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя А. С. А., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 130 /сто и
тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9